О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 153 София, 26.03.2012 година Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 23 март две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА ч. гр.дело № 52 /2011 година Производството е по чл. 274, ал.3 от ГПК. Постъпила е частна жалба от Т. И. Т. против определение № 4316 от 01.12.2011г. по ч.гр.д.№ 1921/2011г. на Бургаски окръжен съд, с което е потвърдено определение № 6258 от 18.07.2011г., постановено по гр.д.№ 2482/2010г. на Бургаски районен съд, с което е прекратено производството по същото дело поради недопустимост на предявения от жалбоподателя отрицателен установителен иск – да се признае за установено, че ответниците И. Т. Г. и Н. К. Г. не са собственици на № 117-232 и да се отмени н.а. № 151,т.ІХ/1993г., с който са признати за собственици на основание давностно владение. В частната касационната жалба се прави оплакване за неправилно приложение на материалния закон и процесуалните правила, тъй като не е отчетено, че той няма друг път за защита, а съществуващия с ответниците спор за правото на собственост може да се разреши само в исковото гражданско производство. В изложението към частната жалба е формулиран въпроса: налице ли е правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост относно поземлен имот, попадащ в земи, предоставени за земеделско ползване по пар.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ от бивш собственик преди образуване на ТКЗС против лице, легитимиращо се с нот. акт за собственост, включен в плана за новообразуваните имоти със заповед на кмета на това основание. По този въпрос се твърди противоречие със задължителната съдебна практика, като се представят Опр. № 513 от 10.11.2008г. по ч. гр.д.№ 842/2008г. І гр.о. на ВКС, Опр. № 424/05.12.2008г. по гр.д.№ 1723/2008г. на ІІІ гр.о. на ВКС, Опр.№ 346/09.10.2008г. по гр.д.№ 1473/2008г. на ІV гр.о., постановени по чл. 274, ал.3 от ГПК. Ответниците по касация оспорват допускането на обжалваният съдебен акт до касационен контрол, тъй като на ищеца е отказано възстановяване правото на собственост с план за земеразделяне, а това означава, че дори иска да се уважи това няма да рефлектира върху неговата правна сфера и в този смисъл считат поставения въпрос за неотносим. Правят възражение, че само решенията по чл. 290 от ГПК са задължителна съдебна практика, а определенията по чл. 274, ал.3 не са включени в т.1 от ТР № 1/2009г. на ОСГТК. Върховният касационен съд, състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното: Частната жалба изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, отговаря на изискванията за съдържание по чл. 275, ал.2 във вр. с чл. 260 от ГПК, поради което съдът я преценява като допустима За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че на ищеца е отказано възстановяване на собствеността с план за земеразделяне, поради което дори иска да се уважи, това няма да рефлектира в неговата прана сфера и поради това той няма правен интерес от предявяване на иска. Този извод не кореспондира на доказателствата по делото. Ищецът е закупил земеделски имот с площ 8,820 дка с н.а. № 172,т.ІІ.1953г. и е заявил този имот за възстановяване. С протоколно решение № 10090/30.02.1993г. му е призната и определена за възстановяване тази площ, но с решение № 10777/20.07.1993г. е постановено решение в което е вписано, че се отказва правото на възстановяване на собствеността с план за земеразделяне. /това е отразено в бланката на решението/, а ръкописно са посочени мотивите за отказа – “имота попада в земи по пар.4 и за 8,82 дка следва обезщетение по пар.4.. ал. 1 и 2 от ЗСПЗЗ”. От допълнителното заключение на вещото лице, скицата към него и обясненията му в съдебно заседание при приемане на заключението /18.04.2011г. също се потвърждава, че имота, предмет на иска попада в земи по пар. 4 от ЗСПЗЗ. Кметът на [община] е отказал издаване на заповед по пар. 4к, ал.7, тъй като за същия имот има издаден нот. акт на други лица, който кмета не може да отменя. Административния съд е потвърдил отказа на кмета, но е приел, че има спор за правото на собственост. Ответниците са признати за собственици по давност с н.а. № 151,т.ІХ/1993г. Те заплатили имота на К. М. Т., с която склучили писмен договор на 12.01.1986г. Тя е единствен наследник на сестра си Е. М. Т., която го придобила по замяна срещу имот, включен в ТКЗС, за което е издаден н.а. № 101,т.ІV/27.07.1966г. По допускане на частната жалба до касационно обжалване. Поставеният въпрос е относим към спора, защото отговорът му определя допустимостта на предявения иск. С представените определения Опр. № 513 от 10.11.2008г. по ч. гр.д.№ 842/2008г. І гр.о. на ВКС, Опр. № 424/05.12.2008г. по гр.д.№ 1723/2008г. на ІІІ гр.о. на ВКС, Опр.№ 346/09.10.2008г. по гр.д.№ 1473/2008г. на ІV гр.о. се приема, че ако имота не е възстановен на заявилият го, а е прието за собственик друго лице, на което са признати права върху същия имот и това е пречка за възстановяване на собствеността, за този, комуто е отказано възстановяване е налице правен интерес да установи дали ответниците притежават правото на собственост, което е пречка за възстановяване на собствеността на ищеца.Тези определения са постановени на основание чл. 274, ал.3 от ГПК и също съставляват задължителна съдебна практика за съдилищата, тъй като с тях се допуска обжалване само при наличие на някое от основанията по чл. 280, ал.1 от ГПК и целят да уеднаквят съдената практика по поставения въпрос, или да създадат такава, ако липсва, а има проблем в правоприлагането. Затова съдът приема, че обжалваното определение следва да се допусне до касационен контрол на основание чл. 280, ал.1, т.1 от ГПК. Не би имало интерес от предявяване на отрицателен установителен иск ако на ищеца бе признат и възстатовен имот с план за земеразделяне. Би липсвал правен интерес и ако на ответниците имота бе възстановен с план за земеразделяне, тъй като в този случай би липсвал спор за правото на собственост. Имотите, попадащи в терен по параграф 4 от ЗСПЗЗ се възстановяват в стари реални граници до колкото има свободни площи, за които не е трансформирано правото на ползване в право на собственост, или е незаконосъобразно трансформирано /установено със съдебно решение/ след изготвяне на плана за новообразуваните имоти. Няма основание тези имоти да се възстановяват с план за земеразделяне, поради което е нормално, ако е имало такова искане, то да се остави без уважение. В случая обаче отказа е мотивиран именно с наличие на спор за правото на собственост, а за имотите, които попадат в земи по пар. 4 от ЗСПЗЗ възстановяването се извършва след изготвяне на плана за новообразуваните имоти. Земите, попадащи в този план не могат да се покриват с земите, за които е изготвен план за земеразделяне. Обстоятелството, че ПК е използвала бланка за отказ за възстановяване с план за земеразделяне не опровергава правния интерес от воденето на отрицателен установителен иск щом имота, който е предмет на този иск не попада в плана за земеразделяне, а това по делото е установено безспорно. По изложените съображения, обжалваното определение е неправилно е следва да се отмени, както и оставеното с него в сила определение на РС, като вместо това делото се върне на първата инстанция за продължаване на съдопроизводсвените действия. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И: ОТМЕНЯ определение № 4316 от 01.12.2011г. по ч.гр.д.№ 1921/2011г. на Бургаски окръжен съд и потвърденото с него определение № 6258 от 18.07.2011г., постановено по гр.д.№ 2482/2010г. на Бургаски районен съд за прекратяване на делото и за присъждане на разноски. ВРЪЩА делото на Бургаски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: