6 6 Р Е Ш Е Н И Е №126 гр. София,30.10.2020 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в открито заседание на 14 октомври , две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА и при участието на секретаря Силвиана Шишкова като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №2042/19 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на процесуалния представител на „РЕЙ ЛИФТ“ЕООД ЕИК:[ЕИК] срещу решение №122 от 08.04.2019 г. по т.д. №109/2019 на ПАС , с което след отмяна на първоинстанционното решение №423/12.11.2018 г. по т.д. № 15/16 на ОС-Смолян е постановено друго , с което е отхвърлен предявеният от „Рей Лифт"ЕООД срещу „К."ООД, ЕИК 12058749 иск за сумите от : сумата 14 138.40 лева (четиринадесет хиляди сто тридесет и осем лева и 40 ст.) - за доставка и монтаж на два хидравлични товарни асансьора; сумата 3 320.40 лева (три хиляди триста и двадесет лева и 40 ст.) с ДДС - за доставка и монтаж на платка за управление на единия товарен асансьор със зав. № 75928ШЛ71588, модул за управление, авариен блок за врата и захранващ модул; сумата 3 630.00 (три хиляди шестотин и тридесет) лева - за монтаж на релси с конзоли на двата панорамни асансьора, претендирани като дължими по Договор за продажба, монтаж и въвеждане в експлоатация на асансьорни уредби от 01.08.2012 г., които вземания, с Договор за прехвърляне на вземания от 04.12.2017 г. са били прехвърлени от „Рей Лифт Трейдинг" ЕООД, ЕИК[ЕИК], на „Рей Лифт" ЕООД, ЕИК 175150748както и за сумата 6 438.20 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 22.02.2015 г. до 22.02.2018 г. и в частта за разноските. В КЖ се излагат оплаквания за нарушения на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Ответната страна „К.“ООД в писмен отговор се изразява становище за тяхната неоснователност. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и отговаря на предпоставките на чл.280 ал.3 ГПК, намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок. За да постанови решението си в обжалваната част, съставът на въззивния съд е приел като релевантни за спора следните факти: Искът е по чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД, за неплатено възнаграждение по сключения на 01.08.2012 г. между ответника „К." ООД, като поръчващ и купувач от една страна, и дружеството "Рей Лифт Трейдинг" ЕООД, като изпълнител и продавач от друга, на Договор за продажба, монтаж и въвеждане в експлоатация на асансьорни уредби Ищецът „Рей Лифт" ЕООД претендира , че е придобил „всички вземания" на изпълнителя „Рей Лифт Трейдинг" ЕООД по този договор, съобразно сключения между двете дружества договор за цесия от 04.12.2017 г.. За да установи новият кредитор „Рей Лифт" ЕООД активната си материална легитимация по отношение на твърдяния длъжник „К." ООД, следва да докаже съобщаването на тази цесия от предишния кредитор „Рей Лифт Трейдинг" ЕООД на длъжника „К." ООД. От този момент, прехвърлянето на твърдяните в процеса вземания на предишния кредитор „Рей Лифт Трейдинг" ЕООД по договора му с „К." ООД от 01.08.2012 г. - на новия кредитор „Рей Лифт" ЕООД ще породи действие спрямо длъжника „К." ООД -чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Според твърденията на ищеца „Рей Лифт" ЕООД прехвърлянето на процесиите вземания било съобщено от „Рей Лифт Трейдинг" ЕООД в качеството му на цедент на ответника "К." ООД в качеството му на длъжник по два начина: чрез писмо, изпратено и получено по електронен път и чрез писмено изявление, изпратено по пощата. Съдът е изложил следните съображения за това, защо счита, че нито един от тези два начина не е доказан по делото. Като приложение на исковата молба, въпросното електронно писмо е било представено от ищеца, но от него може само да бъде установено, че автор на изявлението е лице, което е ползвало съответния електронен адрес и че известието е било предназначено за юридическото лице „Krassin Ltd", както и че документът, наименован „Известие", е подписан от управителите на цедента и на цесионера. Налице е електронно изявление по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ), чийто автор (чл. 4, изр. 1-во ЗЕДЕУУ) е посочен като „инж. Т.", а като титуляр (чл. 4, изр. 2-ро ЗЕДЕУУ), т. е. като лице, от чието име е било извършено това електронно изявление, е посочено юридическото лице Rei Lift Ltd. („Рей Лифт" ООД). Това дружество обаче, първо, към вписаната в изявлението дата 04.01.2018 г., е не цедентът „Рей Лифт Трейдинг" ЕООД, който трябва да изпрати съобщението по чл. 99, ал. 4 ЗЗД, а цесионерът „Рей Лифт" ЕООД. Второ, представеното от ищеца (цесионера „Рей Лифт" ЕООД) „електронно изявление" не съдържа не само достоверна, а каквато и да било информация, дали това електронно изявление не само е било наистина изпратено до електронен адрес, който да е бил ползван от адресата „Krassin Ltd, но и дали писмото въобще е било изпратено на какъвто и да било електронен адрес , доколкото посоченият в търговския регистър електронен адрес на това дружество [електронна поща] дори не фигурира в главна или информативна част от електронното изявление, изпратено на 04.01.2018 г. от електронен адрес [електронна поща]. От това е направен извод, че не е било доказано нито постъпването на това електронно изявление от 04.01.2018 г. в конкретна, посочена от вписания адресат „К." ООД информационна система, нито - че адресатът е изтеглил това изявление въобще от някоя информационна система (чл. 10, ал. 1 ЗЕДЕУУ). Други доказателства, които да установят съобщаването на цесията на длъжника „К." ООД - по този твърдян от ищеца „електронен начин" -по делото няма, затова възражението на ответника, че по електронен път не е получавал съобщение от своя кредитор „Рей Лифт Трейдинг" ЕООД по чл. 99, ал. 4 ЗЗД, което пред него да легитимира ищеца „Рей Лифт" ЕООД като нов кредитор по Договора от 01.08.2012 г., е основателно. Според изложеното от съда, ответникът не може да установява твърдяния от него отрицателен факт на неполучаване на съобщението по чл. 99, ал. 4 ЗЗД, затова тежестта да установи съобщаването на цесията от предишния кредитор „Рей Лифт Трейдинг" ЕООД на твърдяния длъжник по вземането „К." ООД, е била на ищеца „Рей Лифт" ЕООД (чл. 154, ал. 1 ГПК). Другият начин, който, според ищеца „Рей Лифт" ЕООД, бил успешно използван от предишния кредитор „Рей Лифт Трейдинг" ЕООД за съобщаване на цесията, се установявал чрез приложеното „Известие за доставяне". От едната страна на този документ се вижда, че дружеството „Рей Лифт Трейдинг" ЕООД е изпратило до дружеството „К." ООД пощенска пратка, представляваща „писмо", на адрес [населено място], [улица] - към датата на изпращане на писмото 23.11.2017 г. - това наистина е бил вписания в търговския регистър адрес на получателя на пратката. А от другата страна на документа е било отбелязано, че вписаният в пратката адрес на получателя бил „преместен", така пратката не е могла да бъде връчена на адресата. И ищецът е направил и поддържа заключението, че предишният кредитор „Рей Лифт Трейдинг" ЕООД наистина е изпратил до длъжника „К." ООД съобщение за цесията от 04.12.2017 г. и че това съобщение наистина е било получено от „К." ООД. Съобщаването на цесията , по този конкретно твърдян от ищеца начин, е останало недоказано, доколкото, по делото няма никаква документална следа, какво точно е съдържало изпратеното на 23.11.2017 г. от „Рей Лифт Трейдинг" ЕООД до „К." ООД и посочено в известието към обратната разписка писмо. Освен това, в сключения между страните договор от 01.08.2012 г. изрично е било посочено, че като „адрес за кореспонденция" на „К." ООД страните ще използват не адреса, вписан в търговския регистър, а съвсем друг конкретен адрес: [населено място], [улица]". На този, при това изрично посочен в процесния договор адрес обаче, съобщение по чл. 99, ал. 4 ЗЗД, въобще не е било изпращано. От изложеното, според въззивния състав следва, че чрез използваните от ищеца „Рей Лифт" ЕООД доказателства не се доказва не само съобщаването на цесията от предишния кредитор „Рей Лифт Трейдинг" ЕООД на длъжника „К." ООД, но дори и самото изпращане на документа, чрез който съобщаването е можело да бъде извършено редовно , съобразно договора. Други доказателства, които да установят съобщаването на цесията на длъжника „К." ООД и по този втори, твърдян от ищеца начин, по делото няма, затова възражението на ответника, че чрез пощенска пратка от датата 23.11.2017 г. не е получавал съобщение от „Рей Лифт Трейдинг" ЕООД по чл. 99, ал. 4 ЗЗД, което да легитимира „Рей Лифт" ЕООД като кредитор по Договора от 01.08.2012 г., съдът е намерил също за основателно. Следователно, според съда, ищецът „Рей Лифт" ЕООД не е установил активната си материална легитимация на кредитор по вземания, породени от твърдяното неизпълнение на „К." ООД по процесния договор от 01.08.2012 г., затова предявените искове са неоснователни. По отговора на правния въпрос,по който е допуснато касационно обжалване и по правилността на обжалваното решение,настоящият състав на ВКС,Второ т.о.,намира следното: Касационно обжалване е допуснато по чл.280 ал.1,т.1 ГПК с определение №327/19.05.2020 г., постановено по настоящото дело по въпроса, следва ли съдът да зачете като съобщение за цесията на длъжника, приложеното към ИМ писмо за това, изходящо от цедента и цесионера, доколкото отрицателният отговор е в противоречие с този в практиката на ВКС: Р №3/16.04.2014 г. по т.д. № 1711/2013 на Първо т.о , Р № 123/24.06.2009 г. на ВКС по т.д.№12/2009г. на Второ т.о. и други.. Съставите на ВКС, постановили цитираните две решения категорично приемат, че получаването на уведомлението от длъжника е факт, настъпил в хода на процеса, който е от значение за спорното право и поради това следва да бъде съобразен при решаването на делото. Доколкото законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомлението, то получаването на същото в рамките на съдебното производство по предявен иск за прехвърленото вземане не може да бъде игнорирано. Уведомление, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата , съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99 ал.3 пр. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника , на основание чл.99 ал.4 ЗЗД. Това следва да бъде съобразено като факт, от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл. 235 ал.3 ГПК. Това е и позицията на ВКС, застъпена в множество още решения по чл.290 ГПК,която се споделя и от настоящия състав. Ето защо като е приел обратното въззивният състав е постановил решението си при съществено нарушение на съдопроизводствените правила-чл.235 ал.3 ГПК и на материалния закон-чл.99 ал.3 ЗЗД. Отделно от това, следва да се има в предвид, и че самото придобиване на вземането от цесионера става по силата на сключването на самия договор за цесия, доколкото от този момент последният поражда действие за страните по него. Уведомяването на длъжника е относимо към настъпването на задължението за изпълнението на прехвърленото задължение от страна на последния към придобилия вземането цесионер и в този смисъл не е изключва активната легитимация на цесионера, а е от значение за пасивната такава на ответника-длъжник. По този въпрос практиката на ВКС е също константно установена: напр. Р №239/15.05.2018 г. по т.д. №986/2017 г. на Първо т.о. и цитираните в него други решения по чл.290 ГПК. От изложеното следва, че решението на въззивния съд за неоснователност на иска, с оглед липсата на активна материалноправна легитимация на ищеца е незаконосъобразно и следва да се отмени. Доколкото при разглеждането и произнасянето по спора въззивният съд не е обсъдил, съгласно чл.236 ал.2 ГПК във връзка с чл.273 и чл.272 ГПК, нито едно от останалите доводи и възражения на страните във връзка с точното и пълно изпълнение от страна на цедента „Рей Лифт Трейдинг" ЕООД,в качеството му на доставчик и изпълнител по Договор за продажба, монтаж и въвеждане в експлоатация на асансьорни уредби от 01.08.2012 г., то делото следва да се върне за повторно разглеждане на въззивия съд, който да разгледа, обсъди и се произнесе по всички доводи и възражения по съществото на спора, доколкото, ако това бъде сторено за пръв път от касационната инстанция при условията на окончателно произнасяне по спора, това би лишило страните от правото на разглеждане на същия пред три инстанции. По отношение на разноските : Приложима е разпоредбата на чл.294 ал.2 ГПК. Водим от горното ВКС, състав на второ търговско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение №122 от 08.04.2019 г. по т.д. №109/2019 на ПАС. ВРЪЩА делото на Апелативен съд-Пловдив за повторно разглеждане от друг състав. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.