Ключови фрази
Частна касационна жалба * обжалване на разпореждането за незабавно изпълнение * държавна такса


О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 868

[населено място], 09.12.2011г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на осми декември през две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА

след като разгледа, докладваното от съдията Костова ч.т.д. № 609/2011 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 274, ал.3 във вр. с чл. 280, ал.1 ГПК.
Обжалвано е определение №345 от 23.06.2011г., постановено по ч.гр.дело №213/2011г. на Русенския окръжен съд, с което потвърдено определението от 16.05.2011г., по ч.гр.дело № 172/2011г. на Русенския окръжен съд, с което върната частната жалба на [фирма] срещу разпореждането за незабавно изпълнение по ч.гр.дело № 172/2011г. на Русенския районен съд. Частният касатор [фирма] иска отмяна на определението като незаконосъобразно. Счита, че ДТ при обжалване на разпореждането за незабавно изпълнение е в размер на 15 лв., а не ½ от таксата, внесена при подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение от 3600 лв. Позовава се на допълнителния критерий по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Представено е определение на Русенския окръжен съд от 5.01.2010г., с което е прието, че при обжалване на разпореждането за незабавно изпълнение на основание чл.419 ГПК, държавната такса се определя по чл.19 от Тарифата за ДТ.
Ответникът по частната касационна жалба [фирма] не взема становище по частната жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК, приложима с оглед препращането по чл. 274, ал. 3 ГПК по отношение и на частните жалби срещу определения, с които се прегражда по-нататъшното развитие на делото /какъвто характер има и настоящото определение/, касационното обжалване е допустимо при наличието на точно определени условия. Абсолютно задължителна предпоставка за допустимостта на касационното обжалване е атакуваният съдебен акт да съдържа произнасяне по материалноправен или процесуален въпрос, по отношение на който следва да е налице едно от изброените в чл.280, ал.1, т.1 - т.3 изисквания, а именно - въпросът да е решен в противоречие с практиката на Върховен касационен съд; да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
За да потвърди първоинстанционния акт, съставът на Русенският окръжен съд е приел, че не е довнесена държавна такса, подлежаща на определяне по чл.18 ал.1 вр.чл.12 т.2 от Тарифа № 1за държавните такси в случая в размер на 3600лв.
Касационното обжалване на въззивното определение ще следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК доколкото по поставения процесуален въпрос има установена задължителна съдебна практика на ВКС, ТК. Въззивното определение не се е съобразено с определение № 66/2010 по ч.т.д.№ 393/2010 год. на ВКС-ТК, ІІ т.о., определение № 477/2010 по ч.т.д.№ 504/2010 год. на ВКС, ІІ т.о., определение № 606/09.07.2010 год. по ч.т.д. № 393/2010 год. на ІІ т.о., определение № 431 от 2.06.2011г., постановено по ч.т.дело №317/2011г. на ВКС, ТК , ІІ т.о.
Разгледана по същество, частната касационна жалба е основателна.
Разпоредбата на чл. 18, ал.1 от Тарифата е приложима при обжалване на разпореждането, с което е отказано издаването на заповед за изпълнение и размерът на държавната такса е съобразен с чл.12 от Тарифата. В случаите, в които заявлението за издаване на заповед за изпълнение не е разгледано по същество и когато се атакува разпореждане за допускане на незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 419, ал.1 ГПК, какъвто е настоящия случай, държавната такса се определя по чл.19 от Тарифата. Държавна такса в този размер – 15 лв. е била внесена по сметката на Р.. Районният съд е следвало да администрира движението й, а не да разпореди връщането й. Потвърждаването на това неправилно определение на районния съд, налага отмяна на определението на Русенския окръжен съд и връщане на делото за администриране движението на частната жалба по чл.419, ал.1 ГПК и произнасяне по нейната основателност.
Водим от горното съставът на ВКС, ТК, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ определение № 345 от 23.06.2011 год. по ч.гр.д.№ 213/2011 на Русенския окръжен съд и определението от 16.05.2011 год. по ч.гр.д.№ 172/2011 г. на Русенския районен съд.
ВРЪЩА делото на Русенския районен съд за администриране движението на частната жалба по чл.419, ал.1 ГПК на [фирма].
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:



ЧЛЕНОВЕ: