Р Е Ш Е Н И Е № 208 гр. София, 31 май 2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети май през две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: БИСЕР ТРОЯНОВ ГАЛИНА ЗАХАРОВА при секретар НАДЯ ЦЕКОВА и с участието на прокурор РУСКО КАРАГОГОВ разгледа докладваното от съдия ЗАХАРОВА наказателно дело № 646/2014 г. по описа на ВКС, второ отделение, като за да се произнесе, взе предвид следното: Настоящото производство пред ВКС е образувано на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК по искане на главния прокурор на Република България за възобновяване на НОХД № 21600/2012 г. по описа на СРС, НО, 102 състав, отмяна на постановеното по него определение от 03.12.2013 г. и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд. В искането на главния прокурор е релевирано твърдение за допуснато от първоинстанционния съд при постановяване на цитираното определение нарушение на закона по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НК, представляващо основание за възобновяване на делото и разглеждането му от друг съдебен състав. Като такова се сочи неправилното приложение на чл. 42, ал. 3, т. 3 от НК, тъй като при налагане на пробационната мярка безвъзмезден труд по отношение на осъдения В. И. не били определени часовете труд, които той следвало да положи годишно. В съдебно заседание представителят на ВКП поддържа искането на главния прокурор по изложените в него съображения. Осъденото лице В. Р. И., не се явява, редовно призован, и не изпраща представител. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване на делото, намери за установено следното: С определение от 03.12.2013 по НОХД № 21600/2012 г. Софийският районен съд, НО, 102 състав, е одобрил на основание чл. 382, ал. 7 от НПК споразумение за решаване на делото между прокурор от районна прокуратура – гр. София и защитника на подсъдимия В. Р. И., с което подсъдимият се е признал за виновен в извършването на престъпление по чл. 205, ал. 1, т. 1, вр. чл. 201, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, за което при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б”, вр. чл. 42а, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 6 от НК му е било определено наказание пробация с пробационни мерки задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година и шест месеца с периодичност два пъти седмично, задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година и шест месеца и безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 200 часа за период от две години. С оглед одобреното споразумение на основание чл. 24, ал. 3 от НПК съдът е прекратил наказателното производство по делото. Определението на СРС, НО, 102 състав, по НОХД № 21600/2013 г. по описа на същия съд е влязло в сила на 03.12.2013 г., а искането на главния прокурор за ревизията му по реда на възобновяването е внесено на 21.02.2014 г. (вх. № 11398 на СРС от същата дата), поради което ВКС намира, че е допустимо – подадено от процесуално легитимирана страна по чл. 420, ал. 1, пр. 2 от НПК, срещу акт, подлежащ на възобновяване съгласно чл. 419, ал. 1 от НПК, в законоустановения от чл. 421, ал. 1 от НПК шестмесечен срок от влизане в сила на атакуваното определение. Разгледано по същество, искането на главния прокурор е основателно. Одобреното на 03.12.2013 г. от СРС споразумение между прокурора от СРП и защитника на подсъдимия по НОХД № 21600/2012 г. съдържа съгласие по въпроса по чл. 381, ал. 5, т. 2 от НПК относно наказанието, което подсъдимият В. Р. следва да понесе за извършеното от него престъпление – пробация, включваща посочените по-горе пробационни мерки по 42а, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 6 от НК. В частност, по отношение на пробационната мярка безвъзмезден труд в полза на обществото страните са се споразумели за размер от „200 часа за период от две години”. Съгласно правилата на чл. 42а, ал. 3, т. 3 от НК продължителността на пробационната мярка безвъзмезден труд в полза на обществото може да бъде „от 100 до 320 часа годишно за не повече от три поредни години”. Анализът на законовата формулировка показва, че времетраенето на тази пробационна мярка е дефинирано в два аспекта: 1) брой часове годишно на полагане на безвъзмездния труд и 2) общ брой години, по време на които се полага безвъзмездният труд. Конкретният годишен размер на обсъжданата пробационна мярка се фиксира в определен брой часове, които следва да бъдат положени в рамките на една календарна година, като е установен в интервала от 100 до 320 часа. Общата продължителност на времетраенето на пробационната мярка се отмерва в броя поредни години (от една до три), в течение на които следва да бъде полаган определеният годишен брой часове безвъзмезден труд. За да може тази пробационна мярка да бъде реално изпълнена, продължителността й следва да бъде ясно, точно и недвусмислено индивидуализирана и в двата описани аспекта – както по отношение броя на часовете, които трябва да бъдат отработени в рамките на една календарна година, така и по отношение на броя поредни години, по време на всяка от които следва да се полага безвъзмездният труд в съответния определен ежегоден брой часове. В разглежданото споразумение, одобрено с определението на съда от 03.12.2013 г. по НОХД № 21600/2012 г. по описа на СРС, продължителността на безвъзмездния труд в полза на обществото е определена на „200 часа за период от две години”, от която формулировка не става ясно дали броят часове е ежегодният определен такъв или се отнася за общия срок на времетраене на пробационната мярка от две години. Посоченото процесуално нарушение при конкретизацията на изпълнението на пробационната мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 6 от НК е довело до неправилно и неточно приложение на закона – чл. 42а, ал. 3, т. 3 от НК, което съставлява основание за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. По изложените съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ВЪЗОБНОВЯВА НОХД № 21600/2012 г. по описа на Софийския районен съд, НО, 102 състав, като ОТМЕНЯ постановеното по него определение от 03.12.2013 г., с което е било одобрено споразумение за решаване на делото между прокурор от РП – гр. София и защитника на подсъдимия В. Р. И., и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийския районен съд от стадия на съдебното заседание. Настоящото решение не подлежи на обжалване и протестиране. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.