2 Р Е Ш Е Н И Е N 52 гр. София 20.04.2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в съдебно заседание на единадесети март две хиляди и петнадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ ЧЛЕНОВЕ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА при участието на секретаря Анета Иванова като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова гражданско дело N 5278/ 2013 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази: Производството е по чл. 290 и ГПК. С определение по чл.288 ГПК № 6 от 08.01. 2015г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Варненския апелативен съд № 80 от 27.05.2013г. по гр.д.№ 157/2013г. по жалбата на П. А. М. в частта, в която е осъден да заплати на основание чл. 92 ЗЗД на А. Й. Я. сумата 30 000 евро неустойка, уговорена с предварителния договор за замяна , сключен на 25.11.2008г. Ответникът А. Й. Я. изразява становище, че касационната жалба е неоснователна и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, първо гражданско отделение обсъди доводите на страните и намира следното: Варненският апелативен съд е потвърдил решението на Варненския окръжен съд от 11.01.2013г. по гр.д.№ 946/2011г., с което П. А. М. е осъден да заплати на А. Й. Я. сумата 30 000 евро на основание чл.92 ЗЗД. В. съд е приел, че на 25.11.2008г. е сключен предварителен договор за замяна на недвижими имоти между П. А. М. и А. Й. Я.. С влязло в сила решение на Апелативния съд [населено място] по в.гр.д.№ 401/11г. е отхвърлен иска на П. А. М. с правно основание чл. 19 ал.3 ЗЗД с решаващи мотиви, че поради вписаните възбрани на 19.11.2010г. и на 24.11.2010г. върху поземления имот, собственост на П. А. М., е налице неизпълнение на задължението му да осигури прехвърляне на свободно от тежести право на собственост към датата на падежа – 25.11.2010 г. Според въззивния съд с влизане в сила на това решение , предварителният договор се счита за развален и се дължи уговорената неустойка, предвидена за вреди, сравними с лишаването на заменителя А. Й. Я. от ползване на неговото жилище, като уговореният размер съответства на обичайно предвидимите в такива случаи вреди. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280 ал.1 т.1 ГПК поради констатирано противоречие на обжалваното решение със задължителната практика на ВКС - ТР 7/2013г. на ВКС, ОСГК и ТК по въпроса дали се дължи неустойка, уговорена за неизпълнение при разваляне на договора. В тълкувателното решение е направено разграничение между основанието за разваляне на двустранен договор, от една страна, и обезщетението за вредите от неизпълнението на договора – от друга и е прието, че не се дължи неустойка за забава по чл.92 ал.1 ЗЗД, когато двустранен договор, който не е за продължително или периодично изпълнение, е развален поради виновно неизпълнение на длъжника. Дължима в такава хипотеза е единствено неустойка за обезщетяване на вреди от неизпълнението поради разваляне , ако такава изрично е била уговорена. Решението на въззивния съд е постановено преди тълкувателното решение и му противоречи. Претенцията на ищеца е за заплащане на неустойка, уговорена за неизпълнение на клаузите в предварителния договор от 25.11.2008г. за замяна на недвижими имоти. Неустойката по чл. 92 ЗЗД обезпечава изпълнението на дадено задължение и служи за обезщетяване на вредите от неизпълнението, с нея се определя предварително техният размер и кредиторът се освобождава от задължението да ги доказва. Неустойката може да бъде уговорена за пълно неизпълнение или забавено или неточно изпълнение и се дължи само в предвидените в договора хипотези. При развалянето, последиците на договора включително и поетите задължения за неизпълнение, ако той не е за периодично или за продължително изпълнение, отпадат с обратна сила съгласно чл.88 ал.1 ЗЗД и страните си дължат връщане на даденото на основание чл.55 ал.1 ЗЗД. След като договорът бъде развален, отговорност за вреди под формата на неустойка може да се претендира само ако такава е уговорена при разваляне. В разглеждания случай въззивният съд не е направил това разграничение и решението му е неправилно поради нарушение на материалния закон. Неточни са и мотивите на въззивния съд, че предварителният договор за замяна на недвижими имоти, сключен на 25.11.2008г. е развален с влизане в сила на решението, с което е отхвърлен иска по чл.19 ал.3 ЗЗД. Развалянето на договори, с които не се прехвърлят, учредяват, признават или прекратяват вещни права върху недвижими имоти какъвто е предварителният договор за продажба /респ.замяна /, не се извърша по съдебен ред, то принадлежи на изправната страна и се извършва съгласно чл. 87 ал.1 ЗЗД с едностранно изявление, отправено до неизправната страна, което трябва да е писмено, когато и договорът, който се разваля, е сключен в писмена форма. За писмено предупреждение за разваляне по смисъла на чл. 87 ал.1 ЗЗД може да служи и исковата молба, с която се претендират последиците от разваления договор, както е в случая, а и изрично в хода на първоинстанционното производство /л.168/ е подадена молба от А. Й. Я. с направено в нея изявление за разваляне на предварителния договор. Следователно крайният извод на въззивния съд , че предварителният договор е развален, е правилен. Независимо от момента на развалянето на договора обаче, както вече се посочи, съобразно ТР 7/2013г. на ВКС, ОСГК и ТК, неустойка не може да се претендира. Ето защо обжалваното решение следва да се отмени на основание чл.281 ал.1 т.3 ГПК и делото да се реши по същество като предявеният иск с правно основание чл.92 ЗЗД се отхвърли като неоснователен. При този изход на делото на основание чл. 78 ал.3 ГПК на касатора – ответник по делото следва да се присъдят направените разноски за всички инстанции, които са в размер на 3339 лв., изчислени по компенсация поради уважаване само на един от обективно съединените искове. Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивното решение на Варненския апелативен съд № 80 от 27.05.2013г. по гр.д.№ 157/2013г. в частта, в която е потвърдено решението на Варненския окръжен съд № 57 от 11.01.2013г. по гр.д.№ 946/2011г. по иска с правно основание чл. 92 ЗЗД и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ ИСКА, предявен от А. Й. Я. ЕГН [ЕГН] съдебен адрес адв. Кр.М. [населено място] [улица] срещу П. А. М. ЕГН [ЕГН] с настоящ адрес [населено място], [улица] тяло А ет.6 ап.13 , за заплащане на сумата 30 000 /тридесет хиляди/ евро , представляваща неустойка по предварителен договор за замяна от 25.11.2008г. , ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното заплащане на сумата. ОСЪЖДА А. Й. Я. да заплати на П. А. М. сумата 3339 лв. разноски за всички инстанции. В останалата част по иска по чл.108 ЗС не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение и то е влязло в сила. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: