Ключови фрази
Кражба на вещ, която не е под постоянен надзор * право на защита * частен обвинител * прочитане на свидетелски показания


4
Върховен касационен съд на Република България НК, І н.о. дело № 742/2012 год.
Р Е Ш Е Н И Е
№ 267

гр.София, 01 октомври 2012 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Първо наказателно отделение в съдебно заседание на седми май две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА
КАПКА КОСТОВА

със секретар Аврора Караджова
при участието на прокурора МАДЛЕНА ВЕЛИНОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ПЛАМЕН ТОМОВ
наказателно дело под № 742/2012 година

Частният обвинител и граждански ищец В. Й. е обжалвал по касационен ред оправдателната и съответната и гражданска част от присъдата на Кюстендилския окръжен съд срещу подсъдимите П. С., Е. Т., Е. К. и Р. В..
В обжалваната и част присъда № 5 от 24.І.2012 год. по внохд № 99/2011 год. е въззивна (нова по смисъла на чл.336 НПК), доколкото с нея са оправдани подсъдимите С. и Т., осъдени от първоинстанционния Кюстендилски районен съд; в останалата и част присъдата на КОС е всъщност въззивно(второинстанционно) решение по чл.337 и 338 НПК – за изменение и за потвърждаване на първоинстанционната изцяло осъдителна присъда.
Първоинстанционната присъда – 124 от 22.ХІІ.2010 год. по нохд № 88/2010 год., е по обвинението за извършената на 6.ХІІ.2004 год. кражба на лекия автомобил на В.Й. – престъпление по чл.195, ал.1, т.2 и 5 НК (още защото кражбата е била извършена след предварителен сговор и вещта не е била под постоянен надзор). Присъдата е била осъдителна за четиримата подсъдими и те съответно са наказани за извършеното престъпление; в гражданската и част е присъдено поисканото от пострадалия обезщетение 2 100 лева.
Второинстанционната (въззивна,нова) присъда е, както вече се посочи, отчасти оправдателен съдебен акт, отчасти – за изменение и за потвърждаване на осъждането на К. и В., разбира се, със съответните корекции за наказателната и гражданската им отговорности вследствие на оправдаването като съучастници на С. и Т..
(Съдебните актове и на двете инстанции са втори поред: при първото разглеждане на делото в КРС присъдата е изцяло оправдателна и с отхвърляне на гражданския иск, а в КОС тя е отменена и делото върнато за ново разглеждане).
В касационната жалба оправдаването на двама от подсъдимите и отхвърлянето на гражданския иск е оспорено като нарушаващо материалния закон, въпреки че доводите в нейна подкрепа са свързани с доказаността на обвинението; не съвсем съответно на НПК е също искането ВКС сам да осъди оправданите и да потвърди осъждането на другите двама подсъдими; искането съдържа все пак и алтернативата за връщане на делото за ново разглеждане във въззивната инстанция.
В съдебното заседание на ВКС участие е взел само прокурор от Върховната касационна прокуратура и според него жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд намери жалбата за основателна, доколкото в нея се поддържа, че обвинението е доказано и за оправданите подсъдими, и то не само от обясненията на осъдения Р.В., а и от показанията на Яс.В..
Жалбоподателят и КОС са всъщност на едно мнение за обясненията на Р.В.. За показанията на свидетеля обаче КОС смята, че само частично подкрепят тези обяснения, докато жалбоподателят не вижда в тях част, която да им противоречи.
Според ВКС прав е жалбоподателят, защото мнението му е в съответствие с показанията на Яс.В. в тяхната цялост, независимо от момента, в който са дадени. В тази насока КОС очевидно е съобразил само казаното от свидетеля пред него в съдебното заседание на 29.ХІ.2011 год., когато Яс.В. наистина не е могъл да си спомни колко души е видял в двата автомобила, за които е говорил – откраднатия и другия, който го е следвал. Когато обаче „свидетелят…, твърди, че не си спомня нещо” (чл.281, ал.1, т.2 НПК), съдът разполага с възможностите, предвидени в закона, за прочитане на онези предишни негови показания, които да запълнят липсващия спомен. В случая това са били показанията на В. от 14.ІІІ.2006 год. пред дознателя, в които освен друго е посочено и това, че в единия от двата леки автомобила са се намирали двама души; при положение, че автомобилите са се движили заедно, не може да има съмнение за наличието поне на шофьор във втория. По този начин свидетелят е посочил факти, повишаващи достоверността на обясненията, уличаващи останалите подсъдими, която трябва да бъде свързана и с другите факти по делото – с намирането на разчленената открадната кола и с мястото на намирането и, заедно със задържането там на двама от съучастниците, с марката на автомобила, който управлявал по онова време подсъдимия С. (Фолскваген Голф), със същата марка на автомобила, който св.Й. (син на пострадалия) е забелязал да го проследява два дни преди кражбата и т.н.
Като не е използвал предоставената му от закона процесуална възможност, КОС е нарушил и чл.116, ал.1 НПК, на който изрично се е позовал. Забраната „[o]бвинението и присъдата… да се основават само на самопризнанието на обвиняемия”, както и други подобни забрани, няма приложение, ако съответните държавни органи не са изпълнили своите задължения по разкриването на обективната истина – вж. например р.80/07-І (Бюл.10/07) относно забраната да бъдат издавани присъди върху предположения. Изпълнението на тези задължения, от друга страна, гарантира не само разкриването на обективната истина, но- поради това му предназначение- и процесуалните права на страните, в случая – на правото на защита на частния обвинител и граждански ищец.
Ръководен от изложеното и от разбирането, че нарушаването на една процесуална гаранция нарушава и самото право, което тя гарантира, и в упражняването на което неговият носител се явява ограничен, ВКС-І наказателно отделение съобразно и с чл.354, ал.3, т.2, във вр. с 348, ал.3, т.1 НПК
Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивна (нова) присъда № 5 от 24 януари 2012 год. по внохд № 99/2011 год. на Кюстендилския окръжен съд само в отменителните и части, както и по отношение на оправдаването на П. С. и Е. Т., и на отхвърлянето на гражданския иск срещу тях.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане в посочените части от стадия на съдебното заседание в тази инстанция.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:



/СЛ