Р Е Ш Е Н И Е
№ 388/2014 г.
София 17.02.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретаря Ани Давидова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 1036 по описа за 2014 година
Производство по чл.290 ГПК.
С определение № 933/ 17.07.2014 г. е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК касационно обжалване по касационна жалба на [фирма] против въззивно решение № 242/ 19.11.2013 год. по в.гр.дело № 216/2013 год. на Ловешки окръжен съд, с което е уважен предявения от С. И. Г. срещу [фирма], [фирма] и [фирма]/в несъстоятелност/ иск с правно основание чл.26,ал.2,пр.2 ЗЗД за прогласяване нищожността на договорна ипотека от 11.05.2011 год.обективирана в нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 139,т.І по н.д.№120/2011 год., като сключен при липса на съгласие на ипотекарния длъжник [фирма]/в несъстоятелност/върху собствения му недвижим имот .
Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280,ал.1,т.1 ГПК по обуславящия изхода на делото материалноправен въпрос относно приложението на чл.137,ал.1,т.7 ТЗ и по – конкретно необходимо ли е решение на ОС на О. за разпореждане с недвижим имот - собственост на дружеството или вещно право върху него, в съответствие с компетентността на ОС, предвидена в чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ, за действителността на разпоредителна сделка, сключена от представляващия дружеството орган.
Върховния касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение ,след като провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе ,съобрази следното:
Отговорът на поставения въпрос следва да се съобрази със задължителната практика на ВКС, обективирана в т.1 на ТР № 3/ 15.11.2013 год. на ОСГТК ,според която решение на ОС на О. по чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ не е необходимо условие за действителност на разпоредителна сделка с недвижим имот, собственост на дружеството или вещно право върху него, сключена от представляващия дружеството орган (управител /управители). При липсата на съгласие страната по сделката не желае настъпването на правните последици от сделката, докато при сделката по чл. 137, ал.1, т.7 ТЗ управителят и третото лице - контрагент желаят настъпването на правните последици в патримониума на О. и на третото лице. Решението на ОС по чл. 137, ал.1, т.7 ТЗ не влияе на осъщественото от представляващия орган волеизявление, с което съгласието е изразено,това решение не се включва във фактическия състав на сделката и има правно значение само в отношенията между дружеството и управителя.Субективният обхват на нормата на чл. 137, ал.1, т. 7 ТЗ сочи като адресати само съдружниците и управителя, а не и третите лица – предмет на регулиране с тази норма са вътрешните отношения по управлението на О.. Нормата не засяга въпросите за представителството и за действителността на сделката, сключена в нейно нарушение, и ако се приеме, че такава сделка е нищожна поради противоречие със закона, това не съответства на субективния и предметния обхват на нормата на чл. 137,ал. 1, т. 7 ТЗ и неоправдано накърнява правата и интересите на третите лица - обявява се за нищожна сключена от тях сделка с О. поради нарушение на правило, на което третите лица не са адресати и което не са задължени да спазват. При сключване на сделка в нарушение на чл. 137,ал. 1, т.7 ТЗ липсва изрична разпоредба на закона за нейната действителност, тъй като действителността се извежда от субективния и предметния обхват на нормата на чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ, като норма,уреждаща въпрос на управлението на О., която няма отношение към представителството и действителността на сключени от името на О. сделки.
По касационните основания
В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното решение. Поддържа се, че въззивният съд неправилно е приел, че разпореждането с имоти на дружеството е в компетентността на Общото събрание на съдружниците в дружеството – ипотекарен длъжник,както и,че липсата на съгласие е елемент от фактическия състав на сделката.Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо това предявеният иск бъде отхвърлен.Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответната страна С. И. Г. е депозирала писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК , в който оспорва основателността на касационната жалба.
Ответниците „Е. 2005”и [фирма]/в ликвидация/ не взимат становище.
За да отмени първоинстанционното решение,въззивната инстанция е приела,че липсата на съгласие е елемент от фактическия състав, който се обсъжда само при двустранните сделки, при които е налице съвпадане на две насрещни волеизявления, каквато в случая е договорната ипотека. Дружеството [фирма]/в несъстоятелност/ е регистрирано през 2002 г. ,като дяловете на двамата съдружници са равни.В чл. 4,ал.1 от дружествения договор на дружеството е предвидено, че Общото събрание се състои от всички съдружници, които присъстват лично или чрез упълномощени представители с изрично пълномощно,като в правомощията на Общото събрание /чл.7,ал.1,т.8/ е да взема решение за придобиване и отчуждаване на недвижими имоти и вещни права. Учредена е договорна ипотека на 11.05.2011 г. по н.а. № 139,т.І,н.д. 120/2011 г., по която вземането срещу [фирма] по кредит в размер на 90 000 евро на заемодателя [фирма] е било обезпечено с ипотека на трето лице-ипотекарен длъжник – [фирма]./в несъстоятелност/ върху собствения му поземлен имот с идентификатор 522218.530.464, находящ се в [населено място], кв. Ц., с площ 998 кв. м., трайно предназначение -урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване, ведно с построените в същия имот сграда с идентификатор 522218.530.464.1 с предназначение - жилищна сграда, еднофамилна на два етажа, със застроена площ 170 кв.м. и сграда с идентификатор 522218.530.464.2, с предназначение - друг вид сграда за обитаване на един етаж с площ 19 кв. м. На 13.04.2011 г. е проведено Общо събрание на дружеството,на което е посочено, че са присъствали двамата съдружници и е взето решение за учредяване на договорна ипотека в полза на банката по отношение на собствения им недвижим имот.Съдружникът М. Д. е починал на 29.09.2011 г. ,а дружеството с решение № 69/28.03.2013 г. на ПОС е обявено в несъстоятелност ,с начална дата -14.12.2012 г. Твърдението на ищеца Г.,че не е подписал протокола на Общото събрание и не е присъствал на такова събрание на 13.04.2011 г., нито е изразявал воля за ипотекиране имота на дружеството е прието за основателно и доказано,с оглед заключението на приетата във възивната инстанция нова тройна графологична експертиза.Направила е извод,че разпореждането с имоти на дружеството, съобразно действалия към момента на сключване на сделката дружествен договор е било в компетентност на Общото събрание при квалифицирано мнозинство и след като по представения протокол от 13.04.2011 г. не може да се установи участието и съгласие на съдружника С. Г. за ипотекиране на имота и общата воля на търговското дружество,то сделката е нищожна поради липса на съгласие .
Предвид дадения по-горе отговор на поставения въпрос обжалваното въззивно решение се явява неправилно като постановено в нарушение на материалния закон.
При правилно установена фактическа обстановка, въззивният съд неправилно е приел,че разпореждането с имоти на дружеството е в компетентността на Общото събрание на съдружниците в дружеството – ипотекарен длъжник,както и,че липсата на съгласие е елемент от фактическия състав на сделката. По аргумент от текста на чл.чл. 4 и 5 ЗТР взетите от ОС на О. решения за придобиване и отчуждаване на недвижими имоти и вещни права върху тях не подлежат на вписване в търговския регистър, поради което съществува несигурност, че трети лица, встъпващи в договорни отношения с такова дружество, биха могли да узнаят каква е волята, изразена от общото събрание на съдружниците в него и дали тя точно съвпада с волята, обективирана външно от представителния му орган, т.е. от неговия управител /арг. чл. 141, ал. 2, изр. 1-во ТЗ/. Законодателят обаче изрично кредитира изразената от представителния орган воля на юридическото лице пред действително формираната от компетентния негов управителен орган, като съображението за обезпечаване стабилност и предвидимост на гражданския /търговския/ оборот се разкрива от точния разум на чл. 141, ал. 2, изр.трето ТЗ: че освен ограничения, предвидени с дружествения договор при множество управители/т.е. вписано в ТР обстоятелство/, „други ограничения на представителната власт на управителя нямат действие по отношение на трети лица”. С оглед нормативно установеното се налага извод, че за разлика от нормите в материята на дружественото право, регламентиращи реда за свикване на общо събрание, провеждане на заседанията му, вземането на решения от кръга на изричната му компетентност и законосъобразността на последните, разпоредбата на чл. 137, ал. 1 ТЗ няма императивен характер. Затова нарушаването на изискването по т. 7 от същата няма за своя последица нищожност на разпоредителна сделка с недвижим имот поради липса на воля по смисъла на чл. 26, ал. 2, предл. 2-ро ЗЗД. Следователно сключването на договор за продажба на недвижим имот от патримониума на О. без да е било налице решение на неговото ОС за това представлява единствено основание за реализиране по исков ред на отговорност на управителя за причинени на съответното дружество вреди/ т. 8 от същия законов текст/.Макар ипотекирането на имота да е действие на разпореждане, то доколкото няма присъщия за последното отчуждителен характер, решението за учредяване на ипотека не се включва в изключителната компетентност на ОС на съдружниците,т.е. липсата на взето решение от ОС на съдружниците на ипотекарния длъжник- О. за ипотекиране на имота, не е основание за недействителност на ипотечния договор, сключен от управителя му - негов законен представител, поради отсъствие на валидно формирана воля.
Обжалваното решение следва да бъде отменено на основание чл.293,ал.1 и ал.2 ГПК и вместо него постановено решение по съществото на спора за отхвърляне на иска.
Ответникът по касация С. Г. следва да заплати на основание чл.78,ал.3 ГПК на касатора направените и надлежно удостоверени разноски за всички съдебни инстанции в общ размер 2116 лв.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд,състав на ІV г.о.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ въззивно решение 242/ 19.11.2013 год. постановено по в.гр.дело № 216/2013 год. на Ловешки окръжен съд и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. И. Г. срещу [фирма],седалище и адрес на управление: [населено място], [улица]-3, представител Ц. Б., [фирма], седалище и адрес на управление: [населено място], район „К. с.” , [улица], представлявано от П. А., А. Д., Ф. Я. и К. Д. М., [фирма],седалище и адрес на управление: [населено място], пл. „В.” № 1 /в ликвидация/, представлявано от ликвидатора С. Г. установителен иск за прогласяване на нищожността на нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 139, т. І по нот. дело № 120 от 2011 г. на Нотариус Б. К. с рег.№ 337 и район на действие РС – Т. върху следния недвижим имот, собственост на [фирма]: поземлен имот с идентификатор 522218.530.464, находящ се в [населено място], кв. Ц., с площ 998 кв. м, трайно предназначение - урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване, номер по предходен план кв. 20, парцел І, ведно с построените в същия имот сграда с идентификатор 522218.530.464.1 с предназначение - жилищна сграда, еднофамилна на два етажа, със застроена площ 170 кв. м и сграда с идентификатор 522218.530.464.2, с предназначение - друг вид сграда за обитаване, на един етаж с площ 19 кв. м, при съседи на имота: 522218.656.1, 522218.656.2, 522218.656.3, 522218.530.463 и 522218.530.465, а по доказателствен н.а. № 135,т. ІІ, д. № 391/2004 г. на СВ при РС – Троян, съставляващ УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с площ 960 кв. м, находящ се в [населено място], съставл. пар. І, кв.20 по плана на града, ведно с посторените в него ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ 162,22 кв. м и ВТОРОСТЕПЕННА СГРАДА със застроена площ 19 кв. м, при съседи на имота: улица, нива, дере и имот на К. Ч., като сключен при липса на съгласие на ипотекарния длъжник.
ОСЪЖДА С. И. Г.,ЕГН [ЕГН],жив.гр.П., [улица]-4 на основание чл.78, ал.3 ГПК да заплати на [фирма] сумата 2116 лв. лв. /две хиляди сто и шестнадесет лева/, представляващи направените по делото разноски.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Членове: |