Р Е Ш Е Н И Е № 425 гр. София, 06.12.2010 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ІІ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на четвърти октомври две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска ЧЛЕНОВЕ: Снежанка николова велислав Павков при участието на секретаря Т. И., като разгледа докладваното от съдията Н. гр. д. № 322 по описа за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК, образувано по касационната жалба на Г. Д. Ш. от гр. В., чрез пълномощника му адвокат Д. К., против въззивното решение от 29.10.2009 год. по гр. д. № 665/2009 год. на П. окръжен съд. С него е отменено първоинстанционното решение от 12.05.2009 год. по гр. д. № 63/97 год. на В. районен съд за извършване на делбата чрез възлагане на делбените имоти по реда на чл. 288, ал. 7, във вр. с чл. 288, ал. 3 ГПК /отм./ и вместо това е разпределил същите между съделителите Г. Д. Ш. и М. П. Г. по реда на чл. 292 ГПК /отм./, като в дял на първия е поставен монолитен гараж със застроена площ 24 кв. м., находящ се в дъното на парцел Х. – 185 в кв.- 341 по плана на гр. В., на стойност 2 400 лв., а в дял на втората – първия жилищен етаж от построената в парцела къща, със застроена площ 100 кв. м., състоящ се от две стаи, хол, кухня и тоалетна, ведно с три избени помещения с югозападно изложение с полезна площ 20 кв. м. и с отделен вход към същите, на стойност 27 000 лв. Със същото решение е поставен в общ дял на двамата съделители ½ ид. ч. от парцел Х. в кв. 341 по плана на гр. В., целият с площ 480 кв. м., на стойност 9 600 лв. и е осъдена съделителката М. Г. да уравни дела на касатора със заплащане на сумата 12 300 лв., ведно със законната лихва от влизане в сила на решението. Касаторът поддържа оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон при определяне способа за извършване на съдебната делба с молба за отмяната му и вместо това се постанови изнасяне на делбения имот на публична продан. Съделителката М. Г., чрез адв. П. Л., оспорва касационната жалба и иска въззивното решение да се остави в сила, с присъждане на направените от нея съдебни разноски. С определение № 628 от 17.06.2010 год., Върховният касационен съд е допуснал касационното обжалване на въззивното решение по подадената касационна жалба, на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, по релевантния за спора въпрос за поставяне в самостоятелен дял на гараж при извършване на делбата. По този въпрос представената от касатора съдебна практика е приела друго разрешение – че гаражът не може да бъде обект на възлагане нито по реда на чл. 288, ал. 2 ГПК /отм./, нито по реда на чл. 292 ГПК /отм./, а може да участвува само при имотно уравнение на дяловете, когато предмет на възлагане са жилищни имоти. Настоящият състав споделя тази съдебна практика като правилната, поради следните съображения: При извършването на съдебната делба съдът, въз основа на данните по делото и разпоредбите на закона определя способа за ликвидиране на съсобствеността между съделителите. В случая приложимият закон е отменения ГПК, на основание параграф 2, ал. 1 ПЗР на ГПК, в сила от 1.03.2008 год. С оглед обстоятелството, че след влизане в сила на решението по допускане на делбата между двамата съделители при равни права, искане за възлагане по реда на чл. 288, ал. 2 ГПК /отм./ е направено единствено от М. Г. и безспорното обстоятелство, че сключената и одобрена от съда в с. з. на 11.11.99 год. по гр. д. № 63/97 год. ВРС спогодба е развалена поради неизпълнение на задължението на тази съделителка да заплати определената сума за уравнение дела на другия съделител, то в настоящето производство по извършването на делбата този способ - възлагането в дял, на основание чл. 288 ГПК /отм./ не може да се приложи. Следователно неприложимо е и имотно уравнение с гараж, в какъвто смисъл е съдебната практика – гаражът, представляващ нежилищен обект, не може да бъде предмет на самостоятелно възлагане, а може да участвува само при имотно уравнение на дяловете, каквато не е настоящата хипотеза – решение № 1270 по гр. д. № 1055/91 год. І г. о. на ВС. В същия смисъл е и практиката, на която се позовава ответницата в настоящето производство. Въззивният съд е приел, че са налице два обособени имота и при положение, че и съделителите са двама и с равни права в съсобствеността, то делбата следва да се извърши чрез разпределението по реда на чл. 292 ГПК, спазвайки основния принцип на делбата всеки съделител да получи дял в натура, доколкото е възможно, като изключил съставянето на разделителен протокол и теглене на жребие поради различието в имотите по тяхната характеристика, естество и предназначение, по площ, обем и стойност, водещо до невъзможност за жребия. Освен това отчел и обстоятелството, че съделителката М. Г. е обитавала в определен период жилищния етаж, поддържала го е, поради което и съшият е поставен в неин дял. Способът за разпределение на имотите между съделителителите, на основание чл. 292 ГПК /отм./ е изключение от принципа за разпределение по чл. 289 ГПК /отм./ и предпоставя съставянето на дяловете и тегленето на жребий да е невъзможно или много неудобно. В случая съображения за невъзможност, респ. неудобство да се съставят отделни дялове не са изложени, а от заключението на експертизата се установява неподеляемост на делбения имот. Затова и делбата следва да се извърши по единствения възможен начин чрез изнасянето на делбения имот на публична продан, съгласно чл. 288, ал. 1 ГПК /отм./, тъй като не са налице предпоставките за приложение на способите на извършване на делбата, които законът е предвидил като изключения. С оглед на тези съображения въззивното решение следва да се отмени изцяло, тъй като е допуснато нарушение на материалния закон, представляващо касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК, и вместо него се постанови друго в горния смисъл. Всеки от съделителите следва да бъде осъден да заплати и държавна такса в размер на по 780 лв. по сметка на ВКС. Водим от горното и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК настоящият състав на ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ІІ гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА ИЗЦЯЛО въззивното решение № 504 от 29.10.2009 год. по гр. д. № 665/2009 год. на П. окръжен съд, ІІІ въззивен състав и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА: ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН следния недвижим имот: първи жилищен етаж от построената в парцел Х. – 185 в кв. 341 по плана на гр. В. къща, със застроена площ 100 кв. м., състоящ се от две стаи, хол, кухня и тоалетна, ведно с три избени помещения с югозападно изложение с полезна площ 20 кв. м. и с отделен вход към същите, както и на ½ ид. ч. от парцел Х. – 185 в кв. 341 по плана на гр. В., с площ от 480 кв. м. и построения в същия масивен монолитен гараж със застроена площ 24 кв. м., находящ се в дъното на парцела, при съседи на последния Г. П., Г. Г. и улица, на обща стойност 39 000 лв. /тридесет и девет хиляди лева/. Получената при продажбата цена следва да се разпредели между съделителите Г. Д. Ш. и М. П. Г. при равни права, както и същите могат да участвуват в проданта, съгласно чл. 293 ГПК /отм./. Осъжда Г. Д. Ш. и М. П. Г. да заплатят по сметка на ВКС държавна такса в размер на 780 лв. /седемстотин и осемдесет лева/ всеки един от тях. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.