Р Е Ш Е Н И Е № 108 гр. София, 24 юли 2020 г. Върховният касационен съд на Република България, I НО, в публично заседание на шести юли през две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ТОНЕВА ЧЛЕНОВЕ: СПАС ИВАНЧЕВ ВАЛЯ РУШАНОВА при секретар Мира Недева, при становището на прокурора Явор Гебов от ВКП, изслуша докладваното от съдия Спас Иванчев наказателно дело № 357 по описа за 2020г. Производството е по чл.423 ал.1 от НПК. Направено е искане от окръжен прокурор по реда на чл.420, ал.1, вр.чл.422, ал.1, т.3 от НПК за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 769/2019г. по описа на РС-Разград и за връщане на делото разглеждане от друг състав на същия съд. В искането се посочва прекратяване на наказателното производство – по което е внесен обвинителен акт за деяние по чл.235, ал., вр.чл.20, ал.2 от НК срещу подсъдимите Х. Б. Х. и А. З. А., с влязло в сила определение от 05.12.2019г. на съдия-докладчик по делото на основание чл.250,ал.1, т.1вр.чл.24, ал.1, т.8а от НПК. Заявява се, че прекратяването е последвало наказването на подсъдимите Х. Б. Х. и А. З. А. по административен ред с влезли в сила наказателни постановления, съответно № 1 и № 2 от 31.10.2019г., издадени от вр.и.д. кмет на [община] за същото деяние. С позоваване на ТР № 3/22.12.2015г. на ОСНК се отбелязва, че наличието на влязло в сила наказване по административен ред се преодолява чрез прекратяване на второто по ред наказателно производство, възобновяване на административнонаказателното производство съобразно чл.70, ал.1, б.“д“ от ЗАНН и отмяна на влезлите в сила наказателни постановления, и накрая чрез възобновяване на прекратеното наказателно производство. Тъй като административнонаказателното производство е било възобновено по посочения ред и наказателните постановления са били отменени в рамките на административно дело № 21/20г. по описа на Разградски административен съд и издадено решение № 27/09.03.2020г., прокурорът, тъй като счита че принципът „ ne bis in idem“ е спазен, прави искане за възобновяване на прекратеното наказателно производство по НОХД № 769/2019г. Прокурорът от ВКП в съдебното заседание пледира да се уважи направеното искане. Лицата, по отношение на които наказателното производство е било прекратено- Х. Б. Х. и А. З. А., редовно призовани, не се явяват, не се представляват и не изразяват становище. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Искането е процесуално допустимо. То е направено на 21.04.2020г и в срока по чл.421, ал.1-ва от НПК, който е шестмесечен от разкриване на новите обстоятелства- отпадането на пречката пред провеждането на наказателното производство в съответствие принципа „ne bis in idem“. Тази пречка е отпаднала с решението на Разградския административен съд - № 27/09.03.2020г. по административно дело № 21/20г., тоест в изискуемия се срок, малко повече от едномесечен срок от цитираното решение. Разгледано по същество, искането се явява основателно. Основните обвинителни факти са установени с надлежните административни (наказателно постановление) и съдебни актове(обвинителен акт) и са идентични по съдържание. И в административнонаказателното обвинение, и обвинителния акт се твърди, че двете лица на 14.01.2019г. в землището на [населено място] и в землището на [населено място] в съучастие като съизвършители са секли, събирали, взели и извозили от горския фонд на [община] дърва-2.5 пространствени кубични метра дърва от дървесен вид „Цер“ на обща стойност 150лв., собственост на [община], което е квалифицирано от държавното обвинение като престъпление по чл.235, ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК, а от административния орган като нарушения на чл.213, ал.1, т.1-ва и т.2-ра от Закона за горите, като на основание чл.266,ал.1, пр.4-то от същия закон им е наложено административно наказание глоба в размер на 100лв. на всеки един от двамата нарушители- с наказателни постановления № 1 и № 2 от 31.10.2019г., които не са обжалвани и са влезли в сила, като в съдебното заседание на 05.12.2019г. по НОХД № 769/2019г. на Разградски РС са били представени и писмени доказателства за платените глоби. Това е наложило прекратяване на наказателното производство, случило се в същото съдебно заседание на основание чл.24, ал.1-ва, т.8а от НПК. Проведеното административнонаказателно производство е започнало първо и е приключило първо, преди по отношение на двамата обвиняеми, а впоследствие и подсъдими да приключи наказателното производство. Административнонаказателната норма по чл.213, ал.1-ва, т.1 и 2 от Закона за горите субсумира факти в диспозицията си, идентични с тези на наказателната. В случая едно и също поведение на осъденото лице се оценява и попада в приложното поле на двете производства – извозване от горския фонд на дървета без редовно писмено позволително. Очевидно е, че резултатът и при двете норми е един и същ в основата си – извозването без редовно писмено позволително на дървета от горския фонд, като при административното нарушение степента на засягане на обществените отношения е по-ниска, но не и по-различна. И с двата вида санкции се защитават обществените имуществени интереси от вреди, настъпващи при непозволено посегателство по отношение на дървета от горския фонд. Законодателят е очертал тази идентичност в самата административнонаказателна разпоредба, като е ограничил възможността за отговорност по административен ред, ако за описаното в съответната диспозиция поведение на административно обвиненото лице не се предвижда по-тежко наказание, а такова се налага за извършено престъпление. Разликата е в степента на засягане на защитените обществени отношения, която е очевидно въпрос на преценка от съответните правоприлагащи органи. Не съществува спор, че когато деянието, поради по-високата степен на обществена опасност, осъществява признаците на престъпление, то за преследването му не се образува административнонаказателно производство, а ако е образувано, производството се прекратява. Това е хипотеза на идеално развитие на производствата, каквато в случая не е налице. Административнонаказателното производство се е развило първо, не е установено да съставлява престъпление по време на провеждането му, успоредно с него е започнало наказателно производство и разследване и едва след приключването на първото по време административнонаказателно производство се е стигнало до разглеждане на този въпрос пред съответния първоинстанционен съд и преди той да се е произнесъл с окончателен съдебен акт. Приключилото административнонаказателно производство, което по същество се е занимало с наказателно обвинение и е приключило с наказателна санкция глоба, каквато има предвидена и в наказателната норма, освен лишаване от свобода, разбира се, е с постановен административен акт, който има и силата на „ res judicata“, независимо, че не се е произнесъл съдебен орган. С цитираното ТР № 3/22.12.2015г. на ОСНК са възприети за приложими критериите по делото Engel and Others v. Netherland, установени в практиката на Съда по правата на човека в Страсбург, доколкото е налице липса на резерви на българската държава по приложимостта на чл.4 от Протокол № 7. Тези признаци за преценка дали едно производство е наказателно по своя характер и по смисъла на чл. 6, § 1 от Конвенцията и чл. 4 от Протокол № 7 включват в себе си на първо място квалификация на деянието по националното право, на второ място - характера и естество на нарушението, и на трето място - вид и тежест на предвиденото наказание. Отчита се, че квалификацията но националното законодателство не предопределя самостоятелно характера на административнонаказателното производство, но се установява съвпадение на съставомерните признаци относно поведението на двамата обвиняеми по наказателното производство. При изследване на втория критерий се вижда, че защитените отношения са едни и същи, кръгът от адресати практически е неограничен, не е налице специфично изключение, в случая съвпадението при субекта е последица от възможността действието да извършено от всяко едно лице, което извозва (това е само една от формите на изпълнителното деяние по чл.235, ал.1 от НК наистина, което не променя нито един от изводите дотук) без редовно писмено позволително дървета от горския фонд. Различието между двата вида норми се дължи единствено, както вече се посочи, и само на степента на засягане на обществените отношения, а самите те са идентични. Третият критерий се основава на тежестта на възможното наказание. Разбира се, наказанието, което се предвижда, е различно, както се отбеляза. В решението от 31 май 2011 г. по делото К. и И. срещу България (жалба 16137/04), е възприето, че наложената административна санкция глоба по своята тежест не може да определи воденото производство срещу него като наказателно. Действително има съпоставим номинален размер на санкциите, но цитираното дело разглежда случай от 05.07.1995г., с реална стойност 3.07 американски долара на санкцията. В настоящия казус санкцията е значително по-тежка – от 50 до 3000лв., или от над 25 евро до повече от 1500, така чл.29 от Закона за Българската народна банка. Подобна санкция е предвидена и по системата от наказания в общата част на НК, като и в двата случая по идентичен начин се засяга имуществената сфера на обвинените лица, като наказателната санкция допълнително въздейства и върху юридическия статус на осъдените. Това че наложената на обвинените лица санкция по административен ред, при неплащане не е възможно да се замени с лишаване от свобода, и не води до промяна на юридическия му статус, е само основание да се приеме, че при разглеждане и решаване на въпроса дали обвинението за извършено нарушение представлява по съществото си наказателно обвинение, не може да се обуслови единствено и самостоятелно от този трети критерий. В случая следва да се отбележи специално, че в административнонаказателното производство са отнети вещите, послужили за извършване на престъплението, което по санкционната си същност е идентично с нормата на чл.235, ал.7 от НПК. Това съставлява допълнителен аргумент в подкрепа на наказателния характер на административното производство. Както и досега, касационният състав се съобразява с установената практика на ЕСПЧ относно преценката дали двете водени производства се отнасят за едно и също деяние (idem), която е уеднаквена с решение на Голямата камара на съда по цитираното дело Zolotukhin v. Russia, като е посочено, че понятието престъпление не може да бъде стеснително или ограничително тълкувано по смисъла на отделните национални законодателства, в противовес на гарантираните със забраната за повторно съдене права. Както се приема и в ТР № 3/2015г. на ВКС, от значение е припокриването от обективна и субективна страна на конкретно осъщественото от дееца поведение – „Преценката на idem изисква във всеки отделен случай да се съпоставят съществените елементи на правонарушенията, които се изследват от гледна точка на конкретните условия на време, място, обстановка при осъществяване на деянието и единството на решението, въз основа на което е предприето поведението на дееца.“ В случая е налице пълна тъждественост , макар и наказателното обвинение да включва по-богат инструментариум от различни форми на изпълнителното деяние. Поради това касационният състав прие, че обявяването на обвинените две лица – А. и Х., за нарушители с двата акта за установяване на административно нарушение и наказването им със съответните наказателни постановления, съставлява по съществото си наказателно обвинение за всеки един от тях. Решението на първостепенният съд за прекратяване на наказателното производство е взето в пълно съгласие с изложените дотук норми и принцип, поради което съобразяването му с нормата на чл.24, ал.1, т.8а от НПК е напълно законосъобразно. Пречката за провеждане на наказателно производство обаче е премахната с решението на административния съд за възобновяване на административнонаказателното производство и с отмяната изцяло на наложените наказателни постановления и наложените с тях глоби и отнемане на вещите, послужили за извършване на нарушението. Влезлият в сила административен акт по отношение на всеки едно от двете лица е бил преразгледан, по реда на изрично установеното в закона възобновяване на административнонаказателното производство, като е отменен. В този случай правното значение на „res judicata“ на тези наказателни постановления е изгубило своето действие. Това обстоятелство е ново, равнозначно на установено чрез разследване, доколкото е проведено надлежно съдебно производство в административния съд. Не е било, разбира се, известно на решаващия първостепенен наказателен съд, което прави искането на съответния окръжен прокурор за основателно. С отмяната на наказателните постановления по отношение на А. и Х. е избегнато евентуалното нарушаване на принципа „ne bis in idem“, което прави възможно решаването по същество на наказателното обвинение. Последното има примат над административнонаказателното производство, като, разбира се, на вниманието на съда ще стои винаги възможността за произнасяне по реда на чл.301, ал.4-та от НПК. Изложеното налага възобновяване на наказателното производство по НОХД № 769/2019г. по описа на Разградски РС и съответно отмяна на постановлението за прекратяване на наказателното производство. Делото следва да се върне на същия съд и друг съдебен състав, доколкото за досегашния състав е налице пречка по смисъла на чл.29, ал.1-ва, т.1-ва , б.“в“ от НПК, за продължаване на наказателното производство. Водим от горното и на основание чл.425 ал.1 т.2 вр.чл.422 ал.1 т.5 вр.чл.348, ал.1 т.2 от НПК, чл.4 от Протокол № 7 към ЕКЗПЧОС вр.чл.24, ал.1 т.6 и чл. 354, ал.2, т.5 вр.чл. 88, ал.3 от НПК Върховният касационен съд, І-во наказателно отделение, РЕ Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА НОХД № 769/2019г. по описа на Разградски РС, като ОТМЕНЯ определение от 05.12.2019г. за прекратяване на наказателното производство срещу Х. Б. Х. и А. З. А. за престъпление по чл.235, ал.1-ва, вр.чл.20, ал.2 от НК. ВРЪЩА делото на Разградски РС за ново разглеждане от друг съдебен състав от стадия на разпоредителното заседание. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: 1.