Р Е Ш Е Н И Е № 242 гр. София, 06 август 2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, трето наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и девети май, две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вероника Имова ЧЛЕНОВЕ: Цветинка Пашкунова Красимир Шекерджиев при участието на секретаря Илияна Петкова и прокурора Кирил Иванов, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №626 по описа за 2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано въз основа на искане на осъдения Д. Т. Б. за възобновяване на воденото срещу него наказателно производство по ВНОХД №570/2013 г. по описа на Окръжен съд- гр.Пазарджик. С въззивно решение №13 от 29.01.2014 г. на Окръжен съд- гр.Пазарджик е изцяло потвърдена присъда №217, постановена на 07.10.2013 г. по НОХД №952/2013 г. по описа на Районен съд- гр.Пазарджик, с която Б. е признат за виновен в това, че през месец октомври 2009 г., в [населено място], в качеството си на длъжностно лице- директор на ОУ „Св. Св. К. и М.“, в кръга на службата си, като подбудител, в съучастие със С. Г. В. умишлено я е склонил да преправи съдържанието на официален документ- допълнително споразумение към трудов договор на Л. А. А., с цел да бъде използван- престъпление по чл.310, във вр. с чл.308, ал.1 НК, във вр. с чл.20, ал.3 НК, като на основание чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ НК му е наложено наказание „пробация“ при следните пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес“ и „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от една година и два месеца. С първоинстанционната присъда Б. е осъден да заплати сумата от 87, 50 лева- разноски по водене на делото. В искането се поддържа, че съдебните актове по приключилото наказателно производство са постановени при сериозни нарушения на процесуалния и материалния закон. Поддържа се, че инкриминираното деяние е несъставомерно, тъй като инкриминираният документ представлява допълнително споразумение към трудов договор, който не е подписан от едно от лицата, отразени в него. Твърди се, че доколкото това споразумение няма самостоятелен характер и е неделима част от основния договор същото не може да породи правни последици и не може да бъде предмет на престъпление. Моли се да бъде обърнато внимание на това, че внесената поправка в инкриминирания документ не е променила съдържанието му, тъй като с нея се интерпретира законовата разпоредба на чл. 68, ал.1, т.3 от КТ. Алтернативно се предлага да бъде прието, че коректната правна квалификация на инкриминираното деяние е по чл.310, ал.2 НК, тъй като случаят е очевидно маловажен. В тази хипотеза се моли да бъде възобновено наказателното производство и след това то да бъде прекратено на основание чл.80, ал.1, т.5 НК, поради изтекла абсолютна давност. В искането не се сочат оплаквания, които да са свързани с допуснати съществени нарушения на процесуални правила. На тези основания се предлага наказателното производство да бъде възобновено, а осъденият Б. да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение. Алтернативно се моли, наказателното производство да бъде възобновено, инкриминираното деяние да бъде преквалифицирано по чл.310, ал.2 НК и след това производството да бъде прекратено поради изтекла абсолютна давност. В хода на касационното производство защитникът поддържа искането, като повторно възпроизвежда доводите, отразени в него. Предлага приключилото наказателно производство да бъде възобновено, а Б. или да бъде оправдан или делото да бъде прекратено поради изтекла давност. Представителят на държавното обвинение предлага искането да бъде оставено без уважение, тъй като не са налице касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК. По допустимостта на искането Настоящото искане е подадено в срока по чл.421 НПК и с него се атакува съдебен акт, който не е проверяван по касационен ред. Ето защо същото е допустимо и трябва да бъде разгледано по същество. По основателността на искането Разгледано по същество искането за възобновяване е основателно. В постановените в рамките на приключилото наказателно производство съдебни актове решаващите съдебни състави са приели, че коректната правна квалификация на инкриминираното деяние е по чл.310, ал.1, във вр. с чл.308 НК. В тях те са преценили трудовия договор, в който е отразено името на свидетелката А. и е подписан от свидетелката Г. и допълнителното споразумение към него за официални документи по смисъла на чл.93, т.5 НК. Позовали са се на задължителна съдебна практика- ППВС 3/82 и незадължителни решения на касационната инстанция. При внимателен преглед на инкриминирания документ (допълнителното споразумение към неподписания трудов договор) не може да бъде направен извод, че той представлява официален документ, като той е дефиниран в разпоредбата на чл.93, т.5 НК. В този текст законодателят е свързал понятието с две негови същностни характеристики- изискването авторът на документа да е длъжностно лице по смисъла на чл.93, ал.1 НК и той да е издаден в кръга на службата му. По това дело не е спорно, че осъденият Б. е длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1, тъй като той е подписал инкриминирания документ в качеството си на директор на ОУ „Св. СВ. К. и М.“. Не е спорно и това, че този документ е съставен в рамките на неговата компетеност и конкретно в кръга на службата му. Въпреки това, настоящата инстанция приема, че инкриминираният документ не е официален предвид неговия характер. Трудовият договор, както и останалите договори, е специфичен документ, който има поне двама автора. Той винаги обективира обща воля на съконтрахентите по съответния договор и има правно значение едва след подписването му от страните по съответното правоотношение. Преди това договорът може да бъде възприет като волеизявление на една от страните (например оферта или да има друго значение, но не и на договор). Ето защо при преценката на правната природа на договора трябва да бъдат отчитани особеностите не само на един от неговите автори, а на всички съконтрахенти по съответното двустранно или многостранно правоотношение и само когато те отговарят на изискването да бъдат длъжностни лица може да бъде преценено, че и документа е съставен от длъжностни лица. В случаите когато един (или повече от авторите на документа) не са длъжностни лица по смисъла на чл.93, т.1 НК следва извод, че не са изпълнени изискванията на чл.93, т.5 НК и съответния документ не е официален. В този смисъл е и посоченото ПП №3/1982 г., в което в т.3 съдът е приел, че ако документа е съставен от недлъжностно лице, той е частен. Няма спор, че съставител на договора е всяко едно от подписалите го лица и ако едно от тях не е длъжностно лице, то и документа не е официален. В конкретното производство свидетелката Л. А. не е длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1 НК, респективно инкриминираното допълнително споразумение не е съставено само от длъжностни лица, което и основание то да бъде преценено като частен документ, а като официален. В тази връзка трябва да бъде правена разлика между настоящата хипотеза и случаите, когато върху един материален носител са отразени две самостоятелни волеизявления, които имат различно съдържание и произхождат от различни автори. В тези случаи са налице два самостоятелни документа (например при нотариална заверка или при поставяне на резолюция от длъжностно лице върху частен документ) и всеки един от тях (макар да се намират на един материален носител) представлява различен документ, респективно може да бъде предмет на различни престъпления. Допълнителен аргумент в подкрепа на извода, че трудовия договор е частен, а не официален документ е и това, че той не се издава (както изисква легалната дефиниция, посочена в разпоредбата на чл.93, т.5 НК), а се подписва от два равнопоставени субекта, които договарят свободно параметрите му. В случая няма значение, че единият от тях е длъжностно лице, което действа в рамките на компетентността си, тъй като правната природа на този документ изключва възможността той да бъде официален. Официален документ би бил заповедта за назначаване на служител от страна на длъжностно лице- негов ръководител, но не и трудовия договор, с който се регламентират правата и задълженията по конкретното трудово правоотношение. На тези основания касационният съд прецени, че неправилно решаващите съдилища са приели, че инкриминирания документ е официален, респективно са квалифицирали инкриминираното деяние като престъпление по чл.310, във вр. с чл.308 НК. Наред с констатираното нарушение на материалния закон, при проверката по реда на възобновяването на приключилото наказателно производство бе установено, че инкриминираните действия на осъдения Б. са дефинирани от обвинението, като подбуждане на осъдената В. да внесе поправка в допълнителното споразумение, изразяваща се в дописване на в т.8 от договора „до завръщане на титуляра“. В титулната част на приложения документ е вписано, че допълнителното споразумение се сключва на основание чл.68, ал.1, т.3 КТ, в който законов текст е отразено, че договорът е за заместване на работник или служител, който отсъства от работа. Това е основание да се прецени, че инкриминираният документ представлява допълнително споразумение към срочен трудов договор, с който поначало е уредено ограничено със срок трудово правоотношение до завръщане на титуляра. В случая добавеният текст не променя параметрите на договора, както и правните последици от него. Практически и юридически инкриминираните действия на осъдената В. нямат правно значение. Ето защо, дори да се приеме, че инкриминираното действие по своите характеристики представлява преправяне на документ, доколкото с него не е променена волята на страните, то не може да бъде възприето като документно престъпление и за извършването му не трябва да се носи наказателна отговорност. Предвид изложеното, касационният съд прецени, че в хода на приключилото наказателно производство е допуснато нарушение на материалния закон, като неправилно е прието, че осъденият Б. е осъществил състава на престъплението по чл.310, ал.1, във вр. с чл.308 НК. Ето защо искането за възобновяване е основателно и то трябва да бъде уважено. След възобновяване на наказателното производство касационният съд прецени, че има възможност да реши делото по същество, тъй като предходните съдебни състави са направили верен доказателствен анализ и са изяснили правилно релевантните за изхода на делото факти. Допуснати са неточности единствено при правната оценка на инкриминираното деяние, като Б. неправилно е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.310, ал.1, във вр. чл.308 НК. При преценката на правилно установените факти настоящата инстанция приема, че инкриминираните действия на осъденият Б. не представляват престъпление. Основание за този извод е от една страна, че внесената поправка не променя правната характеристика на трудовия договор и не внася изменение в неговите клаузи, а от друга, че за да може да бъде ангажирана наказателната му отговорност за престъпление по чл.310, ал.1, във вр. с чл.309, ал.1 НК (доколкото трудовия договор е частен документ) е необходимо да е налице предвидения като задължителен съставомерен елемент в диспозицията на чл.309 НК употреба на документа. Това съставомерно обстоятелство не е осъществено, което е и основание за постановяване на изцяло оправдателна присъда. Предвид изложеното касационният съд прецени, че осъденият Б. трябва да бъде изцяло оправдан по повдигнатото му обвинение за извършване на престъпление по чл.310, във вр. с чл.308, ал.1 НК, във вр. с чл.20, ал.3 НК. При този изход на производството е безпредметно да се обсъждат оплакванията в искането, свързани с касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК, както и молбата за преквалифициране на деянието в привилегирования състав по чл.310, ал.2 НК и прекратяване на наказателното производство поради изтекла погасителна давност. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА наказателно производство по ВНОХД №570/2013 г. по описа на Окръжен съд- гр.Пазарджик. ОТМЕНЯ въззивно решение №13 от 29.01.2014 г. на Окръжен съд- гр.Пазарджик. ОТМЕНЯ присъда №217, постановена на 07.10.2013 г. по НОХД №952/2013 г. по описа на Районен съд- гр.Пазарджик, в частта, с която Д. Т. Б. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.310, във вр. с чл.308, ал.1 НК, във вр. с чл.20, ал.3 НК и вместо нея постановява: ПРИЗНАВА подсъдимият Б. за НЕВИНОВЕН в това, че през месец октомври 2009 г., в [населено място], в качеството си на длъжностно лице- директор на ОУ „Св. Св. К. и М.“, в кръга на службата си, като подбудител, в съучастие със С. Г. В. умишлено я е склонил да преправи съдържанието на официален документ- допълнително споразумение към трудов договор на Л. А. А., с цел да бъде използван, като на основание чл.304 НПК ГО ОПРАВДАВА по обвинението да е извършил престъпление по чл.310, във вр. с чл.308, ал.1 НК, във вр. с чл.20, ал.3 НК. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.