2
Р Е Ш Е Н И Е
№ 216
[населено място], 13.09.2012 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, ГК, трето гражданско отделение в съдебно заседание на деветнадесети юни двехиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
МАРИЯ ИВАНОВА
при участието на секретаря Анжела Богданова
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 1288/2011 година.
Производството е по чл.290 ГПК.
К. И. Д., лично и като собственик и управител на [фирма], [населено място] и И. С. Д. са подали касационна жалба срещу решение № 124/07.04.2011 г. по гр. дело № 426/2010 г. на Окръжен съд - Благоевград.
Жалбоподателите са направили изричен довод за недопустимост на въззивното решение, аргументиран със съображения за произнасяне на въззивния съд по нередовна искова молба. Изложили са виждането, че решенията на двете съдебни инстанция са постановени при нарушения на съдопроизводствените правила, а именно чл. 15, ал. 2 ГПК /отм./, сега чл. 26, ал. 2 ГПК, тъй като Ц. В. Д. е дъщеря на ищцата и починалият й съпруг, а като наследник на последния същата е носител на самостоятелни права. Изложени са съображения за неправилност на въззивното решение с оглед изводите на окръжния съд за основателност на исковете.
Ответникът по касация - К. И. Т. чрез пълномощника си, адвокат Е. П. Я. е на становище, че въззивното решение е правилно.
Върховният касационен съд /ВКС/, състав на трето гражданско отделение /III г.о./, за да се произнесе взе предвид следното:
С определение № 288 от 29.02.2012 г. по настоящето дело на ВКС, III г.о. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване с оглед преценка за допустимостта на постановения съдебен акт, предвид служебното задължение на съда да следи за спазване на съществените процесуални норми, обуславящи допустимостта на съдебното решение и по -конкретно съобразяване редовността на сезирането при подаване на исковата молба.
В. съд е бил сезиран с искове, предявени от К. И. Т. против Ц. В. Д., К. И. Д., И. С. Д. и [фирма], [населено място] с правно основание чл. 26, ал. 1, трета хипотеза ЗЗД, чл. 40 ЗЗД, чл. 26, ал. 2, втора хипотеза ЗЗД, както и с искания по чл. 431, ал. 2 ГПК /отм./, за прогласяване нищожност на договори и обезсилване на нотариалните актове, в които са обективирани договорите за продажби на недвижими имоти, а именно: договор за продажба на първият етаж от двуетажна жилищна сграда, построена в дворно място, парцел VI, пл. № 779, кв. 167, идентичен понастоящем с УПИ X., пл. № 826, кв. 163А по плана на [населено място], подробно описан в договор, сключен на 12.09.1995 г. между ищцата и съпругът й В. Т., като продавачи, чрез пълномощника Ц. Д. и [фирма], [населено място], като купувач, предмет на нотариален акт № 111, том II, н.д. № 707/1995 г.; договор за продажба на дворно място, представляващо парцел VI, пл. № 779, кв. 167, идентичен понастоящем с УПИ X., пл. № 826, кв. 163А по плана на [населено място], подробно описан в договор, сключен на 25.01.1996 г. между ищцата и съпругът й В. Т., като продавачи чрез пълномощника Ц. Д. и К. И. Д., като купувач, предмет на нотариален акт № 95, том I, н.д. № 421/96 г. ; договор за продажба на вторият етаж от двуетажна жилищна сграда, построена в дворно място, парцел VI, пл. № 779, кв. 167, идентичен понастоящем с УПИ X., пл. № 826, кв. 163А по плана на [населено място], подробно описан в договор, сключен на 04.11.1996г. между ищцата и Ц. Д., действаща лично и като пълномощник на майки си - К. Т., като продавачи и К. И. Д., като купувач, предмет на нотариален акт № 48, том III, н.д. № 842/1996 г. на нотариус при Районен съд - [населено място].
С въззивното решение исковете са уважени, като е оставено в сила решение № 3832/12.11.2009 г. по гр. дело № 133/2006 г. на Районен съд - [населено място] в частта, с която е прекратено производството по исканията по чл.
431, ал. 2 ГПК и по иска по чл. 26, ал. 2, втора хипотеза ЗЗД за прогласяване нищожност на договор, предмет на нотариален акт № 48, том III, н.д. № 842/1996 г. на нотариус при Районен съд - [населено място], както и е отменено определение № 67/12.01.2010 г. на Районен съд - [населено място] по посоченото дело частично, в частта за присъждане на разноски, присъдени са такива в полза на ищцата в размер на 1500 лв. и е оставено същото определение в сила в останалата част и са присъдени разноски за въззивната инстанция и държавна такса.
Настоящият съдебен състав намира, че между обстоятелствената част и петитума на исковата молба е налице противоречие, което поражда неяснота относно предявените искове. К. И. Т. при изложение на обстоятелствата, на които основава претенциите си е посочила, че на 11.09.1996 г. е починал съпругът й - В. Т.. В исковата молба същата поддържа, че тя и дъщеря й съобразно разпоредбите на ЗН, като наследници на В. Т. имат дялове, съответно % за ищцата и 1Л за ответницата Ц. Д.. Отразено е също така, че при третата по време на извършване продажба, предмет на нотариален акт № 48, том III, н.д. № 842/1996 г. на нотариус при Районен съд - [населено място], като продавачи са участвали ищцата и дъщеря й, последната действаща лично за себе си и като пълномощник на К. Т.. При тези обстоятелства следва да се приеме, че при въвеждане петитумите на всеки един от обективно съединените искове не са били съобразени посочените твърдения и не са били приведени фактическите основания, формиращи обстоятелствените части на претенциите в съответствие със заявените права, поради което съда не е бил сезиран с точно формулирани искания и предмета на делото е останал неясен. Редовното сезиране е от значение за определяне обема на спорното право, в случая по отношение на всеки един от договорите за покупко - продажби на процесиите недвижими имоти, предмет на нотариалните актове, подробно описани в исковата молба. В. съд, като инстанция по съществото на спора упражнява съдебен контрол по редовността на исковата молба и има задължението преди разглеждане на делото по същество да провери редовността й, като проведе и производство по чл. 100, ал. 1 ГПК /отм./, сега чл. 129, ал. 2 във вр. с чл. 129, ал. 1 ГПК / в този смисъл са разясненията в Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. на Общото събрание на гражданска колегия на ВКС по тълк. дело № 1/2001 г., т.4, намиращо приложение в разглеждания случай/. Такова производство не е било реализирано от въззивния съд, поради което съдът се е произнесъл по нередовна искова молба и е постановил процесуално недопустимо решение. Налице е основание по чл. 281, т. 2 ГПК, поради което съгласно чл. 293, ал. 4 ГПК решението следва да се обезсили и делото да се върне на въззивния съд за провеждане на производство, за отстраняване нередовността на сезирането и произнасяне по редовна искова молба.
По тези мотиви Върховният касационен съд, ГК, състав на трето гражданско отделение
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 124/07.04.2011 г. по гр. дело № 426/2010 г. на Окръжен съд - [населено място].
ВРЪЩА делото на Окръжен съд - [населено място] за ново разглеждане при друг състав.