О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е     № 118   гр. София, 11.02.2010 година                   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на девети февруари през две хиляди и десета година в състав:                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:  РОСИЦА КОВАЧЕВА                                                      ЧЛЕНОВЕ:            ЛИДИЯ ИВАНОВА                                                                                        ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА   като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 909   по описа за 2009г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Т” АД, гр. С. чрез процесуалния му представител юрисконсулт Г. Т. срещу определение от 07.09.2009г. по гр. д. № 7732/2009г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-Д въззивен състав, с което е потвърдено разпореждането от 25.04.2008г. по гр. д. № 11890/2008г. на Софийски районен съд, Гражданска колегия, 25 състав, с което съдът е отхвърлил заявлението на „Т” АД, гр. С. за издаване заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Л. А. П. от гр. С. за сумата 2 100,81 лв. – главница, представляваща стойност на потребена топлинна енергия за периода от м. февруари 2005г. до м. април 2007г. и за сумата 490,53 лв. – лихва за забава за периода от 01.04.2005г. – 06.03.2008г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 22.04.2008г. до окончателното й изплащане, както и за направените разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. В частната касационна жалба са инвокирани доводи за неправилност на определението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Частният жалбоподател поддържа, че въззивният съд не е взел предвид, че имотът, за който се претендира неплатената сума за доставена топлинна енергия, е индивидуализиран в т. 5 от заявлението. Моли определението да бъде отменено и да бъде издадена исканата заповед за изпълнение. В частната касационна жалба са развити съображения за наличие на предпоставката по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение – въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата. Ответникът Л. А. П. от гр. С. оспорва частната касационна жалба, поддържа становище, че не е налице съществен материалноправен въпрос, който да се решава противоречиво от съдилищата, цитираните определения не обосновават противоречива съдебна практика и излага доводи за правилността на определението – подаденото заявление е нередовно и в противоречие с чл. 410, ал. 2 във връзка с чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК не може да се иска издаване на заповед за изпълнение за парично вземане, без да е конкретизирано основанието на дълга. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение след като обсъди инвокираните доводи и провери правилността на обжалваното определение, приема следното: Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт от категорията на определенията по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. За да бъде допуснато определението на въззивната инстанция до касационно обжалване, е необходимо обжалваният съдебен акт да съдържа произнасяне по релевантен за делото материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който да е налице една от трите хипотези, посочени в чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 от ГПК, предвид препращащата разпоредба на чл. 274, ал. 3 от ГПК. Съобразно доводите на частния жалбоподател в частната касационна жалба и данните по делото настоящият съдебен състав счита, че релевантният за делото правен въпрос е свързан с редовността на заявлението и отговаря ли последното на изискването на чл. 410, ал. 2 във връзка с чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК. Този въпрос е съществен по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК, тъй като неговото решаване е обусловило изхода на делото, а именно отхвърляне на искането за издаване на заповед за изпълнение. Доколкото въпросът е разрешаван противоречиво от съдилищата и предвид обстоятелството, че същият е предмет на нова нормативна регламентация, по която липсва достатъчно съдебна практика, касационното обжалване на атакуваното определение е допустимо. Разгледана по същество, частната касационна жалба е основателна. Съобразно изричното препращане в чл. 410, ал. 2 от ГПК към чл. 127, ал. 1 от ГПК заявителят следва да изложи обстоятелствата, на които се основава искът /чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК, т. е. всички фактически обстоятелства, на които се основава вземането. Конкретизацията на вземането на доставчика на топлинна енергия включва освен размера на вземането, периода, за който не е платена топлинната енергия, елементите, от които е формирано вземането, също и топлофицирания имот, за който е ползвана доставената топлинна енергия. Неправилно Софийски градски съд е приел, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение не отговаря на изискванията на чл. 410, ал. 2 във връзка с чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК, а именно, че не е конкретизиран имотът, за който е доставената топлинна енергия, което води до невъзможност за индивидуализация на съществуващите договорни отношения, тъй като между заявителя и длъжника могат да се сключат повече от един договор за доставка на топлинна енергия. С посочване на обстоятелствата в т. 9 и т. 12 на заявлението, вземането, за което се иска издаване на заповед за изпълнение, е индивидуализирано - парично вземане с посочен размер 2 100,81 лв., представляващо цена на ползвана от абоната през определен период /от м. февруари 2005г. до м. април 2007г./ топлинна енергия за топлоснабдения имот, за който период има изравнителна сметка от „Н” ООД, и лихва за забава за периода от 01.04.2005г. до 06.03.2008г. в размер 490,53 лв., както и законната лихва от 22.04.2008г. Прецизното попълване на заявлението изисква адресът на топлофицирания имот да бъде посочен в т. 12. Предвид обстоятелството, че в заявлението е посочен само един имот – този на адреса на длъжника и в т. 12 не е конкретизиран друг недвижим имот, а е посочено, че „длъжникът е ползвал доставена от дружеството ни топлинна енергия през периода м. 02.2005г. до м. 04.2007г. и не е погасил задължението си.......”, без да е посочен друг адрес, на който се намира сградата, следва да се приеме, че претендираното вземане се отнася до имота, находящ се на единствения посочен в заявлението адрес, а именно гр. С., ж. к. „Толстой” бл. 39, вх. 1, ап. 58. Ако заявителят е имал предвид, че претендираното вземане се отнася до друг топлофициран имот, различен от имота на адреса на длъжника, то този имот би бил посочен в т. 12. В конкретния случай частният жалбоподател потвърждава в частната жалба, че топлофицираният имот е описан в т. 5. Въззивната инстанция не се е съобразила с горепосочените обстоятелства, поради което е постановила неправилно определение. Поради изложените съображения обжалваният съдебен акт следва да бъде отменен и вместо него да се издаде исканата заповед за изпълнение по заявление вх. № 21271/22.04.2008г. В полза на частния жалбоподател следва да се присъдят и направените разноски по делото общо 102,66 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер общо 150 лв. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение   О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯ определение от 07.09.2009г. по гр. д. № 7732/2009г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-Д въззивен състав и разпореждане от 25.04.2008г. по гр. д. № 11890/2008г. на Софийски районен съд, Гражданска колегия, 25 състав и вместо това определи: ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за заплащане от Л. А. П. с ЕГН ********** от гр. С., жк „Толстой” бл. 39, вх. 1, ап. 58 на „Т” АД, гр. С., ул. „Ястребец” № 23Б на сумата 2 100,81 лв. – стойност на доставена топлинна енергия за имот, находящ се в гр. С., жк „Толстой” бл. 39, вх. 1, ап. 58 през периода от м. февруари 2005г. до м. април 2007г., сумата 490,53 лв. – лихва за забава за периода от 01.04.2005г. до 06.03.2008г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.04.2008г. до окончателното й изплащане, сума в размер 102,66 лв. – разноски за всички съдебни производства и 150 лв. – юрисконсултско възнаграждение. ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за изготвяне на заповедта за изпълнение. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.   2.