Р Е Ш Е Н И Е №432 гр. София, 19 ноември 2015 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на девети ноември през две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА СПАС ИВАНЧЕВ при секретаря Марияна Петрова и в присъствието на прокурора Тома Комов изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 1276 по описа за 2015 г Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Д. Е. С. срещу решение на Софийски апелативен съд № 255 от 22.07.15 г, по ВНОХД № 503/15, с което е потвърдена присъда на Софийски градски съд № 141 от 29.04.2014 г, по НОХД № 1016/15, с която жалбоподателят е признат за виновен в това, че на 21.07.2014 г в [населено място], при условията на опасен рецидив, е отнел чужди движими вещи, на обща стойност 624 лв, от владението на М. Ц. М., с намерение противозаконно да ги присвои, като за това е употребил сила, с оглед на което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 4 вр. чл. 198, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” вр. чл. 58 а, ал. 4 вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, е осъден на три години и шест месеца „лишаване от свобода”, при „строг” режим, настаняване в затвор, със зачитане на предварителното му задържане. С жалбата се релевира основанието по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Твърди се, че наложеното наказание е завишено и оттам, явно несправедливо, че не е отдадено дължимото значение на смекчаващите обстоятелства, каквито са депозираното самопризнание, съжалението за извършеното и проявеното разкаяние. С жалбата се иска да бъде изменен въззивният акт, като бъде намалено наложеното наказание. В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата пледира за уважаване на жалбата. Жалбоподателят моли наказанието да бъде смекчено. Представителят на ВКП счита, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Производството пред първата инстанция е протекло по реда на Гл. 27 НПК, в хипотезата на чл. 372, ал. 4 вр. чл. 371, т. 2 НПК. Подсъдимият е признал фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти. Съдът е извел верния извод, че самопризнанието се подкрепя от доказателствата, събрани на досъдебното производство, тоест, съкратеното съдебно следствие е проведено законосъобразно. ВКС счете, че релевираното нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК не е допуснато. При индивидуализацията на наказателната отговорност на жалбоподателя са отчетени като смекчаващи отговорността обстоятелства неговото самопризнание, изразеното съжаление за извършеното, проявеното разкаяние, семейното му и имуществено положение. От материалите на делото е видно, че обвиняемият С. не е давал обяснения по обвинението и не е признал вината си, тъй като такава е била избраната от него процесуална позиция на досъдебната фаза. При това положение, депозирането от него самопризнание от съдебната фаза има значение за провеждане на съкратеното съдебно следствие по чл. 372, ал. 4 вр. чл. 371, т. 2 НПК, в какъвто случай не може да се цени и като смекчаващо обстоятелство / ТР № 1/2009 ОСНК ВКС /. Доколкото обаче настоящето производство се води само по жалба на подсъдимия, изложеното има значение само при преценка на основателността на неговата жалба. От друга страна, първата инстанция е приложила чл. 58 а, ал. 4 вр. чл. 55 НК, като е изложила съображения само относно наличието на първата предпоставка по чл. 55 НК, макар и да е било необходимо да обсъди и втората такава, която също следва да е налице. Този пропуск обаче също е в полза на подсъдимия / както и преценката на самопризнанието като смекчаващо обстоятелство /, а и въззивното производство е проведено само по негова жалба. Ето защо, не може да бъде споделен доводът на защитата, че смекчаващите отговорността обстоятелства не са получили адекватна правна оценка, откъдето е произтекла и явна несправедливост на наказанието. В същото време, не следва да бъде подценявана завишената степен на обществена опасност на деянието, произтичаща от начина и мястото на неговото извършване / дръзко посегателство, осъществено в следобедните часове на деня, на публично място /. От друга страна, подсъдимият е личност със завишена степен на обществена опасност, тъй като вече е изтърпявал наказание „лишаване от свобода”, което не е изпълнило своята поправителна и превъзпитателна роля. С оглед на изложеното, настоящата инстанция намери, че наложеното наказание три години и шест месеца „лишаване от свобода”, при „строг” режим, настаняване в затвор, не е явно несправедливо съобразно критерия на чл. 348, ал. 5 НПК, а искането за неговото по-нататъшно смекчаване не може да бъде удовлетворено. По изложените съображения, жалбата се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение на Софийски апелативен съд № 255 от 22.07.2015 г, по ВНОХД № 503/15. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: