2 Р Е Ш Е Н И Е № 18 София, 04.02.2015 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и втори януари две хиляди и петнадесета година в състав: Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА Членове: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ при секретаря Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д. № 3396 по описа за 2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 1141 от 13.10.2014 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 47 от 21.02.2014 година по гр.д. № 357/2013 година на Великотърновски апелативен съд, с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 135 ЗЗД, предявен от [фирма], [населено място] против Б. К. Б., С. К. Б. и Е. Б. Б., всички от [населено място] за обявяване недействителност на договор от 23.12.2008 г. за дарение на недвижими имоти – апартамент в [населено място] и ½ ид. част от поземлен имот в [населено място] вода, [община]. Касационно обжалване на решението е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по материалноправните въпроси: кога е налице увреждане на кредитора по смисъла на чл. 135, ал. 1 ЗЗД със знание на длъжника и увреден ли е кредиторът по парично вземане, когато длъжникът по обезпечено вземане е отчуждил безвъзмездно други свои недвижими имоти. Съгласно установената практика на Върховния касационен съд, всяко отчуждаване на имущество на длъжника намалява възможностите за удовлетворение на кредитора. Отменителният иск по чл. 135 ЗЗД е основателен, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или извършва други правни действия, с които се създават трудности за удовлетворение на кредитора, в т.ч. опрощаване на дълг, обезпечение на чужд дълг, изпълнение на чужд дълг без правен интерес и пр. (в същия смисъл решение № 407 от 29.12.2014 г. по гр.д. № 2301/2014 г. ІV г.о. ВКС; решение № 639 от 06.10.2010 г. по гр.д. № 754/2009 г. ІV г.о. ВКС). Длъжникът винаги знае за увреждането, когато разпоредителната сделка е извършена след възникне на кредиторовото вземане – решение № 264 от 18.12.2013 г. по гр.д. 915/2012 г. ІV г.о. ВКС. Когато разпореждането с длъжниково имущество е безвъзмездно е достатъчно кредиторът да докаже, че длъжникът е знаел за съществуването на задължението му към него, а когато увреждащата сделка е възмездна, кредиторът трябва да докаже, че за увреждането е знаело и третото лице, с което длъжникът е договарял, т.е. че третото лице е знаело фактите и обстоятелствата, които пораждат кредиторовото вземане, освен в случаите, когато знанието на третото лице се презумира – чл 135, ал.2 ЗЗД. Съгласно чл. 133 ЗЗД, за обезпечение вземането на кредитора служи цялото длъжниково имущество. Кредиторът разполага с възможност да избира от кое имущество да се удовлетвори – с обезпеченото в негова полза имущество на длъжника или с друго налично такова, поради което всяко действие на длъжника, намаляващо имуществото му е увреждащо кредитора. В същия смисъл решение № 407 от 29.12.2014 г. по гр.д. № 2301/2014 г. ІV г.о. ВКС и решение 48 от 21.02.2014 г. по гр.д. № 4321/2013 г. ІV г.о. ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК. В обжалваното въззивно решение на Великотърновски апелативен съд е прието за установено, че на 04.05.2007 г. между ищеца и първия ответник, по време на брака му с втората ответница С. Б. е бил сключен договор, по силата на който банката е предоставила на ищеца кредит в размер на 450828 евро. Същия ден е бил сключен и договор, с който двамата ответници са учредили в полза на ищеца кредитор ипотека за обезпечаване на кредита върху имоти, притежавани от тях в съпружеска общност, намиращи се в жилищна сграда с магазини и гаражи в [населено място]. На 23.12.2008 г., ответниците Б. и С. Б. са дарили на третата ответница – тяхна дъщеря, собствените си, придобити по време на брака им апартамент № 9, находящ се на [улица], [населено място] и ½ ид. част от поземлен имот № 520.014 в землището на [населено място] вода, [община]. На 25.05.2009 г., ответникът Б. е преустановил плащанията по кредита, поради което ищецът се е снабдил с изпълнителен лист въз основа на заповед за изпълнение от 05.10.2009 г. по ч.гр.д. № 3265/2009 г. В хода на принудителното изпълнение, след няколкократно насрочвана публична продан, част от ипотекираните имоти не са били продадени. Към 01.03.2013 г. дължимата главница от договора за кредит е възлизала на 1655011, 95 евро. При така установените факти, в решението на въззивния съд е прието, че извършената между ответниците сделка не е увреждаща ищеца – при осъществяване на дарственото разпореждане в полза на тяхната дъщеря, ипотекарните длъжници не са съзнавали, че увреждат ищеца кредитор, тъй като задължението им е било обезпечено с други имоти. Прието е, че тъй като икономическите промени в пазара на недвижимите имоти са настъпили след извършване на дарението, а кредиторът е обезпечен със законна ипотека, действията на длъжника по кредита не са увреждащи ищеца, поради което искът с правно основание чл. 135 ЗЗД е отхвърлен като неоснователен. В касационната жалба против въззивното решение на Великотърновски апелативен съд, постъпила от „Б....” се поддържа, че съдът е формирал неправилни изводи по приложението на чл. 135 ЗЗД относно увредащия характер на извършените дарствени разпореждания и знанието на длъжника за увреждането. Моли за отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявения иск, както и за присъждане на извършените в инстанционното производство съдебни разноски. Ответниците по касационната жалба Б.К. Б. счита, че същата е неоснователна. Ответниците С. К. Б. и Е. Б. Б. не вземат становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че касационните оплаквания срещу въззивното решение са основателни. Изводите, че извършените от длъжника дарствени разпореждания не увреждат кредитора; че длъжникът не е съзнавал увреждащия характер на сделките, тъй като задължението му е било обезпечено с други имоти е неправилен. Ищецът е кредитор на ответника Б. К. Б. за парично вземане, възникнало преди извършване на атакуваните разпоредителни сделки, поради което е знаел за увреждането. С извършеното отчуждаване на имоти от патримониума му, имуществото служещо за обезпечение на кредитора е намалено, поради което разпоредителното действие е увреждащо кредитора, без значение дали вземането му е обезпечено с друго имущество. Длъжникът е знаел за увреждането – знаел е, че ищецът е негов кредитор и че действието му уврежда правата му, а с оглед безвъзмездният характер на сделките знанието на третото лице приобретател на имотите е без правно значение. Несъобразявайки изложеното, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено на основание чл. 293, ал. 2 ГПК и постановено ново решение по съществото на гражданскоправния спор, с което предявеният иск с правно основание чл. 135, ал.1 ЗЗД се уважи като основателен до размер на ½ от прехвърлените имоти – частта от съпружеската имуществена общност на длъжника Б. Б. – съгласно т. 1 от ТР № 5 от 29.12.2014 г. по тълк.д. № 5/2013 г. ОСГТК ВКС, за личен дълг на единия съпруг разпоредителната сделка с имот, притежаван в режим на съпружеска имуществена общност, се обявява за относително недействителна по реда на чл.135 ЗЗД за ½ идеална част от имота.. В частта, с която искът за прогласяване на недейстителност е отхвърлен за останалата ½ ид. част от имотите – частта на съпруга недлъжник С. К. Б., решението следва да бъде оставено в сила. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на касатора – ищец по делото следва да бъдат присъдени направените съдебни разноски в инстанционното производство съобразно уважената част от иска в размер на 1803,19 лева. Воден от изложеното и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 47 от 21.02.2014 година по гр.д. № 357/2013 година на Великотърновски апелативен съд в частта му, с която предявеният от [фирма], [населено място] против Б. К. Б., С. К. Б. и Е. Б. Б., всички от [населено място] иск с правно основание чл. 135 ЗЗД за обявяване недействителност на договор от 23.12.2008 г. за дарение на недвижими имоти – апартамент в [населено място] и ½ ид. част от поземлен имот в [населено място] вода, [община] е отхърлен до размер на ½ ид. част от прехвърлените имоти. ПРИЗНАВА за недействителен на основание чл. 135 ЗЗД по отношение на [фирма], [населено място] договор от 23.12.2008., сключен с нот. акт № 1966, дело 1132/2008 г. на нотариус Д. Р. с рег. № 281 по регистъра на Нотариалната камара между Б. К. Б., С. К. Б. и Е. Б. Б. за дарение на апартамент № 9 във вход „а” в жилищна сграда, находяща се в [населено място], [улица], ведно с прилежащите му избено помещение и идеални части от общите части на сградата и правото на строеж до размер на ½ ид.част от прехвърления имот, собственост на дарителя Б. К. Б.. ПРИЗНАВА за недействителен на основание чл. 135 ЗЗД по отношение на [фирма], [населено място] договор от 23.12.2008., сключен с нот. акт № 1966, дело 1132/2008 г. на нотариус Д. Р. с рег. № 281 по регистъра на Нотариалната камара между Б. К. Б., С. К. Б. и Е. Б. Б. за дарение на ½ ид. част от поземлен имот № .., целият с площ от 1060 кв.м. в местността „Р. д.”, землище с. „В..”, [община] до размер на 1/4 ид.част от прехвърления имот, собственост на дарителя Б. К. Б.. ОСЪЖДА Б. К. Б. с ЕГН [ЕГН]; С. К. Б. с ЕГН [ЕГН] и Е. Б. Б. с ЕГН [ЕГН] да заплатят на Б..” АД, [населено място] сумата 1803,19 (хиляда осемстотин и три лева и деветнадесет стотинки) лева разноски по делото. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: