Р Е Ш Е Н И Е № 227 гр. София, 06.01.2020 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в съдебно заседание на четиринадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: 1. АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ 2. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ при участието на секретаря Албена Рибарска като изслуша докладваното от съдия ВЛАДИМИРОВ гр. дело № 1035/2019 година по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ю. В. Н., чрез адв. С. срещу решение № 2823/03.12.2018 г. по гр. д. № 3424/2018 г. на Апелативен съд – София. Ответникът Г. Н. Д., чрез адв. П. изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Жалбата има за предмет цитираното въззивно решение, с което е потвърдено решение № 1394/06.03.2018 г. по гр. д. № 8008/2016 г. на Софийски градски съд (СГС), ГО, І-12 състав: 1/ за прогласяване, на основание чл. 26, ал.2, предл. 5 ЗЗД, нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен между Г. Н. Д. – като продавач и касатора – като купувач, обективиран в нотариален акт № 26 от 02.07.2014 г. на нотариус Р. М. - рег. № 098 на НК; 2/ за признаване за установено, по иска по чл. 124 ГПК, във вр. с чл. 17, ал. 1 ЗЗД, между страните, че договорът за покупко – продажба, материализиран в нотариален акт № 26 от 02.07.2014 г. на нотариус Р. М. прикрива договор за прехвърляне на имот срещу задължение за предоставяне от приобретателя на пожизнена месечна издръжка на прехвърлителката в размер на 250 лв. и 3/ за разваляне, на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, на договора за прехвърляне на имот срещу задължение за предоставяне на месечна издръжка, прикрит с договор за покупко – продажба по нотариален акт № 26 от 02.07.2014 г. на нотариус Р. М., поради неизпълнението му. За да постанови горния правен резултат въззивният съд е приел, че страните по договора за покупко-продажба на недвижим имот от 02.07.2014 г., инкорпориран в нотариален акт № 26/2014 г. на Р. М.-нотариус с рег. № 098 на НК, изначално не са имали намерение купувачът да заплати на продавача цената на имота, предмет на сделката, в размер на 39 500 лв., която макар и преведена по банковата сметка на последния, по общо съгласие на договарящите е върната обратно на купувача. Установено е от приложените писмени доказателства – споразумение между страните от 03.04.2015 г., извлечения от банкови сметки на ищцата в „Ти Би Ай банк“ АД и „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, както и от заключение на ССЕ и разпит на свидетел, че действителната обща воля на страните е била собствеността върху процесния недвижим имот да бъде прехвърлена срещу насрещната престация на приобретателя – ответник да предоставя на прехвърлителката – ищца месечна издръжка до края на живота й в размер на 250 лева, както и да заплати непогасените й комунални задължения за имота, възникнали за времето до 01.07.2015 г., както и да заплаща дължимите за имота данък сгради и такса смет. Въззивната инстанция е мотивирала съображения, че постигната от страните по делото действителна обща воля е била да бъдат обвързани по начин, различен от посочения в договора за покупко-продажба на недвижим имот; че това съглашение е привидно, доколкото насрещно съвпадащата воля на договарящите и постигнато съгласие е за обвързаност по договор за прехвърляне на собствеността върху недвижим имот срещу задължение на приобретателя да заплаща на прехвърлителката пожизнена месечна издръжка в размер на 250 лв. и да погасява други нейни парични задължения - за комунални разходи до 01.07.2015 г. за имота, както и за данък сгради и такса смет за същия имот. Изложени са доводи, че е налице относителна симулация, поради което сключеният между страните договор за покупко-продажба на недвижим имот от 02.07.2014 г., обективиран в нотариален акт № 26/2014 г. на нотариус рег. № 098 на НК, се явява нищожен на основание чл. 26, ал. 2, предл.5 ЗЗД, като привиден. За основателен е намерен и предявеният иск по чл. 17 ЗЗД – за разкриване на прикрития с продажбената сделка договор за прехвърляне на собствеността срещу задължение за пожизнена месечна издръжка на прехвърлителката, доколкото са спазени изискванията за неговата действителност. Инстанцията по същество е приела да са налице основания за разваляне на прикритото съглашение, поради неизпълнението му, съгласно чл.87, ал. 3 ЗЗД. В тази връзка е установено, че плащането на уговорената „финансова помощ“ на ищцата след м. февруари 2016 г. е несъмнено преустановено и не е подновявано с престации от страна на ответника – приобретател, което неизпълнение е прието да е съществено с оглед интереса на кредитора. Отчетено е обстоятелството, че насрещната престация на ответника е дължима постоянно и в уговореното време – ежемесечно, предвид характера на нуждата, която удовлетворява – ежедневни и жизненоважни потребности на кредитора, чието социално състояние е изключително незадоволително; без съпруг и деца, които да я подпомагат финансово и да се грижат за нея, като единствените нейни родственици - брат и племенник са се дезинтересирали напълно от нея. Оплакванията на въззивника за допуснати от първостепенния съд процесуални нарушения, изразяващи се в липса на изготвен доклад по делото, неразпределена между страните доказателствена тежест, както и за липса на указания към тях за релевантните факти, са приети за основателни от въззивната инстанция. Въпреки установения пропуск на първоинстанционния съд във връзка с доклада по делото апелативният съд е направил извод, че така допуснатите процесуални нарушения не са се отразили върху правилността на обжалваното пред него решение. При позоваване на разясненията по т. 2 от ТР № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК въззивната инстанция е счела, че в отговора на исковата молба ответникът не е релевирал възражения, които да е основал на конкретно посочени факти, подлежащи на самостоятелно установяване, а се е задоволил да оспорва само симулацията (привидността) на продажбената сделка от 02.07.2014 г., както и съществуването и условията на прикритата сделка; респ. признал е преустановяването на плащането на уговорената ежемесечна помощ на прехвърлителката и това обстоятелство не е било спорно между страните, както и не е направил други възражения, които е следвало да бъдат установени. Това становище по оплакването за допуснато процесуално нарушение от първоинстанционния съд, е основано на констатацията, че във въззивната жалба ответникът не е посочил доказателства, които е бил възпрепятстван да представи в резултат на твърдяното нарушение, както и факти, които е бил възпрепятстван да установи, поради неуказана му доказателствена тежест за тях. С определение № 566 от 08.07.2019 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по въпроса за правомощията на въззивния съд при оплакване във въззивната жалба за допуснати от първостепенния съд процесуални нарушения, изразяващи се в липса на изготвен доклад по делото. По въпроса, обусловил допускането на касационен контрол, настоящият съдебен състав намира следното. Съдебната практика във връзка с правомощията на въззивната инстанция при проверка на първоинстанционното решение и в частност - при пропуск на първостепенния съд да изготви доклад по чл. 146 ГПК, е установена по задължителен за съдилищата начин в т. 2 от ТР № 1/9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК. Съгласно даденото там обвързващо тълкуване въззивният съд не следи служебно за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения при докладване на делото. Единствено в хипотезата на направено във въззивната жалба обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, въззивният съд дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания. При горните разяснения, които се споделят изцяло от този състав на ВКС, обжалваното въззивно решение се явява неправилно. Основателно е оплакването в касационната жалба, че в нарушение на съдопроизводствените правила – тъй като страната изрично се е позовала в жалбата пред апелативния съд на допуснати от първата инстанция нарушения във връзка с доклада по чл. 146 ГПК - въззивният съд не й е дал указания за възможността да предприеме тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които е пропуснала да извърши в първата инстанция поради отсъствие на доклад и липса на дадени с него указания, което по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК е извинителна причина за допускането на тези доказателства за първи път във въззивното производство. В разпореждането си от 16.07.2018 г., което е по хода на делото, съдията докладчик във въззивната инстанция се е задоволил само да посочи, че в жалбата се прави такова оплакване и се иска даване на съответни указания до страните за подлежащите на доказване факти по спора и необходимостта от ангажиране на съответните за тях доказателства. Макар да е намерил оплакването за основателно и да е констатирал отсъствието на изготвен доклад по делото, неразпределена между страните доказателствена тежест и липса на дадени указания за релевантните факти (вж. мотивите на решението), въззивният съд не е предприел действия и процесуална активност в съответствие с постановките на т. 2 от ТР № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК. Ето защо, въззивното решение е постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила – апелативният съд не е дал указания до страната за възможността да предприеме тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които е пропуснала да извърши в първата инстанция поради отсъствие на доклад по чл. 146 ГПК при наличие на изрично такова оплакване във въззивната жалба. По изложените съображения, обжалваното въззивно решение е неправилно като постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК следва да бъде отменено. Тъй като касационното основание за отмяна налага извършването на нови процесуални действия при условията на чл. 293, ал. 3 ГПК делото ще следва да бъде върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг негов състав. При повторното разглеждане на делото въззивната инстанция следва да даде указания и на двете страни в процеса в съответствие с разясненията по т. 2 от цитирания по-горе тълкувателен акт (с оглед принципа за равнопоставеност) относно възможността да извършат тези действия, чрез които посочат и попълнят делото с относими доказателства, което не са сторили в първата инстанция, поради отсъствие на доклад по чл. 146 ГПК. Постановяването на ново въззивно решение следва да бъде основано на анализа и при преценката на доказателствената съвкупност по делото, попълнена евентуално с посочени от страните и събрани в хода на повторното разглеждане на делото от въззивния съд относими доказателства. Отговорността за направените в касационното производство разноски следва да бъде разпределена от въззивния съд при новото разглеждане на делото (чл. 294, ал. 2 ГПК), съобразно изхода от спора. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № № 2823/03.12.2018 г. по гр. д. № 3424/2018 г. на Апелативен съд – София и ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг негов състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.