3 Решение по т.д. №939/11 на ВКС, ТК,ІІ т.о. Р Е Ш Е Н И Е № 23 гр. София, 13.02.2012 ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в открито заседание на 31 януари , две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА БОЯН БАЛЕВСКИ и при участието на секретаря С.С., като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №939/11 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.303 ал.1, т.5 от ГПК. Образувано е по молба на пълномощника на С. Х. Иванова в качеството й на [фирма] –гр.С., [улица] за отмяна по реда на чл. 303 и сл. от ГПК на решение №22 на Плевенски окръжен съд, постановено на 15.01.2009 г. по гр. д. №369/2008 г., с което се отменя първоинстанционното решение №36/11.04.2008 г. на РС-Плевен по гр.д. № 748/2007 г. и вместо него се постановява друго, с което са отхвърлени исковете на молителя срещу С. С. Д. като [фирма] –гр.П. с правно основание, както следва: чл.92 от ЗЗД за сумата от 8010,50 лева, на основание чл.55 ал.1 от ЗЗД за 8000 лева и за сумата от 200 лева-мораторна лихва по чл.86 от ЗЗД и е уважен насрещният иск срещу молителката за сумата от 2 942,80 лева със законните последици. В молбата за отмяна се навеждат доводи за наличие на отменително основание по чл. 303 ал.1, т.5 от ГПК: молителката като ищец по първоначалните искове е била лишена от възможността да участва в делото и не е била надлежно представлявана. Твърди се, че същата не е упълномощавала адвокат по делото, не е подписвала исковата молба като ищец и не била редовно призовавана за съдебното заседание на адреса на управление, а на адреса посочен в исковата молба. Ответникът по молбата за отмяна в писмен отговор изразява становище за нейната недопустимост. Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като прецени направените оплаквания и след проверка на данните по делото, констатира следното: Молбата за отмяна е допустима, подадена е от надлежна страна срещу влязло в сила на 09.10.2009 г. въззивно решение и в срока по чл.305, ал.1, т.5 от ГПК/ същият тече от датата на получаване на запорно съобщение по изп. дело № 20108160400078/2010 на ЧСИ К. рег.№ 816 с район на действие –ОС-Плевен, връчена й на 07.04.2010 г./. Постановеното въззивно решение е било обжалвано с касационна жалба от пълномощника на молителката-адв. Г., но ВКС не е допуснал касационно обжалване с определение №551 от 09.10.2009 г. постановено по т.д. №427/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., от която дата и влиза в сила въззивното решение, съгласно чл. 296, т.3 от ГПК. Разгледана по същество молбата за отмяна е неоснователна. Видно от данните по делото, молителката като ищца е сезирала съда с искова молба предявена на 14.02.2007 г., подписана лично от нея с посочен в молбата адрес, който съвпада с адреса посочен в търговския регистър като адрес на ищцата в качеството й на управител на предприятието на [фирма]. От приложеното пълномощно от 14.05.2007 г. и договор за правна защита № 0002452 от кочан на Плевенска адвокатска колегия, както и от протоколите от съдебните заседания в инстанциите по същество се установява, че ищцата е била надлежно представлявана от адвокат Г. Г. от П., която е извършвала процесуалноправни действия от нейно име и за нейна сметка по събиране на доказателства в откритите съдебни заседания пред първа инстанция. В производството пред въззивната инстанция по жалба на противната страна ищцата е била призовавана, както на посочения в молбата адрес, който съвпада с адреса посочен в търговския регистър като адрес на същата в качеството й на управител на предприятието на [фирма], така и на адреса на нейния пълномощник-адв. Г. в [населено място], [улица], като призовките за съдебно заседание на 02.07.2008 г. са връчвани лично, съответно на молителката Иванова и на адвокат Г. в предвидения за това срок преди съдебното заседание. Следователно са спазени правилата за връчване на призовки и съобщения, съгласно чл.41 ал.6 от ГПК /отм./ , чл. 46 от същия и чл.51 ал.4 от ГПК/отм./ . С оглед на изложеното настоящият съдебен състав на ВКС счита, че не е налице соченото основание по чл.303, ал.1, т.5 от ГПК за отмяна на атакуваното решение: молителят вследствие на нарушаване на правилата за призоваване пред съда е бил лишен от възможността да участва в делото, поради което молбата не следва да бъде уважена. В полза на ответника по молбата С. С. Д. като [фирма] –гр.П. следва да се присъдят разноските на същата по водене на настоящото дело в размер на 850 лева –платен адвокатски хонорар, съгласно отбелязването в самия договор за правна помощ. Мотивиран от горното съставът на второ отделение на Търговска колегия на Върховния касационен съд РЕШИ: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на пълномощника на С. Х. Иванова в качеството й на [фирма] –гр.С., [улица] за отмяна на основание чл. 303 ал.1, т.5 от ГПК на влязло в сила решение №22 на Плевенски окръжен съд, постановено на 15.01.2009 г. по гр. д. №369/2008 г.. ОСЪЖДА С. Х. Иванова в качеството й на ЕТ””АСО-С. Иванова” –гр.С. да заплати на С. С. Д. като [фирма] –гр.П. сумата от 850 лева-съдебни разноски. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.