Р Е Ш Е Н И Е

№ 87

гр. София, 12.06.2020 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на първи юни две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Велислав Павков
2. Ерик Василев

при секретаря Даниела Цветкова в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 4051 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. Д. С. и Н. Г. С. против решение №1231/23.05.2019 г., постановено по гр.д.№ 4387/2018 г. от 2-ри състав на САС.
Ответникът оспорва касационната жалба с писмен отговор, като в открито съдебно заседание се поддържа това сстановище, чрез своите процесуални представители.
Касационното обжалване е допуснато с определение № 73/12.02.2020 г. .
Правен въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване е, следва ли липсата на съгласие на неучаствувал в сключен прадварителен договор съпруг да се материализира само по съдебен ред по реда на чл.24, ал.4 СК или е достатъчно да липсват доказателства за дадено съгласие, за да не се обяви предварителния договор за окончателен.
По отговора на правния въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване, ВКС приема следното:
Предварителният договор не е акт на разпореждане с право на собственост. Правото на собственост върху имота преминава от патримониума на продавача в патримониума на купувача едва при сключването на окончателния договор, респ. от момента на влизане в сила на решението, с което предварителният договор бива обявен за окончателен. В този момент настъпва транслативният ефект на разпоредителната сделка, т.е. осъществява се разпореждането с вещ, съпружеска имуществена общност, по смисъла на чл. 24, ал. 4 СК . По отношение на предварителния договор съгласието на другия съпруг представлява задължително условие за сключването на окончателния договор по съдебен ред, като същото следва да бъде дадено изрично и то в изискуемата от закона форма за действителност, предвидена за самия предварителен договор. Съдът не разполага с правомощието да обяви за окончателен предварителен договор за продажба на имот, съпружеска имуществена общност, сключен само от единия съпруг, предоставяйки на другия съпруг възможността да оспори извършеното разпореждане в срока по чл. 24, ал. 4 СК . В този смисъл е решение № 196/08.04.2009 г. по гр.д.№ 6367/2007 г. на ІІ г.отд. на ВКС, което е постановено по приложението на СК /отм./, но предвид идентичността на уредбата на управлението е разпореждането с общо имущество и при настоящия СК, следва да се прилага и по отношение на приложението на чл.24, ал.4 СК.
По касационната жалба, ВКС приема следното:
По делото няма доказателства за наличието на учредена от Н. Г. С. в полза на съпругата му представителна власт по повод на конкретното договаряне, като е представена писмена декларация от 22.05.17 г., подписана от Н. Г. С., с която се изказва несъгласие с ефекта на предварителния договор, предмет на конститутивния иск.
Предвид отговора на правния въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване, съдът не разполага с правомощието да обяви за окончателен предварителен договор за продажба на имот, съпружеска имуществена общност, сключен само от единия съпруг, предоставяйки на другия съпруг възможността да оспори извършеното разпореждане в срока по чл. 24, ал. 4 СК, като на това основание, предвид липсата на изразено по надлежен ред съгласие от съпруга, неучаствуващ в правоотношението по предварителния договор и изразеното изрично негово несъгласие предварителният договор да бъде обявен за окончателен, предявеният иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД е неоснователен.
Дали съпруга, неучаствуващ в правоотношението по предварителния договор е знаел за сключената сделка е без значение за изхода на спора, доколкото за обявяването на предварителния договор за окончателен се изисква съгласие, а не знание, като това съгласие следва да бъде дадено във формата, в която е сключен предварителния договор и за която форма е налице законово изискване. Доводите в тази насока на ответника по касация са неоснователни. Неоснователни са и доводите за нарушаване на стабилността на облигационните правоотношения, породени от предварителния договор, доколкото с оглед изискването на закона, така сключен, той не би могъл да бъде обявен за окончателен, като страните по него разполагат с последващи правни възможности за уреждането на възникналите облигационни права и задължения. Правната сигурност при сключването на сделка, с която е налице разпореждане с обща недвижима вещ на съпрузи, е гарантирана от разпоредбата на чл.24, ал.4 СК, но тя е неотносима към настоящия случай, доколкото предварителния договор за продажба на недвижим имот не представлява акт на разпореждане.
Доколкото не се налага извършването на нови процесуални действия по делото, след отмяната въззивното решение, ВКС следва да постанови ново, с което се отхвърля иска, като неоснователен.
С оглед изхода на спора, в полза на ответниците следва да се присъдят всички направени по делото съдебни и деловодни разноски, на основание чл.78, ал.3 ГПК, общо в размер на 6702 лева.
Водим от горното, състав на ВКС

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №1231/23.05.2019 г., постановено по гр.д.№ 4387/2018 г. от 2-ри състав на САС, като вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. Д. И. от [населено място], [улица] против Е. Д. С. и Н. Г. С. иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД за обявяване на предварителен договор от ..... г. за продажба на недвижим имот в [населено място], представляващ реална част от 300 кв.м. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор №.... по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени с заповед №РД-.... от ......г. на изпълнителният директор на АГКК, адрес на поземленият имот: [населено място], район С., М.- изток целия с площ 1722 кв.м., номер по предходен план ...., квартал...., парцел ....., при съседи на целия поземлен имот :........, ........, ......., ......, съставляващ УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ (УПИ) № ...., квартал.... по плана за [населено място] местност „М.- изток одобрен с заповед № РД....- ..../.....г. , Заповед № РД-.../.....г. и Заповед № РД-....- ..../......г. с площ 1722 при граници по скица: [улица], имот без планоснимачен номер, УПИ .... и УПИ ...., която реална част се намира се в югозападната част на описаният имот, съставляваща при граници: улица, УПИ...., и останалата част от УПИ-...., ведно с подобрения подобрения и приращения в реалната част от имота съставляващи СГРАДА със застроена площ 61 кв.м, брой етажи 2 два, предназначение: постройка на допълващо застрояване, като неоснователен.
ОСЪЖДА А. Д. И. от [населено място], [улица] да заплати на Е. Д. С. и Н. Г. С. на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 6702 /шест хиляди седемстотин и два/ лева.
Решението е окончателно.

Председател: Членове: 1. 2.