1 Р Е Ш Е Н И Е № 97 [населено място], 16.03.2012 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на шести март през две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова Веселка Марева при участието на секретаря Зоя Якимова като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 383 по описа за 2011 г. Производство по чл. 303 и сл. ГПК. Делото е образувано по молба вх. № 1510/09.12.2010г. на Н. Н. П. от гара Б. за отмяна на решение № 29 от 29.03.2010г. на Районен съд Своге по гр.д. № 261/2006г. в частта относно извършването на делба на имотите описани в решението като пасища. Молбата се основава на чл. 303, ал.1,т.1 ГПК - открити нови обстоятелства и нови писмени доказателства, а именно, че два от имотите, предмет на делбата са оценени като пасища, а те представляват иглолистни гори, чиято стойност е по-висока. В подкрепа на това са представени две удостоверения от Д. г. с. - С. от 07.10.2010г. Подадена е от същата молителка и втора молба вх.№ 382 от 28.03.2011г., с която се претендира отмяна на посоченото решение на Районен съд Своге по претенциите по сметки, влязло в сила след като е било изменено от Софийски окръжен съд с решение по гр.д. № 532/2010г. Молбата е основана на чл. 303, ал.1,т.1 и 2 ГПК с твърдения, че е извършено укриване на наследство и по делото за делба са оценени и присъдени подобрения в полза на ответниците, каквито в имота не на налице. С уточнителна молба от 02.05.2011г. молителката е заявила, че решенията на районния и окръжния съд следва да бъдат отменени като неправилни и основани на невярно заключение на вещо лице. Насрещните страни Ц. Н. Н. и Л. И. Н. поддържат в писмените си отговори и чрез процесуалния си представител, че молбите са неоснователни. С определение № 23 от 27.01.2012г. по настоящето дело Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. е приел молбите за допустими. По основателността им съдът намира следното: Обект на първата молба за отмяна е решението от 29.03.2010г. по гр.д. № 261/2006г. на Свогенски районен съд, с което е извършена делбата чрез поставяне на имоти в дялове на съделителите по реда на чл. 292 ГПК/отм./. Решението не е било обжалвано в частта по извършване на делбата и е влязло в сила с изтичане на срока за обжалването му от страните - на 22.04.2010г. Молителката твърди, че два от имотите, предмет на делбата са оценени като пасища, а те представляват иглолистни гори. Позовава на две удостоверения от Д. г. с. - С., издадени на от 07.10.2010г. Според тях имоти с кадастрални номера * и * в землището на [населено място] представляват горски фонд - частна собственост и по-точно са иглолистни гори. Посочената в удостоверението площ на първия имот е * кв.м., а на втория имот * кв.м. Видно, че исковото производство за делба е инициирано именно от молителката Н. П. и тя е описала в исковата молба процесните имоти като пасища. С решението по извършване на делбата в дял на Ц. Н. Н. е поставено пасище с площ * кв.м. в местн. „К. р.” - имот № * по картата на възстановената собственост, както и пасище с площ * кв.м. в същата местност, съставляващо имот № * по картата на възстановената собственост. По същия начин имотите са индивидуализирани и в решението по допускане на делбата. Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК отмяна на влязло в сила решение може да се допусне, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Целта е да се избегне неправилното решаване на делото, когато то не е резултат на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната. В случая представените две удостоверения не съставляват "нови писмени доказателства" по смисъла на закона. Установява се при съпоставката на имотите по делбата и имотите, посочени в двете удостоверения, че е налице твърде голяма разлика в площите, която при липса на други белези за сравнение като съседи, поставя под съмнение дали се касае до едни и същи имоти. Поради това не може да бъде направен категоричен извод, че удостоверенията са относими към спора. От друга страна, дори и да се отнасят за спорните имоти, то не е имало пречка страната да се снабди с тези документи и да ги представи по делото. Поради това молбата не може да бъде уважена. Втората молба за отмяна има за обект решение № 166 от 21.03.2011г. по гр.д. № 532/2010г. на Софийски окръжен съд, с което е отменено частично решението в обжалваната част по претенциите по сметки и са намалени задълженията на жалбоподателката до размер на общо 372,17лв., от които 314,17лв. сума по чл. 12, ал.2 ЗН, 15,50лв. на основание чл. 30, ал.3 ЗС и 42,50лв. стойност на подобрения. Решението на въззивния съд по тези искове не е подлежало на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.2 ГПК и е влязло в сила от деня на постановяването му 21.03.2011г. Молбата е основана на чл. 303, ал.1, т.1 и 2 ГПК с твърдения, че е извършено укриване на наследство и по делото за делба са оценени и присъдени подобрения в полза на ответниците, каквито в имота не на налице. С уточнителна молба от 02.05.2011г. молителката е заявила, че решенията на районния и окръжния съд следва да бъдат отменени като неправилни и основани на невярно заключение на вещо лице. При липса на нови писмени доказателства, които запълват основанието по чл. 303, ал.1,т.1 ГПК и при неустановяване на неистинност на заключението на вещото лице по надлежния ред, което съставлява основанието по чл. 303, ал.1,т.2 ГПК, молбата за отмяна не може да бъде уважена. Видно от изложените съображения, че с предявената молба молителката се домогва до преразглеждане на спора по същество, което не може да бъде извършено по този ред. Въз основа на горното и двете молби за отмяна следва да бъдат оставени без уважение. При този изход ответниците по молбата имат право на направените разноски за адвокатско възнаграждение за настоящето производство в размер на 200 лв. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата вх. № 1510/09.12.2010г. на Н. Н. П. от [населено място] за отмяна на основание чл. 303, ал.1, т.1 ГПК на влязло в сила решение № 29 от 29.03.2010г. на Районен съд Своге по гр.д. № 261/2006г. в частта му относно извършването на делбата. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата вх.№ 382 от 28.03.2011г. на Н. Н. П. от [населено място] за отмяна на основание чл. 303, ал.1, т.1 и 2 ГПК на влязло в сила решение № 166 от 21.03.2011г. по гр.д. № 532/2010г. на Софийски окръжен съд, с което частично е отменено и частично е оставено в сила решение № 29 от 29.03.2010г. на Районен съд Своге по гр.д. № 261/2006г. относно претенциите по сметки. ОСЪЖДА Н. Н. П. от [населено място], [община], Софийска област да заплати на Ц. Н. Н. и Л. И. Н., двамата от с.Г. Б., [община], Софийска област сумата 200/двеста/ лв. разноски по делото. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: