О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 384 София,16.05.2022 г. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ МАРИЯ ХРИСТОВА като разгледа докладваното от съдия М.Христова гр.дело № 4536 по описа за 2021г. взе предвид следното: Производството по делото е образувано по касационна жалба от ОБЩИНА СУНГУРЛАРЕ, чрез адвокат П. Д., срещу въззивното решение на Бургаски апелативен съд №46/08.07.2021г. по в.г.д.№221/2021г. В жалбата са изложени доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Насрещната страна „ВОЙНС 78“ ЕООД, [населено място], Община Сунгурларе, редовно уведомена не е депозирала писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 от ГПК и не изразява становище по жалбата. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: Въззивният съд е потвърдил решението на първостепенния Окръжен съд - Бургас, с което е издаден дубликат на изпълнителен лист от 16.11.2015 г., издаден въз основа на влязлото в сила съдебно Решение № 134 от 14.04.2015 г. по гр.д. № 2089/2014 г. по описа на Окръжен съд – Бургас. За да постанови този резултат, съдът е приел, че по делото по делото са надлежно установени следните обстоятелства: 1/ С постановеното по г.д.№2098/2014г. решение №134/14.04.2015г. на Бургаски окръжен съд, Община Сунгурларе е осъдена да заплати на „Войнс 78“ ЕООД сумата от 50 000лв., получена без основание, ведно с мораторната лихва за забава в размер на 900лв., за периода от 29.08.2014г. до 26.11.2014г., както и със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска до окончателното ѝ изплащане и сумата от 3000лв. – разноски по делото. Решението е влязло в законна сила на 17.10.2015г. 2/ по молба на адвокат Е. М., подадена на 12.11.015г., съдът е издал изпълнителен лист на 16.11.2015г., в какъвто смисъл е и отбелязването върху решението. Върху същото е отразено и получаването на изпълнителния лист, на 17.11.2015г. от В. Б. – сътрудник на адвокат М., надлежно упълномощена. 3/ На 20.12.2017г. между Община Сунгурларе и „Войнс 78“ ЕООД е сключено споразумение за разсрочване на парични задължения №455, подписано от кмета на общината и главния счетоводител. В същото е посочено, че общината има задължения към „Войнс 78“ ЕООД в три групи, като по т.3 е описано паричното задължение по решение №134/14.04.2015г. на Бургаски окръжен съд. Със същото страните са се споразумели дължимите суми да бъдат изплатени еднократно или на части при краен срок за погасяването им до 31.12.2018г. 4/ По делото е представено авизо-преводно нареждане от 01.03.2018г., с което Община Сунгурларе е превела в полза на „Войнс 78“ ЕООД сумата от 5 000лв. при посочено основание за плащането „споразумение №455/20.12.2017г.“, без допълнителни уточнения за кое от вземанията по него се отнася плащането. 5/ Адвокат Е. М. е починал през 2018г. 6/ Пред първостепенния съд е разпитана като свидетел адвокат М. Д., работила в една кантора с адв. М. до неговата смърт и съхраняваща общия им архив в офиса в [населено място]. От показанията ѝ се установява, че през месец септември 2020г., по искане на управителя на дружеството „Войнс 78“ ЕООД, свидетелката е открила папката за воденото дело в архива на адвокат М.. В същата е намерила документ за заплатена държавна такса от сътрудник на адвоката за снабдяване с изпълнителен лист, както и копие от него. Оригиналът на листа не е открит. Не е открита и разписка за предаването му. При извършена проверка в архива на образуваните изпълнителни дела не е открито дело, образувано въз основа на него. Не е открита и молба за депозирането му пред Община Сунгурларе, каквато е била практиката на адвокат М.. Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът е приел, че по делото безспорно са установени факта на издаване на изпълнителния лист по влязлото в сила решение и получаването му от сътрудник на адвокат М., който е бил надлежно упълномощен. Приел е, че спорът между страните е за това дали е установено наличието на елементите от фактическия състав на чл.409, ал.1 от ГПК, според който ако първообразният изпълнителен лист бъде изгубен, съдът който го е издал, по писмена молба от молителя, издава дубликат от него въз основа на акта, по който е издаден първообразът. Длъжникът може да противопостави освен липсата на условията по ал.1 и възражения за погасяване на дълга, основани на обстоятелства настъпили след установяване на съществуването му. Приел е, че след като по делото са установени фактите на издаване и получаване на изпълнителния лист, както и липсата на образувано изпълнително производство повече от пет години, доколкото ответника по молбата не твърди да е длъжник по такова, както и липсата на документа в архива на починалия адвокат, чийто сътрудник го е получил, се налага изводът, че издаденият изпълнителен лист не е във фактическата власт на молителя – взискател, тъй като е бил изгубен. По делото не са наведени твърдения, нито са представени доказателства от Община Сунгурларе, че изпълнителният лист е бил депозиран пред нея за изпълнение. Липсва и твърдение за частично или цялостно погасяване на вземанията но него. В тази връзка е посочил, че твърденията за плащане на част от сумата в размер на 5 000лв. с приложеното към молбата нареждане, не са основателни, доколкото в същото няма посочване кое от задълженията, предмет на подписаното между страните споразумението се погасява. Съдът е приел за неоснователно въведеното от ответника възражение за погасяване на вземането по давност. Посочил е, че решението, с което вземането е установено е влязло в законна сила на 17.10.2015г., от която дата тече и погасителната давност, на основание чл.114, ал.1 от ЗЗД. Молбата за издаване на дубликат на изпълнителен лист е депозирана на 17.09.2020г., т.е. преди изтичане на давностния срок. В допълнение към горното е изложил, че в подписаното между страните споразумение №455/20.12.2017г. Община Сунгурларе изрично е признала съществуването на вземането, което признание е прекъснало давностния срок и е започнал да тече нов. Приел е, че признанието е валидно при положения подпис на кмета на общината, без да е необходимо решение на общинския съвет, с оглед липсата на хипотезите на чл.21 от ЗМСМА. По изложените съображения е намерил молбата за основателна. Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване по следните правни въпроси: 1/ Какъв следва да бъде обхвата на извършената от съда преценка на събрания по делото доказателствен материал? Твърди се противоречие на решението с практиката на ВКС, обективирана в решение №216/04.01.2011г. по г.д.№87/2010г. на ІІ т.о. Претендира се допускане на обжалването в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. 2/ Може ли да се изгуби владение на изпълнителен лист или друг писмен документ, ако никога физически този лист или писмен документ не е бил притежание и във владение на посочения в него кредитор или правоимащо лице? Твърди се допускане на касационното обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. По първия процесуален въпрос е налице многобройна и трайно установена съдебна практика на ВКС, включително и задължителна такава - т. 12 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС и ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, според която въззивният съд е длъжен да обсъди в своето решение всички релевантни доказателства по делото и да прецени относимите обстоятелства при изграждане на своите фактически и правни изводи /чл.235, ал.2 от ГПК/. Съдът следва да обсъди и да разгледа всички доводи и възражения на страните въведени в производството пред него, когато имат отношение към предмета на спора, като направи самостоятелен и цялостен анализ на събраните доказателства както пред първата инстанция, така и евентуално допуснатите при разглеждане на делото пред него. Необсъждането и непроизнасянето във въззивното решение по всички своевременно заявени възражения и доводи на ответника, както и на всички събрани доказателства, е съществено нарушение на процесуалните правила. Атакуваното въззивно решение е постановено в съответствие с посочената практика. Въззивният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства и е изложил мотиви относно съществуването на условията за издаване на дубликат от изпълнителния лист (издаване на първообраз, изгубването или унищожаването му), като е формирал извода си въз основа на цялостен анализ на събраните писмени и гласни доказателства и въведените в производството възражения на насрещната страна. Произнесъл се е и по възражението на ответника за погасяване на дълга въз основа на нововъзникнали обстоятелства – изтекла погасителна давност за вземанията. При постановяване на решението съдът не е допуснал нарушение на правилата на чл. 12, чл.235, ал.2 и чл. 236, ал. 2 от ГПК при обсъждане на събраните доказателства и въведените в производството възражения. Решението на въззивната инстанция е съобразено с практиката на ВКС по приложение на чл.409 от ГПК. Вторият формулиран въпрос не е обсъждан в мотивите към обжалваното решение, поради което той не е обуславящ правните изводи на въззивния съд, нито има значение за крайния изход на делото, поради което и не съставлява основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване (в този смисъл е и т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС). В изложението на касационните основания не са посочени никакви съображения по отношение на значението му за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Въпросът е обоснован с оплакванията за неправилност на обжалваното въззивно решение и несъгласие с изводите на съда, което съгласно трайно установената съдебна практика по чл.288 от ГПК не е основание за допускане на касационно обжалване. За пълнота на изложението следва да се посочи, че решението е постановено в съответствие с даденото от ВКС разрешение по поставения въпрос, според което понятието „изгубване“ по смисъла на чл.409, ал.1 от ГПК следва да се тълкува не само като физическо изгубване на изпълнителния лист, но и като изгубване на държането на изпълнителния лист от самия взискател, което изгубване прави невъзможно упражняването на правата му по този изпълнителен лист. Формираната съдебна практика е ясна и не са налице основания за изменението ѝ поради изменение на закона или на обществените отношения. С оглед на изложеното, касационното обжалване не следва да се допуска, тъй като не са налице сочените от касатора общи и допълнителни предпоставки за това по чл. 280, ал. 1, т.3 от ГПК, нито е налице основание по чл. 280, ал. 2 от ГПК за служебно допускане на обжалването от касационната инстанция. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение, О П Р Е Д Е Л И: НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №46/08.07.2021г. постановено от Бургаски апелативен съд по в.г.д.№221/2021г. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: