Р Е Ш Е Н И Е № 81 гр. София, 15 май 2018 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, ІII НО, в публично заседание на двадесети април през две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА ДАНОВА МИЛЕНА ПАНЕВА при секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора Стелияна Атанасова изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 237 по описа за 2018 г Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия С. К. К. срещу нова въззивна присъда на Габровски окръжен съд № 12 от 31.01.2018 г, по ВНОХД № 148/17, с която е отменена първоинстанционна оправдателна присъда на Районен съд, Дряново, № 25 от 31.10.2017, по НОХД № 76/17, и жалбоподателят е признат за виновен в това, че на 24.04.2017 г в [населено място], е управлявал моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества: амфетамин и метамфетамин, с оглед на което и на основание чл. 343 б, ал. 3 и чл. 54 НК, е осъден на една година „лишаване от свобода”, при „общ” режим, глоба, в размер на 500 лв, и „лишаване от право да управлява МПС”, за срок от една година, със зачитане на времето, през което е деецът е бил лишен от това право по административен ред, а на основание чл. 68 НК, е приведено в изпълнение наказанието една година „лишаване от свобода”, наложено с присъда № 14 от 21.06.16 г, по НОХД № 54/16, по описа на Районен съд, Дряново, за изтърпяването на което е определен първоначален „общ” режим. С жалбата се релевират всички касационни основания, както и се сочи, че въззивният акт е необоснован. Твърди се, че събраните доказателства са интерпретирани невярно, откъдето и изводът за наличие на надеждна доказателствена основа за осъждане на подсъдимия е неправилен, че липсват доказателства за това, че деецът е бил повлиян от наркотични вещества по такъв начин, че да са настъпили промени в съзнанието му, респективно, поведението му, които да са повлияли на способността му да управлява превозното средство, че не е съобразено съдебната практика, според която елемент от състава на престъплението е повлияването на водача от употребените наркотични вещества, че не са взети предвид показанията на св. Ч., св. П., св. Й., че подсъдимият е бил адекватен, че липсват несъмнени доказателства за това, че употребата на наркотични вещества е установена по „надлежния ред”, че не е изяснено дали уредът, с който е извършена пробата за наркотични вещества, е бил технически изправен, че материалният закон е приложен неправилно, че наложеното наказание е явно несправедливо. С жалбата се прави искане за оправдаване на жалбоподателя или за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция. В съдебно заседание на ВКС защитата пледира за уважаване на жалбата. Жалбоподателят К. не участва лично в касационното производство. Представителят на ВКП счита, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Релевираното нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК не е допуснато. Въззивният съд е изпълнил задължението си по чл. 14 НПК и е анализирал доказателствените източници в съответствие с процесуалните изисквания, при което е достигнал до верни изводи по релевантните факти. Настоящият състав споделя становището, че в подкрепа на обвинителната теза са гласните доказателства, изводими от обясненията на подсъдимия, показанията на св. Я., св. П., св. Й., св. Ч., св. П., св. Й., писмените доказателства, установяващи техническата годност на уреда за проверка на наркотичните вещества „DRAGER DRUG TEST 5000”, и тези, закрепили резултата от проверката, вещественото доказателство/касета за теста/,резултата от огледа на уреда в съдебно заседание на въззивната инстанция / след проведения оглед апаратът е върнат на РПУ, Габрово/. В обясненията си подсъдимият е заявил, че е употребил наркотични вещества в деня на проверката, като неговите твърдения се подкрепят и от показанията на св. Я., която е възприела този факт. Установено е, че подсъдимият е управлявал МПС, но е спрян за проверка от св. П. и св. Й., които са разполагали с информация, че водачът употребява наркотични вещества. Цитираните свидетели са заявили, че са възприели неадекватното поведение на жалбоподателя, който е имал нарушено равновесие, провлачена походка, неясен говор. Що се отнася до показанията на полицаите от екипа на РПУ, Габрово: св. Ч., св. П. и св. Й., заявили, че водачът се е държал спокойно и не е препятствал проверката с уреда „DRAGER DRUG TEST 5000”, те не опровергават заявеното от свидетелите П. и Й., а установяват обстоятелствата, при които е извършена проверката с уреда, по време на която подсъдимият е проявил спокойствие и е съдействал на служителите на МВР. На следващо място, изяснено е, че при проверката анализаторът е отчел положителен резултат за това, че водачът е употребил амфетамин и метамфетамин. Извън данните от тест касетата, резултатите са разпечатани на хартиен носител и са приложени като писмени доказателства. На водача е предоставен талон за кръвна проба, но той е отказал да предостави кръв за изследване. От гласните доказателства, изводими от показанията на всички свидетели, както и от обясненията на подсъдимия, е изяснено, че водачът не е имал възражения по отношение на резултата от проверката. Въззивната инстанция е извършила оглед на уреда „DRAGER DRUG TEST 5000”, респективно на тестовата касета, и е констатирала наличието на пълно съответствие между индивидуализиращите им белези, тоест, изяснила е, че пробата за наркотични вещества е извършена със същия уред, като за целта е използвана тест касетата, приложена като веществено доказателство. По делото е изяснено и това / с помощта на писмени доказателства /, че анализаторът успешно е преминал теста за техническа годност. Отделно от това е установено, че при работа с апарата стриктно са спазени Методическите указания на Главния секретар на МВР за работа с уреда / приложени като писмено доказателство /. С оглед на изложеното, настоящата инстанция намери, че доказателствените изводи на въззивния съд са правилни и почиват на вярна интерпретация на доказателствените източници. Що се отнася до аргумента, че обжалваният акт е необоснован, каквото оплакване се съдържа в касационната жалба, следва да изрично да се отбележи, че това оплакване ще бъде оставено без разглеждане, тъй като съгласно нормите на НПК, необосноваността не е касационно основание. По тези съображения, ВКС намери, че липсва нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, откъдето и не се поражда процесуална необходимост от отмяна на въззивния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд, а искането в тази насока не може да бъде уважено. Не е допуснато и нарушение на материалния закон. Настоящият състав споделя изводите на въззивния съд, че деянието съставлява престъпление по чл. 343 б, ал. 3 НК. Признаците от състава на посоченото престъпление са очертани в закона, а именно: за да възникне наказателна отговорност, следва деецът да е управлявал превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Наказателният закон не поставя изискване водачът да е бил повлиян от тези вещества, респективно, не се интересува дали и доколко това се е случило. Известно е, че нормите на НК следва да бъдат тълкувани стриктно / буквално /, за да се спази принципът за законоустановеност на престъплението. Налице е и друго разбиране, а именно: това, на което се позовава защитата, че освен употребата на наркотични вещества е необходимо да е налице повлияване на водача от приетите вещества, но настоящият състав на ВКС не го споделя. Когато бъде установено, че водачът е употребил наркотични вещества, без значение дали и по какъв начин това се е отразило на неговото поведение и дали е повлияло на способността му да управлява превозното средство, той следва да носи наказателна отговорност по чл. 343 б, ал. 3 НК, тъй като са изпълнени признаците от състава на посоченото престъпление. В същия смисъл е решение на ВКС, Трето НО, № 116 от 8.08.2016 г, по н. д. № 34/16, където е застъпено становището, че от обективна страна съставът по чл. 343 б, ал. 3 НК изисква единствено управление на превозно средство след употреба на наркотични вещества, като не се изисква да е достигната определена концентрация на тези вещества в организма на водача, респективно, да е възникнала неспособност за управление на превозното средство. В допълнение към изложеното становище следва да се има предвид и следното: В нормата на чл. 343 б, ал. 1 НК е очертана забрана за водачите да управляват превозно средство с определена концентрация на алкохол в кръвта си / над 1, 2 на хиляда, за да е съставомерно деянието /. Известно е, че употребата на алкохол поначало е разрешена, но, що се отнася до управление на превозно средство след употреба на алкохол, законът е поставил изискване алкохолната концентрация в кръвта на водача да не надхвърля 0, 5 на хиляда. Различно е положението, когато лицето е употребило наркотични вещества или техни аналози, което поначало е забранено от закона. В този смисъл, след като съществува законова забрана за употреба на наркотични вещества, на още по-силно основание е забранено да се управлява МПС след употреба на такива вещества. И в двата случая, законът не се интересува какво е било тяхното количество и вид и по какъв начин приемът на такива вещества се е отразил на съзнанието, респективно, на поведението на лицето, което ги е употребило. В същото време, макар и количеството на употребените наркотични вещества и степента, в която те са повлияли на способността на водача да управлява МПС, да не са елемент от състава на престъплението по чл. 343 б , ал. 3 НК, тези обстоятелства не са без правно значение, тъй като биха били релевантни за степента на обществена опасност на конкретното деяние, откъдето и имат отношение при преценката как да бъде индивидуализирано наказанието. Следователно, когато водачът е бил повлиян в значителна степен от приема на наркотични вещества, това обстоятелство би било отегчаващо неговата отговорност и би било ценено в такава насока. На следващо място, за разлика от чл. 343 б, ал. 1 НК, където елемент от състава на престъплението е алкохолната концентрация, надвишаваща 1, 2 на хиляда, да е установена по „надлежния ред”, то за съставомерността на чл. 343 б, ал. 3 НК, такова изискване липсва. Следователно, доказването на обстоятелството, че деецът управлява след употреба на наркотични вещества може да се извърши с всички допустими доказателствени средства. В случая, доказателственият стандарт е надхвърлен многократно, тъй като са събрани множество доказателства: гласни, писмени и веществени, за това, че водачът е управлявал превозното средството след употреба на наркотични вещества, а именно: Подсъдимият е заявил в обясненията си, че е употребил наркотично вещество в деня на проверката. Същото е съобщила и св. Я.. Извън това, уредът „DRAGER DRUG TEST 5000” е отчел положителен резултат за употреба на амфетамин и метамфетамин. Касетата от теста е приложена като веществено доказателство. Резултатите от проверката са разпечатани и фигурират и като писмени доказателства. Отделно от това, подробно е изяснена процедурата на проверката, сочеща категорично, че е бил спазен редът по действалата по това време Наредба № 30/01. С оглед на изложеното, материалният закон е приложен правилно, откъдето следва, че не може да бъде уважено искането за отмяна на въззивния акт и оправдаване на жалбоподателя, което е възможно единствено в хипотезата на осъждане за несъставомерно деяние, която, в случая, не е налице. Липсва и нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Въззивният съд е приел, че деянието не се отличава с висока степен на обществена опасност, както и е счел, че независимо от съдебното минало на дееца, той не представлява личност с висока обществена опасност. По тези съображения е наложил наказание при изключителен превес на смекчаващите обстоятелства, към абсолютния минимум на санкцията по чл. 343 б, ал. 3 НК: една година „лишаване от свобода” и глоба от 500 лв. При това положение, искането за смекчаване на наказанието би било възможно само при евентуалното приложение на чл. 55 НК, който, в случая, не е налице. Съображенията за това са следните: От една страна, не са налице многобройни смекчаващи обстоятелства, респективно, изключително такова, тоест, първата кумулативна предпоставка на чл. 55 НК липсва. От друга страна, при преценката на втората предпоставка по чл. 55 НК, не може да бъде подценена степента на повлияване на водача от приетите вещества, която има отношение към обществената опасност на деянието, и данните за това, че жалбоподателят е лице, което системно употребява наркотични вещества. Отделен е въпросът, че обремененото съдебно минало на дееца има характер на самостоятелно отегчаващо отговорността обстоятелство, макар и да не е ценено като такова. С оглед на изложеното, предвиденото в закона най-леко наказание за престъплението по чл. 343 б, ал. 3 НК / и наложено на подсъдимия / не се явява несъразмерно тежко на извършеното, откъдето следва, че липсва и втората предпоставка по чл. 55 НК. Ето защо, настоящият състав намери, че определеното наказание една година „лишаване от свобода”, при „общ” режим, и глоба от 500 лв, се явява съответно на критерия за справедливост по чл. 348, ал. 5 НПК, а искането за смекчаване на наказанието не може да бъде удовлетворено. По тези съображения, ВКС намери, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, ІII НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ в СИЛА нова въззивна присъда на Габровски окръжен съд № 12 от 31.01.2018 г, по ВНХД № 148/17. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: