Р Е Ш Е Н И Е
№ 372
гр. София, 14.01.2019 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публично заседание на пети декември през две хиляди и осемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
при секретаря Александра Ковачева
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 1199/2015 година
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Д. А. от гр. Асеновград срещу въззивно решение № 91 от 14.01.2015 г., постановено по в. гр. д. № 2914/2014 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 209 от 28.05.2014 г. по гр. д. № 662/2013 г. на Асеновградски районен съд. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените като частични от В. Д. А. пряк иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) против „ДЗИ - Общо застраховане” АД и евентуален иск с правно основание чл.288, ал.1, т.2, б.”а” КЗ (отм.) против Гаранционен фонд за заплащане на сумата 12 000 лв. - част от вземане с размер 50 000 лв., претендирана като обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сестрата на ищеца С. А., починала при ПТП на 20.04.2008 г.
В жалбата се сочат основания по чл.281, т.3 ГПК за неправилност на въззивното решение и се прави искане за неговата отмяна с произтичащите от това последици. Касаторът навежда оплаквания, че въззивният съд се е позовал на задължителна практика на ВС и ВКС, отричаща правото на братята и сестрите да получат обезщетение за неимуществени вреди от смърт на техен близък, която не следва да се прилага от съдилищата, тъй като е остаряла, не отговаря на съвременните обществено - икономически отношения и е в явно противоречие с европейската юриспрунденция, с прокламирания в чл.6 от Конституцията на Република България принцип за равенство на гражданите пред закона и с международни актове, по които Република България е страна. Поддържа, че използваният в практиката на ВС и ВКС ограничителен подход противоречи и на Закона за защита от дискриминация по причина, че поставя братята и сестрите в по-неблагоприятно положение спрямо останалите наследници по закон, без да има обективен критерий за това в чл.52 ЗЗД.
Ответникът по касация „ДЗИ - Общо застраховане” АД - гр. София, оспорва касационната жалба като неоснователна по съображения, изложени от процесуалните му представители в отговор по чл.287, ал.1 ГПК и в открито съдебно заседание. Изразява становище, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Претендира разноски.
Ответникът по касация Гаранционен фонд - [населено място], не заявява становище по жалбата.
С определение № 103 от 04.05.2016 г. производството по делото е спряно на основание чл.292 ГПК до приемане на тълкувателно решение от Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на ВКС по тълкувателно дело № 2/2016 г., преобразувано с разпореждане на председателя на ВКС в тълкувателно дело № 1/2016 г. по описа на Наказателна, Гражданска и Търговска колегии на ВКС. След приключване на тълкувателното дело с приемане на Тълкувателно решение № 1/2016 от 21.06.2018 г. делото е възобновено с определение № 260 от 12.07.2018 г.
В производството по чл.288 ГПК е констатирано, че въззивното решение противоречи на формираната с Тълкувателно решение № 1/2016 от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК задължителна съдебна практика по значимия за изхода на делото правен въпрос за активната материалноправна легитимация на касатора - ищец по исковете с правно основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) и чл.288, ал.1, т.2, б.”а” КЗ (отм.), да претендира и получи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сестра си С. А., причинена при ПТП. Поради това с определение № 580 от 28.09.2018 г. решението е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и на заявените касационни основания съобразно правомощията по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното :
За да потвърди решението на Асеновградски районен съд, с което е отхвърлен предявеният като частичен от В. Д. А. против „ДЗИ - Общо застраховане” АД пряк иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) за заплащане на сумата 12 000 лв. - част от вземане с размер 50 000 лв., представляващо обезщетение за претърпени неимуществени вреди от причинената при ПТП на 20.04.2008 г. смърт на сестрата на ищеца С. А., Пловдивски окръжен съд е приел, че ищецът не е от кръга на лицата, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от смърт на друго пострадало лице.
Въззивният съд е мотивирал извода си за отсъствие на активна материалноправна легитимация на ищеца със задължителните указания в Постановление № 4/1961 г., Постановление № 5/1969 г. и Постановление № 2/1984 г. на Пленума на ВС, според които в случай на смърт от деликт право на обезщетение за неимуществени вреди имат само съпругът, възходящите и низходящите на починалия, лицето, с което починалият е съжителствал на съпружески начала, и отглежданото, но неосиновено дете, съответно отглеждащият го, ако единият от тях почине. Позовавайки се на изчерпателно определения от Пленума на ВС кръг от правоимащи лица, въззивният съд е споделил извода на първоинстанционния съд, че макар да са доказани виновното и противоправно поведение на реализиралия произшествието водач, причинените на ищеца неимуществени вреди и наличието на застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите между водача и „ДЗИ - Общо застраховане” АД, искът срещу предпочитания ответник - застраховател следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
В изпълнение на правомощията по чл.269 ГПК Пловдивски окръжен съд се е произнесъл по наведените във въззивната жалба на ищеца доводи за неприложимост на задължителната практика в ППВС № 4/1961 г., ППВС № 5/1969 г. и ППВС № 2/1984 г. поради нейния дискриминационен характер и противоречие с чл.6 от Конституцията на Република България, както и с чл.14 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Съдът е преценил, че нито един от сочените от ищеца дискриминационни критерии по чл.4 от Закона за защита от дискриминация не е в основата на определяне на кръга от лица с право на обезщетение за неимуществени вреди от смърт на друго лице. Изложил е мотиви, че отричането на правото на обезщетение на братята и сестрите почива на принципа за справедливост, поради което задължителната практика на ВС не противоречи на закрепения в чл.6 от Конституцията на Република България принцип за равенство на гражданите пред закона и на съдържащата се в чл.14 от цитираната конвенция забрана за дискриминация.
Въззивният съд е възприел и извода на първоинстанционния съд за неоснователност на иска срещу евентуалния ответник Гаранционен фонд. Приел е, че освен поради отсъствие на активна материалноправна легитимация за ищеца, искът е неоснователен и поради отсъствие на пасивна материалноправна легитимация за ответника Гаранционен фонд, чиято отговорност по чл.288, ал.1, т.2, б.”а” КЗ (отм.) не би могла да бъде ангажирана при доказаното в хода на делото застрахователно правоотношение между виновния за произшествието водач и предпочитания ответник „ДЗИ - Общо застраховане” АД.
По правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване :
Въпросът за активната материалноправна легитимация на братята и сестрите да претендират и получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена при деликт смърт на техен близък е разрешен по задължителен за съдилищата в Република България начин с Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. Тълкувателното решение е прието по време на висящността на делото пред касационната инстанция и формираната с него задължителна съдебна практика е приложима към разрешения с обжалваното решение правен спор.
Според Тълкувателно решение № 1/2016 от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСГТК на ВКС, „материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му неимуществени вреди. В наказателния процес тази материална легитимация може да бъде реализирана само от лицата, изброени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, както и от братята и сестрите на починалия и от неговите възходящи и низходящи от втора степен”. С тълкувателното решение е обявено за изгубило сила Постановление № 2 от 30.ХІ.1984 г. на Пленума на Върховния съд, според което кръгът на лицата с право на обезщетение е определен изчерпателно с Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г.
В съобразителната част на тълкувателното решение е разяснено, че възможността за обезщетяване на други лица, извън очертания в Постановление № 4/61 г. и Постановление № 5/69 г. най-близък семеен и родствен кръг, се допуска по изключение - само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и лицето да се породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди (наред с най-близките на починалия или вместо тях - ако те не докажат, че са претърпели вреди от неговата смърт). По отношение на братята и сестрите е прието, че само формалната връзка на родство с починалия не е достатъчна, за да им бъде признато право на обезщетение. За да получат обезщетение, братята/сестрите следва да докажат, че поради конкретни житейски обстоятелства привързаността между тях и починалия е станала толкова силна, че те търпят от неговата смърт морални болки и страдания, които надхвърлят по интензитет и времетраене нормално присъщите за отношенията между братя и сестри страдания и от гледна точка на справедливостта обосновават в достатъчна степен основание да се направи изключение от ограничението на ППВС № 4/61 г. и ППВС № 5/69 г. за обезщетяване само на най-близките на починалия.
По съществото на касационната жалба :
Въззивното решение е валидно и допустимо, но с оглед разрешенията в Тълкувателно решение № 1/2016 от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС и доказателствата по делото е неправилно.
Безспорно е между страните, че ищецът (сега касатор) В. А. е брат на починалата при ПТП на 20.04.2008 г. С. А., родeна на 14.10.1988 г. От представения по делото препис - извлечение от акт за смърт № 0341/21.04.2008 г. се установява, че смъртта на С. А. е настъпила вследствие причинени по време на произшествието термични и химични изгаряния на тялото.
С отговора на въззивната жалба ответникът „ДЗИ - Общо застраховане” АД не е оспорил правилността на изводите на първоинстанционния съд, че произшествието, при което е настъпила смъртта на С. А., е причинено виновно и противоправно от водач на лек автомобил, с когото дружеството е имало сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Въззивният съд е възприел тези изводи и с оглед на тях следва да се приеме, че в хода на делото са установени виновното и противоправно поведение на застрахования в ответното дружество водач, както и причинната връзка между това поведение и смъртта на сестрата на ищеца. Съществувалото към момента на произшествието валидно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите между виновния водач и „ДЗИ - Общо застраховане” АД е основание за ангажиране на отговорността на застрахователното дружество - ответник по реда на чл.226, ал.1 КЗ (отм.). Застрахователното правоотношение изключва отговорността на Гаранционен фонд, конституиран от ищеца като евентуален ответник по иск с правно основание чл.288, ал.1, т.2, б.”а” КЗ (отм.).
За установяване на неимуществените вреди, за които претендира обезщетение, ищецът е ангажирал гласни доказателствени средства - показанията на свидетеля А. Н.. При разпита в първоинстанционното производство свидетелят Н. е обяснил, че познава ищеца и неговата сестра от деца, тъй като е приятел на семейството им; Ищецът и сестра му живеели при възрастната си баба, защото родителите им били на работа в Л.; Сестрата на ищеца била на 12 - 13 години, когато родителите заминали за чужбина, и оттогава ищецът поел изцяло грижите за нея, поради което двамата били много близки; Смъртта на сестрата, която била само на 18 години, предизвикала трагедия за всички, най-вече за нейния брат; Поради отсъствието на родителите им от България ищецът трябвало да понесе изцяло първоначалната тежест от случилото се, като особено зле му се отразило разпознаването на починалата (чието тяло е било силно овъглено според протокола за оглед на ПТП); От внезапната загуба на сестра си ищецът получил нервно разстройство, изискващо лечение, през „първите години” бил много зле, постепенно се затворил в себе си, трудно контактувал и станал „друг човек”. Свидетелят е изразил мнение, че едва ли ищецът ще преодолее загубата на сестра си като се има предвид и обстоятелството, че няма собствено семейство. Свидетелските показания следва да бъдат кредитирани изцяло, тъй като са основани на непосредствени възприятия за фактите, до които се отнасят, не са опровергани от насрещната страна и няма основания за съмнение в достоверността им.
След преценка на доказателствата съставът на ВКС приема, че е проведено пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка между ищеца и неговата сестра и за понесени от ищеца сериозни (като интензитет и продължителност) морални болки и страдания от смъртта на сестра му. Съдържанието на установената по делото връзка и тежестта на понесените вреди налагат извод, че е справедливо да се направи изключение от ограничението на ППВС № 4/61 г. и ППВС № 5/69 г. и ищецът да получи обезщетение за претърпените неимуществени вреди.
Признаването на материалноправна легитимация на ищеца да получи обезщетение за претърпените неимуществени вреди не е обусловена единствено от формалната връзка на родство, а от действителните отношения между него и сестра му, характеризиращи се с особено силна привързаност и взаимна обич. От свидетелските показания може да се направи категоричен извод, че поради конкретна житейска ситуация - ангажираност на техните родители с работа в чужбина, между ищеца и сестра му е създадена особено близка връзка, която е надхвърляла обичайната за този вид родствени отношения и дори е наподобявала по съдържание връзката родител - дете. Заради отсъствието на родителите ищецът е поел непосредствено грижите за сестра си, когато тя е била на възраст 12 - 13 години, и се е грижил ежедневно и непрекъснато за нея до смъртта й. По причина на тази особено силна привързаност ищецът е изживял болезнено загубата на сестра си, претърпял е личностна промяна и се е затворил в себе си, отказвайки да приеме, че сестра му вече я няма. Показанията на свидетеля Н., че и по време на разпита през 2014 г. ищецът продължава да страда за своята сестра и не може да преодолее липсата й, сочат на продължителен характер на търпените морални болки и страдания. Изложеното обосновава извод, че е налице хипотеза, при която според Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 2.1.06.2018 г. на ОСГТК на ВКС е допустимо да се присъди обезщетение за неимуществени вреди от смърт в полза на лице, което не попада в ограничения от ППВС № 4/61 г. и ППВС № 5/69 г. родствен и семеен кръг.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост - чл.52 ЗЗД. Ищецът е предявил исковете си като частични за сумата 12 000 лв. при твърдян общ размер на дължимото обезщетение 50 000 лв. В допустимия от процесуалния закон срок не е предприето увеличение на исковете, поради което при преценката какво обезщетение се дължи касационната инстанция е ограничена от заявения с исковата молба частичен размер. Съобразявайки възрастта на починалата С. А. към момента на реализиране на произшествието - 20.04.2008 г., обстоятелствата, при които е настъпила смъртта й, съдържанието на съществувалата между нея и ищеца духовна и емоционална връзка, интензитета и необратимия характер на понесените от ищеца морални болки и страдания, както и обществено - икономическите условия в страна към момента на проявление на вредите, съставът на ВКС приема, че претендираната с частичния иск сума от 12 000 лв. е в границите на справедливото обезщетение, което ищецът има право да получи съгласно чл.52 ЗЗД.
По изложените съображения въззивното решение и потвърденото с него първоинстанционно решение следва да бъдат отменени на основание чл.293, ал.1 вр. ал.2 ГПК и вместо това спорът следва да се разреши по същество с осъждане на предпочитания ответник „ДЗИ - Общо застраховане” АД да заплати на основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) на ищеца -касатор В. А. сумата 12 000 лв. - част от обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сестра му С. А., ведно със законната лихва от 20.04.2008 г. до окончателното плащане. Поради уважаване на иска срещу предпочитания ответник предявеният срещу евентуалния ответник Гаранционен фонд частичен иск с правно основание чл.288, ал.1, т.2, б.”а” КЗ (отм.) следва да се остави без разглеждане.
В зависимост от крайния изход на делото въззивното решение следва да се отмени и в частта, с която касаторът е осъден да заплати на „ДЗИ - Общо застраховане” АД юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство в размер на 690 лв. На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът „ДЗИ - Общо застраховане” АД следва да бъде осъден да заплати на касатора разноски в размер на 2 750 лв., от които 480 лв. - за производството пред първата инстанция, и 2 270 лв. - за производството пред ВКС. Разноски за въззивното производство не са претендирани и не следва да се присъждат.
Мотивиран от горното и на основание чл.293, ал.2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 91 от 14.01.2015 г., постановено по в. гр. д. № 2914/2014 г. на Пловдивски окръжен съд, и потвърденото с него решение № 209 от 28.05.2014 г. по гр. д. № 662/2013 г. на Асеновградски районен съд и вместо това постановява :
ОСЪЖДА „ДЗИ - Общо застраховане” АД с ЕИК[ЕИК] - гр. София, ул. „Георги Бенковски” № 3, да заплати на В. Д. А. с ЕГН [ЕГН] от гр. Асеновград, ул. „Отец Паисий” № 20, сумата 12 000 лв. (дванадесет хиляди лв.) - част от дължимо обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на С. А., причинена при ПТП на 20.04.2008 г., на основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.), ведно със законната лихва от 20.04.2008 г., и сумата 2 750 лв. (две хиляди седемстотин и петдесет лв.) - разноски по делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявеният от В. Д. А. против Гаранционен фонд - [населено място] ул. „Граф Игнатиев” № 2, ет.4, евентуален иск с правно основание чл.288, ал.1, т.2, б.”а” КЗ (отм.) за заплащане на сумата 12 000 лв. - част от вземане за обезщетение с общ размер 50 000 лв. за неимуществени вреди от смъртта на С. А., причинена при ПТП на 20.04.2008 г.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : |