5 гр. д. № 5515/2013 г. на ВКС, ГК, І г. о. РЕШЕНИЕ N 28 София, 13.02.2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в съдебно заседание на четвърти февруари две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при секретар Даниела Никова изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 5515/2013 год. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по подадена от Ж. В. И. касационна жалба срещу решение № 205 от 10.05.2013 г., по гр. д. № 166/2013 г. на Окръжен съд Добрич, в частта, с която е прекратена съсобствеността на допуснатите до делба имоти чрез изнасяне на единия на публична продан и разпределяне на останалите са между съделителите. Касационните доводи са за необоснованост и неправилно прилагане на материалния закон. С определение № 597 от 27.11.2013 г. на основание чл. 288 ГПК е допусната касационна проверка на решението по разрешените с него въпроси за начина на извършване на делбата, които са дадени в противоречие с формираната практика, възприемаща, че допуснатите до делба имоти следва да се разпределят между съделителите, когато е възможно всеки един да получи дял в натура, както и че принципът за реален дял е водещ в делбата и прилагането му не може да бъде изключен по съображения за различната стойност на имотите, предмет на дела. Върховният касационен съд разгледа жалбата и провери съдебния акт с оглед посочените касационни основания и съобразно изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК. По поставения въпрос настоящият състав приема следното: Когато допуснатите до делба имоти са различни по вид, предназначение, стойност и местонахождение и има възможност всеки съделител да получи реален обект, следва да се съобрази принципът за получаване на дял от имотите, предмет на делба, и прекратяването на съсобствеността да се извърши чрез разпределянето на имотите между съделителите. Стойността на имота, не е определящо за прилагане на този способ за прекратяване на съсобствеността, тъй като неравенството на стойността на притежавания дял от имотите и разпределения в дял, се урежда чрез изплащане на парично уравнение. По същество на касационната жалба : С влязло в сила решение по гр. д. № 1703/2010 г. е допуснато да се извърши делба при равни права – по ½ ид. ч. между Ж. В. И. и В. И. А. на четири имота, различни по местонахождение и стойност: - апартамент, с площ от 93.38 кв. в., ведно с припадащите му се таван, мазе и идеални части от общите части на сградата и отстъпеното право на строеж върху държавен имот с идентиф. 72624.623.7853 в [населено място], с цена 63849 лв.; - гараж в същия имот и населено място с цена 13800 лв.; - УПИ VІІ в кв. 8 по плана на [населено място], застроен с жилищна сграда на площ от 24 кв. м. и стопанска сграда с площ от 40 кв. м., с цена 5600 лв. и - поземлен имот с идентиф. 72693.510.596 по КК на [населено място], незастроен и с цена 17200 лв. С решението, предмет на касационна проверка, е отменено първоинстанционното в частта по извършване на делба чрез разпределянето им между съсобствениците и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК е постановено друго, с което е изнесен на публична продан апартаментът, а останалите имоти са разпределени между съделителите, като в дял на Ж. И. е поставен поземлен имот с идентиф. 72693.510.596 по КК на [населено място], не застроен и с цена 17200 лв., а в дял на В. А. е поставен имотът в [населено място] и гаражът в [населено място]. Съдът е намерил за неправилно решението на първоинстанционния съд, с което в дял на И. е бил поставен апартамента, а в дял на А. останалите имоти, по съображения че стойността на апартамента е значително по-висока от тази на останалите имоти. Изводът е незаконосъобразен. Способът изнасяне на публична продан следва да се прилага, когато не може да намери приложение някои от другите, с които се постига поставяне на реален обект в дялна съделител. Целта на делбата и водещ принцип при извършването й е поставяне в дял на съделител на имот. Този принцип не може да бъде изключван по съображения за стойността на имота. Искане за възлагане на апартамента и гаража е направила ищцата И., като се е обосновала с това, че живее в апартамента и е направила множество подобрения в него. Ответникът А. също е направил искане за възлагане в дял на апартамента, но също така е заявил че няма възможност да изплаща парично уравнение. По делото е установено, че ищцата живее в съсобствения апартамент, а ответникът живее в [населено място]. Това е трайно установено фактическо положение между тях от 2008 г., когато фактически са се разделили и А. се е установил да живее в имота в [населено място], като го е използвал и за развиване на стопанска дейност. При тези данни неоснователен е изводът на съда, че апартаментът, поради стойността му, която значително надхвърля паричната равностойност на делът от съсобствените имоти на всеки един от съделителите, следва да се изнесе на публична продан. Не е налице основание по чл. 349, ал. 1 ГПК за поставяне в дял на ищцата на апартамента и гаража, тъй към момента на извършване на делбата родените от брака между страните деца са пълнолетни. Тъй като съставянето на дялове е неудобно предвид вида и местонахождението на имотите, делбата следва да се извърши по реда на чл. 353 ГПК чрез разпределянето им между съделителите. То трябва да е съобразено с трайно установеното фактическо положение между страните относно начина на ползване на съсобствените имоти, както и факта на извършване на подобряването на апартамента, с цел устройването на ползването му от съпругата и децата. По тези съображения в дял на ищцата следва да се поставят апартамента и гаража в [населено място], а в дял на ответника А. имотът в [населено място] и този в [населено място]. С приета техническа експертиза е установена пазарната стойност на имотите както следва: за апартамента - 62500 лв., за гаража – 13800 лв., за имота в [населено място] - 7680 лв. и за имота в [населено място] - 17200 лв. Общата стойност на допуснатите до делба имоти възлиза на сумата 101180 лв., а делът на всеки един от съделителите на по 50590 лв. Поставените в дял на Ж. И. имоти възлизат общо на стойност 76300 лв., която сума надвишава стойността на нейния дял със сумата от 25710 лв., поради което за уравнение на дяловете ищцата следва да заплати на А. сумата 25710 лв. На основание чл. 71, ал. 1 ГПК във вр. с т. 8 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК И. ще бъде осъдена да заплати държавна такса определена върху стойността на поставените й в дял имоти или сумата 3052.00 лв., а А. на същото основание – сумата 995.00 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, І г. о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение № 205 от 10.05.2013 г., по гр. д. № 166/2013 г. на Окръжен съд Добрич, в частта, с която е прекратена съсобствеността на допуснатите до делба недвижими имоти чрез изнасяне на единия от тях на публична продан и разпределяне на останалите между съделителите, както и за осъждането им да заплатят държавна такса в размер на 4% от стойността на дяловете им и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ПОСТАВЯ В ДЯЛ на Ж. В. И. с ЕГН [ЕГН] недвижими имоти: - апартамент, съставляващ самостоятелен обект с идентификатор 72624.623.7853.1.2 по КК на [населено място], с административен адрес [улица], вх. Б, ет. 1, ап. 3, със застроена площ от 93.38 кв. м., състоящ се от две стаи, кухня-столова, сервизни помещения, както и избено помещение № 3, със застроена площ от 13.35 кв. м. и таванско помещение № 3, със застроена площ от 13.33 кв. м, както и припадащите се 2,419% от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху поземления имот, при граници и съседи на жилището: от север – двор, от запад – вх. Б; на същия етаж 72624.623.7853.1.6, 72624.623.7853.1.4; под обекта гаражи 72624.623.7853.1.57, 72624.623.7853.1.48, 72624.623.7853.1.46 и 72624.623.7853.1.49; над обекта - 72624.623.7853.1.60, 72624.623.7853.1.52, 72624.623.7853.1.47, 72624.623.7853.1.46 и 72624.623.7853.1.13. Пазарната оценка на имота е 62500 лв. - гараж, съставляващ самостоятелен обект с идентификатор 72624.623.7853.1.48 по КК на [населено място], със застроена площ от 25.26 кв. м., ведно с 0.586% идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху поземления имот, при съседни самостоятелни обекти в сградата: 72624.623.7853.1.60, 72624.623.7853.1.52, 72624.623.7853.1.47, 72624.623.7853.1.46 и 72624.623.7853.1.49. Пазарната цена на имота е 13800 лв. ОСЪЖДА Ж. В. И. с ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], вх. Б, ет. 1, ап. 3 да заплати на В. И. А. с ЕГН [ЕГН], от [населено място], [община] за уравнение на дела му от съсобствените недвижими имоти сумата 25710 (двадесет и пет хиляди и седемстотин и десет) лв., а на държавата държавна такса в размер на 3052.00 (три хиляди и петдесет и два) лева. ПОСТАВЯ В ДЯЛ на В. И. А. с ЕГН [ЕГН], от [населено място], [община] недвижими имоти: - поземлен имот с идентификатор 72693.510.596 по КК на [населено място], с площ от 651 кв. м., попадащ в урбанизираната територия с начин на трайно ползване - за друг вид застрояване, при съседи: 72693.510.595, 72693.510.613, 72693.510.612, 72693.510.597, 72693.510.906, незастроен, с пазарна цена 17200 лева и - поземлен имот с площ от 2200 кв. м., съставляващ УПИ VІІ-79, в кв. 8 по плана на [населено място], [община], ведно с построените в него ЖИЛИЩНА СГРАДА с площ от 24 кв. м. и СТОПАНСКА ПОСТРОЙКА с площ от 40 кв. м., с пазарна цена 7680 лв. ОСЪЖДА В. И. А. с ЕГН [ЕГН], от [населено място], [община] да заплати на държавата държавна такса в размер на 995.00 (деветстотин и деветдесет и пет) лева. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: