Р Е Ш Е Н И Е № 144 София, 05 юни 2014година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на седми март две хиляди четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ:ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА КАПКА КОСТОВА при участието на секретаря:Даниела Околийска и в присъствието на прокурора :Петя Маринова изслуша докладваното от Съдия Елена Величкова касационно нох.дело №49 по описа за 2014 година Срещу решение по внохд.№319/2013 г. на Апелативен съд гр. Пловдив е подадена касационна жалба от подсъдимия Д. А. Х. ,с ангажирани всички касационни основания. В съдебно заседание жалбата,се поддържа лично от подсъдимия и защитник. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира постановените присъда и решение ,законосъобразни и при спазване на процесуалните правила,а жалбата на подсъдимия изцяло неоснователна. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение ,като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С решение от 12.11.2013 г. постановено по внохд.№319/2013 г. на Апелативен съд гр. Пловдив, е потвърдена присъда по нохд.№567/2013 г. на Окръжен съд гр. Пловдив. С посочената присъда подсъдимия Д. А. Х. е признат за виновен ,в това че на 4.05.2012 г. в [населено място],без надлежно разрешително държал високорискови наркотични вещества -395 пакета синтетичен наркотик с общо тегло 1154,29 грама на обща стойност 19622,93 лв.,с цел разпространение,като деянието е извършено при условията на опасен рецидив,поради което и на основание чл.354 а ал.2 т.4 вр. с ал.1 НК вр. с чл.29 ал.1б А НК и чл.54 НК, е осъден на лишаване от свобода за срок от девет години и глоба в размер на 20 000 лв. Определен е и първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието,предмета на престъплението е отнет в полза на Държавата и са присъдени дължимите по делото разноски. ПО ЖАЛБАТА на под.Х. : В първоначалната саморъчна жалба,се прави оплакване за процесуални нарушения ,допуснати на досъдебното производство и не ясно обвинение в обвинителния акт.В допълнението към нея(отново саморъчно) подсъдимия се позовава на доводи изложени от защитата му във въззивната жалба,на която не получил отговор,преповтаря - неправилно образувано наказателно производство,нарушен чл.212 НПК,защо протокола за изземване е приет като първо процесуално действие,какво е налагало неговата неотложност, липсвали законовите предпоставки за образуване на ДП,а от там и останалите следствени действия се явявали незаконни,фотоалбума,за който не било ясно кога и къде и изготвен,негодния протокол за претърсване и изземване(защо е негоден няма съображения).Обвинителния акт бил изпълнен с неясноти,което силно затруднило защитата му.Претендират се и неотстранени противоречия в показанията на св.С. Г. и на разпитаните полицейски служители.Не установен бил вида на наркотичните вещества,процентното съдържание и оценката на същите,за които е обвинен. В писмената защита на адв.М.-преповторени оплакванията на подсъдимия посочени по горе,и направен извода : -делото не е изяснено от фактическа и правна страна,нито на досъдебното ,нито по време на съдебното дирене.Не изяснени фактите относно авторството на престъплението,не е имало основание за отпочване на наказателно производство.Бил ограничен достъпа на подсъдимия, до наетата от него стая,поради смяна на бравата от наемодателя и не съобразено обстоятелството ,че по същото време достъп до стаята са имали и други лица. Доводите са неоснователни,правени са и пред двете инстанционни съдилища, и след като подробно са обсъдени правилно са оставени без последици. Първоинстанционния съд е събрал необходимия и достатъчен обем доказателства и доказателствени средства,по предвидения в НПК процесуален ред.Последващия доказателствен анализ, е дал основание на изводи по фактите-обстоятелства от значение, от предмета на доказване очертан в чл.102 НПК.Съда е приел,че на инкриминираната дата -4.05.2012 г. в [населено място] ,в стая под наем на [улица],подсъдимия е държал с цел разпространение високо рискови наркотични вещества 395 пакета (с надпис-„бонзай”),с общо тегло 1154,29 гр. ,на стойност 19 622,93 лв. Правилно, като подкрепящи тези изводи са ценени показанията на св.С. Г. и св.Р.,както и показанията на извършващите рутинна проверка на живеещите ,в тези стаи под наем –свидетели А. и Д..Невярно е твърдението на подсъдимия за съществени противоречия в показанията на тези две групи свидетели.Невярно е и твърдението му,че „достъпа до стаята му бил ограничен,поради смяна на бравата от св.Р. и че достъп до стаята, в негово отсъствие имали и други лица”.От показанията на св.Р. и на св.Г. е видно,че смяната на бравата е станала поради неизплатен наем, за същата стая от подсъдимия и след плащането, Р. му е дал ключа на сменената брава и това е станало на 4.05.2012 г.Без основание е и твърдението за неустановеност на вида на наркотичните вещества ,за процентното съдържание на активен компонент на„дизаинерската дрога” и на цената на същата.В тази връзка по делото са назначени няколко експертизи,заключенията на вещите лица по които установяват,че почти във всички пакетчета се намира растителна листна маса, с еднакъв сходен химически състав и външен вид,в която е установено наличие на 1-пентил-3(нафтоил) индол (J.-018) и 1-пентил -3-/4-метокси-нафтоил /индол/ (J.-081) и само в две пакетчета е установено наличие на 1-пентил -3- нафтоил –индол (J.-018) и 1-пентил-3-/4-метокси-1-нафтоил/индол (ТУГ-081).Стойността на предмета на престъплението е определена изцяло в полза на подсъдимия.Съда е приел,че заключението на вещото лице С.(стойност 19622,93 лв.) е обективно, „тъй като отчита действителната цена на наркотика на незаконния-черен пазар,за разлика от заключението на вещото лице И.(69 257,40 лв.),която е възприела оценката представена от легални държавни лаборатории в Европа.Извода е некоректен,тъй като няма как да се приеме,че заключението на в.л.С. е „обективно” и резултат от специални знания, с позоваване на цени на процесните наркотични вещества,валидни на „черния пазар” в Интернет,но това обстоятелство е без значение ,като се има предвид ,че стойността на инкриминираните 1154,29 грама високорисково наркотично вещество по обвинителен акт е 19622,93 лв.Тук е мястото да се отбележи че, ВКС в настоящия си състав не споделя извода на инстанционните съдилища ,че „обстоятелствата по установяване на стойността на наркотичното вещество имат отношение единствено при индивидуализацията на наказанието и нямат никакво правно значение”,защото със ЗИД ДВ бр.26/2010 г. понятието „голямо количество” ,в чл.354 а ал.2 НК,бе заменено с „големи размери”,а „особено голямо количество” ,с „особено големи размери”,т.е. стойността има правно значение и е квалифициращ признак. Неоснователно е оплакването за съществени процесуални нарушения допуснати на досъдебното производство,и това че въззивния съд не е отговорил на направени пред него възражения.В изпълнение на задълженията си по чл.339 ал.2 НПК въззивния съд е обсъдил доводи на защитата на подсъдимия за допуснати съществени процесуални нарушения на ДП,приел е че те не са налични,че правилно производството е образувано по чл.212 ал.2 НПК,с оглед конкретния случай,че „негодния” протокол за претърсване и изземване е бил одобрен от съдия на 5.05.2012 г.,с констатация,че е налице неотложен случай по смисъла на чл.161 ал.2 НПК и това е била единствената възможност за събиране на доказателства,поради което органите по разследването са извършили следствени действия по претърсване и изземване,преди да получат одобрение от съда по реда на чл.161 ал.1 НПК. При правилно и безпротиворечиво установени факти и закона е приложен правилно.На инкриминираните дата и място подсъдимия е държал, с цел разпространение високорискови наркотични вещества и по този закон е осъден,т.е. приложен е закона,който е следвало да бъде приложен.Не се спори по делото квалификацията при условията на опасен рецидив и във вр. с чл.29ал.1 б. А НК. Неоснователно е и оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание.При определяне размера на наказанието ,което следва да бъде наложено на подсъдимия инстанционните съдилища са съобразили всички обстоятелства от значение.Наказанието е определено при превес на смекчаващите вината обстоятелства и не е явно несправедливо по смисъла на чл.348 ал.5 НПК. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановените присъда и решение,при спазване на процесуалните правила и закона,наказанието на подсъдимия достатъчно и справедливо,а жалбата му изцяло неоснователна. Ето защо и на основание чл.354 ал.1т.1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение по внохд.№319/2013 г. на Апелативен съд гр. Пловдив, с което е потвърдена присъда по нохд.№567/2013 г. на Окръжен съд гр. Пловдив. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :