Ключови фрази
Установителен иск * установяване право на собственост * правен интерес * допустимост на иск


4

Р Е Ш Е Н И Е
№ 405

С., 20.12. 2011 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на трети ноември две хиляди и единадесета година в състав:

Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева

При секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 6/2011 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.
С определение № 596 от 13.06.2011 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 376 от 22.07.2010 г. по в. гр. д. № 499/2010 г. на Пазарджишкия окръжен съд, с което решение № 440 от 19.12.2009 г. и допълнително решение № 90 от 22.03.2010 г. по гр. д. № 80/2009 г. на Пещерския районен съд са обезсилени, а производството по делото е прекратено.
К. - ищци искат въззивното решение да бъде отменено като неправилно, тъй като предявеният положителен установителен иск за собственост неправилно е приет за недопустим.
К. - ответници по иска, считат въззивното решение за неправилно в частта за разноските.
След подаване на касационните жалби, с допълнително решение № 393 от 14.09.2010 г. въззивният съд осъдил ищците Д. Г. К., Надежда Г. Ч. и С. Г. И. да заплатят на ответниците С. Л. Д. и С. Б. Д. 1 000 лева разноски пред въззивната инстанция.
Общината [населено място] - трето лице-помагач на страната на ответниците, не взема становище.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е положителен установителен иск за собственост на недвижим имот, съставляващ избен етаж от едноетажна жилищна сграда, построена в УПИ IV-524 от кв. 65 по плана на [населено място], и 1/2 ид. ч. от дворното място, който от момента на закупуването му през 1984 г. се владее от наследодателя на ответниците, а впоследствие - от тях.
За да приеме предявения иск за недопустим поради липса на правен интерес от търсената съдебна защита, въззивният съд се позовал на ТР № 178 от 30.06.1986 г. по гр. д. № 150/1985 г. на ОСГК на Върховния съд. Като счел, че този съдебен акт, който не е отменен, е задължителен за органите на съдебната власт съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт, съдът, с оглед данните по делото, че ответниците владеят имота, заключил, че ищците нямат правен интерес да защитят правото си на собственост с установителен иск, а следва да предявят осъдителен. Като постановено по недопустим иск, първоинстанционното решение е обезсилено.
Допълнителното решение, с което са присъдени 450 лева разноски, също е обезсилено като недопустимо по съображения, че с основното решение съдът вече е формирал воля и е присъдил разноски в размер на 670 лева. Ето защо ответниците е следвало да проведат защитата си не по реда на чл. 250 ГПК, а чрез искане за изменение в частта за разноските в срока за обжалване на първоинстанционното решение, който е пропуснат.
Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по поставения от касаторите - ищци въпрос: дали е допустим положителен установителен иск за собственост в случаите, когато вещта се владее от ответника, или собственикът на имота, за да защити правото си на собственост, следва да предяви ревандикационен иск по чл. 108 ЗС.
Тъй като въпросът за дължимостта на разноските по водене на делото, сторени от ответниците по иска - също касатори, е в зависимост от изхода на спора по допустимостта на предявения иск, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в неговата цялост.
По поставения от касаторите-ищци правен въпрос настоящият състав на Върховния касационен съд, І-во г. о., в правомощията си по чл. 291 ГПК, намира за правилна съдебната практика, изразена в решение № 1426 от 19.03.2009 г. по гр. д. № 5950/2007 г. на ВКС, II-ро г. о., с което е прието, че ищецът е в правото си да прецени вида и интензитета на търсената защита - с установителен или с осъдителен иск.
Спорът по принадлежността на правото на собственост върху дадена конкретна вещ може да даде повод било за установителен - положителен или отрицателен, било за осъдителен иск. Като предпоставка за допустимост на установителния иск, без оглед вида на защитаваното гражданско право, разпоредбата на чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./, сега чл. 124, ал. 1 ГПК /от 2007 г./, поставя изискването за интерес от установяването. За да съществува правен интерес, достатъчно е претендираното от ищеца право да се оспорва от ответника или последният да претендира отричано от ищеца право. Когато спорното право може да бъде предявено чрез осъдителен /или конститутивен/ иск, липсва интерес от установителния иск.
Това правно положение произтича от основния принцип, че щом защитата на накърненото материално право може да се осъществи чрез предявяване на осъдителния иск, недопустимо е да се предявява иск, с който няма да се получи пълна адекватна защита на твърдяното право. Освен това наличието на правен интерес е свързано и с процесуална икономия - законът не допуска да се създават две или повече процесуални правоотношения тогава, когато спорът може да се разреши само в един процес.
Доколкото обаче, правото на иск има за цел да удовлетвори нуждата и интереса на ищеца от защита, следва да се приеме тезата, застъпена в посоченото по-горе решение на Върховния касационен съд, че от преценката на ищеца зависи в какъв обем да потърси искова защита и в зависимост от това да предяви установителен, съответно осъдителен иск. Вярно е, че ако предяви осъдителен иск, ищецът би получил по-пълна по обем защита. Така, ако претенцията му бъде уважена, едновременно с признаване на правото на собственост той би получил и владението на имота. Ищецът обаче би могъл да се задоволи и с по-малка по обем, но ефикасна защита на своите права върху имота, като за него се окаже достатъчно да бъде установен обектът, върху който има права, както и действителният обем на притежаваните права. По този начин ще се внесе яснота и безспорност в отношенията между страните и ще се определи режимът на собственост върху вещта, в която всяка от страните счита, че има права.
По касационната жалба:
С оглед разрешението на въпроса, по който е допуснато касационното обжалване, следа да се приеме, че обжалваното решение е неправилно. Макар да е приел, че правният интерес на носителя на нарушеното материално право следва да определи вида на исковата защита, въззивният съд е счел предявения положителен установителен иск по чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ за собственост за недопустим, позовавайки се на ТР № 178/1986 г. на ОСГК на ВС. На първо място посоченият тълкувателен акт има за предмет въпрос, различен от сега поставения от касаторите-ищци, а именно: какъв иск може да предяви собственикът на недвижим имот против лицето, на което е издаден нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка - иск по чл. 108 ЗС или иск по чл. 431, ал. 2 ГПК /отм./. Действително, в мотивите е извършена и съпоставка между различните гражданскоправни искове за защита на правото на собственост - ревандикационния по чл. 108 ЗС, негаторния по чл. 109, ал. 1 ЗС и установителния по чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./, но тя не е част от диспозитива на тълкувателния акт. На второ място, тълкувателното решение не съставлява задължителна за съдилищата практика по смисъла на разясненията, дадени с т. 2 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС на РБ - не се касае за тълкувателно решение на Общото събрание на гражданската колегия, прието при действието на ЗСВ от 1994 г. /отм./ - чл. 86, ал. 2, или за тълкувателно постановление на Пленума на Върховния съд - чл. 59 ЗУС от 1976 г. /отм./.
С оглед изложеното, като е приел предявения положителен установителен иск за собственост за недопустим и е обезсилил първоинстанционното решение, въззивният съд е постановил неправилен съдебен акт. Той следва да се отмени, включително и в частта за разноските, присъдени с решението от 14.09.2010 г., произнасянето по които е в зависимост от изхода на спора, а делото съгласно чл. 293, ал. 3 ГПК следва да се върне на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия и решаване на спора по същество.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивното решение № 376 от 22.07.2010 г. и допълнителното решение № 393 от 14.09.2010 г. по в. гр. д. № 499/2010 г. на Пазарджишкия окръжен съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Пазарджишкия окръжен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: