4 Р Е Ш Е Н И Е № 116 С.,08.07.2011 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и втори юни през две хиляди и единадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ : К. Е. Б. Й. при секретаря И. В. изслуша докладваното от съдия Б. Й. т. д. № 692/2010 година Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] със седалище в [населено място] срещу решение № 364 от 26.04.2010 г., постановено по гр. д. № 579/2009 г. на Софийски апелативен съд, 2 състав, с което е обезсилено като недопустимо решение от 12.12.2008 г. по гр. д. № 719/2005 г. на Софийски градски съд, 1-12 състав, и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Касационната жалба е основана на доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушение на процесуалния закон и необоснованост. Процесуалната незаконосъобразност на решението е аргументирана с твърдения, че въззивната инстанция не е изпълнила произтичащото от закона задължение да се произнесе по съществото на правния спор като разгледа предявените с исковата молба евентуално съединени искове в посочената от ищците и възприета от първостепенния съд тяхна поредност - иск по чл.407, ал.1 от ТЗ /отм./ срещу предпочитания ответник [фирма] и евентуални искове с правно основание чл.45 от ЗЗД и чл.49 от ЗЗД срещу евентуалните солидарно отговорни ответници С. Д. и [фирма]. Необосноваността на съдебния акт е релевирана по повод извода на въззивния съд за недопустимост на първоинстанционното решение поради констатирана фактическа грешка в мотивите към него. Ответниците по касация М. М. В., В. П. В. и А. Т. С., тримата със съдебен адрес в [населено място], оспорват касационната жалба като неоснователна. Изразяват становище, че въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Ответниците по касация С. К. Д. от [населено място] и [фирма] със седалище в [населено място] не заявяват становище по жалбата. С определение № 109 от 22.02.2011 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по определения като значим за изхода на делото процесуалноправен въпрос за правомощията на въззивната инстанция като инстанция по съществото на правния спор при произнасяне по искове, предявени при условията на евентуалност срещу различни ответници. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания съобразно правомощията по чл.290, ал.2 от ГПК, приема следното : С решение от 12.12.2008 г. по гр. д. № 719/2005 г., постановено при условията на чл.209, ал.1, изр.3 от ГПК /отм./, състав на Софийски градски съд е осъдил С. К. Д. да заплати на М. М. В. и В. П. В. суми в размер на по 35 000 лв., представляващи обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на дъщеря им П. П., и на А. Т. С. сумата 105 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на съпругата му П. П. и на двете му дъщери В. С. и Т. С., ведно със законните лихви върху обезщетенията от 03.08.1998 г. до окончателното плащане и разноски в размер на сумата 2 000 лв., като е отхвърлил предявените срещу другите двама ответници - предпочитаният ответник [фирма] и вторият евентуален ответник [фирма], искове с правно основание чл.407, ал.1 от ТЗ /отм./ и чл.49 от ЗЗД. В мотивите към решението съдът е приел, че чрез събраните в хода на делото доказателства са установени елементите от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД за носене на деликтна отговорност от ответника С. Д. в качеството му на пряк причинител на пътно-транспортно произшествие от 03.08.1998 г., при което е причинена смъртта на наследодателите на ищците. За недоказани са счетени твърденията в исковата молба за съществувало към момента на произшествието застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между делинквента и ответника [фирма], релевирано като основание по чл.407, ал.1 от ТЗ /отм./ на предявения срещу този ответник иск съобразно указанията в отменителното решение по гр. д. № 1239/2003 г. на Софийски апелативен съд. Като недоказано е преценено и твърдението за причиняване на произшествието от делинквентна при изпълнение на възложена му от работодателя [фирма] работа, на което ищците са основали исковете си срещу [фирма] /чл.49 от ЗЗД/. Първоинстанционният съд изрично е посочил, че исковете са предявени при условията на евентуалност с предпочитан ответник ответникът по иска с правно основание чл.407, ал.1 от ТЗ /отм./ [фирма] и евентуални солидарни ответници С. Д. и [фирма], и ги е разгледал като такива, въпреки, че в мотивите е обсъдил първо предпоставките на иска по чл.45 от ЗЗД. В мотивите е допусната фактическа грешка при изписване на името на делинквента като вместо „С. Д.” за делинквент е посочен „А С.”. Сезиран с въззивна жалба от ответника С. Д., Софийски апелативен съд е обезсилил първоинстанционното решение и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд. Обезсилването е мотивирано с извод за недопустимост на атакувания съдебен акт вследствие несъобразяване на уточненото от ищците съотношение на субективно съединените искове. Въззивният съд е приел, че първостепенният съд е разгледал и уважил исковете срещу евентуалния ответник С. Д., вместо да разгледа първо иска срещу предпочитания ответник [фирма]. Като причина за недопустимост на решението е посочена и фактическата грешка в мотивите, довела според решаващия въззивен състав до постановяване на решение срещу неучастваща в делото страна. Въззивното решение е неправилно поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на установените в чл.208 и чл.209, ал.1 от ГПК /отм./ съдопроизводствени правила. Правомощията на въззивната инстанция са уредени изчерпателно в разпоредбите на чл.205 - чл.209 от приложимия към конкретното дело ГПК от 1952 г. /отм./ и са изяснени с приетите от ОСГК на ВКС Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. и Тълкувателно решение № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС. Съгласно чл.208, ал.1 от ГПК /отм./, въззивният съд, след като разгледа жалбата в открито съдебно заседание с участие на страните, се произнася с решение, с което отменя изцяло или частично обжалваното пред него решение, ако същото е неправилно, или оставя решението в сила в случай, че не констатира основания за отмяната му. При нищожност или недопустимост на обжалваното решение въззивният съд процедира съобразно разпоредбата на чл.209 от ГПК /отм./. Когато първоинстанционният съд се е произнесъл по искове срещу различни ответници, съединени при условията на евентуалност, при осъществяване на правораздавателната си дейност въззивният съд се ръководи от разпоредбата на чл.206, ал.2, изр.2 от ГПК /отм./ и от дадените в т.15 от Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС указания относно реда за разглеждане и произнасяне по главния и по съединените с него евентуални искове във въззивното производство. Според разясненията в т.19 от Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г., правораздавателната дейност на въззивната инстанция е аналогична на тази на първоинстанционния съд и има за предмет разрешаване по същество на материалноправния спор, очертан от ищеца с основанието и петитума на исковата молба. Поради това в качеството си на втора инстанция по съществото на спора въззивният съд не може да откаже да се произнесе по спорния предмет на делото и да разгледа предявените искове, а е длъжен да даде самостоятелно разрешение на спора съобразно изискванията на чл.208, ал.1 от ГПК /отм./ като за целта обсъди събраните пред двете инстанции доказателства и заявените във връзка с тях доводи и възражения на страните и въз основа на тях формира свои собствени фактически и правни изводи по основателността на предявените искове. Единствено в изчерпателно уредените от чл.209 от ГПК /отм./ хипотези на нищожност и недопустимост на обжалваното първоинстанционно решение въззивният съд е освободен от задължение да се произнася с решението си по съществото на въведения с исковете на ищеца правен спор. При констатирана нищожност или недопустимост на решението въззивният съд прогласява нищожността или обезсилва решението и в зависимост от конкретното основание за нищожност или недопустимост прекратява делото или го връща за ново разглеждане на първостепенния съд с цел постановяване на ново валидно и допустимо решение по действително предявения иск. В противоречие с приложимите разпоредби на процесуалния закон и в отклонение от формираната с цитираните тълкувателни решения задължителна практика съставът на Софийски апелативен съд е обезсилил обжалваното пред него решение и е върнал делото за ново разглеждане на първостепенния съд, без да са налице пороци, водещи до недопустимост на съдебния акт. Не кореспондира с данните по делото констатацията на въззивния съд за недопустимо разглеждане на предявения като евентуален иск по чл.45 от ЗЗД срещу ответника С. Д. преди произнасянето по основания на чл.407, ал.1 от ГПК /отм./ главен иск срещу предпочитания ответник [фирма]. В исковата молба и в последващи уточнителни молби ищците са посочили, че поддържат като главен иск искът по чл.407, ал.1 от ТЗ /отм./ с предпочитан ответник [фирма], а като евентуални - исковете по чл.45 и чл.49 от ЗЗД срещу солидарно отговорните ответници С. Д. и [фирма]. В тази насока е допуснато и уточнение на исковата молба с постановеното от въззивния съд протоколно определение от 07.04.2010 г. Въпреки непрецизното им структуриране, мотивите към първоинстанционното решение сочат несъмнено, че исковете са разгледани от състава на Софийски градски съд в поредността и при условията, при които са предявени от ищците. Решението не съдържа произнасяне по непредявен иск, както неправилно е приел въззивният съд, и не е недопустимо, за да подлежи на обезсилване на предвиденото в чл.209, ал.1, изр.3 от ГПК /отм./ основание. Фактическата грешка в мотивите, изразяваща се в неправилно изписване на името на делинквента, също не рефлектира върху допустимостта на решението, тъй като не е намерила отражение в неговия диспозитив и не е довела до произнасяне по иск срещу неучастващо в делото лице. Като е отказал да разреши по същество правния спор и е обезсилил първоинстанционното решение поради несъществуващи основания за неговата недопустимост, връщайки повторно делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд, въззивният съд е постановил неправилно решение, което подлежи на отмяна на основание чл.293, ал.2 от ГПК. Делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на Софийски апелативен съд, който да се произнесе по основателността на предявените от М. М. В., В. П. В. и А. Т. С. против [фирма], С. К. Д. и [фирма] евентуално съединени искове с правно основание чл.407, ал.1 от ТЗ /отм./, чл.45 от ЗЗД и чл.49 от ЗЗД като съобрази допуснатото в съдебно заседание на 07.04.2010 г. по гр. д. № 579/2009 г. на Софийски апелативен съд уточнение относно условията, при които са съединени исковете. С оглед изхода на делото разноски не следва да се присъждат, но в съответствие с чл.294, ал.4 от ГПК при новото разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе с решението си и по разноските за водене на делото пред Върховния касационен съд. Мотивиран от горното и на основание чл.293, ал.2 във вр. с ал.3 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 364 от 26.04.2010 г., постановено по гр. д. № 579/2009 г. на Софийски апелативен съд, 2 състав. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски апелативен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :