Ключови фрази
Искане за възобновяване на наказателно дело от осъден * Кражба, представляваща опасен рецидив * липса на мотиви * основание за възобновяване на наказателното дело

Р Е Ш Е Н И Е
№ 602
гр. София, 11 март 2011 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


Върховен касационен съд на Р. България, Второ наказателно отделение,
в публично заседание на тринадесети декември и две хиляди и десета година
в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА
ЖАНИНА НАЧЕВА

при секретаря Кр. ПАВЛОВА в присъствието на
прокурора И. ЧОЧЕВА изслуша докладваното от
съдия ЧОЧЕВА наказателно дело № 573 по описа за 2010 г.
и за да се произнесе взе пред вид следното:

Производство пред ВКС е по реда на чл. 420 ал. 2, вр. чл. 422 ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на осъдения Д. В. Й. за възобновяване на ВНОХД № 92/2010 г. на С. окръжен съд и отмяна на постановеното по него въззивно решение № 31/07.07.2010 г., с което е била потвърдена присъда № 136/22.02.2010 г. по НОХД № 72/2010 г. на районен съд - С..
С тази присъда РС – Силистра е признал поотделно подсъдимите Д. В. Й. и Т. Ж. П. за виновни в извършването на престъпление по чл. 196 ал. 1, т. 2, вр. чл. 195 ал. 1, т. 3, 4 и 5, вр. чл. 194 ал. 1, вр. чл. 20 ал. 2 и чл. 29 ал. 1, б. „б” от НК - за това, че на 27.02.2009 г., в условията на опасен рецидив, чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот, чрез използване на МПС, след предварителен сговор и в съучастие като съизвършители, отнели чужди движими вещи – 100 кг. разфасовано птиче месо, 30 м. кабел рекордоман, 100 м. мостов кабел, 10 л. домашна кайсиева ракия, 2 бр. нови вериги за моторна резачка „Щил”, 2 бр. бояджийски медни кофпомпи от 10 л., 40 бурката с компот от кайсии и праскови, всичко на обща стойност 1000 лв., от владението на В. Т. В. и Т. Й. В., без тяхно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвоят. Във вр. чл. 54 от НК съдът е наложил на Й. наказание 7 години лишаване свобода, а на П. – 3 години и 6 месеца лишаване от свобода, и за двамата при първоначален режим за изтърпяване строг в затвор.
С присъдата подсъдимите са били осъдени да заплатят на В. В. и Т. В. обезщетение за имуществени вреди в размер общо за всеки един от тях по 493. 40 лв. (два пъти по 247, 70 лв.), ведно със законната лихва, считано от 27.02.2009 г., както и в тяхна тежест е присъдил разноските по делото.
В лично изготвеното от осъдения искане се съдържат оплаквания, съотносими към основанията за възобновяване съгласно чл. 422 ал. 1, т. 5, вр. чл. 348 ал. 1, т. 1 - 3 от НПК. Твърди, че осъждането му е несправедливо, почива на оговор с оглед обясненията на другия подсъдим, по делото са били допуснати множество процесуални нарушения, свързани с изясняване на авторството на деянието. В с. з. пред ВКС служебният му защитник поддържа искането и конкретизира оплакванията за процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на подсъдимия. Те са се изразили се в липсата на мотиви за квалифициращите обстоятелства и невъзможност да се разбере на какво основание е била ангажирана наказателната му отговорност, голословно кредитиране на едни доказателства за сметка на други, отхвърляне на доказателствени искания и интерпретиране на това поведение като опит за манипулиране на процеса, позоваване на обяснения на другия подсъдим от досъдебното производство, които не са били приобщени, както и в контекста на наказанието – отчитане на липсата на признания като отегчаващо обстоятелство. Претендира се отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане на първата инстанция или намаляване на наказанието.
Прокурорът от ВКП намира искането за възобновяване за неоснователно.
Гражданските ищци, редовно призовани, не се явяват.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери следното:
Искането за възобновяване е допустимо, тъй като се вмества в в изискуемия по чл. 421 ал. 3 от НПК 6-месечен срок, считано от влизане в сила на въззивното решение, което не е подлежало на проверка по касационен ред. Разгледано по същество то е ОСНОВАТЕЛНО предвид следните съображения:
От съдържанието на обвинителния акт е видно, че на двамата подсъдими е било повдигнато обвинение за престъпление по чл. 196 ал. 1, т. 2, вр. чл. 195 ал. 1, т. 3, 4 и 5, вр. чл. 194 ал. 1, вр. чл. 20 ал. 2 и чл. 29 ал. 1, б. „б” от НК, като такова е и съдържанието на диспозитива на присъдата. В мотивите на първата инстанция обаче, безкритично възприети от въззивната, липсват каквито и да са аргументи поради какви причини приетите за установени факти обуславят посочената правна квалификация. Единственото, което съдът се е задоволил да посочи е, че е бил осъществен състава на чл. 196, т. 2 от НК, но дори и във връзка с наличието на опасен рецидив изобщо не е посочил кои данни, почерпени от свидетелството за съдимост обуславят квалифициране по чл. 29 ал. 1, б. „б” – особено като се има предвид, че от една страна е имало данни за извършвани във времето последователни кумулации, а от друга, че това би било пречка съобразно изискването по чл. 56 от НК обхванатата от чл. 25, вр. чл. 23 от НК престъпна дейност да бъде отчитана като отегчаващо обстоятелство, което всъщност е направено. При наличието на обвинение за опасен рецидив е задължително съдът да изложи мотиви кои деяния, съобразно кои присъди се обхващат от съответната квалификация, в случая по чл. 29, ал. 1, б. „б” от НК, за да е възможно да се прецени дали има други осъждания, които да позволяват оценяването им като отегчаващи обстоятелства.
Извън посоченото за опасния рецидив и независимо от обемните мотиви, в тях отсъства каквато и да е аргументация защо съдът е приел, че кражбата е била извършена чрез влом, при наличие на предварителен сговор и използване на МПС, в какъвто аспект е обвинението – по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195 ал. 1, т. 3, 4 и 5, вр. чл. 194 ал. 1 от НК. Във фактическата част има описани конкретни данни, но отсъстват правни съображения кои от тях към кое от квалифициращите обстоятелства се отнасят. Налице е и друго нарушение, което не може да бъде подминато, а именно, че отделни приети за установени факти се съотнасят към доказателствени източници, които съдът не е събрал по предвидения в НПК ред. Така, в мотивите си първоинстанционния съд подробно разяснява, че страничния прозорец на къщата е бил заключен с райбер, спрямо който дейците са упражнили натиск, за да проникнат, позовавайки се не само на данни от огледния протокол, но и на показанията на св. В.. Такъв свидетел (В. В.) има разпитван на досъдебното производство, но неговите показания непосредствено нито са били изслушани от решаващия съд, нито са били приобщавани. Всъщност, той изобщо не е и бил призоваван като свидетел. Освен това, в огледният протокол няма описвани повреди на страничния прозорец на къщата, за която пострадалия В. В. е подробно разяснявал, че всъщност е гараж. Самият той също е давал показания по този въпрос, които не са били обсъдени, нито противоречието им с обясненията на подсъдимия П., отричал прозореца да е вломяван. Съвсем ясно е при това положение, че съществени обстоятелства, значими за правната квалификация не са били изяснени по надлежен процесуален начин, разписан в текста на чл. 305 ал. 3 от НПК. По делото отсъстват каквито и да са съображения по квалифициращите обстоятелства за предварителен сговор и извършване на кражбата чрез използване на МПС, макар във фактически план по тези въпроси да има отразени данни.
ВКС споделя и възраженията на защитата, относими към начина, по който са третирани обясненията на подсъдимия П.. Почти навсякъде в мотивите си съдът препраща към обясненията, дадени на досъдебната фаза. Такива не са били приобщавани по реда на чл. 279 от НПК. Дали и доколко тези основания са налице е отделен въпрос, но при всички случаи съдът е длъжен да изгражда вътрешното си убеждение върху доказателствени материали, които непосредствено е събрал и което не важи за обясненията на П. от досъдебното поризводство.
Сериозен проблем в мотивите към присъдата, а и липсата на взето отношение от въззивната инстанция, е изясняването на въпроса за предмета на престъплението, извън 100 кг. разфасова пилешко месо и 2 кофпомпи. За ВКС е напълно неясно въз основа на какви доказателства и при какви съображения е прието отнемането на останалите вещи - 30 м. кабел рекордоман, 100 м. мостов кабел, 10 л. домашна кайсиева ракия, 2 бр. нови вериги за моторна резачка „Щил”., 40 буркана с компот от кайсии и праскови. Частични данни по този въпрос са се съдържали в обясненията на подсъдимия П., но както и самият той е твърдял лично не е възприел и е в невъзможност да идентифицира тези вещи. Св. В. В. също не е сторил това изчерпателно, указвайки, че неговия баща е по-наясно с тези детайли. В с. з. на 22.02.2010 г. св. Т. В. не се е явил поради заболяване. Нито тогава, нито по-късно показанията му са били изслушани непосредствено или приобщени по предвидения в НПК ред. В. това прави невъзможно да се разбере по какви причини съдът е приел отнемане на посочените по-горе вещи, които са част от предмета на престъплението, чиято обща стойност е 1000 лв.
Въз основа на изложените съображения ВКС намира, че по делото действително са допуснати съществени процесуални нарушения, изразили се в съществени непълноти на мотивите, относими към правилното изясняване на конкретни факти по делото и правната им квалификация, което е довело до ограничаване правата на подсъдимия Й.. Това налага отмяна на въззивното решение, с което първоинстанционната присъда е била потвърдена и връщането му на С. окръжен съд, чиято задача е била да ги поправи, но не е сторила това. Отмяната е цялостна и е в полза на осъдения П., който е депозирал искане за възобновяване след разглеждане на настоящото дело (вх. № 2315/30.12.2010 г.), образувано единствено по искане на осъдения Й.. Липсата на мотиви в аспектите, изложени по-горе, касаят и правилното разрешаване на отговорността на осъдения П., който по време на въззивното производство се е присъединил към жалбата на Й. (вж. протокол от с. з. на 29.04.2010 г.). При новото разглеждане въззивният съд следва да изпълни в пълнота правомощията си по чл. 314 ал. 1 от НПК, вкл. да прояви активност при събирането на относимите по делото доказателства с оглед правилното установяване на фактите, които имат съществено значение за правната квалификация и изложи подробни мотиви по тях.
С оглед изложеното и на основание чл. 425 ал. 1, т. 1, вр. чл. 422 ал. 1, т. 5 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
Р Е Ш И:
ВЪЗОБНОВЯВА ВНОХД № 92/2010 г. на С. окръжен съд, като ОТМЕНЯВА постановеното по него въззивно решение № 31/07.07.2010 г. и ВРЪЩА делото за ново разглеждане на същия съд от друг съдебен състав от фазата на съдебното заседание.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.