Р Е Ш Е Н И Е № 99 гр. София, 01.07.2016 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното съдебно заседание на първи юни през две хиляди и шестнадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ при секретаря Александра Ковачева изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 824/2016 година Производството е по чл.303 и сл. ГПК. Образувано е по молба на М. Р. В. от [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение № 23 от 07.11.2013 г. по в. т. д. № 175/2013 г. на Силистренски окръжен съд и на решение № 61 от 21.10.201 г. по т. д. № 894/2014 г. на Върховен касационен съд, І т. о., на основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК. Молителката поддържа, че в резултат на допуснато съществено нарушение на чл.263, ал.1 ГПК, изразяващо се в пропуск да й бъде връчен препис от въззивната жалба на [фирма] срещу решение № 717 от 22.05.2013 г. по гр. д. № 3104/2011 г. на Силистренски районен съд, с което по реда на чл.422, ал.1 ГПК е признато за установено, че дължи на [фирма], солидарно с [фирма], сумата 15 000 лв. по запис на заповед от 25.07.2006 г., въз основа на който е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, е била лишена от възможност да се запознае с жалбата, да депозира отговор и да се присъедини към нея по реда на чл.265, ал.1 ГПК. Въпреки допуснатото процесуално нарушение, препятствало присъединяването към въззивната жалба, Върховният касационен съд не отменил въззивното решение и не върнал делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд с указания за връчване на препис от жалбата по реда на чл.263, ал.1 ГПК, за да бъде упражнено правото на присъединяване по чл.265, ал.1 ГПК. Изложените обстоятелства, според молителката, съставляват основание по чл.303, ал.1, т.5 ГПК за отмяна на постановеното от Силистренски окръжен съд въззивно решение и на решението на ВКС, І т. о., с което въззивното решение е обезсилено частично, а в частта по иска срещу [фирма] е оставено в сила. В съдебно заседание ответникът [фирма] - чрез процесуалния си представител по делото, оспорва молбата за отмяна като неоснователна и изразява становище за оставянето й без уважение. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, приема следното : По допустимостта на молбата за отмяна : Молбата за отмяна е допустима - подадена е от надлежна страна в тримесечен срок, броен от датата на постановяване на решението по т. д. № 894/2014 г. на ВКС, І т. о., с което Върховният касационен съд се е произнесъл по касационна жалба на [фирма] срещу решението по т. д. № 175/2013 г. на Силистренски окръжен съд. По основателността на молбата : С решение от № 717 от 22.05.2013 г. по гр. д. № 3104/2011 г. на Силистренски районен съд е признато за установено по реда на чл.422, ал.1 ГПК, че [фирма] и М. Р. В. дължат солидарно на [фирма] сумата 15 000 лв., представляваща неизпълнена част от задължение по запис на заповед за сумата 71 735.57 евро, издаден на 25.07.2006 г. от [фирма] и авалиран от М. В., и на основание чл.78, ал.1 ГПК са присъдени разноски на [фирма]. Препис от решението е връчен на двамата ответници чрез общия им пълномощник по делото адв. С. Н. на 27.05.2013 г. На 10.06.2013 г. в регистратурата на Силистренски районен съд е депозирана въззивна жалба от [фирма], представлявано от управителя М. Р. В. - чрез пълномощника адв. С. Н., срещу решението по гр. д. № 3104/2011 г. С разпореждане от 18.06.2013 г. първоинстанционният съд е разпоредил препис от жалбата да се връчи на ответника [фирма] за отговор в двуседмичен срок. След изтичане на срока за отговор делото е изпратено по компетентност на Силистренски окръжен съд. По жалбата на [фирма] в Силистренски окръжен съд е образувано т. д. № 175/2013 г., което е насрочено за разглеждане в открито заседание на 02.10.2013 г. За провеждане на заседанието е изпратена призовка до [фирма] и до М. Р. В. /приложена на л. 10 от въззивното дело/, която е връчена на общия им пълномощник адв. С. Н. на 09.09.2013 г. В проведеното на 02.10.2013 г. съдебно заседание въззивният съд е констатирал, че жалбоподателят [фирма] и въззиваемата М. В. са редовно призовани, но не изпращат представител, поради което е дал ход на делото и е обявил, че ще се произнесе с решение. С решение № 23 от 07.11.2013 г. Силистренски окръжен съд е отменил изцяло решението на Силистренски районен съд и е отхвърлил предявения по реда на чл.422, ал.1 ГПК установителен иск на [фирма] за съществуване на вземането по записа на заповед както по отношение на издателя [фирма], така и по отношение на авалиста М. В.. В мотивите към решението е прието, че първоинстанционното решение е обжалвано от двамата ответници. Против въззивното решение на Силистренски окръжен съд е подадена касационна жалба от [фирма], във връзка с която е образувано т. д. № 894/2014 г. по описа на ВКС, Търговска колегия. С решение № 61 от 21.10.2015 г. по т. д. № 894/2014 г. състав на ВКС, І т. о., е обезсилил решението на Силистренски окръжен съд в частта, с която след отмяна на решението по гр. д. № 3104/2011 г. на Силистренски районен съд е отхвърлен искът по чл.422, ал.1 ГПК срещу М. В.. Обезсилването е мотивирано със съображения, че М. В. не е подала въззивна жалба и не се е присъединила към въззивната жалба на [фирма], поради което по отношение на нея първоинстанционното решение е влязло в сила и въззивният съд не е имал правомощия да осъществява инстанционен контрол върху него. В частта за отхвърляне на иска срещу [фирма] решението на Силистренски окръжен съд е оставено в сила. Съобразявайки изложените обстоятелства, съставът на ВКС намира, че не е налице поддържаното основание по чл.303, ал.1, т.5 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение по т. д. № 175/2013 г. на Силистренски окръжен съд и на решението по т. д. № 894/2014 г. на ВКС, І т. о. Отмяна на влязло в сила съдебно решение на основанието по чл.303, ал.1, т.5 ГПК се допуска тогава, когато заинтересованата от отмяната страна, вследствие нарушаване на съответните съдопроизводствени правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана или когато поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее, не е могла да се яви по делото лично или чрез повереник. В изброените хипотези процесуалният закон признава на страната право да поиска отмяна на влязлото в сила решение, за да упражни ефективно защитата си в исковия процес, от която е била лишена поради невъзможността да вземе участие в делото като последица от нарушаване на съдопроизводствените правила от съда или от проявлението на особени непредвидени и непреодолими обстоятелства. Молителката М. Р. е обосновала правото си на отмяна по чл.303, ал.1, т.5 ГПК с твърдение, че вследствие нарушаване на разпоредбата на чл.263, ал.1 ГПК, задължаваща съда да й връчи препис от въззивната жалба на другия ответник, е била лишена от възможност да вземе становище по жалбата и да се присъедини към нея по реда на чл.265, ал.1 ГПК в производството по т. д. № 175/2013 г. на Силистренски окръжен съд. Преди всичко следва да се отбележи, че молителката е имала възможност да се защити срещу неблагоприятното за нея решение по гр. д. № 3104/2011 г., с което по реда на чл.422, ал.1 ГПК е признато за установено, че солидарно с другия ответник по иска [фирма] дължи на [фирма] посочената в решението парична сума, като подаде въззивна жалба срещу решението в срока по чл.258, ал.1 ГПК. Упражняването на правото на въззивна жалба е зависело изцяло от личната преценка на молителката, не и от това дали решението ще бъде обжалвано от другия ответник по иска, с което обжалване се свързва присъединяването по чл.265, ал.1 ГПК. В рамките на преклузивния срок по чл.258 ГПК молителката не е подала въззивна жалба и с изтичане на срока за обжалване първоинстанционното решение е влязло в сила по отношение на нея, в какъвто смисъл са изводите в решението по т. д. № 894/2014 г. на ВКС, І т. о. Като краен резултат пропускането на възможността за защита срещу първоинстанционното решение е последица от процесуалното поведение на самата молителка, а не от допуснато от съда нарушение на чл.263, ал.1 ГПК, което може да бъде подведено под основанието по чл.303, ал.1, т.5 ГПК. Извън изложеното молбата за отмяна е неоснователна поради това, че невръчването на препис от въззивната жалба на [фирма] на молителката не съставлява нарушение на съдопроизводствените правила по чл.263, ал.1 ГПК, релевантно за основанието по чл.303, ал.1, т.5 ГПК. Според задължителните указания в т.2 от Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. на ОСГТК на ВКС, които не са изгубили значение след влизането в сила на Гражданския процесуален кодекс от 2007 г., препис от въззивната жалба се връчва само на противната страна, а не и на необжалвалите обикновени и необходими другари на въззивника, с които той се намира на една и съща страна на процесуалното правоотношение. В съобразителната част на тълкувателното решение е разяснено, че препис от въззивната жалба се връчва на обикновения другар на въззивника само в случай, че предметът на въззивното производство включва и спор относно вътрешни отношения между другарите, породен от различното решение по делата им. В конкретния случай молителката и [фирма] са участвали в първоинстанционното производство в едно и също процесуално качество - като ответници по иска по чл.422, ал.1 ГПК, и поради естеството на спорното право са били обикновени другари в процеса. В молбата за отмяна не се твърди, а и във въззивната жалба на [фирма] не се съдържат данни в предмета на въззивното производство по т. д. № 175/2013 г. на Силистренски окръжен съд да е въведен спор, произтичащ от вътрешни отношения между ответниците - обикновени другари. С оглед на това и предвид задължителните указания в цитираното тълкувателно решение първоинстанционният, респ. въззивният съд, не е имал задължение по чл.263, ал.1 ГПК да връчва на молителката препис от въззивната жалба на другия ответник и невръчването на препис от жалбата не може да се квалифицира като нарушение на съдопроизводствените правила, предпоставящо отмяна на влезлите в сила решения на основанието по чл.303, ал.1, т.5 ГПК. Като самостоятелен аргумент за неоснователност на молбата за отмяна следва да се посочи и това, че въпреки невръчването на препис от въззивната жалба, молителката обективно е имала възможност да се присъедини към жалбата и да вземе участие във въззивното производство в качеството на присъединен другар на дружеството - въззивник. Съгласно чл.265, ал.1 ГПК, в хипотезата на обикновено другарство всеки от другарите по делото може не по-късно от първото заседание във въззивната инстанция да се присъедини към жалбата, подадена от неговия съищец или съответник, като подаде писмена молба с преписи според броя на страните. С нарочна призовка, адресирана до нея и получена от пълномощника й по делото, молителката е уведомена от Силистренски окръжен съд за насроченото по въззивната жалба на [фирма] съдебно заседание. От момента на получаване на призовката до приключване на заседанието на 02.10.2013 г. молителката е имала възможност да подаде молба по чл.265, ал.1 ГПК за присъединяване към жалбата, но правото на присъединяване не е упражнено. При тези факти по делото се налага извод, че неучастието на молителката във въззивното производство при условията на чл.265, ал.1 ГПК се дължи на собственото й процесуално бездействие, а не на допуснато от съда нарушение на чл.263, ал.1 ГПК, релевантно за основанието по чл.303, ал.1, т.5 ГПК. По изложените съображения молбата за отмяна следва да бъде оставена без уважение като неоснователна. Разноски не следва да се присъждат на ответника [фирма], тъй като не са претендирани. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на М. Р. В. от [населено място] за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК на влязлото в сила решение № 23 от 07.11.2013 г. по в. т. д. № 175/2013 г. на Силистренски окръжен съд и на решение № 61 от 21.10.201 г., постановено по т. д. № 894/2014 г. от състав на Върховен касационен съд, І т. о. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :