Р Е Ш Е Н И Е
№
11
София, 21 януари 2010
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо
наказателно отделение, в открито заседание на тринадесети януари две хиляди и десета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
РУЖЕНА КЕРАНОВА
БЛАГА ИВАНОВА
при участието на секретаря Аврора Караджова
и в присъствието на прокурора Димитър Генчев
изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова
дело № 630 по описа за 2009 година.
Главният прокурор е направил искане за възобновяване на наказателно дело – внохд № 3630/08 г. по описа на Софийския градски съд, отмяна на постановеното по него решение и връщане на делото за ново разглеждане. Претендира се наличието на предпоставките на чл.422, ал.1, т.5 във връзка с чл.348, ал.1, т.2 НПК. Пред ВКС искането се поддържа от представителя на Върховната касационна прокуратура.
Ответната страна по направеното искане – Е. В. К. и защитникът му изразяват становище за отсъствието на основания за възобновяване на наказателното дело.
За да се произнесе ВКС, І-во наказателно отделение взе предвид и следното:
С решение № 505 от 17.04.2009 г. по внохд № 3630/08 г. СГС потвърдил присъдата на Районния съд-гр. София, постановена по нохд № 7044/07 г., с която подсъдимият К е бил признат за невинен и оправдан по предявеното му обвинение по чл.311, ал.1 НК.
Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка ВКС, І-во наказателно отделение установи:
Искането на главния прокурор е по реда на чл.421, ал.1 НПК, направено е в предвидения от закона шест-месечен срок от влизане в сила на оправдателната присъда и поради това е допустимо.
По същество обаче, искането е неоснователно.
Прокурорът претендира, че двете предходни редовни инстанции не са изпълнили задълженията си по чл.13 и 14 НПК, в частност, не са изяснени всички факти от кръга по чл.102 НПК, а установените такива не са получили обективна оценка, тъй като не са подложени на всестранен и обективен анализ. В детайли: не са изискани и приобщени в оригинал нотариален акт № 628/28.01.2004 г. и приложените към него по нотариалната преписка документи в оригинал; не са изяснени следните обстоятелства: кога и кой е заявил предварителен част за изповядване на сделката; какъв период от време е изминал от огледа на апартамента от св. Е до изповядване на същата сделка; молбите от името на св. М за издаване на данъчна оценка на инкриминирания имот, за удостоверение за наследници, депозираните пред нотариуса, декларациите, представени по нотариалната преписка и нотариалния акт, от едно и също лице ли са написани/подписани; игнорирани са доказателства обосноваващи обвинението, като безкритично са кредитирани показанията на св. Е, К. и обясненията на подс. Каракашев. По отношение на първо посочените, съдилищата не са констатирали вътрешната им противоречивост и противоречието им с останалите, събрани по делото доказателства, като в частта относно начина на подготовка и реализиране на сделката те са неконкретизирани, логически и житейски неправдоподобни. Според прокурора, показанията на св. К обясненията на подс. К. не съдържат сведения относно факти, отнасящи се до конкретната сделка, а само твърдения. На последно място се твърди, че извън анализа на съда са останали действията на подсъдимия по отношение на установяване на собствеността и собствениците на недвижимия имот.
Така направените възражения не намират опора в данните по делото и поради това са неоснователни.
Вярно е, че при разглеждане на делото, нотариалната преписка, съдържаща всички оригинални документи, не е приложена. Приложени са копия от последните. От искането не става ясно, какво отделно значение се придава или има липсата на оригиналните документи, доколкото множеството експертни заключения се основават на проверка тъкмо на оригиналите на изследваните документи, което не се оспорва.
Обстоятелствата, посочени по-горе, които според прокурора са останали неизяснени, не са от кръга по чл.102 НПК. Последният се определя единствено и само от признаците от обективна и субективна страна на престъпния състав, предмет на конкретното наказателно производство, а обстоятелствата, на които е поставен акцент в искането, не са от кръга по чл.102 НПК свързано с предявеното обвинение по чл.311 НК. Нещо повече, изясняването на тези обстоятелства за първи път се претендира едва в производството по възобновяване и сериозно спорно е, при едно ново разглеждане на делото, доколко те въобще могат да бъдат инкриминирани спрямо дееца, защото обстоятелствата по чл.102 НПК винаги са съществени и като такива единствения начин за приобщаването им е реда по чл.287 НПК, възможен само при първоинстанционното разглеждане на делото.
Възразява се, че съдът по същество е игнорирал доказателства, обосноваващи обвинението и поради това е ограничил правото на прокурора да докаже същото. В искането не се сочат конкретните доказателства, за които се твърди, че са пренебрегнати при оценъчната дейност от съда. В производството по глава 33 НПК служебната проверка от страна на касационната инстанция е силно стеснена, още повече, когато същото производство е инициирано по реда на чл.421, ал.1 НПК с искане за утежняване положението на оправдания подсъдим. В последният случай ВКС няма как да запълни допуснатата непълнота в искането на прокурора, тъй като това предполага намеса в изричната воля на представителя на обвинението, което е недопустимо.
Възразява се, че съдът не имал основание да кредитира безкритично показанията на св. Е, тъй като не е констатирал вътрешната им противоречивост и противоречията с останалите доказателства и защото в частта относно подготовката и реализирането на сделката те са неконкретизирани и логически и житейски неправдоподобни. Данните по делото, мотивите на оспорения съдебен акт, утвърдил дейността на първостепенния съд по оценката на доказателствата поотделно и в тяхната взаимна връзка, не дават основание на ВКС да се съгласи с така направеното възражение. Известни противоречия и непълноти, конкретно посочени от съда по същество, са били констатирани и обсъдени, като основателно е прието, че същите не повлияват на извода за достоверност в останалата им част. В тази насока правилно е бил отчетен значителния период от време, изтекъл от сключването на сделката до депозирането на показанията в съда – близо четири години. Що се отнася до възражението в останалата му част, ако същото е вярно относно липсата на конкретика в показанията, няма как да е вярно, че същите показания са логически и житейски неправдоподобни, доколкото липсата на показания не дава възможност за такава оценка.
Според прокурора показанията на св. К обясненията на подс. К. „не съдържат сведения относно факти, отнасящи се до конкретната сделка, а само твърдения”, поради което съдът не е имал основание безкритично да ги възприеме. Цитатът е достатъчен за да се илюстрира неубедителността на подобно заключение. Чрез обясненията на обвиняем и показанията на свидетел могат да се установяват всички факти, които те лично са възприели и които допринасят за разкриване на обективната истина.
На последно място, се твърди, че извън аналитичната дейност на съда са останали действията на подсъдимия по отношение на установяване на собствеността и собствениците на недвижимия имот. Прокурорът не се ангажира да посочи какви действия е следвало да бъдат изпълнени и въз основа на кой нормативен акт, регламентиращ дейността на подс. Каракашев. С оглед на казаното по-горе, това възражение няма как да получи различен отговор. ВКС няма право да разширява своите правомощия, още по-малко да осъществява чужди такива.
Водим от горното, на основание чл.424 НПК, ВКС, І-во наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на главния прокурор за възобновяване на внохд № 3630/2008 г. по описа на Софийския градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: