Ключови фрази


О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 252
София, 20.05.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание тридесети април две хиляди и двадесета година в състав:

Председател:Маргарита Соколова
Членове:Светлана Калинова
Гълъбина Генчева

като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 375/2020 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. К. Г., подадена от пълномощниците адвокат Д. Г. и адвокат В. П., срещу въззивното решение № 6457 от 12.09.2019 г. по в. гр. д. № 16649/2018 г. на Софийския градски съд, ГО, II-Д въззивен състав.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу въззивно решение, което не е изключено от обхвата на касационния контрол и отговаря на изискванията по чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1. може ли да бъде възстановена запазена част при условията на чл. 36 ЗНсл чрез връщане на дарен имот в наследството, без участието на всички наследници с право на запазена част в производството, образувано по иск с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗНсл, и съответно без всички наследници с право на запазена част да са поискали възстановяването й; 2. може ли да бъде възстановена запазена част по реда на чл. 36 ЗНсл чрез връщане на дарен имот в наследството, при условие че наследникът със запазена част е починал и на основание наследствена трансмисия искът по чл. 30 ЗНсл е предявен от единия от неговите двама наследници, но без участието в делото и съответно без искане за възстановяването на запазената част от втория наследник на титуляра на това право.
По поставените въпроси се сочи следната практика на ВКС: т. 3, б. “в“ на Постановление на Пленума на ВС № 7/28.11.1973 г., решение № 2582/20.10.1973 г. по гр. д. № 1656/1973 г. на ВС, I-во г. о., решение № 8/17.02.1977 г. по гр. д. № 82/1976 г. на ОСГК на ВС, определение № 1401/30.12.2009 г. по гр. д. № 1314/2009 г. на ВКС, решение № 93/15.07.2015 г. по гр. д. № 138/2015 г. на ВКС, II-ро г.о., решение № 34 от 26.02.2015 г. по гр. д. № 6256/2014 г. на ВКС, II-ро г.о., решение № 311 от 01.09.2014 г. по гр. д. № 1952/2013 г. на ВКС, I-во г.о.
На следващо място касационното обжалване се поддържа на основанията по чл. 280, ал. 2, предл. 2 и 3 ГПК - поради недопустимост и очевидна неправилност /несправедливост/ на въззивното решение. Според жалбоподателя съдът по свой почин упражнил правото на възстановяване на запазена част на неучастващо в делото лице - В. Н. Г.. Връщайки дарения имот в наследството, съдът създал и за нея право на дял от него. От друга страна съдът осъдил жалбоподателя да заплати на ответницата М. С. Г. стойността на цялата разполагаема част от наследството, а не само на припадащата се на И. К. Г. част от тази сума. По този начин неучастващата в процеса В. Г. се обогатявала за сметка на жалбоподателя.
Насрещна касационна жалба е подадена от ответницата М. С. Г. чрез адвокат А. Д.. Жалбоподателката счита, че въззивното решение противоречи на закона и е необосновано. След като прекият наследник на В. Г. и наследодател на ищеца е показал чрез конклудентни действия, че не желае възстановяване на запазената част от наследството на майка си и е дарил своята идеална част на жалбоподателката, той е демонстрирал волята си имотът да остане изцяло нейна собственост. Освен това счита, че чл. 36 ЗНсл в частта, в която е предвидено връщане на имота в наследството, намира приложение само ако в състава на наследството влиза целият имот, а не идеална част от него. Освен това - когато има няколко наследника с право на запазена част и не всички са предявили иск за възстановяването й, чл. 36 ЗНсл в частта, в която е предвидено връщане на имота в наследството, не следва да намери приложение.
В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпросите: 1. при положение, че наследник с право на запазена част е починал преди да са изтекли 5 години от смъртта на наследодателя, като през този срок не само не е упражнил правото си да иска възстановяване на запазената част, а и недвусмислено изрично и чрез конклудентни действия е изразил, че не желае това, има ли право неговият наследник да иска възстановяване на запазената част на прекия си наследодател от неговия наследодател; 2. при положение, че в състава на наследството влиза не цял имот, а само идеална част от имота, следва ли да намери приложение чл. 36 ЗНсл в хипотеза, предвиждаща връщане на имота в състава на наследството и 3. при положение, че не всички наследници със запазена част са упражнили правото да искат възстановяване на накърнената със завещание или дарение запазена част, следва ли да намери приложение чл. 36 ЗНсл в хипотеза, предвиждаща връщане на имота в наследството.
При произнасяне по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:
Предмет на делото е иск по чл. 30, ал. 1 ЗНсл за намаляване на дарение, извършено от наследодателката В. С. Г..
В. Г. е починала на 24.04.2012 г. и е оставила за свои наследници дъщеря М. Г. и син К. Г., починал на 15.12.2016 г. и оставил за свои наследници съпруга В. Н. Г. и син И. К. Г..
Приживе В. Г. е дарила на дъщеря си М. Г. 4/6 идеални части от следния имот: източната половина от сградата близнак, заедно с 1/2 ид. ч. от УПИ ..... от кв. ... по плана на [населено място], местността „П.-Р.“. Дарението е извършено с нотариален акт № .../11.12.2007 г. и е предмет на предявения иск по чл. 30, ал. 1 ЗНсл.
В масата по чл. 31 ЗНсл се включват притежаваната от В. Г. 1/3 ид. част от нива, имот....... в [населено място], местност „М. л.“, както и 1/9 ид. ч. от 11 ниви в землището на [населено място] хан, [община]. Съгласно заключението на вещото лице стойността на 1/3 ид. ч. от нивата в [населено място] към момента на откриване на наследството - 24.04.2012 г., е 2 181.60 лв. /1/3 от 6 544.80 лв./, а стойността на 1/9 ид. ч. от нивите в [населено място] хан към същия момент е 1 415.56 лв. /1/9 от 12 740.04 лв./. Не се установява наследодателката да е имала задължения към трети лица към момента на смъртта си. На основание чл. 31, ал. 2 ЗНсл към наследствената маса следва да се добави и процесното дарение, чиято стойност е 113 026.67 лв. /4/6 от 169 540 лв./. Или общата стойност на масата по чл. 31 ЗНсл към момента на откриване на наследството е 116 623.83 лв.
Наследници по закон на В. Г. съгласно чл. 5, ал. 1 ЗНсл са ответницата М. Г. и К. Г., наследодател на ищеца И. Г.. Запазената част на наследниците по закон при две деца /В. не е оставила преживял съпруг/ е в размер общо на 2/3, или по 1/3 за всяко дете, а разполагаемата част е 1/3 - чл. 29, ал. 1 вр. чл. 5, ал. 1 ЗНсл.
Стойността на запазената част общо на наследниците по закон е 77 749.22 лв., а на всеки от тях е 38 874.61 лв. Стойността на разполагаемата част е 38 874.61 лв. Към момента на откриване на наследството наследодателката не е притежавала имущество на стойност, достатъчна за покриване размера на запазената част на К. Г., затова районният съд е приел, че искът по чл. 30, ал. 1 ЗНсл е основателен и следва бъде намалено дарението, извършено в полза на ответницата М. Г., до размера, необходим за допълване на запазената част на ищеца И. Г. - 38 874.61/116 623.83.
Предвид основателността на претенцията по чл. 30, ал. 1 ЗНсл, районният съд преценил действието на възстановяването на накърнената запазена част съобразно разпоредбата на чл. 36 ЗНсл, уреждаща последиците на това възстановяване при завет или дарение на недвижим имот. Посочил, че нейното приложение, при наличието на изискуемите предпоставки, се явява законна последица от уважаването на иска по чл. 30, ал. 1 ЗНсл, без да е необходимо това да е изрично поискано и е част от процедурата по възстановяване. С влизането в сила на решението по чл. 30, ал. 1 ЗНсл облагодетелстваният от завещанието или дарението губи права над частта, с която е накърнена запазената част на ищеца. Това, с което е надвишена разполагаемата част, следва да се върне в наследството за разпределение между наследниците, като връщането се осъществява в натура или в пари - в различните хипотези на чл. 36 ЗНсл.
Съгласно чл. 36, ал. 1 ЗНсл когато предмет на завета или дарението е недвижим имот и отделянето на част от него, за да се допълни запазената част на наследника, не може да стане удобно, в случай, че стойността на завещания или подарения имот, пресметната съгласно чл. 31, надвишава с повече от 1/4 разполагаемата част, имотът остава изцяло в наследството, а заветникът или надареният получават стойността на разполагаемата част. Ако не е надвишена 1/4, заветникът или надареният може да задържи целия имот и да възмезди наследника с пари според цената по време на намаляването. Посоченият начин на съпоставка между стойностите на дарения имот от една страна, и разполагаемата част, от друга, се извършва при положение, че всички наследници с право на запазена част са поискали нейното възстановяване. В случая единственият наследник по закон, който разполага с това право, го е упражнил, и надареният е наследник със запазена част, поради което съдът изследвал и посочените в специалната разпоредба на чл. 36, ал. 2 ЗНсл предпоставки и посочил, че ако те не са налице, то дареният имот следва да бъде върнат изцяло в наследството. В случая разпоредбата на чл. 36, ал. 2 ЗНсл не е приложима, тъй като извършената по тези правила съпоставка показва, че стойността на дарения имот в размер на 113 026.67 лв. надвишава значително сбора от разполагаемата част на В. Г. в размер на 38 874.61 лв. и запазената част на ищеца в размер на 38 874.61 лв. или общо в размер на 77 749.22 лв.
При това положение следва процесният имот да бъде върнат в наследството на В. Г., а ищецът да бъде осъден да заплати на ответницата 1/2 от стойността на разполагаемата част по време на намаляването. Съгласно заключението на вещото лице пазарната стойност на процесния имот към настоящия момент /момента на намаляването/ възлиза на 133 435.33 лв. / 4/6 от 200 180 лв./. Предвид обстоятелството, че дарението следва да се намали с 38 874.61/116 623.83, стойността на която квота възлиза на 37 675.56 лв., то ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответницата 22 908.36 лв. - аргумент от чл. 36, ал. 1, изр. 2, вр. изр. 1 ЗНсл.
Районният съд възстановил на основание чл. 30, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1 ЗНсл запазената част на К. Г. в размер на 1/3 от наследството на В. Г., като намалил с 38 874.61/116 623.83 дарственото разпореждане на В. Г., извършено с н. а. № .../11.12.2007 г. по иска, предявен от И. Г. срещу М. Г., върнал на основание чл. 36, ал. 1, изр. 1 ЗНсл дарените 4/6 ид. ч. в наследството на В. Г. и осъдил И. Г. да заплати на М. Г. на основание чл. 36, ал. 1, изр. 2 вр. изр. 1 ЗНсл сумата от 22 908.36 лв., представляваща 1/2 от стойността на разполагаемата част от наследството на В. Г. към момента на намаляването.
По въззивна жалба на М. Г. Софийският градски съд е приел следното:
Неоснователни са доводите във въззивната жалба, че К. Г. е изявил волята си да зачете желанието на своята наследодателка В. Г., като е дарил своята идеална част от процесния имот на ответницата. Ищецът, в качеството му на наследник на К. Г., разполага със самостоятелно право да иска възстановяване на запазената част от наследството на починалия К. Г., оставено от В. Г., като за упражняването му е без значение дали и другият наследник на К. Г. е упражнил своето право, както и обстоятелството, че К. Г. е извършил дарение на другата идеална част от правото на собственост върху процесния имот в полза на ответницата.
Въззивният съд възприел мотивите на районния съд относно формирането на масата по чл. 31 ЗНсл, като също определил стойността й на 116 623.83 лв., а стойността на разполагаемата част от наследството на В. Г. и на запазената част от него на К. Г. - на по 38 874.61 лв.
За да прецени дали е накърнена запазената част на К. Г. от наследството на В. Г., въззивният съд извършил сравнение между чистия актив от имуществото на наследодателката, който К. Г. е получил и неговата запазена част. Чистият актив се равнява на 3 597.16 лв. /2 181.60 лв. + 1 415.56 лв./, което е стойността на притежаваните от В. Г. недвижими имоти към датата на смъртта й без дарения недвижим имот. От този чист актив К. Г. е получил 1/2 на стойност 1 798.58 лв., тъй като с ответницата са наследили равни части от правото на собственост, притежавано от В. Г.. Следователно неговата запазена част е накърнена с 37 076.03 лв. /38 874.61 лв. – 1 798.58 лв./, поради което извършеното дарение е следвало да бъде намалено с 37 076.03/116 623.83. По тези съображения въззивният съд отменил първоинстанционното решение в частта, с която дарението е намалено за разликата над 37 076.03/116 623.83 до 38 874.61/116 623.83.
Въззивният съд споделил съображенията на районния съд досежно това, че в случая разпоредбата на чл. 36, ал. 2 ЗНсл не намира приложение и тъй като са налице предпоставките на чл. 36, ал. 1, изр. 1 ЗНсл, дареният имот следва да бъде върнат изцяло в наследството, а ищецът да заплати на надарената /ответницата/ стойността на разполагаемата част от наследството на В. Г. по цена към момента на намаляването. Съгласно заключението на вещото лице стойността на разполагаемата част по цени към момента на намаляването се равнява на 45 816.72 лв. /1/3 от 137 450.17 лв./, като не е налице основание за намаляване на тази сума с 1/2, както е постановил районният съд, тъй като след връщането на дарения имот изцяло в наследството ответницата следва да получи пълната стойност на разполагаемата част от наследството, или ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответницата още 22 908.36 лв., в какъвто смисъл въззивният съд постановил своето решение.
В останалата част първоинстанционното решение № 484018/10.09.2018 г. по гр. д. № 24804/2017 г. на Софийския районен съд, ІІІ-то г. о., е потвърдено като правилно.
Касационно обжалване следва да се допусне по първия въпрос, поставен в изложението към касационната жалба на ищеца И. Г., както и по третия въпрос в насрещната касационна жалба на ответницата М. Г., който е идентичен. Въпросът се състои в това може ли да бъде възстановена запазена част при условията на чл. 36 ЗНсл чрез връщане на дарен имот в наследството, без участие на всички наследници с право на запазена част, в производството, образувано по иск с правно основание чл. 30, ал.1 ЗНсл, и съответно без всички наследници с право на запазена част да са поискали възстановяването й. Въпросът е обуславящ по смисъла на т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като данните по делото сочат, че въззивният съд е постановил връщане на дарения имот в наследството при условията на чл. 36, ал. 1 вр. чл. 36, ал. 2 ЗНсл, като присъдил на ответницата стойността на цялата разполагаема част от наследството на В. Г., въпреки че искът по чл. 30, ал. 1 ЗНсл е предявен само от единия наследник на К. Г., чиято запазена част се възстановява. По този въпрос е налице и поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие на въззивното решение и посочените в изложението към жалбата на И. Г. решение № 93/15.07.2015 г. по гр. д. № 138/2015 г. на ВКС, ІІ-ро г. о., и решение № 311/01.09.2014 г. по гр. д. № 1952/2013 г. на ВКС, I-во г. о.
Не следва да се допуска касационно обжалване по втория въпрос в жалбата на И. Г., тъй като той е разновидност на първия. Не са налице основания за допускане на касационно обжалване и по останалите въпроси в насрещната касационна жалба на М. Г., тъй като те не са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Правото да се иска възстановяване на запазена част от наследството се погасява с общата 5 годишна давност. Когато не е упражнено от наследника с право на запазена част и той почине преди да е изтекъл давностният срок, това право преминава върху неговите наследници, тъй като е с имуществен характер. По тези въпроси няма колебание в практиката на ВКС. Има и практика на ВКС по втория въпрос в изложението и това изключва основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
И на последно място - не съществува вероятност въззивното решение да е недопустимо или очевидно неправилно. Дори при уважаването на иска на И. Г. по чл. 30, ал. 1 ЗНсл въззивният съд да е засегнал правата на В. Г., която не е предявила претенция за възстановяване на припадащата й се част от запазената част на К. Г., това би довело до неправилност, а не до недопустимост на въззивното решение. Очевидната неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК се различава от обикновения случай на неправилност на въззивното решение и в случая не е налице.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.

О П Р Е Д Е Л И:


ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 6457 от 12.09.2019 г. по в. гр. д. № 16649/2018 г. на Софийския градски съд, ГО, II-Д въззивен състав.
Указва на жалбоподателите И. К. Г. и М. С. Г. в едноседмичен срок от съобщението да внесат по 40 /четиридесет лв./ лева държавна такса по сметка на ВКС и в същия срок да представят по делото доказателства за внасяне на таксите, в противен случай жалбите им ще бъдат върнати.
След представяне на доказателства за внесени такси делото да се докладва за насрочване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: