О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 916 гр. София, 30.12. 2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети декември две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА С. ДИМИТРОВА като изслуша докладваното от съдия Б. ч. гр. д. № 6343/2014 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал. 3, т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх. № 118383 от 14.10.2014 г. подадена от П. Д. П. чрез адв. Р. А. срещу определение № 19802 от 01.10.2014 г. на Софийски градски съд по ч. гр. д. № 9621/2014 г., с което е потвърдено определение № 109 от 17.06.2014 г. по гр. д. № 28658/2014 г. по описа на Софийски районен съд, с което е върната искова молба вх. № 8003971 от 29.05.2014 г. Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване на въззивното определение Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. взе предвид следното: Софийски районен съд е сезиран от частния жалбоподател с иск за развод по вина на ответницата с правна квалификация по чл. 49, ал. 1 вр. ал. 3 СК. С разпореждане от 29.05.2014 г. исковата молба е оставена без движение и на ищеца е даден двуседмичен срок да посочи актуален адрес на ответницата, като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено, а исковата молба върната. С писмена молба от 03.06.2014 г. ищецът и жалбоподател по настоящето производство П. П. чрез адв. Р. А. уведомява съда, че единствения му известен адрес на ответницата в България е този посочен в така предявената искова молба, като е представил заверено копие на удостоверение рег. № ХГ – 1311 от 30.04.2014 г. на МВР, Дирекция „Миграция”. Софийският районен съд с определение № 109 от 17.06.2014 г. е приел, че ищецът не е изпълнил дадените указания за отстраняване нередовността на исковата молба и е постановил връщането й, а производството по гр. д. № 28658/2014 г. е прекратено. На основание чл. 274 ,ал. 1, т. 1 ГПК касаторът е подал частна жалба вх. № 8004862 от 26.06.2014 г. срещу определението на първоинстанционния съд. Същото е потвърдено с определение № 19802 от 01.10.2014 г. на Софийски градски съд по ч. гр. д. № 9621/2014 г. с мотиви, че предоставеното от ищеца удостоверение не носи подпис, което налага извода, че по делото няма доказателства за липсата на адрес на ответницата на територията на страната и правилно районния съд е върнал исковата молба като нередовна. В частната касационна жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, като се иска отмяната му. Излагат се доводи, че първоинстанционният съд след като е констатирал липсата на подпис върху въпросното удостоверение вместо да изиска оригинал на същото, неправилно го е изключил от доказателствата по делото. В изложението на касационните основания по чл. 284, ал.1, т. 3 ГПК касаторът посочва, че с въззивното определение СГС се е произнесъл по процесуалноправния въпрос от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото, а именно „длъжен ли е съдът при констатирани външни недостатъци на представен от страната заверен препис на официален документ, какъвто е липсата на подпис на длъжностното лице – издател, да поиска представянето на оригинала на документа”. С оглед данните по делото настоящият съдебен състав намира, че е налице основание за допускане на касационно обжалване и касационната жалба следва да бъде разгледана по същество. Разпоредбата на чл. 183 от ГПК допуска представянето на заверен от страната препис като писмено доказателство. При поискване тя е длъжна да представи оригинала на документа или официално заверен препис от него. Когато документът е издаден от орган на държавна власт, в рамките на служебната му компетентност в препис, при поискване от противната страна или от съда е достатъчно представянето на копие от документа, заверено от органа, който го е издал. Тази заверка има характер на официална заверка, по смисъла на разпоредбата на чл. 183 от ГПК. Именно такъв е и настоящият случай. По делото е приложено копие от удостоверението, заверено с печат „вярно с оригинал” и подпис на длъжностното лице. То има характер на официално заверен препис. В този случай е недопустимо изискването по реда на чл. 183 ГПК оригинала на документа, тъй като законът го приравнява по значение с официално заверения препис. Ето защо първоинстанционният в нарушение на съдопроизводствените правила е постановил определение № 109 от 17.06.2014 г., с което e изключил от доказателствата по делото въпросния препис на удостоверението, а оттам e направил и погрешния извод, че няма доказателства за друг адрес на ответницата на територията на страната и неправилно е върнал исковата молба като нередовна, а въззивният съд неправилно е потвърдил това определение. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на III г.о. О П Р Е Д Е Л И: ОТМЕНЯ определение № 19802 от 01.10.2014 г. на Софийски градски съд по ч. гр. д. № 9621/2014 г., с което е потвърдено определение № 109 от 17.06.2014 г. по гр. д. № 28658/2014 г. на Софийски районен съд. ВРЪЩА делото на Районен съд [населено място] за продължаване на съдопроизводствените действия. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: