О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 269
София, 20.05.2009 година
Върховният касационен
съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на
20 май две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ДЕЧЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от
съдията БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр.дело № 252 /2009 година
Производството е по чл. 274, ал.3 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от А. С. Н. против определение № 185 от 16.01.2009г. по ч. гр.д. № 2536/2008г. на Варненски окръжен съд, с което е оставена без уважение частната жалба на касатора против определението от 16.04.2008г. на Варненски РС, с което е прекратено гр.д. № 9879/2007г. поради липса на правен интерес за ищеца от предявяване на иска, с който е сезиран съда по това дело.
Жалбоподателят обосновава допускането до разглеждане от касационната инстанция позовавайки се на това, че същественият процесуален въпрос може ли да бъде заменена първоначалната страна с друга в хода на производството, съгласно чл. 117 от ГПК е разрешен в противоречие със съдебната практика. Счита, че съдът неправилно е квалифицирал предявеният от него иск като положителен за собственост, а не като отрицателен установителен иск.
По същество счита определението неправилно поради противоречие с нормата на чл. 117 от ГПК /отм/
Върховният касационен съд, състав на първо гр. о., като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
При преценка на редовността й, съдът констатира, че е постъпила в едноседмичния срок от получаване на съобщението за изготвяне на обжалвания съдебен акт, изхожда от процесуално лигитимирана страна и отговаря на изискванията за съдържание по чл. 275, ал.2 във вр. с чл. 260 от ГПК, поради което съдът я преценява като допустима.
По допускане на частната жалба до касационно обжалване.
Допускането на частна жалба до касационно разглеждане е обусловено от наличие на предпоставките по чл. 280, ал.1 от ГПК, съгл. чл. 274, ал.3 от ГПК. Повдигнатият с частната жалба процесуален въпрос – може ли да се замени първоначалната страна с друга е съществен до колкото определя надлежното предявяване на иск. В конкретния случай обаче особеното е, че към момента на предявяване на иска – 23.11.2007г. посочения като единствен ответник Д. Д. П. е бил вече починал. Видно от представеното пред въззивния съд удостоверение за наследници, той е починал на 24.01.2004г. и е оставил двадесет и шест наследника. Въззивния съд е приел, че в тази хипотеза не може да се замени първоначалната страна с наследниците си. Съдът намира, че по тази хипотеза следва да се произнесе настоящата инстанция по същество с оглед значението й за точното прилагане на процесуалния закон.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна..
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че не е възможно да се замени страна, която е била починала към момента на предявяване на иска. Това разрешение е правилно, тъй като с предявяване на иска не е могло да възникне валидно процесуално правоотношение. Замяна на страна по реда на чл. 117 от ГПК /отм/ до колкото исковата молба е постъпила при негово действие във всичките му хипотези предполага редовна искова молба, въз основа на която да е възникнало валидно процесуално правоотношение. Исковата молба, насочена против починала страна е нередовна поради липса на пасивна процесуална лигитимация. Затова процесуалното правоотношение не е възникнало и не може починалата преди предявяването на иска страна да бъде заменена в хода на същото производство.
Голословно е твърдението в частната жалба, че е предявен отрицателен установителен иск. Видно от формулирания петитум, искането е да се установи правото на собственост на ищеца. Към момента на предявяване на иска обаче все още не е приключила процедурата по възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ поради което той не може да се лигитимира като собственик. Преждевременно предявения иск е недопустим.
От исковата молба не е ясно защо иска е насочен към посочения ответник. От приложенията към нея не се установява дали той е бил ползувател, или е ползвал имота на някакво друго основание. Така и относно пасивната материално правна лигитимация, исковата молба е била нередовна.
Или в обобщение, обжалваното определение, с което е потвърдено определението на РС за прекратяване на делото е правилно и следва да се остави в сила.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 185 от 16.01.2009г. по ч. гр.д. № 2536/2008г. на Варненски окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: