Р Е Ш Е Н И Е № 44 гр. София, 10 март 2017 г Върховният касационен съд на Република България, I НО, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ СПАС ИВАНЧЕВ при секретар Мира Недева, при становището на прокурора Искра Чобанова, изслуша докладваното от съдия Спас Иванчев наказателно дело № 81 по описа за 2017г.г. Производството по реда на чл.346 ал.1 и сл. от НПК е образувано по касационна жалба на осъден подсъдим срещу въззивно решение № 408/01.12.2016г. по ВНОХД № 878/2016г. по описа на Софийски апелативен съд. В жалбата се твърди, че решението е неправилно ,поради което се иска оправдаване, алтернативно се иска отмяна на решението и връщането му за ново разглеждане, като се релевира касационно основание, свързано с допуснато съществено нарушение на процесуални правила. Твърди се, че неправилно е възприета фактическата обстановка, установена от първостепенния съд въз основа на обвинителния акт. Неправилно бил споделен и доказателствения анализ, извършен от съда от първата инстанция. Оспорва се извода за влошени отношения между подсъдимия и пострадалия, тъй като нямало водени дела между тях, такива били водени между подсъдимия и съпругата му. В тази връзка недопускането до разпит на големия син на подсъдимия съставлявало ограничаване на неговите процесуални права и съответно съществено процесуално нарушение. В жалбата се твърди, че подс.С. няма мотив за извършване на деянието, тъй като бившата му съпруга се е разделила с постр.Д. и е отишла да живее с друг мъж, който бил причината за раздялата на семейството. В жалбата се твърди, че обвинението се изграждало само според неверни и противоречиви твърдения на Н. Н.. Оспорват се изводите на САС, че показанията на свидетеля се подкрепят от останалата доказателствена маса, а те били със съмнителна обективност и не следва да се кредитират. Опровергават се от показанията на св.Б. и Г., както и писмо от РУП-Враца. От тази справка се установява, че е невъзможно подсъдимия да посети автокъща следобяд на 22.02.15г., тъй като е бил задържан и освободен съответно на 22.02.15г. в 06.40ч. и на 23.02.15г. в 06.40ч. Настоява се, че освен тези неверни изявления няма нито едно първично обвинително и пряко доказателство, което да доведе до обоснован извод за авторството на подс.С. и тези твърдения са имали изолиран от останалия доказателствен материал характер. Прави се позоваване на добри характеристични данни, полагане на грижи за деца и родители. Иска се признаване на дееца за невинен и съответно оправдаването му. Алтернативно се иска отмяна на решението на въззивната инстанция и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на САС. Прокурорът от ВКП в съдебното заседание счита, че жалбата следва да се остави без уважение, тъй като сочените в нея нарушения не са налице, отношенията между пострадалия подсъдимия били изяснени с акт на РП-Враца,недопускането до разпит на сина на подсъдимия и съседка на пострадалия не съставляват процесуално нарушение. Позовава ес на характера на обвинението – за подбудител, който не осъществява контакт с извършителите, а действа чрез посредник. Заявява, че обясненията на дееца са израз на защитна позиция. Моли да се отхвърли жалбата и да се потвърди решението на САС. Подсъдимият се явява лично, желае да се защитава сам. Поддържа касационната жалба и направените в нея искания. Акцентира на нарушено право на защита. При последната си дума подс.С. заявява, че процесуалните му права са нарушени и моли делото да бъде върнато за ново разглеждане, алтернативно- да бъде оправдан. Върховният касационен съд, І-во наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл.347 ал.1 от НПК, установи следното: С присъда № 18/15.06.2016г. по НОХД № 130/2016г. по описа на Врачански окръжен съд,н.о. подс.С. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.216, ал.1 вр.чл.20, ал.3 от НК и му е наложено наказание в размер на 1 година и 6 месеца лишаване от свобода, като е приложен и чл.66 ал.1 от НК за срок от 3 години. Деецът е признат за невинен по първоначално предявеното обвинение за извършено престъпление по чл.330, ал.2, т.3 вр.ал.1, вр.чл.20, ал.20, ал.3 от НК. Деецът е осъден да заплати и направените разноски по делото, налице е произнасяне и по веществените доказателства. С цитираното въззивно решение тази присъда е потвърдена изцяло. Касационната инстанция намери, че жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Преценена по същество, жалбата се явява неоснователна. Въззивната инстанция по време на процеса е възприела установената от първостепенния съд фактическа обстановка, като е изложила свои доводи в тази връзка. Те са пространни, убедителни и не будят съмнения. Доказателствата по делото не са с косвен характер, а са преки, макар тяхната достоверност да се оспорва в жалбата. Показанията на св.Н. не будят съмнение, тъй като следва да се преценяват в съвкупност с целия доказателствен материал, както е сторено от въззивната инстанция. Възражението, че тези показания са разглеждани изолирано от този материал, е неоснователно и голословно. Важното обстоятелство е, че за извършване на деянието подс.С. има мотив, какъвто при преките извършители и св.Н. отсъства, личен по отношение на пострадалия Д.. Независимо от твърдението на подс.С., по делото е установено, че той е имал силно влошени взаимоотношения с бившата си съпруга Й. Й., предмет на редица процесуални процедури, както по смисъла на ЗЗДН, така и по реда на частното обвинение. Постр.Д. е имал пряко отношение към така възникналия конфликт между бившите съпрузи, като е свидетелствал по частното обвинение в полза на Й., а освен това по време на конфликта пострадалия и Й. са живеели на съпружески начала. Нещо повече, лично пострадалия е подал оплакване в РП-Враца срещу подс.С. с твърдение за извършено от последния деяние по чл.144,ал.3 от НК. Оплакването не е резултатно, тъй като е постановен отказ за образуване на досъдебно производство срещу подс.С., поради несъбрани достатъчно данни в тази насока. Това обаче не означава, че двамата нямат никакви взаимоотношения, или пък, че имат, но те са с положителен знак. Напротив, предприетите правни действия срещу подс.С. от постр.Д. говорят за нещо съвсем различно – за силно влошени взаимоотношения, тези действия са сигурна индикация за такова естество на отношенията. Нито едно от събраните по делото доказателство ( като се изключат защитните обяснения на дееца) не опровергава тезата на обвинението, като при наличието на явно изразен мотив за извършване на деянието, съдържащ се в силно влошените взаимоотношения между двамата мъже по повод на бившата съпруга на единият от тях, inter alia - класически мотив впрочем, показанията на св.Н. добиват една съвсем обяснима достоверност. Позоваването на задържането на дееца като основание за внасяне на съмнение, несигурност в тези показания, не се основава на обективно установените и възприети факти от въззивната инстанция. Последната е възприела срещата със св.Н. да се е случила след освобождаването на подс.С. от полицейското управление. Може да се заключи с положителност, че доказателствата не са интерпретирани превратно, в нарушение на правилата на логическото мислене, а останалите възражения се съотнасят към обосноваността на съдебния акт, което , известно е, не съставлява касационно основание. Доказателствата са анализирани последователно, със спазване направилата на логическото мислене, след отделната им оценка е пристъпено с необходимото внимание и към съвкупността.Изводите са логични, липсват подценени или необсъдени доказателства, поради което с положителност може да се заключи,че този мисловен процес на въззивната инстанция не страда от недостатъците, които му се придават. В един процес е необходимо да бъдат събрани важните и относими доказателства, отделните факти могат да бъдат установявани с множество или едно-единствено доказателство, като не множеството обективира действителността, а достоверността. Недостоверни доказателства, въпреки упреците в жалбата, въззивната инстанция не е възприела. Ако и свидетелите Д. Б. и Д. Г. да са имали друго процесуално качество в процеса, след признаването на вина и сключването на споразумение с държавното обвинение, то следва да бъде дадена вяра на показанията им, които установяват поведението на св.Н. (също сключил споразумение с обвинението). В това отношение и подсъдимия не спори, без в жалбата да посочи обаче обстоятелство, което дава основание да се счита, че св.Н. е мотивиран както да склони извършителите за това деяние, така и да набеди подс.С.. Такива обстоятелства не се сочат, по делото не се и откриват, единствено се открива личния мотив на подс.С. за отмъщение, макар и твърде незначително, с оглед ниската стойност на увреденото имущество. Поради това възраженията в насока достоверността на показанията на св.Н. следва да се отхвърлят. Що се отнася до възраженията относно недопускане на свидетели, трябва да се отбележи, че за установяване на едно отделно обстоятелство не са необходими много доказателства или доказателствени средства, понякога това не е и възможно. Определено за установяване на взаимоотношенията на подс.С. и св.Н. други свидетели не са били необходими, а за тези на св.С. с постр.Д. са събрани достатъчно, включително и писмени, които не могат да бъдат елиминирани от гласни доказателства, дори и от такива, поискани от защитата на подс.С.. В този смисъл правото на защита на дееца обективно не е било накърнено. Поради това касационният състав приема че доводите за допуснати процесуални нарушения закон изцяло за неоснователни. С оглед на изложеното и материалния закон е приложен правилно, като доводи в тази връзка не се навеждат. По отношение на наложеното наказание също не се правят възражения относно явна негова несправедливост, по начало се претендира оправдаване. Все пак иманентно в такова искане се включва и въпросът за размера на наложеното наказание .Съставът на ВКС счита, че наложеното наказание е определено под средния размер. Това е справедливо отмерване, а в известна степен и снизходително, тъй като подс.С. въвлича и други лица в осъществяване на престъпния си замисъл, по един укорим, користен начин, срещу заплащане. Това кара съставът на ВКС да заключи, че по-нататъшно снизхождение не е възможно. В заключение следва да се посочи, че наложеното наказание не е явно несправедливо, липсва очевидно несъответствие на обществената опасност на дееца и на деянието. По отношение на останалата част от присъдата и решението – разноски и произнасяне по веществените доказателства, съставът на ВКС не намери основание да се произнесе, изводите на съдилищата са правилни и законосъобразни в тази връзка, поради което те следва да бъдат потвърдени чрез потвърждаване на въззивното решение и да бъдат оставени също в сила. С оглед на това и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ в сила въззивно решение № 498/01.12.2016г. по ВНОХД № 878/2016г. по описа на Софийски апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове