Р Е Ш Е Н И Е № 26 София, 13 май 2019 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КЕТИ МАРКОВА ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ЛАДА ПАУНОВА при секретаря Невена Пелова и в присъствието на прокурора Петър Долапчиев като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 1239/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по протест на прокурор при Апелативна прокуратурата - Пловдив срещу определение №603 от 08.10.2018г., постановено по в.н.о.х.д. № 27/14г. по описа на Апелативен съд – Пловдив. В протеста се сочат касационни основания по чл. 348, ал. 1, т.1 и 2 от НПК, като се прави искане за отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане. В съдебното заседание пред касационната инстанция представителят на ВКП поддържа протеста. Напълно споделя изложените в него съображения от прокурора при АП- Пловдив, които са в подкрепа на касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Пледира за уважаването му, като бъде отменено атакуваното определение и делото върнато за ново разглеждане на апелативната инстанция. Гражданският ищец “фирма”, редовно призован, не изпраща представител. Адвокат С. Ч. намира протеста за неоснователен. Изразява становище, че практиката на съдилищата не е еднопосочна относно необходимостта от назначаване на съдебнопсихиатрична експертиза за изясняване въпросите, касаещи здравословното състояние на подсъдимия и неговата вменяемост. Твърди, че в случая съдът правилно се е позовал на данните от приетото писмено доказателство, които установяват, че подсъдимият страда от множество заболявания, довели до продължително разстройство на съзнанието, което го лишава от възможността да ръководи постъпките си. Намира, постановеното определение от АС - Пловдив за правилно и законосъобразно, основаващо се на обективните данни за здравословното състояние на подсъдимия и постановено при наличие на прекратителното основание по чл.24, ал.1, т.5 от НПК. Счита, че не са налице основания за връщане на делото за ново разглеждане. Адвокат Е. П. изцяло се присъединява към изразеното от адв.Ч. становище. Подсъдимият И. С., редовно призован, не се явява. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: С присъда № 49 от 25.11.2013 г., постановена по н.о.х.д. № 388/12г., Окръжен съд - Пазарджик е признал подсъдимия И. Г. С. за виновен в извършване на престъпление по чл.219, ал.1 от НК и на основание чл.79, ал.1, т.3 от НК вр. чл.1 от Закона за амнистията - ДВ бр.26/27.04.2009г. не му е наложил наказание, като го е оправдал по първоначалното обвинение по чл.203, вр. чл.201 от НК. Подсъдимият е признат за виновен и в извършването на престъпление по чл.202, ал.2, т.1, вр. чл.201 от НК, вр. чл.26, ал.1 от НК и чл.54 от НК, за което е осъден на пет години лишаване от свобода, при първоначален общ режим на изтърпяване в затворническо общежитие от открит тип и на лишаване от право да заема ръководна длъжност, свързана с управление и стопанисване на имущество за срок от пет години, като е оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение по чл.203, вр. чл.201, вр. чл.26 от НК. По жалби на гражданския ищец и на подсъдимия, депозирана чрез защитниците му е било образувано въззивно производство - внохд №27/14г. по описа на Апелативен съд - Пловдив. В проведеното на 08.10.2018г., съдебно заседание, съдът е постановил определение, с което на основание чл.334, т.4, вр. чл.24, ал.1, т.5 от НПК е отменил първоинстанционната присъда и е прекратил наказателното производство по внохд № 27/14г. по описа на Апелативен съд – Пловдив. Касационният протест е допустим и основателен. За да постанови съдебния си акт въззивният съд се е позовал на данните от съдебно-медицинска експертиза, изготвена по нохд № 1142/13г. по описа на РС- Пазарджик. Заверено копие от тази експертиза е било прието от апелативната инстанция като писмено доказателство. Съдът е приел, че съобразно заключението на вещите лица, подсъдимият С. след извършване на престъплението е изпаднал в продължително разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта и води до отмяна на постановената от ОС - Пазарджик присъда и прекратяване на наказателното производство. Настоящият състав констатира, че контролираната инстанция при постановяване на атакувания съдебен акт е допуснала нарушения на процесуалните правила. Апелативната инстанция е приела за установено, че подсъдимият след извършване на деянието е изпаднал в продължително разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта, като се е позовала на събраното/горепосочено/ писмено доказателство. Вменяемостта е едно от основните качества на субекта на престъплението и при наличие на съмнение относно психичната му годност, съдът на основание чл.144, ал.2, т.3 от НПК задължително назначава съдебнопсихиатрична експертиза. Цитираната разпоредба е ясна и безусловна, експертизата е единствения способ на доказване, чрез който може да бъде изяснен въпросът за вменяемостта на обвиняемия/подсъдимия в наказателното производство. В случая правилно въззивният съд е приел копието от експертното заключение, изготвено по друго дело/нохд №1142/13г. на РС- Пазарджик/, водено срещу подс.С., като писмено доказателство, тъй като същото не притежава процесуалната годност на експертиза по настоящото производство, като съдържащата се в него информация относно психичната годност на подсъдимия единствено индикира съмнение за вменяемостта му. Това е изисквало установяването по надлежен ред на неговото актуално здравословно състояние и възможността му да разбира свойството и значението на извършеното, както и да ръководи постъпките си. Апелативната инстанция е следвало да назначи съдебно - психиатрична експертиза за установяване вменяемостта на подсъдимия, а не да се позовава на данни, които не са установени и проверени от нея по надлежен ред. При липсващата надлежна доказателствена установеност относно психичната годност на субекта на престъплението, преценката на съда за наличието на предпоставките за прекратяване на наказателното производство на основанието по чл.24, ал.1, т.5 от НПК, се явява незаконосъобразна. На следващо място, основателно е оплакването в протеста за допуснато нарушение на основни процесуални правила относно реда за прекратяване на наказателното производство и акта, с който следва да се произнесе съда. За разлика от първоинстанционния съд, който съобразно разпоредбата на чл.289, ал.1 от НПК може да прекрати наказателното производство в съдебното заседание с определение, когато основанията на чл.24, ал.1, т.5 от НПК се разкрият в хода на неговото провеждане, въззивната инстанция при същата хипотеза и с оглед на правомощията си по чл.334, ал.1, т.4 от НПК следва да се произнесе по въпроса за вменяемостта на подсъдимия едва с решението си и ако констатира, че след извършване на престъплението той е изпаднал в продължително разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта, да отмени присъдата и прекрати наказателното производство. В конкретния случай, въззивната инстанция е допуснала нарушение на процесуалния закон, като неправилно е отменила първоинстанционната присъда и е прекратила наказателното производство с определение в хода на съдебното заседание, а не с окончателния си съдебен акт. Следва да се отбележи и факта, че относно прекратителния диспозитив на определението е налице непрецизност, тъй като прекратяването е по отношение на наказателното производство, водено срещу подсъдимия, а не досежно въззивното дело. В обобщение следва да се посочи, че изложените съображения налагат извод за основателност на протеста, като атакуваното определение следва да бъде отменено, а делото върнато на въззивната инстанция за ново разглеждане от друг състав, при което да бъдат отстрани допуснатите съществени процесуални нарушения. Водим от горното, ВКС, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА протоколно определение № 603 от 08.10.2018г., постановено по в.н.о.х.д. № 27/14г. по описа на Апелативен съд – Пловдив, с което е отменена присъда № 49/25.11.2013г., постановена по нохд № 388/12г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик и е прекратено наказателното производство по внохд № 27/14г. по описа на Апелативен съд – Пловдив. ВРЪЩА делото на Апелативен съд – Пловдив за ново разглеждане от друг състав от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: