Р Е Ш Е Н И Е № 9 гр. София, 13.05.2021 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Биляна Чочева ЧЛЕНОВЕ: 1. Жанина Начева 2. Надежда Трифонова при секретаря …… Ил. Рангелова …………………………………… в присъствието на прокурора Гебрев …………………………………….. изслуша докладваното от съдия Ж. Начева …………………………………………… наказателно дело № 756 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия С. Н. П. и жалба на подсъдимия Г. К. Т., направени чрез защитниците, против решение № 82 от 3.08.2020 г. на Бургаския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 18/2020 г. В жалбата на подсъдимия П. са отбелязани касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-2 НПК. Твърди се, че при отсъствието на доказателства, въззивният съд е достигнал до необоснования извод за предприети действия от подсъдимия Т. и подсъдимия Ш. по преминаване на границата със забранени стоки, за да се нуждаят от неговата помощ, и само по времето, докато той е бил на смяна ; че от показанията на свидетелите, в т. ч. на св. Ж., се установява липсата на видимост и наблюдение до момента на проверката; че съдът неправилно е игнорирал показанията на св. С. И., на св. Г. Б. и на св. К., а участието му е свързал единствено със специалните разузнавателни средства; не е отчел становището на прокурора за недоказаност на обвинението по отношение на него. Направено е искане за отмяна на решението и оправдаване. В жалбата на подсъдимия Т. са релевирани касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-2 НПК. Твърди се недоказаност по несъмнен начин на обвинението; неправилен анализ и оценка на доказателствените материали; отсъствието на доказателства за пряка и непосредствена видимост и проследяване до момента на проверката, както и недоказано знание на подсъдимите за съдържащото се забранено вещество в препаратите; неправилно съждение относно времето, необходимо за натоварване на чувалите с поставени в тях бутилки от препарата; неясни мотиви защо се отхвърлят показанията на св. С. И., омаловажени и тълкувани превратно; неправилна преценка на данните от справката на турските гранични власти; недопустимо надхвърлени рамки на обвинението относно времето на деянието, в нарушение на правото на защита на подсъдимия. Направено е искане за отмяна на въззивното решение. В съдебно заседание защитниците (адв. К. и адв. Д.) поддържат съответната жалба с обема от доводи, изложени в нея. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че жалбите са неоснователни и въззивното решение следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбите, съображенията на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 100 от 22.10.2019 г. на Ямболския окръжен съд по н. о. х. д. № 77/2019 г. подсъдимите - С. Н. П., Г. К. Т. и Г. Ш., са признати за виновни в това, на 28.07.2017 г. през ГКПП- Лесово, в съучастие помежду си, подсъдимият Т. и подсъдимият Ш. като извършители, а подсъдимият П. като помагач, да са пренесли през границата на страната от Република Турция в Република България стоки – 1000 бутилки с отровно вещество, представляващо препарат за растителна защита със съдържание на активно вещество бифентрин, на обща стойност от 13 208,05 лева, без знанието и разрешението на митниците, като деянието е извършено при предварителен сговор и подсъдимият П. е митнически служител, поради което и на основание чл. 242, ал. 4, пр. 2 вр. ал. 1, б. „г” и б. „е” вр. чл. 20, ал. 2 НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 НК е наложено наказание на подсъдимия Т. за срок от три години лишаване от свобода и на подсъдимия Ш. – от две години и шест месеца лишаване от свобода, а на основание чл. 242, ал. 4, пр. 2 вр. ал. 1, б. „г” и б. „е” вр. чл. 20, ал. 4 НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 НК е наложено наказание на подсъдимия П. от три години лишаване от свобода. Изпълнението на наказанието на всеки от тримата подсъдими е отложено за срок от пет години, на основание чл. 66, ал. 1 НК. Подсъдимите са оправдани по б. „д” на чл. 242, ал. 1 НК и за разликата до сумата от 45 166 лева. На основание чл. 242, ал. 7 НК предметът на престъплението е отнет в полза на държавата. На основание чл. 242, ал. 8 НК са отнети в полза на държавата превозните средства. В тежест на подсъдимите са възложени съответните разноски по делото. С решение № 82 от 3.08.2020 г. на Бургаския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 18/2020 г. присъдата е потвърдена. Постановено е унищожаване на препаратите за растителна защита след влизане в сила на присъдата. В тежест на подсъдимите са възложени разноски, направени във въззивното производство. Жалбите на подсъдимите са неоснователни. В тяхна подкрепа са наведени поредица от еднообразни по същността си доводи, което позволява в тази им част да бъдат разгледани заедно. Преимуществено аргументите са насочени да опровергаят възприети фактически положения. Те са били представени и пред въззивния съд, който подробно е обсъдил същите възражения срещу обосноваността на присъдата, постановена от първоинстанционния съд. Мотивите на решението съдържат ясни, точни и достатъчно изчерпателни съображения, поради които са били отхвърлени. Твърденията за недоказаност на фактическите обстоятелства, че подсъдимият Т. и подсъдимият Ш. преминали с управляваните от тях автомобили през границата на страната с Република Турция, пренасяйки чували с етикирани бутилки препарат за растителна защита, съдържащ активно вещество бифентрин в концентрация, отговаряща на посоченото на етикета, времето от порядъка на няколко минути от момента, в който подсъдимият Т. и подсъдимият Ш. преминали границата и достигнали до разположения първи полицейски екип в района на бензиностанцията, представляват доводи за необоснованост, която е извън обхвата на настоящия касационен контрол. По същата линия за необоснованост са и изтъкнатите доводи от жалбоподателите срещу разрешаването от въззивния съд на фактическия въпрос за вината (един от основните по същество на делото – чл. 301, ал. 1, т. 1 НПК), както и аргументите срещу оценката на гласни доказателствени средства. Върховният касационен съд не разполага с правомощия в настоящото производство нито да преоценява доказателствените материали, нито да приема фактически положения, различни от приетите за установени от Бургаския апелативен съд, подменяйки по този начин вътрешното убеждение на съда, разгледал и разрешил въпросите по същество на делото. Мотивите на решението позволяват на Върховния касационен съд да се убеди, че въззивният съд стриктно е изпълнил процесуалните си задължения и не е пренебрегнал показанията на св. С. И., св. Г. Б. и св. Н. К.. Те са били подложени на аналитично обсъждане поотделно и при съпоставка с останалите доказателствени източници. Изложени са детайлни и ясни съображения защо съдът отхвърля като недостоверни (частично) показанията на св. С. И. и св. Б. и защо намира, че показанията на св. К. не предоставят съществена информация за изясняване на правнорелевантните факти по делото. Съдът е отделил нужното внимание и на обясненията на подсъдимите (л. 33-36). Както версията на подсъдимия Т. и на подсъдимия Ш., че двамата са закупили и натоварили стоките на паркинга след границата, без да знаят какво точно съдържат препаратите за растителна защита, така и представената теза от подсъдимия П., че автомобилите са били празни при преминаването през граничния пункт на страната, ефективно е била проучена и отхвърлена като убедително опровергана от оценените като достоверни източници на доказателствени факти. Въззивният съд обстойно е обсъдил в мотивите и данните, които били залегнали в справката на турските гранични власти. Неоснователно е оплакването на подсъдимия Т. за допуснато съществено процесуално нарушение поради превратно възприети показания на св. С. И.. Пресъздаденото в жалбата изявление, което свидетелят бил направил, Бургаският апелативен съд е възприел в същия смисъл. Следователно, липсва изкривяване на действителното съдържание и нарушение със съществен характер при оценката на свидетелските показания. От изложените съображения без усилия може да се проследи, че при изграждане на вътрешното си убеждение относно участието на подсъдимия П., въззивният съд не се е основавал единствено на резултатите от използваните специални разузнавателни средства и не е нарушил забраната, която въвежда разпоредбата на чл. 177 НПК. Изрично е подчертал, че извлечените данни от протоколите, обективиращи словесното съдържание на проведените разговори, се съгласуват с достоверни писмени, гласни и веществени доказателства по делото, които надлежно е коментирал съобразно логическата им връзка в мотивите на решението. Жалбоподателят (подсъдимият Т.) твърди, че прокурорът, посочвайки датата - 28.07.2017 г., самоволно бил стеснил времевите рамки на обвинението за извършено престъпление в 22.00 ч. на този ден, а въззивният съд, в нарушение на правото на защита, недопустимо разширил обхвата, без надлежно изменение по реда на чл. 287 НПК. Оплакването не може да бъде възприето. Според мотивите на въззивния съдебен акт преминаването с автомобил на границата на Република България от Република Трурция на подсъдимия Т. и на подсъдимия Ш. е било регистрирано съответно в 22.04 ч. и в 22.05 ч. на 28.07.2018 г. Подсъдимите преминали с управляваните от тях превозни средства през системата за гранично паспортно визов режим на работното място, обслужвано от св. Д. С. и след пропускането им се отправили към пункта за контрол и последваща митническа проверка, където митническият контрол се изпълнявал от подсъдимия П.. При тези факти деянието е било с достатъчна степен на точност индивидуализирано. Разминаването от няколко минути не е от естество да създаде неяснота и породи съмнение относно конкретното събитие на престъплението и участието на подсъдимия Т. в него, респ. да е ограничило правото му пълноценно да се защитава. Доводът на подсъдимия П., че съдът неоснователно не е съобразил позицията на прокурора от съдебно заседание за недоказаност на умишленото му участие и връзка с другите подсъдими, следва да бъде отхвърлен. Изразеното становище и предложението на прокурора за оправдаване на подсъдимия не обвързва съда, който е длъжен да се произнесе по вътрешно убеждение. Въззивният съд не се намесил в правната квалификация, дадена от първоинстанционния съд, която останала същата. Надлежно е мотивирал всички признаци в обективно и субективно отношение, в т.ч. и квалифициращия по б. „ е” на чл. 242, ал. 1 НК (особена форма на съучастническа дейност), макар да не е реагирал на обвързаността и от обикновеното съучастие, предвидено в Общата част на НК. Нарушението очевидно не е затруднило подсъдимите да разберат за какво точно престъпление са били осъдени. Жалбите не съдържат оплакване за игнорирани или подценени обстоятелства с влияние при разрешаването на въпроса за наказанието. Наказанието на всеки от подсъдимите не разкрива белези на явна несправедливост, която да обуславя намеса на Върховния касационен съд. Предвид отсъствието на касационно основание, решението на Бургаския апелативен съд следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 82 от 3.08.2020 г. на Бургаския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 18/2020 г. Настоящото решение не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: