Р Е Ш Е Н И Е № 93 Гр. София, 04 юни 2021 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в публичното заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и първа година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА ДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: МАЯ ЦОНЕВА МАРИЯ МИТЕВА С участието на секретаря Н. Пелова и в присъствието на прокурора Г. Стоянова като разгледа докладваното от съдия Цонева наказателно дело № 325/2021 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 346, т. 1 от НПК. Образувано е по касационна жалба на адв. П., защитник на подс. Н. Ю. А., против решение № 260028/05. 03. 2021 год., постановено от Апелативен съд – Варна (ВАС) по в. н. о. х. д. № 6/2021 год. В жалбата са релевирани всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК. Поддържа се, че съдът не е изпълнил задължението си за разкриване на обективната истина и неоснователно е отказал да удовлетвори доказателствените искания на защитата. Твърди се, че доказателствата са интерпретирани превратно, както и че присъдата почива на недопустими предположения вследствие на което е приложен неправилно материалният закон. Сочи се, че наказанието, наложено за престъплението по чл. 116 от НК, е явно несправедливо, тъй като са игнорирани част от смекчаващите отговорността обстоятелства. При условията на алтернативност са направени искания за отмяна на съдебния акт и за оправдаване на подсъдимия по всички обвинения или за изменение на решението в санкционната му част като бъде намалено наказанието за престъпление по чл. 116 от НК. В съдебно заседание защитникът поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения и допълнително изтъква като съществено нарушение на процесуалните правила непровеждането на очна ставка между подсъдимия и свид. А. М.. Пледира решението да бъде отменено и подзащитният му да бъде оправдан по трите обвинения. Подс. Н. А. се солидаризира с аргументите на защитата и настоява да бъде намалено наложеното му наказание. Повереникът на гражданската ищца и частна обвинителка Н. М. излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Пледира решението на въззивната инстанция да бъде оставено в сила. Представителят на върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 от НПК, съобрази следното: С присъда № 26005/07. 10. 2020 год., постановена по н. о. х. д. № 365/2019 год., Окръжният съд – Шумен е признал подс. Н. Ю. А. за виновен в това, че на 22. 05. 2019 год. в [населено място] по [улица], направил опит умишлено да умъртви Н. В. М., като макар деянието да е довършено, не са настъпили предвидените в закона и целени от дееца обществено опасни последици на това престъпление и деянието е извършено в условията на домашно насилие и предумишлено, поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 6а и т. 9 вр. чл. 115 вр. чл. 18, ал. 1 и чл. 54 от НК го е осъдил на петнадесет години лишаване от свобода. Подсъдимият е признат за виновен и в това, че по същото време и на същото място се заканил с убийство на А. М. и това заканване възбудило основателен страх от осъществяването му, поради което и на основание чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 и чл. 54 от НК е осъден на две години лишаване от свобода. Подсъдимият е признат за виновен и в това, че от 21. 05. 2019 год. до 22. 05. 2019 год. в [населено място] държал огнестрелно оръжие – преправен газов револвер, марка „марка“, модел „модел“ с фабричен номер /номер/, без да има за това надлежно разрешение, поради което и на основание чл. 339, ал. 1 и чл. 54 от НК НК е осъден на две години лишаване от свобода. На основание чл. 23 от НК съдът е наложил най-тежкото от така определените наказания лишаване от свобода – петнадесет години лишаване от свобода, търпимо при първоначален строг режим. На основание чл. 68, ал. 1 от НК е приведено в изпълнение наказанието в размер на една година и два месеца лишаване от свобода, наложено със споразумение № 105/18. 05. 2016 г. по н. о. х. д. № 1257/2016 год. на Шуменския районен съд, като е определен първоначален строг режим на изтърпяването му. Подсъдимият е признат за невинен в това на 22. 05. 2019 год. в [населено място] по [улица]да е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието е извършено при управление на МПС, поради което е оправдан по обвинението по чл. 325, ал. 3 вр. ал. 1 от НК. Подсъдимият е осъден да заплати на Н. В. М. сумата от 30 000 лв., представляваща уважена част на предявения граждански иск за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 22. 05. 2019 год. до окончателното изплащане на сумата. Съдът е зачел предварителното задържане на подсъдимия, възложил е в негова тежест направените по делото разноски и се е разпоредил с веществените доказателства. Първоинстанционният съдебен акт е проверен по жалба на подсъдимия и с решение № 260028/05. 03. 2021 год. е потвърден изцяло. Касационната жалба е допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на касационна проверка съдебен акт в законоустановения срок. Разгледана по същество същата е частично основателна. Преди да бъдат обсъдени доводите на касатора следва да се направи уточнението, че макар в жалбата да се поддържа, че те касаят приложението на материалния закон, преобладаващата част от тях по естеството си са относими към касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, защото са свързани с процесуалните правила за анализ и оценка на доказателствата. Именно на тези възражения следва да бъде даден отговор най-напред, тъй като евентуалната им основателност прави безпредметно произнасянето по оплакванията за неправилно приложение на закона и явна несправедливост на наказанието. По обвинението за престъпление по чл. 144, ал. 3 от НК: Внимателният прочит на материалите по делото не дава основание да се приеме, че с признаването на подсъдимия за виновен по този пункт на обвинението въззивната инстанция е допуснала претендираните нарушения на процесуалните правила. Не издържа на касационната проверка доводът, че присъдата почива на предположения. За да признае подс. А. за виновен по това обвинение, апелативният съд е споделил доказателствения анализ на първата инстанция и се е доверил на заявеното от свид. А. М., чиито показания са били интерпретирани съобразно действителния им смисъл и съдържание без да им се придава значение каквото те не притежават. Същевременно са били обсъдени и противостоящите им обяснения на дееца и са изложени убедителни съображения защо те не следва да бъдат кредитирани. Тезата на защитата, че е недопустимо осъдителната присъда да се основава върху показанията на един единствен свидетел е несъстоятелна. Процесуалният закон не предвижда подобно ограничение и това не е случайно, тъй като законодателят последователно прокарва позицията си, че в наказателния процес е недопустимо на доказателствата и средствата за тяхното установяване да бъде придавана предварително установена сила – чл. 14, ал. 2 от НПК. Именно поради това критериите за доказаност на обвинението не са количествени, а качествени. При положение, че свидетелските показания са информативни, логични и изчерпателни и в тях не се набелязват вътрешни несъответствия, не съществува процесуална пречка те да бъдат поставени в основата на осъдителната присъда, дори и когато са единственото доказателствено средство в подкрепа на обвинението. Тези принципни положения са били съобразени от инстанциите по фактите. Отчетено е било, че и в двата разпита на досъдебното производство, приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 371, т. 1 вр. чл. 283 от НПК, свид. А. М. добросъвестно и в подробности е пресъздал инкриминираните събития, като е описал както собствените си действия, така и тези на подсъдимия. Показанията му пред разследващ орган и пред съдия са съпоставени помежду им и в тях не са открити съществени противоречия. Напротив, свидетелят неизменно е поддържал, че след като прострелял бившата си съпруга, Н. А. насочил агресията си към него, заканвайки се, че ще го убие и при това съпроводил думите си, че ще го затрие, с произвеждане на още един изстрел. Тъкмо тази последователност на свид. А. М. е мотивирала долустоящите съдилища да оценят твърденията му като правдиви независимо от качеството му на пострадал. Неоснователен е упрекът, че обясненията на подсъдимия са отхвърлени произволно и неаргументирано. Суверенно право на инстанциите по фактите е да кредитират или не доказателствата по делото, стига да изложат съображения защо те не могат да бъдат оценени като отговарящи на обективната истина. Съдът не е обвързан в аналитичната си дейност от задължение винаги и при всякакви обстоятелства да дава вяра на обясненията на подсъдимия, когато те противоречат на други доказателствени източници. Прегледът на материалите по делото показва, че съдилищата по фактите са подходили с необходимата критичност към обясненията на подс. А.. Отчетена е двойствената им функция – на доказателствено средство и на средство за защита. Съобразено е, че що се отнася до произвеждането на още един изстрел след стрелбата по свид. Н. М., заявеното от А. съответства на показанията на пострадалия и на посоченото от свид. Н. М. за дочути от него първоначално три изстрела, последвани от размяна на реплики и от още един, четвърти изстрел. Всъщност единственото разминаване между твърденията на подсъдимия и пострадалия е относно наличието на вербална заплаха преди финалната стрелба, но предвид разказаното от свид. Н. М., че непосредствено преди нея е чул не само женски глас, но и мъжки гласове, убедително е защитен изводът, че обясненията на Н. А. досежно коментираното обстоятелство не отразяват истината и обслужват единствено защитната му теза. Несподеляемо е и възражението за недопустима пасивност от страна на въззивния съд поради това, че не е поставил в очна ставка подсъдимия и свид. А. М.. Наличието на противоречия между гласните доказателствени средства не предпоставя задължителното извършване на посоченото следствено действие. Този извод следва от логическото и смислово тълкуване на употребения от законодателя в чл. 143, ал. 1 от НПК израз „може да се направи очна ставка”. При положение, че съществуващите противоречия могат да бъдат преодолени чрез анализ и съпоставяне на доказателствените източници и са изложени убедителни и изчерпателни съображения кои от тях заслужават доверие (както е сторено в настоящия казус), непровеждането на очна ставка не съставлява основание за отмяна на въззивния съдебен акт. Неправилното приложение на материалния закон очевидно е изведено от касатора като последица от твърдените от него съществени нарушения на процесуалните правила, но при положение, че аналитичната дейност на апелативния съд не страда от пороците, визирани в касационната жалба, не е налице и касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Тук е мястото да се припомни, че върховната съдебна инстанция е обвързана от фактическите констатации на долустоящите съдилища и може да оправдае подсъдимия на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК само когато фактите, описани в проверявания съдебен акт, не сочат на извършено престъпление. Настоящият казус обаче не попада в тази хипотеза, защото фактологията, възприета от ВАС, дава основание деянието на подс. А. да бъде квалифицирано по чл. 144, ал. 3 от НК. По своето естество думите на Н. А., отправени към свид. А. М. в негово присъствие, че ще бъде убит, ще бъде затрит, че „няма да го има“ представляват закана за убийство по смисъла на цитираната разпоредба. Освен с думи заплахата към пострадалия е била обективирана и в произвеждането на четвърти изстрел в посока към превозното средство, зад което той е намерил укритие. В контекста на предходните прояви на подсъдимия, изразили се в следене на пострадалия, засичане на управлявания от него автомобил и произвеждането на три изстрела към свид. Н. М., тези действия законосъобразно са преценени като обективно годни да провокират основателни опасения, че заканата ще бъде осъществена. В съответствие със закона са и констатациите на ВАС досежно субективната страна на деянието, която е изведена от безспорно доказаното поведение на подсъдимия. Съвкупността от думите и действията, насочени към свид. А. М., убеждава, че в съзнанието на Н. А. са били формирани ясни представи, че се заканва с посегателство срещу живота на пострадалия, както и че по своите съдържание и насоченост тази закана е достатъчно сериозна, за да предизвика действителен страх у него. Предвид изложеното искането за оправдаване на подсъдимия по този пункт на обвинението не може да бъде удовлетворено. С оглед разпоредбата на чл. 347, ал. 1 от НПК и тъй като касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК изрично е заявено само касателно престъплението по чл. 116 от НК касационната инстанция няма основание да обсъжда вида и размера на наказанието, наложено за престъплението по чл. 144, ал. 3 от НК. По обвинението за престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК: И в тази част касационната жалба е неоснователна. Незаслужен е укорът на касатора за неоснователен отказ на въззивния съд да допусне изслушване на допълнителна балистична експертиза със задача да установи каква е енергията на изстреляния проектил. Поне що се отнася до съставомерността на деянието по чл. 339 от НК е било абсолютно ненужно събирането на доказателства за това обстоятелство. Достатъчно е било да се установи, че използваното от подс. А. оръжие притежава признаците на огнестрелно такова по смисъла на чл. 4, ал. 2 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ), т. е., че може да произведе изстрел с куршум или снаряд чрез действието на взривно вещество. По делото са изслушани две балистични експертизи, които са изследвали инкриминирания газов револвер, констатирали са въздействие върху него, провели са експериментална стрелба и са направили еднозначен извод, че след премахване на защитната муфа от техническа гледна точка той отговаря на законовите изисквания. Некоректно е позоваването от защитата на разпоредбите на чл. 54 и чл. 55 от ЗОБВВПИ. Цитираните правни норми са неотносими към разглеждания казус. Те визират задължения на лицата, придобили или разпоредили се с предупредително и сигнално или с пневматично оръжие с кинетична енергия над 24 джаула. Съгласно чл. 4, ал. 7 от ЗОБВВПИ тези два вида оръжие са класифицирани като неогнестрелни, като първият от тях е определен в §. 1, т. 8 от Допълнителните разпоредби на закона като устройство, което е проектирано само за употреба на халосни боеприпаси, на боеприпаси с дразнещи вещества и други активни вещества или на пиротехнически сигнални изделия и което не може да бъде преработено така, че да произвежда изстрел с куршум или снаряд чрез действието на взривно вещество, а вторият – като техническо средство, което чрез използване енергията на сгъстени газове може да изхвърля сачми, имащи дулен пробег, които получават целенасочено движение и причиняват механично поразяване на целта (§. 1, т. 24 от ДР на ЗОБВВПИ). Видно е, че за разлика от огнестрелните оръжия конструкцията и механизмът на действие на неогнестрелните такива или не позволяват изстрелването на твърди предмети, или ако го позволяват, това не се извършва с помощта на взривно вещество, а посредством действието на сгъстени газове. При положение, че инкриминираното оръжие е било преработено по начин, позволяващ изстрелването на куршум или снаряд чрез действието на взривно вещество за съставомерността на деянието по чл. 339, ал. 1 от НК е без значение каква е кинетичната енергия на изстреляния твърд предмет. Несъстоятелен е и доводът, че не е налице преправяне на оръжието от газово, т. е. от предупредително и сигнално в огнестрелно такова. Законът третира като огнестрелно оръжие всяко устройство, което е преработено така, че да произвежда изстрел с куршум или снаряд чрез действието на взривно вещество като не се интересува от начина на въздействие върху него. За класификацията на оръжието като огнестрелно е ирелевантно в какво се е изразила преработката – в премахване, прибавяне или замяна на детайли; без значение е и дали тя е осъществена с помощта на обичайни инструменти като отвертка, клещи и др. или е налагало използване на сложни апарати и уреди; законодателят не се интересува и какво е естеството на техническите операции, с които предупредителното и сигнално оръжие е превърнато в огнестрелно, респ. дали те изискват значителни усилия или не и дали предполагат сериозни технически познания и умения на лицето, извършило преработката. Този извод се основава на разпоредбата на §. 1, т. 6 от ЗОБВВПИ, съгласно която преработване е всяка техническа операция, която променя съществено не само основните характеристики на оръжието или основните му компоненти и части, така както последните са дефинирани в § 1, т. 22 и т. 35 от ЗОБВВПИ, но и неговите функции. С отстраняването на предпазната муфа е направена значителна промяна във функционалността на оръжието като му е придадена годност да изстрелва твърди тела. При положение, че е безспорно установено, че подсъдимият свободно и необезпокоявано е упражнявал фактическа власт върху оръжие с характеристиките на огнестрелно, правната квалификация на деянието по чл. 339, ал. 1 от НК е законосъобразна и няма основания касационната инстанция да упражни правомощията си по чл. 354, ал. 1, т. 2 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК. Доколкото по този пункт от обвинението също не е заявено оплакване за явна несправедливост на наказанието, няма основание настоящият състав да обсъжда вида, размера му и начина му на изтърпяване. По обвинението за престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6а и т. 9 вр. чл. 115 вр. чл. 18, ал. 1 от НК: За разлика от предходните два пункта касационната жалба е основателна що се отнася до обвинението за опит за убийство на пострадалата Н. М.. Основният спор между страните във връзка с това обвинение е свързан с годността на използваното от подсъдимия оръжие да причини смърт като се има предвид, че като боеприпаси Н. А. е използвал сачми от рибарски тежести, а на пострадалата е причинено увреждане с характеристиките на лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК. За да даде положителен отговор на така поставения въпрос, въззивната инстанция се е позовала на заключенията на единичната и тройната балистични експертизи, дефиниращи револвера като огнестрелно оръжие след отстраняване на предпазната муфа; обосновала е изводите си и с разясненията на съдебния лекар, че при попадане на проектила в друга част на главата пораженията биха били по-тежки. Както вече беше посочено, настоящият съдебен състав се солидаризира с изводите на долустоящата инстанция относно характеристиките на оръжието като огнестрелно след отстраняване на предпазната муфа. Не се поставя под съмнение и констатацията, че то е годно да произведе изстрел и да порази цел, включително и с избраните от подсъдимия „боеприпаси“. В същото време предвид разясненията, дадени от експертите в хода на първоинстанционното и въззивното съдебно следствие, тези обстоятелства се явяват недостатъчни за безспорен и категоричен извод, че в конкретния казус подсъдимият е действал по начин, годен да причини смъртта на бившата си съпруга. От вниманието на ВАС е убягнало посоченото от тримата специалисти по балистика при разпита им на въззивното съдебно следствие, че оръжието може да нанесе поражение в човешкото тяло, но не могат да конкретизират каква би била тежестта на увреждането, тъй като това е въпрос от компетентността на експерт с медицинско образование. Отсъства коментар и на още едно уточнение от вещите лица – че използваните от подсъдимия сачми не прилепват плътно към барабана, поради което част от газовете излизат свободно и е налице частична загуба на енергия при изстрела. От друга страна вещото лице д-р В. е посочило пред първостепенния съд, че изводът му за евентуална по-тежка травма при попадение на проектил в друга част на тялото се основава само и единствено на медицински критерии, но не се ангажира с категоричен отговор дали за степента на поражение на човешкото тяло значение имат твърдостта на проектила, пробивната му сила и кинетичната му енергия. Невъзможността да вземе отношение по така поставения от защитата въпрос експертът е аргументирал не само с отсъствието на специални знания по балистика, каквито той намира за необходими в случая, но и с обстоятелството, че не е виждал проектила, изваден от при оперативната интервенция на пострадалата, а е изготвил заключението си въз основа на рентгеновите снимки, направени непосредствено след постъпването ѝ в здравното заведение. Направените от експертите уговорки относно възможността да бъде причинена смъртта на свид. Н. М. и препращането към друга специалност извън тяхната недвусмислено показват, че за изясняване на този съществен за правилното решаване на делото въпрос е необходим комплекс от специални знания. За допускането на комплексна медико-балистична експертиза е настоявал и служебният защитник на подсъдимия, но искането му неправилно е било оставено без уважение. Пак с оглед използвания от Н. А. способ за възпроизвеждане на изстрел, а и с оглед субективната страна на деянието от съществено значение за правилното решаване на делото са били още две обстоятелства: разстоянието между подсъдимия и пострадалата при произвеждане на изстрелите и взаимното им разположение в този момент. Върху тях е акцентирала и защитата, поддържайки, че е възможно поразяването на свид. Н. М. да е последица от рикошет на някоя от трите изстреляни сачми. Въззивната инстанция е концентрирала вниманието си върху първия от тези проблеми и позовавайки се на показанията на пострадалата и обясненията на подсъдимия от досъдебното производство е приела, че изстрелите са произведени от непосредствена близост. В същото време изобщо не са били обсъдени възраженията, че не е установено по какъв начин проектилът е попаднал в задушно тилната област на главата на пострадалата. Съдът е приел, че в този момент бившата съпруга на подсъдимия е била наведена към предния десен прозорец на автомобила, но не е изследвала дали в такава позиция на тялото ѝ е възможно изстреляната сачма да засегне точно тази област на главата или не. Не са били обсъдени и показанията на свид. А. М. на досъдебното производство, приобщени по реда на чл. 371, т. 1 от НПК, които указват на друго разположение на бившите съпрузи, а игнорирането им е довело и до пропуск да бъде проверена достоверността им посредством използване специалните знания в областта на балистиката и съдебната медицина. Изложеното указва на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които налагат отмяна на въззивния съдебен акт в частта му, касаеща обвинението за престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6а и т. 9 вр. чл. 115 вр. чл. 18, ал. 1 от НК. В тази връзка следва изрично да се посочи, че така констатираните недостатъци в аналитичната дейност на въззивната инстанция засягат единствено обвинението за опит за убийство, но не и това за незаконно държане на огнестрелно оръжие, доколкото законът не въвежда изискване за съставомерността на деянието по чл. 339 от НК предметът на престъплението непременно да е годен да причини смърт при употреба по предназначение. Ето защо решението на ВАС следва да бъде оставено в сила в частта му, отнасяща се до осъждането на подсъдимия за престъпления по чл. 339, ал. 1 от НК и по чл. 144, ал. 3 от НК. Необходимо е обаче наложеното на основание чл. 23 от НК най-тежко наказание в размер на петнадесет години лишаване от свобода да бъде отменено; наложителна е и отмяна на решението в частта, с която е уважен гражданският иск на Н. М., тъй като исковата ѝ претенция се основава на фактите, свързани с посегателството срещу личността ѝ. Така мотивиран и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 вр. ал. 1, т. 5 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 260028/05. 03. 2021 год., постановено от Апелативен съд – Варна по в. н. о. х. д. № 6/2021 год. както следва: - в частта му, с която е потвърдена първоинстанционната присъда, с която подс. Н. Ю. А. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6а и т. 9 вр. чл. 115 вр. чл. 18, ал. 1 от НК; - в частта, с която на основание чл. 23 от НК като най-тежко наказание на подс. А. е наложено наказанието в размер на петнадесет години лишаване от свобода за престъплението по чл. 116, ал. 1, т. 6а и т. 9 вр. чл. 115 вр. чл. 18, ал. 1 от НК; - в частта, с която е потвърдена първоинстанционната присъда в гражданско-осъдителната ѝ част. ВРЪЩА делото за ново разглеждане в тези части от друг състав на Апелативен съд – Варна от стадия на допускане на доказателства. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.