6
Р Е Ш Е Н И Е № 102 София,11.07.2012 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на тринадесети юни две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: | ТАТЯНА ВЪРБАНОВА |
ЧЛЕНОВЕ: | КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА |
| БОНКА ЙОНКОВА |
при секретаря Ирена Велчева
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 1294/2011 г.
Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Туристическо дружество „В.”, [населено място] срещу решение № 1390 от 25.07.2011 г. по т. д. № 161/2010 г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която, след отмяна на постановеното от Врачански окръжен съд решение № 52 от 30.09.2010 г. по т. д. № 10/2010 г., е уважена молбата на [фирма], [населено място] за откриване на производство по несъстоятелност при условията на чл. 609 ТЗ по отношение на Туристическо дружество „В.”, [населено място]. В останалата част, с която е открито производство по несъстоятелност на [фирма], [населено място], посоченото въззивно решение е влязло в сила поради недопускане на касационното му обжалване.
К. моли за отмяна на обжалваното решение като неправилно поради противоречие с материалния закон и необоснованост, както и поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Изразява несъгласие с приетата за осъществена по отношение на него хипотеза на чл. 609 ТЗ, като в тази връзка поддържа, че не е налице нито един от елементите на скрито съучастие и по-конкретно – че липсва съдружие между [фирма] и Туристическо дружество „В.” за осъществяване на търговска дейност, както и осъществяването на такава дейност; липсва намерение у двете дружества първото да е подставено лице на второто; липсва и основният елемент на института – скритост.
С определение № 187 от 19.03.2012 г. по настоящото дело касационното обжалване на въззивното решение е допуснато по въпросите, свързани с предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност в хипотезата на „скрито съучастие”, по отношение на които е прието наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът по касация – [фирма], [населено място] – изразява становище за неоснователност на касационната жалба на Туристическо дружество „В.”, [населено място] по съображения, изложени в писмен отговор от 11.11.2011 г., а също и в допълнително представени в съдебно заседание на 13.06.2012 г. писмени бележки.
Върховен касационен съд – състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, с оглед заявените касационни основания и становищата на страните, съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното:
Въззивният съд е отменил първоинстанционното решение на Врачански окръжен съд и е уважил молбата на [фирма], [населено място] за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на сдружението с нестопанска цел Туристическо дружество „В.”, [населено място] като последица от откриването на производство по несъстоятелност на другия ответник по молбата – търговското дружество [фирма], [населено място], тъй като е преценил за осъществени предпоставките на чл. 609 ТЗ. Направен е извод, че [фирма], [населено място] е прикривало онази стопанска дейност, която едноличният собственик на неговия капитал /туристическото дружество/ е извършвало извън позволената от чл. 3, ал. 3 ЗЮЛНЦ стопанска дейност, като именно затова процесният договор за заем от 15.05.2007 г. е бил сключен от търговското дружество, което е получило заема с цел да бъде закупен имот на името на сдружението. Като е приел, че по отношение на лице, което не е търговец, изискванията на чл. 608 ТЗ не могат да бъдат прилагани по аналогия, решаващият състав е изразил разбирането, че икономическото състояние на сдружението с нестопанска цел е ирелевантно в хипотезата на чл. 609 ТЗ, а е достатъчно само да бъде установено наличието на предпоставките за нейното прилагане.
По обусловилите допускането на касационното обжалване въпроси, настоящият състав приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 609 ТЗ, производството по несъстоятелност се открива и за лице, което прикрива търговска дейност чрез неплатежоспособен длъжник. Цитираната норма регламентира института на т. н. „скрито съучастие” като едно от изключенията от установения в Част Четвърта на Търговския закон принцип, че производство по несъстоятелност може да бъде открито само по отношение на длъжник, притежаващ качеството „търговец”. Доколкото законодателят не е поставил изрично изискване относно правния статут на „скрития съучастник”, логическото тълкуване на нормата на чл. 609 във връзка и с нормите на чл. 610 и чл. 611 ТЗ, уреждащи другите изключения от посочения принцип на търговската несъстоятелност, позволява да се приеме, че скритият съучастник може да бъде всеки субект на правото – физическо или юридическо лице, без да е необходимо същото да е вписано като търговец. Пасивната материалноправна легитимация на такова лице като ответник по молба за откриване на производство по несъстоятелност произтича, обаче, от наличието на две кумулативно дадени предпоставки – осъществяване на търговска дейност и прикриването й чрез неплатежоспособен длъжник, т. е. чрез търговец, по отношение на който е приложима правната уредба в Част Четвърта на Търговския закон.
Липсата на легална дефиниция на понятието „скрито съучастие”, употребено като заглавие на чл. 609 ТЗ, поражда необходимостта от тълкуване на посочената норма, с цел разкриване на точния й смисъл досежно начина, по който се осъществява прикриването на търговска дейност. Изводите в тази връзка следва да бъдат направени, като се съобразят общите гражданскоправни разпоредби, регламентиращи случаите, когато едната от страните по сделката остава скрита. Такива са чл. 17 ЗЗД, уреждащ персоналната симулация /”сламен човек”/, при която страната остава скрита само за третите по отношение на привидната и прикритата сделки лица, както и чл. 292, ал. 2 ЗЗД, уреждащ косвеното представителство, при което страната остава скрита и за другата договаряща страна. Именно по тези начини се стига до прикриване дейността на едно лице чрез друго. Без значение е знанието на съконтрагента на търговеца, че същият действа за чужда сметка – достатъчен е обективният факт, че сделката се сключва за сметка на другото лице и че е част от неговата дейност. Този извод следва логично от целта на разпоредбата на чл. 609 ТЗ – да бъде използвано притежаваното от действителната страна по сделките имущество за справедливо удоволетворяване на нейните кредитори. Напълно ирелевантни са и отношенията между лицето, чиято търговска дейност се прикрива и прикриващия тази дейност, а така също и причините за създадените между тях отношения.
Освен прикриването, съществен елемент от фактическия състав на откриване на производство по несъстоятелност в хипотезата на „скрито съучастие” е видът на дейността, която се прикрива. Разпоредбата на чл. 609 ТЗ поставя изричното изискване прикритата дейност да е „търговска”. Дефиницията на това понятие, предвид липсата на такава в самия закон, следва да се изведе от даденото в чл. 286 ТЗ определение за търговска сделка. Затова, като търговска следва да се определи дейността, свързана със сключването на търговски сделки.
Законът не уточнява дали прикритата търговска дейност трябва да изчерпва дейността на лицето или не, т. е. дали цялата дейност /всички сключвани сделки/ следва да е прикрита или е достатъчно само част от нея да е прикрита. От една страна, граматическото тълкуване на посочената норма – използването по отношение на прикритата дейност на нечленуваното прилагателно „търговска”, а не членуваното „търговската” – сочи на извода, че не е необходимо цялата осъществявана търговска дейност на лицето да е прикрита. От друга страна, обаче, с оглед посочената по-горе цел на нормата и предвид сериозните последици от уважаването на молбата по чл. 609 ТЗ, логично е да се приеме, че прикритата търговска дейност трябва да представлява съществена част от дейността на лицето, като преценката за това следва да се извършва винаги конкретно за всеки отделен случай при съобразяване на обстоятелството дали симулацията на търговските сделки относно субекта се прави многократно или изолирано, а също и дали, макар и изолирана, дадена прикрита сделка е крупна по мащабите си и може да бъде приравнена на случаите, когато цялата търговска дейност се извършва от подставено лице или това е правено многократно. В тази връзка настоящият състав споделя приетото в решение № 656 от 15.12.2005 г. по т. д. № 209/2005 г. на ВКС, І т. о.
Изложените съображения налагат следния отговор на значимите за делото въпроси: „Скрито съучастие” по смисъла на чл. 609 ТЗ, като основание за откриване производство по несъстоятелност, е налице, когато физическо или юридическо лице, независимо дали притежава търговско качество, извършва цялата си търговска дейност или съществена част от търговската си дейност, изразяваща се в сключването на търговски сделки, чрез неплатежоспособен длъжник – търговец, който действа като негово подставено лице или скрит пълномощник; Преценката относно обема на прикритата търговска дейност следва да се извършва винаги конкретно с оглед специфичните за случая обстоятелства, касаещи броя, честотата и мащаба на сделките; Откриването на производство по несъстоятелност по отношение на лицето, чиято дейност се прикрива, е функция от откриването на производство по несъстоятелност на прикриващия неговата търговска дейност търговец.
С оглед отговора на релевантните за спора въпроси, обжалваното въззивно решение е неправилно и следва да бъде отменено.
Безспорният по делото факт, че процесният договор за заем от 15.05.2007 г. е сключен от търговското дружество [фирма] и с получената сума е заплатена цената на закупения от туристическото дружество-ответник недвижим имот, сам по себе си, не обосновава автоматично извод за наличие на „скрито съучастие” в смисъла, разяснен по-горе. По делото не са ангажирани конкретни доказателства за това, че туристическото дружество е осъществявало системно търговска дейност чрез търговското дружество, чийто едноличен собственик на капитала е. Напротив, от представения договор за учредяване вещно право на ползване, обективиран в нотариален акт № 133, том ІІ, рег. № 2422, дело № 206/2006 г. на Нотариус В. В., рег. № 338, с район на действие Районен съд – [населено място], се установява, че сделката по предоставяне ползване за срок от 30 години върху собствения на Туристическо дружество „В.” недвижим имот е сключена от името на самото туристическо дружество, а не чрез търговското дружество [фирма]. Съпоставена като стойност /1 800 000 евро без ДДС/, тази сделка е много по-значителна за дейността на туристическото дружество от сключения чрез търговското дружество договор за заем за сумата 360 000 лева, поради което не може да се счете, че последният формира съществена част от търговската дейност на туристическото дружество. Що се отнася до това, дали целта на сключения чрез търговското дружество договор за заем е да се прикрие извършвана от туристическото дружество стопанска дейност в противоречие с нормата на чл. 3, ал. 3 ЗЮЛНЦ, това е обстоятелство, напълно ирелевантно за приложимостта на чл. 609 ТЗ.
Поради изложените съображения, изводът на въззивния съд за наличие на предпоставките по чл. 609 ТЗ за откриване производство по несъстоятелност по отношение на Туристическо дружество „В.”, [населено място] е неправилен, което налага отмяна на постановеното от него решение и отхвърляне на молбата на [фирма], [населено място] за откриване производство по несъстоятелност на посоченото юридическо лице с нестопанска цел.
Независимо от този изход на делото, поради липса на изрично искане от страна на касатора, на същия не се присъждат направените по делото разноски.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 293, ал. 1, пр. 3 ГПК
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 1390 от 25.07.2011 г. по т. д. № 161/2010 г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която е уважена молбата на [фирма], [населено място] за откриване на производство по несъстоятелност при условията на чл. 609 ТЗ по отношение на Туристическо дружество „В.”, [населено място], вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ подадената от [фирма], [населено място] молба по чл. 625 във връзка с чл. 609 ТЗ за откриване производство по несъстоятелност на Туристическо дружество „В.”, [населено място], като неоснователна.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: |