Определение по гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.4О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 354
София, 09.05. 2022 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 04.05.2022 година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Зоя Атанасова
ЧЛЕНОВЕ: Владимир Йорданов
Димитър Димитров
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр. дело № 4822 /2021 г.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано e по касационна жалба на В. Д. М. срещу въззивно решение от 07.09. 2021 г. по гр. д. № 13196 /2020 г. на Софийски градски съд, в частта, с която е потвърдено решение на Софийски районен съд, с което е отхвърлен искът на В. Д. М. срещу Прокуратурата на Република България с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от незаконно повдигнато обвинение за разликата над 4 000 лева до пълния предявен размер 15 000 лева.
Ответникът по касационната жалба Прокуратурата на Република България (нататък и ПРБ!) не е подал писмен отговор.
Касационната жалба е допустима, тъй като е подадена в установения срок от страна по делото срещу въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване и е редовна.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел от правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ с искане за присъждане на обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, вследствие на незаконно обвинение за извършване на престъпление.
Въззивният съд е приел, че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на държавата по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ: установено е, че на ищеца е било повдигнато обвинение в извършване на престъпление с посочена от въззивния съд правна квалификация, което е прекратено, тъй като извършеното деяние не представлява престъпление, и че са били претърпени неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от действията на органите на прокуратурата.
При определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди въззивният съд е взел предвид продължителността на наказателното производство( че срокът на обвинението не може да се определи като неразумен), тежестта на обвинението, конкретната мярка за неотклонение, негативните емоционални и психологически последици от образуваното наказателно производство. При тези съображения въззивният съд е направил извода, че определеният от първоинстанционния съд размер на обезщетението за претърпени неимуществени вреди 4 000 лева е съобразен с принципа на справедливост, залегнал в разпоредбата на чл.52 ЗЗД.
По наличието на основания за допускане на касационно обжалване:
В изложението на основанията за допускане до касационно обжалване жалбоподателят извежда въпроси, свързани с начина на определяне на размера на обезщетението за неимуществените вреди по чл.52 ЗЗД:
Следва ли въззивният съд да извърши преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства? Жалбоподателят твърди противоречие с т. II от ППВС 4 /23.12.1968 г.;
При определяне на размера на обезщетението по чл.52 ЗЗД вр. чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ длъжен ли е въззивният съд да прецени и обсъди значението на обстоятелството дали незаконното обвинение е било повдигнато във връзка с упражняваната професия, в професионалното качество на ищеца и какво е цялостното отражение на това обстоятелство върху професионалната реализация? Жалбоподателят твърди противоречие с т. II от ППВС 4 /23.12.1968 г. и практиката на ВКС: решение по гр.д. № 2378/ 2014 г. на 4 г.о.; решение по гр.д. № 546 /2018 г. на 4 г.о.; решение по гр.д. № 728 /2018 г. на 3 г.о.;
Какъв е справедливият размер на обезщетение за претърпените имуществени вреди съобразно понятието „справедливост“, изведено в принцип при определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществените вреди в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, според която се изисква сходно разрешаване на аналогични случаи? Жалбоподателят твърди противоречие с решение по гр.д. № 728 /2018 г., на 3 г.о., с решение по гр.д. № 1630 / 2013 г., на 3 г.о. и с решение по гр.д. № 410 /2015 г., на 4 г.о..
Въпросите са обуславящи, тъй като, както беше посочено, във въззивното производство въпросът за размерът на обезщетението за неимуществени вреди е бил спорен.
Но настоящият съдебен състав намира, че въззивният съд не е разрешил въпросите в противоречие с посочената практика на ВКС.
Въпросът за обстоятелствата, които са от значение за определянето на размера на обезщетението по справедливост, не е разрешен в противоречие, а в съответствие с т. II от от посоченото ППВС 4 /23.12.1968 г. и с последващите съдебни решения на ВС и на ВКС по приложението на разпоредбата на чл.52 ЗЗД. че понятието справедливост е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на обезщетението, такива могат да бъдат: характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, какви морални страдания са причинени, както и редица други обстоятелства (изброяването не е изчерпателно), които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за претърпени неимуществени вреди.
Както беше посочено по-горе за мотивите на въззивния съд, той е обсъдил релевантните за спора обстоятелства във връзка с доводите на страните (и двете страни са въззивни жалбоподатели) въз основа на анализ на събраните по делото относими доказателства,
Въззивният съд (както и първоинстанционният) е обсъдил упражняваната от ищеца професия и заеманата от него длъжност (професионалното му качество) като факти, които имат значение при преценка на претърпените от него неимуществени вреди и за определяне на размера на обезщетението, поради което не е допуснал противоречие с посочените решения на ВКС, които определят тези обстоятелства като релевантни.
Но от това, че е определил обезщетението в различен и по-нисък размер от определените в посочените от жалбоподателя решения обезщетения, не означава че е допуснал противоречие с тях, тъй като съвкупностите от релевантните за определяне на размера на обезщетенията конкретни факти в посочените решения са различни от тези, разгледани в обжалваното решение. А някои от тях са проявени в по-голяма степен (с по-голяма тежест), поради което им е придадено по-голямо значение: повече от едно обвинение, много по-продължително наказателно производство, значително по-висока длъжност, много по-тежки неимуществени вреди – болести с тежко протичане, пълен професионален и личностен срив, невъзможност да бъде продължено упражняване на професията и други.
Във всяко от посочените съдебни решения е установена различна фактическа обстановка от тази, установена от въззивния съд в обжалваното решение.
Поради разликата в конкретните релевантни факти, установени от съда в различните посочени от жалбоподателя решения и тези, установени от въззивния съд в обжалваното решение, включително и в проявната форма на сходни факти (професия, длъжност, тежест и продължителност на обвинението, отражение на незаконното обвинение върху здравето, професионалния статус и личността на незаконно обвинения) не може да се приеме, че въззивният съд е разрешил по различен начин аналогичен случай, за какъвто друг съд е определил по-голямо обезщетение, съответно не може да се приеме, че въззивният съд е допуснал противоречие в разрешаването на правен въпрос, свързан с принципа за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди с разрешенията в посочените от жалбоподателя решения.
Поради изложеното настоящият състав приема, че не са налице основанията за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски, а насрещната страна - Прокуратурата на Република България не претендира разноски, нито е доказала да е направила такива, поради което разноски не следва да се присъждат.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Не допуска до касационно обжалване въззивно решение от 07.09. 2021 г. по гр. д. № 13196 /2020 г. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.