Ключови фрази
Делба * съсобственост * определяне на квоти * наследяване * реституция * възстановяване правото на собственост * земеделски земи * нищожност на делба * общинска собственост

Р Е Ш Е Н И Е

№ 142

София, 21.07.2010 г.

В И М Е Т О НА Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на петнадесети март, две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА

ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

при секретаря Т.Иванова

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 401/2009г.

Производството е по реда на чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Б. А. С. и В. А. Г., гр. С., подадена от пълномощника им адвокат Д. Б. , срещу въззивно решение от 25.11.2008г. по гр.дело № 1403/2005г. на Софийския градски съд.

С определение от 12.08.2009г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в хипотезата на чл.280,ал.1,т.3 ГПК по правни въпроси относно правния ефект на реституцията по ЗСПЗЗ спрямо влязло в сила съдебно решение по допускане на делба с участието на общината като предходен титуляр на правото на собственост, които са от значение за точното приложение на закона.

В касационната жалба се излагат оплаквания за допуснати от въззивния съд нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.281,ал.1,т.3 ГПК.

Ответниците по касация Е. А. К., Д. И. Т., Й. А. Б. и Г. А. Б., гр. С., оспорват жалбата.

Ответникът по касация С. о. не изразява становище.

ВКС, състав на ІІ г.о. след проверка на заявените с жалбата касационни основания за отмяна на решението, приема следното:

Въззивният съд е приел, че с влязло в сила решение от 09.11.1999г. по гр.д. № 34/1999г.на СРС е допусната делба на дворно място в гр. С., кв. Княжево, представляващо имот пл. № 107 /стар пл. №70/,кв.9 по плана на София, с площ 3145 кв.м. между И, Т. Р. , Е. К. , А. Б. , М. М. и С. о. . Ищците по настоящото дело са наследници на А. А. , поч.1975г. С решение на ПК-Витоша от 20.05.1999г. на наследниците на Ал. А. се възстановява право на собственост върху нива от 0.400 дка от 3,145 ид.ч., находяща се в землището на с. К., м. «Люти дол», представляващ имот пл. № 70, к.л.586 от кадастралния план от 1960г. Бившият имот пл. №70 е нанесен в регулационния план на София от 1997г. През 2001г. с изменение на дворищната регулация са обособени процесните парцели. Решението на ПК от 1999г. е постановено в състав на административен орган, различен от посочения в разпоредбата на чл.60, ал.4 ППЗСПЗЗ/ред. ДВ, бр.122/97г./, което води до нищожност на самото решение. Оттук не е възстановено правото на собственост върху имота в полза на настоящите ищци, към момента на постановяване на първоинстанционното решение за допускане на делбата. Последващото решение от 17.07.2002г. на ПК «Витоша», с което на наследниците на Ал. А. се възстановява правото на собственост върху нива от 0.400 дка от 3,145 дка, е без значение за производството за делба по гр.д. № 34/99г., което е приключило с влязло в сила решение и не прави делбата нищожна, поради неучастие на всички съсобственици, тъй като няма основание да се счита, че ищците са притежавали право в съсобствеността. Новонастъпилите обстоятелства след влизане в сила на решенишето за допускане на делбата, каквото е решението на ПК от 2002г., следва да се вземат предивд при отчитане на правоприемство в производството по делбата по отношение на С. о. , която е била съсобственик в имота към датата на постановяване на решението по допускането и.

С оглед рамките на производството по чл.290,ал.2 ГПК и рамките на касационната жалба, във връзка с релевантите за изхода на спора правни въпроси, поставени в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК, по които е допуснато и касационното обжалване с определението по чл.288,ал.1 ГПК, настоящият състав приема следното : Съгласно приетото с ТР №1/1997г., ОСГК решенията на ОПК /сега ОСЗ/ имат конститутивно действие. Собствеността върху земеделските земи е обусловена от факта на възстановяването им в реални граници /съществуващи, или възстановими, или пък нови реални с план за земеразделяне/. След реалната индивидуализация се възстановява собствеността на гражданите и отпадат правата на държавата върху тези земи./. Оттук и действието на решението на ОЗС е ex nunc. При наличие на влязло в сила решение по допускане на делбата по реда на чл.282 ГПК /отм./, с което са определени делбените имоти и квотите на съделителите в съсобствеността, нищожност на делбата на основание чл.75,ал.2 ЗН може да се установи, ако към момента на допускането на делбата в производството не са участвали всички съсобственици. Придобиването на права от трети лица по реда на чл.14,ал.1 ЗСПЗЗ след съдебното решение на основание реституция в рамките на квотата на единия съделител, е непротивопоставимо на останалите по смисъла на чл.75,ал.2 ЗН.

По основателността на касационната жалба.

Законосъобразно е становището на въззивния съд по отношение неоснователността на иска по чл.209 ГПК /отм./. Сочените от ищците пороци – нарушение на чл.75,ал.2 ЗН, не са основание за прогласяване нищожност на съдебното решение, постановено в писмена форма, от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав и в пределите на правораздавателната власт на съда. Няма знак на равенство между нищожна делба на основание чл.75,ал.2 ЗН и нищожното съдебно решение, постановено в производство по съдебна делба.

Доводите, че е нищожна съдебната делба по влязлото в сила решение на СРС от 09.11.1999г. /влязло в сила на 08.12.1999г./ също са неоснователни. След като по делото е установено, че решението на ПК от 20.05.1999г. е нищожно като постановено в състав на административен орган, различен от посочения в разпоредбата на чл.60, ал.4 ППЗСПЗЗ/ред. ДВ, бр.122/97г./ и към момента на постановяване на първоинстанционното решение за допускане на делбата /влязло в сила на 08.12.1999г./ не е било възстановено правото на собственост върху имота в полза на настоящите ищци, то законосъобразни са изводите в обжалваното решение, че не е налице нищожна делба, поради неучастие на всички съсобственици. Новонастъпилото обстоятелство след влизане в сила на решението по допускане на делбата, каквото е решението на ОСЗ от 2002г. не рефлектира върху съсобствеността към момента на допускане на съдебната делба. Доколкото реституцията за ответниците – физически лица е по реда на ЗВСВОНИ по ЗТСУ и др. за ½ ид.ч. от процесната нива, то правната възможност за реституция за ищците по реда на ЗСПЗЗ за 0.400 кв.м. е спрямо нереституираната част –собственост на С. о. , поради което евентуалните права са противопоставими само на този съсобственик.

В обобщение следва да се приеме, че обжалваното решение е законосъобразно и постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон. Ето защо то следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на ответниците по касация следва да се присъдят направените разноски за настоящата инстанция в размер на 400 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения и на основание чл.293 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение от 25.11.2008г. по гр.дело № 1403/2005г. на Софийския градски съд.

ОСЪЖДА Б. А. С. и В. А. Г., гр. С., да заплатят на Е. А. К., Д. И. Т., Й. А. Б. и Г. А. Б., гр. С., разноски в размер на 400 лева.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: