Р    Е     Ш    Е   Н   И    Е                                    №563   гр.София,  22.06.2010г.   в  и м е т о  н а  н а р о д а     Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на четиринадесети юни две хиляди и десета година в състав:                                                                                                              Председател:НАДЕЖДА ЗЕКОВА                                            Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА                                                                  СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА                                                               като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 1474 описа на ВКС за 2009 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:   Производството е по чл.290 ГПК. Обжалвано е решение от 14.07.2009г. по гр.д. №1337 / 2009г., с което Пловдивски ОС, е отхвърлил предявените от М. Х. А. искове срещу Р. з. к. с правно основание чл.344, ал.1, т.1 - 3 КТ. Жалбоподателят – М. Х. А. моли да се отмени решението като неправилно, като бъде уважен предявения от него иска. Ответникът Р. з. к.- Пловдив не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., с определение от 10.12.2009г. е допуснал касационното обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК на въззивното решение по процесуален въпрос от значение за спора, а именно относно преценката за допустимостта на съдебния акт поради нарушаване на процесуални норми, за чието съблюдаване съдът следи служебно. С обжалваното решение въззивният съд е постановил, че оставя в сила решения от 15.05.2003г. и от 31.05.2004г. за поправка на очевидна фактическа грешка на първото, както и решение от 07.07.2008г. и от 16.10.2008г. за поправка на това от 07.07.2008г., всички постановени по гр.д. №415/2002г. на Пловдивски РС. С първите две решения - от 15.05.2003г. и от 31.05.2004г., Пловдивски РС е отхвърлил предявените от М. Х. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ за отмяна на Заповед №РД-09.159/07.12.2001г. и Заповед №РД-09-159А/07.12.2001г., за възстановяване на М. Х. на заеманата отпреди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение, както и за отмяна на прекратяване на трудовото правоотношение със Заповед № РД-09-160/07.12.2001г., за възстановяване на М. Х. на заеманата отпреди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение. С решение от 25.03.2008г. по гр.д. №390/2007г. Пловдивският АС, действуващ като касационна инстанция, е върнал делото на Пловдивски РС за допълнително произнасяне и по иска за законността на уволнението, извършено със заповед №РД-09-159/07.12.2001г. С оглед указанията в отменителното решение с решенията си от 07.07.2008г. и от 16.12008г. Пловдивски РС е признал същото за незаконно и е отменил наложеното дисциплинарно уволнение на основание чл.190, ал.1, т.3 и 7 КТ, като е приел, че същото е извършено без да е спазена изискуемата се в чл.193 КТ процедура - а именно не са изслушани обясненията на работника. С решението си от 25.03.2008г. по гр.д. №390/2007г. Пловдивски АС при условията на пар.1, ал.5 ПР на ГПК е върнал делото за ново разглеждане на Плавдивски ОС, но само по отношение на законността на уволнението, извършено със Заповед № РД-09-160/07.12.2001г. При новото разглеждане на делото въззивният съд, в обжалваното пред настоящата инстанция решение е приел, че жалбоподателят не следва да бъде възстановяван на работа, тъй като е законно прекратяването на трудовото му правоотношение на основание чл.325, ал.1 КТ, считано от 09.01.2002г. и е отхвърлил искът за заплащане на обезщетение за оставане без работа в резултат на незаконно уволнение, но в диспозитива на решението си постановява, че оставя в сила всички решения на районния съд, които са били постановени до този момент и които взаимно се изключват като изход по повдигнатите за решаване спорове. При това произнасяне въззивният съд е разрешил и спор, който не е висящ за разглеждане от него поради липса на жалба - за законността на дисциплинарното уволнение, извършено със Заповед №РД-09-159/07.12.2001г. и за законността на Заповед №РД-09-159А/07.12.2001г., тъй като с решение 07.07.2008г. и от 16.10.2008г. за поправката му, постановени по гр.д. №415/2002г. на Пловдивски РС, е признато за незаконно дисциплинарното уволнение на ищеца-жалбоподател, извършено със Заповед №РД-09-159/07.12.2001г. и няма данни същото да е обжалвано. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., с определение от 10.12.2009г., е допуснал касационното обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК на въззивното решение по процесуален въпрос от значение за спора, а именно относно преценката за допустимостта на съдебния акт, когато са нарушени процесуални норми, за чието съблюдаване съдът следи служебно. Настоящият съдебен състав намира, че е постановен недопустим съдебен акт, който съобразно разпоредбата на чл.293, ал.4 ГПК следва да се обезсили. Делото следва да се върне на въззивният съд за произнасяне по същество само по иска относно законосъобразността на прекратеното трудово правоотношение на М. Х. на основание чл.325, т.1 КТ, извършено със заповед № РД-09-160/07.12.2001г. на Директора на РЗК-Пловдив. Съдът следва да постанови диспозитив, с който да дава разрешение само на висящия пред него спор. При новото разглеждане на делото съдът следва да се съобрази с разпоредбата на чл.224, ал.1 ГПК/отм./, вр. с пар.2, ал.2 ПР на ГПК, която не допуска спор, разрешен с влязло в сила решение да бъде пререшаван, с оглед липсата на данни решение 07.07.2008г. постановено по гр.д. №415/2002г. на Пловдивски РС да е обжалвано пред Пловдивски ОС, с което спорът по отношение законността на дисциплинарното уволнението, извършено със Заповед №РД-09-159/07.12.2001г. е разрешен. Предвид изложените съображения, съдът   р е ш и :   О Б Е З С И Л В А решение от 14.07.2009г. по гр.д. №1337 / 2009г. на Пловдивски ОС.   В Р Ъ Щ А делото на същия съд за произнасяне по същество по иска относно законосъобразността на прекратеното трудово правоотношение на М. Х. на основание чл.325, т.1 КТ, извършено със заповед № РД-09-160/07.12.2001г. на Директора на РЗК-Пловдив.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: