4 РЕШЕНИЕ № 431 С.,28.07.2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Р. България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на единадесети май две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА МИМИ ФУРНАДЖИЕВА при секретаря БОРИСЛАВА ЛАЗАРОВА и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ гр.дело №177/2009 година. Производството е по чл.290 ГПК. Образувано по касационна жалба от адв. Д. П. – процесуален представител на Н. Т. Н. и В. Т. Н., и двамата от [населено място], против въззивно решение № 29/25.02.2008 г., по гр.д.№ 642/2005 г. по описа на Добричкия окръжен съд, г.о., с което е отменено решение №1073/18.10.2001 г. по гр.д.№1041/2001 г. на Добричкия районен съд, и са отхвърлени предявените от Т. Н. Д., заместен на основание чл.120 ГПК/отм./ от Н. Т. Н. и В. Т. Н., обективно и субективно предявени искове с правно основание чл.134 ЗЗД, чл.108 ЗС и чл.431, ал.2 ГПК/отм./. С определение №309/01.4.2009 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на горепосоченото решение на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по материалноправния въпрос за придобиване по давност на процесния имот от Р. и П. К.. Касационните жалбоподатели твърдят, че незаконосъобразно и необосновано въззивната инстанция е приела, че Р. и П. К. са придобили процесния имот по давност с присъединяване на своето владение към владението на праводателката си А. Г. и нейния праводател М. М.. Позовават се на ангажираните по спора доказателства и приложените влезли в сила съдебни решения, въз основа на които е възстановено членственото правоотношение на наследодателя им Т. Н. Д.. Моля за отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявените искове. Ответниците по касация П. Т. К. и Р. С. К., посредством процесуалния си представител – адв.Ж., оспорват касационната жалба и молят касационната жалба са се остави без уважение, а обжалваното решение – в сила. Депозиран е отговор по смисъла на чл.287 ГПК и писмената защита. Останалите ответници по касация не заявява становище в настоящото производство. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба, взе предвид подадените писмен отговор и писмена защита от ответниците по касация П. Т. К. и Р. С. К., намира следното: С оглед разпоредбата на чл.293, ал.4, във връзка с чл.270, вр.269 ГПК Върховният касационен съд дължи служебно произнасяне по валидността и допустимостта на обжалваното решение. В изпълнение на това свое задължение настоящият състав на касационната инстанция намира, че обжалваното решение е процесуално недопустимо последните съображения: Т. Н. Д. е предявил обективно и субективно съединени искове по чл.134 ЗЗД, чл.108 ЗС и чл.431, ал.2 ГПК/отм./, позовавайки се на решение на ВКС, постановено по реда надзора, с което е отменено решение на общото събрание на Ж. за изключването му от кооперацията. Въз основа на това се твърди, че е възстановено членственото му правоотношение в кооперацията. По делото е безспорно установено, че ищецът е починал на 08.4.2002 г., видно от удостоверение за наследници №АО-11-24/10.4.2002 г., издадено от кметски наместник [населено място], [община], област Д., в което е посочен и акт за смърт №1/09.4.2002 г. Безспорно е, че на основание чл.120 ГПК/отм./, по делото са конституирани като ищци законните наследници на първоначалния ищец, а именно Н. Т. Н. и В. Т. Н. – касационни жалбоподатели в настоящото производство/протоколно определение от 22.4.2002 г. по гр.д.№64/2002 г. по описа на Добричкия окръжен съд. По делото се установява, че неколкократно, както пред въззивния съд, така и пред касационната инстанция, процесуалния представител на ответниците по касация в настоящото производство П. Т. К. и Р. С. К. – адв. Ж., е правила възражение на недопустимост на иска и на решенията, както и за липса на процесуална легитимация на конституираните законни наследници на първоначалния ищец Т. Н. Д., основавайки се на разпоредбата на чл.23 ЗЖСК и § 1 от Допълнителните разпоредби към същия закон. Съгласно разпоредбата на чл.23, изречение първо ЗЖСК “При смърт на кооператор членствените му права и задължения преминават върху членовете на неговото семейство, които имат право да придобият имота.”. Съгласно разпоредбата на § 1 от Допълнителните разпоредби към ЗЖСК “В "семейство" по смисъла на този закон се включват съпрузите и ненавършилите пълнолетие техни деца, ако не са встъпили в брак.”. От анализа на посочените правни норми е видно, че членственото правоотношение в Ж. не създава вещно право на кооператора, каквото е разяснението по т.1 от ППВС №7/28.11.1973 г. на ВСНРБ. Със смъртта на кооператора членственото правоотношение се прекратява, а не се наследява по правилата на Закона за наследството. Възможността, която чл.23, изречение първо ЗЖСК създава за членовете на семейството на починалия член-кооператор не се основава на наследствени права, а на преминаване върху тях на права и задължения, свързани с членственото правоотношение. Този извод се обуславя от факта, че правната норма визира не наследници, а членове на семейството. Членове на семейството са преживелият съпруг и непълнолетните деца. Досежно термина “членове на семейството” и посочената по-горе допълнителна разпоредба Върховната съдебна инстанция е дала ясно и категорично разяснение. В процесния случай към момента на смъртта на първоначалния ищец Т. Н. Д. хипотезата на чл.23, изречение първо ЗЖСК не може да бъде приложена, тъй като двамата му законни наследници, макар и негови деца, са пълнолетни. Единият от тях към релевантния момент е на 49 години, а другият – на 45.Следователно членствените права и задължения на починалия член-кооператор не могат да преминат върху нито един от тях. Изложеното обуславя извод за липса на активна материалноправна легитимация за водене на иска, поради което пък те нямат и правен интерес от предявяване на процесните искове. Следователно наследниците на Т. Д. не са и активно процесуалноправно легитимирани по посочените искове. Като не се е съобразил с гореизложеното Добричкият окръжен съд е постановил недопустимо решение. На основание чл.293, ал.4 ГПК същото следва да бъде обезсилено, а производството по делото прекратено. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.4, предложение второ, ГПК Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА въззивно решение въззивно решение № 29/25.02.2008 г., по гр.д.№ 642/2005 г. по описа на Добричкия окръжен съд, г.о. ПРЕКРАТЯВА производството по дело. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: