Ключови фрази
Ревандикационен иск * предаване на владение * отмяна на констативен нотариален акт * незаконен строеж * одържавени недвижими имоти * реституция * възстановяване правото на собственост * придобивна давност

1076 от 2005

                  Р  Е Ш Е Н И Е

 

                                      №301

 

                   София, 16.06.2010 год.

 

 

                  В   И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

 

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на първи юни през две хиляди и десета година, в състав:

 

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ

                                           ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

                                                                 ВЕСЕЛКА МАРЕВА

 

при участието на секретаря Зоя Якимова, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 1221 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл.290 – чл.293 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Т. Т. Т., приподписана от адвокат Н, против решение № 93 от 30.05.2009 г., постановено по гр.д. № 103 по описа за 2009 г. на Окръжен съд Я. , с което е отменено решение № 516 от 9.06.2006 г. по гр.д. № 2159/2005 г. на Районен съд Я. и е постановено друго за отхвърляне на предявения от Т. Т. Т. против П. кооперация „Н”, с. Г. ревандикационен иск по отношение на 545/1720 ид.ч. от УПИ *,411 в кв.39 по плана на с. Ген. И. , заедно с построените в него кафе-аперитив със застроена площ 170 кв.м., находящо се на втория етаж от построената двуетажна масивна търговска сграда, находящия се под него магазин за промишлени стоки и цех за закуски със склад-пристройка към двуетажната търговска сграда и ищецът е осъден да заплати направените от ответника разноски в размер на 502.86 лв.

В касационната жалба за наведени доводи за допуснати съществени процесуални нарушения, необосновани фактически изводи и неправилно приложение на материалния закон. Претендира възстановяване на направените по делото разноски.

Ответникът по касационната жалба П. кооперация „Н”, с. Г. оспорва същата, като претендира възстановяване на направените разноски.

С определение № 195 от 26.02.2010 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГП. , поради противоречието му с Тълкувателно решение № 6 от 10.05.2006 г. на ВКС по т.гр.д. № 6/2005 г., ОСГК, съгласно което несъобразяването на формалните изисквания за законност на строежите /наличието на редовни строителни книжа относно такива, извършени в незаконно отнети или отчуждени не по надлежния ред имоти/, обуславят приложението на чл.2, ал.6 ЗОСОИ.

В настоящият случай въззивният съд е изложил съображения, че споровете относно допустимостта на иска, както и по отношение наличието на две от кумулативните предпоставки за възстановяне собствеността, визирани в чл.2, ал.2 ЗВСОНИ /незаконно одържавяване на имота, за който наследодателя на ищеца се легитимира като собственик с нотариален акт/ са разрешени с решение № 152 от 26.02.2009 г. по гр.д. № 5930/2007 г. на ВКС, с което е отменено предходно въззивно решение и делото е върнато за изясняване налице ли е третата предпоставки за настъпване по право на реституцията, а именно съществуването на отчуждения имот до размера, в който е бил отчужден. Прието е, че по сега действащия план имотът е част от УПИ *,411 с площ от 1720 кв.м., в който са построени сгради – фурна, двуетажна сграда за кафе и магазин за промишлени стоки и сграда на ТКЗС, две от сградите засягат процесния имот и не съществува свободен терен, който да бъде обособен при спазване изискванията на закона за лице и площ. Счетено е, че със застрояването си, теренът е придобил несамостоятелно, обслужващо значение, т.е. имотът реално вече не е същият и възстановяване на собствеността не може да настъпи.

В мотивите на решението липсват съображения дали осъщественото в имота строителство е законно, а следователно съдът е счел това обстоятелство за неотносимо към спора. Този извод противоречи на задължителните указания по приложението на чл.2, ал.6 ЗОСОИ в т.1 на Тълкувателно решение № 6 от 10.05.2006 г. на ВКС по т.гр.д. № 6/2005 г., ОСГК, че завзети от държавата имоти се връщат на собствениците им заедно с допълнително построеното в тях по силата на общия придобивен способ на чл. 92 ЗС - приращението, като следва да бъдат съобразени промените в имота с оглед допустимостта на тяхното реституиране, в който контекст следва да се изтълкува и разпоредбата на чл. 2, ал. 6 ЗОСОИ, която разграничава незаконните от законните строежи или други промени, извършени в такива имоти като условие за възстановяване собствеността върху земята, което по аргумент на противното изключва реституцията й, когато в нея е осъществено законно строителство, т. е. обектът е променен и не съществува до размера, в който макар и да не е бил отчужден, е бил отнет от държавата, а незаконно е онова строителство, което не е съобразено с формалните изисквания за законност на строежите, а именно наличие на редовни строителни книжа.

В настоящия случай е установено, че незаконно отнетия от наследодателя на ищеца имот от 545 кв.м., заснет като парцел **** в кв.56 по обезсиления план от 1935 г., е включен в УПИ *, 411 в кв.39 по действащия план от 1971 г., целия с площ от 1720 кв.м., отреден за „Д” и е засегнат от осъществено строителство на двуетажна сграда – магазин за промишлени стоки и кафе-аперитив и от сграда-фурна, а малка част – от сградата на ТКЗС. Налице са данни за отреждане на парцели в кв.56 и 66 за „С”, ТКЗС, баня-фурна, комбинат /протокол № 39/26.03.1960 г. на С. за планово изграждане на населените места при Окръжен народен съвет Я. / и за разглеждане и съгласуване със забележки на проект за магазин на С. /протокол № 62 от 24.12.1960 г. на С. за планово изграждане на населените места при Окръжен народен съвет Я. / и наличие на одобрени архитектурни проекти за обект „Дом на ТКЗС /отбелязване в книгата-опис на одобрените архитектурни проекти/, като за строежите е издадено удостоверение за търпимост по § 16, ал.1 ПР ЗУТ.становено е, че строителството е осъществено в периода 1960-65 г. Към този момент Закона за плановото изграждане на населените места и П. за приложението му, са изисквали издаване на строително разрешение въз основа на утвърдени проекти, определяне линия и ниво на строежа, обективирани в строителен протокол. От доказателствата е видно, че са предприети действия по изготвяне на проекти, но липсват каквито и да било данни за спазване на установените в § 185 и § 186 от ППЗПИНМ /отм./ изисквания, от което следва, че строителството е незаконно по смисъла на чл.2, ал.6 ЗОСОИ и не се явява пречка за възстановяване правото на собственост на ищеца.

С оглед изложеното следва, че са налице визираните в чл.2, ал.2 ЗВСОНИ във връзка с чл.2, ал.6 ЗОСОИ материално правни предпоставки за възстановяване правото на собственост върху незаконно отнетия от наследодателя на ищеца имот. Безспорно е, че ответната кооперация осъществява владение върху терена и сградите в него. Същата не установява противопоставими на ищеца права. Наведеното възражение за придобиване на собствеността по давност е неоснователно. Осъществяваното до 22.11.1997 г. владение е без правно значение с оглед разпоредбата на чл.5, ал.2 ЗОСОИ, а от този момент до предявяване на иска на 5.11.2004 г. не е изтекъл срокът по чл.79, ал.1 ЗС, от което следва че фактическата власт се упражнява без правно основание.

В обобщение въззивното решение е постановено при неправилно приложение на материалния закон и следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго за уважаване на предявения ревандикационен иск, като на основание чл.431, ал.2 ГП. се отмени и издадения в полза на ответната кооперация констативен нотариален акт № 88, том ІІ, рег. № 2* дело № 243/23.03.2004 г. на нотариус № 170 с район на действие РС Я. за признаването й за собственик по давностно владение на кафе-аперитив.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ решение № 93 от 30.05.2009 г., постановено по гр.д. № 103 по описа за 2009 г. на Окръжен съд Я. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА П. кооперация „Н”, с. Г., област Я. да предаде на основание чл.108 ЗС на Т. Т. Т., гр. С. , ж.к.”Л”, бул.”Л” бл.102-а, ет.3, ап.9 владението на собствения му недвижим имот: дворно място с площ от 545 кв.м., при граници: от две страни улица, „Д” и площад, заснет като парцел **** в кв.56 по регулационния план от 1935 г., включен понастоящем в УПИ *,411 в кв.39 по действащия план на с. Г. от 1971 г., ведно с попадащите върху него части от двуетажна търговска сграда, състояща се от магазин за промишлени стоки на първи етаж и кафе-аперитив със застроена площ 170 кв.м. на втори етаж и от цех за закуски със склад-пристройка към двуетажната търговска сграда.

ОТМЕНЯ основание чл.431, ал.2 ГП. нотариален акт № 88, том ІІ, рег. № 2* дело № 243/23.03.2004 г. на нотариус № 170 с район на действие РС Я.

ОСЪЖДА П. кооперация „Н”, с. Г., област Я. да заплати на Т. Т. Т., гр. С. , ж.к.”Л”, бул.”Л” бл.102-а, ет.3, ап.9 разноски за съдебното производство в размер на 1404.90 лв.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: