О П Р Е Д Е Л Е Н И Е                                                        № 555                София, 29.09.2009 година                Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:      Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА   Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА                                                                       ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА             като разгледа докладваното от съдия Генчева ч.гр.д.№451 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.278, вр.чл.274, ал.3, т.1 от ГПК. С определение №1233 от 13.04.09г. по ч.гр.д. №523/09г. Варненският окръжен съд е оставил в сила определението от 27.01.09г. по гр.д. №2527/07г. на Варненския районен съд, с което е било прекратено като недопустимо производството по предявения отрицателен установителен иск. Въззивният съд е приел, че ищците се легитимират като собственици на спорния имот с решение №590/15.02.99г. на ПК В. , което е постановено преди изменението на чл.14, ал.1 от ЗСПЗЗ, чл.28 от ППЗСПЗЗ и §4к от ПЗР на ЗСПЗЗ – ДВ бр.68 и бр.113 от 1999г. и има конститутивно действие. Следователно те нямат правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск, тъй като разполагат с по-силна защита – могат да предявят иск, с който да установят собствените си права. Отрицателен установителен иск би бил допустим само ако не е приключила процедурата по възстановяване на собствеността на ищците и чрез този иск те целят да прекъснат придобивната давност на ответниците върху имота, който очакват да им бъде възстановен. Частна жалба срещу това определение са подали ищците. В изложението към нея те поддържат, че определението противоречи на практиката на ВКС – определение №213/03.06.08г. по ч.гр.д. №841/08г. на ВКС, V ГО и решение №1156/09.10.08г. по гр.д. №5181/07г. на ВКС, V ГО. Освен това същият въпрос за допустимостта на отрицателния установителен иск бил разрешен по различен начин от друг състав на Варненския окръжен съд, в който участвали и двама от членовете, постановили обжалваното определение – сочи се определение №1411/30.04.08г. по ч.гр.д. №593/09г. на ВОС. Ответниците оспорват частната жалба. Считат, че посочената практика на ВКС и на ВОС не е по идентични случаи и затова въззивното определение не влиза в противоречие с нея. Освен това според тях е налице противоречива практика на ВКС по въпроса имат ли конститутивно действие решенията на ПК, постановени преди измененията на ЗСПЗЗ с ДВ бр.68/99г., с които се възстановява собствеността на земеделски земи, попадащи в терени по §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, ако към този момент няма влязъл в сила план на новообразуваните имоти – позовават се на решение №804 от 23.07.07г. по гр.д. №600/06г. на ВКС, ІV ГО, което влизало в противоречие с посочената от жалбоподателите практика на ВКС. Развиват и подробни доводи за неоснователност на частната жалба. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК. Въпросът, който обуславя изхода на правния спор по делото не е в това дали имат или нямат конститутивно действие решенията по чл.14, ал.1, т.3 от ЗСПЗЗ, постановени преди изменението с ДВ бр.68/99г., а дали бившите собственици, в полза на които са издадени такива решения, имат правен интерес да предявят отрицателен установителен иск срещу ползувателите на възстановените имоти. По този въпрос въззивното решение противоречи на посочените от жалбоподателя определение №213/03.06.08г. по ч.гр.д. №841/08г. на ВКС, V ГО и решение №1156/09.10.08г. по гр.д. №5181/07г. на ВКС, V ГО, с които се приема, че такъв отрицателен установителен иск е допустим. Това налага допускане на касационно обжалване на въззивното определение на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. Настоящият състав приема, че лицата, които се легитимират с решения по чл.14, ал.1, т.3 от ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността върху земи, попадащи в терен по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, независимо от това дали са постановени преди или след изменението на ЗСПЗЗ с ДВ бр.68/1999г., имат правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск срещу ползувателите на възстановените имоти. С него те ще прекъснат придобивната давност, която тече в полза на ползувателите /в случай, че изкупуването на имота от тях е непротивопоставимо на ишците/ и това е достатъчно, за да обоснове правния интерес от този иск. Освен това – с този иск ще се препятства възможността да се издаде заповед по §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ в полза на ответниците, които са изкупили предоставения за ползване имот, както и вписването им като собственици в регистъра по чл.28, ал.4 от ППЗСПЗЗ, до решаване на спора за собственост по предявения отрицателен установителен иск. Ищецът е този, който ще избере формата на защита на правото си на собственост и след като е налице правен интерес от отрицателен установителен иск, той е процесуално допустим и следва да бъде разгледан от съда. Като са приели обратното, двете предходни инстанции са постановили неправилни определения за прекратяване на производството по делото, които следва да бъдат отменени и делото да се върне на районния съд за произнасяне по предявения иск. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯ определение №1233 от 13.04.09г. по ч.гр.д. №523/09г. на Варненския окръжен съд и оставеното с него в сила определение от 27.01.09г. по гр.д. №2527/07г. на Варненския районен съд. ВРЪЩА делото на Варненския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения отрицателен установителен иск. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: