Р Е Ш Е Н И Е № 426 София, 19.01. 2012 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на пети декември две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА ОЛГА КЕРЕЛСКА при участието на секретаря Северина Толева разгледа докладваното от съдията ДЕКОВА гр.дело №355 по описа за 2011 год. Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ж. А. Л. от [населено място], общ.И., срещу решение от 08.09.2010г., постановено по гр.д.№330/2010г. на Софийски окръжен съд, в частта, с която с което е потвърдено решение от 18.01.2010г. по гр.д.№256/2009г. на Ихтимански районен съд за уважаване на предявения от С. И. Гражданска иск с правно основание чл.31, ал.2 от ЗЗД за сумата 4176лв. Касационното обжалване е допуснато с определение №956 от 29.07.2011г. поради противоречива практика по въпроса дали ако по време на действието на договор за прехвърляне на недвижим имот върху него са изградени постройки, след развалянето на договора стават собственост на собственика на земята по силата на чл.92 от ЗС или на този, който ги е построил. С въззивното решение е прието, че в този случай постройките стават собственост на този, който ги е построил. С решение №420 от 08.07.2005г. по гр.д.№98/2005г. на ВКС, Іг.о. е прието, че в този случай постройките стават собственост на собственика на земята по приращение. Настоящият съдебен състав намира за правилно становището, че ако по време на действието на договор за прехвърляне на недвижим имот върху него са изградени постройки, след развалянето на договора стават собственост на собственика на земята по силата на чл.92 от ЗС и предвид обратното действие на развалянето на придобивното основание прехвърлителят е станал отново собственик на прехвърленото, включително и на построеното от приобретателя. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно и по съображения в жалбата се иска да бъде отменено атакуваното решение. Представя писмена защита. Претендира разноски. Ответникът по жалбата С. И. Гражданска оспорва жалбата като неоснователна. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното: С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на предявения от С. И. Гражданска иск с правно основание чл.31, ал.2 от ЗЗД за сумата 4176лв. – обезщетение за лишаването й от ползване на притежаваните от нея идеални частни от съсобствени с ответника Ж. А. Л. лятна кухня и движими вещи. Въззивният съд е приел, че лятната кухня е придобита в режим на съпружеска имуществена общност от страните прекратена с развод, тъй като е изградена от тях по времето, когато са били собственици – преди развалянето на договора за прехвърляне собствеността върху недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане. Установено е, че с влязло в сила на 27.10.2006г. решение, постановено по гр.д.№56/2006г. на Ихтимански районен съд, е прекратен с развод сключения на 27.11.1983г. граждански брак между С. И. Гражданска и Ж. А. Л.. С влязло в сила на 25.10.2004г. решение, постановено по гр.д.№429/2004г. на Ихтимански районен съд, е развален на основание чл.87, ал.3 от ЗЗД с н.а.№98/1986г. договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, между В. А. Л. и А. А. Л. като прехвърлители и Ж. А. Л. като приобретател, какъвто се явява и съпругата му С. И. Л., на дворно място от 1190кв.м., находящо се в [населено място] и съставляващо п.VІ-108 в кв.29 по плана на селото, ведно с построените в същото дворно място жилищна сграда, стопанска сграда и навес. По време на действие на договора съпрузите-приобретатели са построили в имота процесната постройка. В случаите като настоящия, когато по време на действието на договор за прехвърляне на недвижим имот върху него са изградени постройки, след развалянето на договора стават собственост на собственика на земята по силата на чл.92 от ЗС - по приращение. Като е приел, че в този случай постройките стават собственост на този, който ги е построил и е присъдил обезщетение по чл.31, ал.2 от ЗС по отношение на такъв имот, въззивният съд е постановил неправилно решение, което в частта за това обезщетение следва да бъде отменено – за сумата 480лв., в какъвто размер, видно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, въз основа на което е определен размера на обезщетението по делото, е определено обезщетението за лишаване на съсобственика от ползването на недвижимия имот за процесния период от 06.10.2006г. до 06.10.2008г. Жалбата срещу въззивното решение в частта по отношение на движимите вещи е неоснователна. Доводите на жалбоподателя, че е определено обезщетение за целите вещи, а не за притежаваната от ищцата 1/2ид.част, не са навеждани в инстанциите по съществото на спора. Още повече – във въззивната си жалба на Ж. Л. изрично сочи, че обезщетението е определено за 1/2ид.част. Неоснователни са доводите на касатора за необоснованост на изводите на въззивния съд за ползването на съсобствените на страните движими вещи единствено от него, тъй като са съответни на събраните по делото доказателства. Неоснователни са и доводите на касатора за неправилност на решението по отношение на лекия автомобил ”Л.”. Оплакването е за необсъждане на представено, но несвоевременно /с писмените бележки в първата инстанция/ на писмено доказателство – опис и на доводите му за постигнато съгласие за разпределяне на ползването на движими вещи, вкл. на процесния автомобил. В случая не се касае до нови факти и обстоятелства, нито има данни пропускът на ответника да се дължи на особени непредвидени обстоятелства, поради което съдът не следва да ги обсъжда. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решението от решение от 08.09.2010г., постановено по гр.д.№330/2010г. на Софийски окръжен съд, в частта, с която с което е потвърдено решение от 18.01.2010г. по гр.д.№256/2009г. на Ихтимански районен съд за уважаване на предявения от С. И. Гражданска срещу Ж. А. Л. иск с правно основание чл.31, ал.2 от ЗЗД за размера над сумата 3696лв. до 4176лв. и вместо него постановява: ОТХВЪРЛЯ предявения от С. И. Гражданска срещу Ж. А. Л. иск с правно основание чл.31, ал.2 от ЗЗД за сумата над 3696лв. до размера 4176лв. , като неоснователен в тази част. ОСТАВЯ В СИЛА решението от 08.09.2010г., постановено по гр.д.№330/2010г. на Софийски окръжен съд, в останалата обжалвана част, с която с което е потвърдено решение от 18.01.2010г. по гр.д.№256/2009г. на Ихтимански районен съд за уважаване на предявения от С. И. Гражданска срещу Ж. А. Л. иск с правно основание чл.31, ал.2 от ЗЗД до размер на сумата 3696лв. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: