11 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 257 гр. София, 06.07.2020 година ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и девети юни през две хиляди и двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА АННА БАЕВА като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 778 по описа за 2020г. Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на ищеца „Петрол Холдинг“ АД /в неплатежоспособност/, [населено място] чрез синдика адв. И. В. В. срещу определение № 22 от 10.01.2020г. по в. ч. т. дело № 771/2019г. на Апелативен съд Варна, Търговско отделение, с което е потвърдено определение № 3155 от 05.09.2019г. по т. дело № 1981/2018г. на Варненски окръжен съд и „Петрол Холдинг“ АД /в неплатежоспособност/ е осъдено да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски апелативен съд държавна такса в размер 15 лв., която сума да се събере от масата на несъстоятелността. С потвърденото определение Варненски окръжен съд е спрял производството по т. дело № 1981/2018г. до приключване на производството по т. дело № 918/2018г. на Варненски окръжен съд на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното определение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излага съображения, че определението не е съобразено с действащата разпоредба на чл. 649 ТЗ; цитираното Тълкувателно решение по тълк. дело № 2/2017г. на ОСГТК на ВКС е неприложимо, доколкото се касае до различни последици на съдебните актове, постановени по искове с правно основание чл. 135 ЗЗД и тези, постановени в производството по чл. 649 ТЗ; неправилно е прието, че активната процесуална легитимация за предявяването на исковете по чл. 649 ТЗ принадлежи на кредитор с окончателно прието вземане – неоспорено, включено в одобрения от съда списък по чл. 692 ТЗ, оспорено, изменено от съда и неразгледано по исков ред по чл. 694 ТЗ или установено с решение по чл. 694 ТЗ или по чл. 637, ал. 4 ТЗ. В инкорпорирано в частната касационна жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК частният жалбоподател релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1, 2, 3 и ал. 2 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, с акт на Конституционния съд на Република България и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото; определението е очевидно неправилно: 1. Допустимо ли е предявяване на иск с правно основание чл. 135 ТЗ от „отделен кредитор“ по отношение на длъжник, спрямо който е открито производство по несъстоятелност, последиците от уважаването на който ще се изразят в това, че обявената недействителност на действията ще ползват само кредитора ищец и няма да имат действие по отношение на другите кредитори на длъжника, макар длъжникът да е в несъстоятелност? 2. В какво качество действа синдикът на несъстоятелния длъжник, когато е служебно конституиран в производството по заведен от кредитора иск по чл. 649 ТЗ? 3. При служебно конституиран синдик в производството по чл. 649 ТЗ субективните предели на силата на пресъдено нещо на съдебното решение простират ли се по отношение на всички кредитори в производството по несъстоятелност, доколкото синдикът се явява техен процесуален субституент или подобни субективни предели са налице само при предявен от синдика иск? По отношение на посочените три процесуалноправни въпроса частният жалбоподател поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – противоречие с решение № 344/24.01.2019г. по т. д. № 38/2018г. на ВКС, ТК, II т. о. 4. Кога възниква правото на кредиторите да предявят искове за отмяна на действия, които ги увреждат – към момента, в който вземането им е включено в одобрения от съда списък на приети вземания по чл. 692 ТЗ или от момента, в който вземането им се счита за прието по смисъла на чл. 693 ТЗ? – по този въпрос частният жалбоподател твърди противоречие с решение № 4/11.03.2014г. по конст. д. № 12/2012г. на Конституционния съд на Република България /чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК/. 5. Намира ли приложение разрешението, дадено с Тълкувателно решение по тълк. д. № 2/2017г. на ОСГТК на ВКС по отношение на иска по чл. 135 ЗЗД и преюдициалността на производството за вземането на кредитора и при предявените искове по реда на чл. 649 ТЗ в рамките на открито производство по несъстоятелност? – по този въпрос касаторът се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Синдикът на „Морско казино“ ЕАД /в несъстоятелност/ Т. Д. И. не изразява становище по частната касационна жалба. Ответникът „Морско казино“ ЕАД /в несъстоятелност/, [населено място] чрез особения представител адв. М. П. Б. оспорва частната касационна жалба и поддържа становище за правилност на въззивното определение по съображения, изложени в писмен отговор. Релевира доводи за липса на твърдените предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт. Счита, че решение № 344/24.01.2019г. по т. д. № 38/2018г. на ВКС, ТК, II т. о. е неотносимо, тъй като в него е разгледан въпроса за предявен иск по чл. 135 ЗЗД във връзка с чл. 649, ал. 1 ТЗ преди откриване на производство по несъстоятелност, какъвто иск в случая не е предявен. Поддържа тезата за наличие на преюдициалност в контекста на Тълкувателно решение от 09.07.2019г. по тълк. д. № 2/2017 на ОСГТК на ВКС. Излага съображения за неотносимост на решение № 4/11.03.2014г. по конст. д. № 12/2012г. на Конституционния съд на Република България поради това, че формулираните в частната касационна жалба въпроси не са предмет на произнасяне в решението на Конституционния съд. Ответникът „Морска градина Варна“ АД, [населено място] чрез процесуален представител адв. Н. К. оспорва частната касационна жалба и поддържа становище за липса на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, тъй като нито един от поставените от частния жалбоподател въпроси не е обсъждан от Апелативен съд Варна, същите не са формирали крайните изводи на въззивната инстанция, частният жалбоподател не е обосновал защо поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Счита, че въззивното определение е правилно, поради което не е налице и основанието по чл. 280, ал. 2 ГПК. Ответникът А. И. Т. от [населено място] не изразява становище по частната касационна жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и релевираните от страните доводи, приема следното: Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния едноседмичен срок, насочена е срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в изложението се съдържа твърдение за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 и ал. 2 ГПК. За да потвърди първоинстанционното определение № 3155/05.09.2019г. по т. дело № 1981/2018г. на Варненски окръжен съд, въззивният съд е приел, че са налице предпоставките за спиране на исковото производство на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по т. дело № 918/2018г. на Варненски окръжен съд. Констатирал е, че предмет на спряното производство по т. дело № 1981/2018г. на Варненски окръжен съд са предявени в условията на евентуалност искове от „Петрол Холдинг“ АД, представлявано от синдика И. В. и изпълнителния директор О. Т., срещу „Морско казино“ ЕАД, „Морска градина Варна“ ЕАД и А. И. Т., както следва: 1/ Главен иск с правно основание чл. 135 ЗЗД във връзка с чл. 649, ал. 1 ТЗ за обявяване за недействителни по отношение на ищеца „Петрол Холдинг“ АД на поредица от две увреждащи сделки /покупко - продажба, обективирана в нотариален акт № 55, том I, рег. № 1058, дело № 53/26.02.2015г., по силата на която длъжникът „Морско казино“ ЕАД /в несъстоятелност/ се е разпоредил със собствен недвижим имот в полза на „Морска градина Варна“ ЕАД, и договорна ипотека по нотариален акт № 131, том V, рег. № 9501, дело № 834/11.12.2017г., сключена между приобретателя на имота по първата сделка и А. И. Т./, като ищецът, представляван от синдика и органния представител, е обосновал активната си легитимация по иска с качеството си на кредитор на ответника „Морско казино“ ЕАД /в несъстоятелност/ с парично вземане, произтичащо от договор за заем, признато от съда по несъстоятелността до размер 663 207.64 лв., а пасивната легитимация на ответниците е аргументирана с твърдения, че процесните сделки увреждат, както ищеца-кредитор, така и всички кредитори на длъжника „Морско казино“ ЕАД /в несъстоятелност/. По отношение на този иск съдебният състав излага съображения, че същият не може да бъде квалифициран като предявен във връзка с несъстоятелността на „Морско казино“ ЕАД, предвид предприетата от ищеца защита, определяема от конкретно заявения петитум, който е за обявяване за недействителни на увреждащите сделки само по отношение на ищеца “Петрол Холдинг“ АД /в неплатежоспособност/, а не и по отношение на останалите кредитори на несъстоятелността. Въпреки че в допълнителната искова молба се уточнява, че силата на пресъдено нещо по иска по чл. 135 ЗЗД, който следва да се приеме за свързан с производството по несъстоятелността на „Морско казино“ ЕАД, ще се разпростре по отношение на всички кредитори на този длъжник, не е направено изменение на петитума на главния иск. При предявяването на иска по чл. 135 ЗЗД синдикът не е действал като процесуален субституент на кредиторите на несъстоятелността на „Петрол Холдинг“ АД, а като представляващ „Петрол Холдинг“ АД в качеството му на кредитор на „Морско казино“ ЕАД, заедно с органния представител. Въззивната инстанция е приела, че искът по чл. 135 ЗЗД, предявен от отделен кредитор срещу ответник, който е в открито производството по несъстоятелност, е допустим, като последиците от уважаването му ще се изразят в това, че обявената недействителност на действията, с които длъжникът уврежда кредитора, ще ползват само кредитора-ищец и няма да имат действие по отношение на другите кредитори на длъжника, макар длъжникът да е в несъстоятелност; интересът от тази защита е в зависимост от развитието на производството по несъстоятелност, респективно от това дали и доколко ще бъде допустимо в някакъв момент индивидуално принудително изпълнение срещу длъжника “Морско казино“ ЕАД /в несъстоятелност/. 2/ Евентуалният иск е с правно основание чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ за попълване масата на несъстоятелността на „Морско казино“ ЕАД - за обявяване за недействителни на посочената поредица от две сделки по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Морско казино“ ЕАД поради това, че даденото по първата сделка значително надхвърля полученото. По този иск ищецът, представляван от синдика и от органния представител, действа като процесуален субституент на кредиторите на несъстоятелността на ответното дружество „Морско казино“ ЕАД. Съдебният състав е приел, че по висящия главен П. иск е пряко приложимо разрешението по т. 2 от Тълкувателно решение № 2/09.07.2019г. по тълк. дело № 2/2017г. на ОСГТК на ВКС. Въззивният съд е установил също, че е налице висящо производство по т. дело № 918/2018г. на Окръжен съд Варна по предявен срещу „Петрол Холдинг“ АД отрицателен установителен иск по чл. 694, ал. 1, т. 1 ТЗ, с решението по който ще се разреши спорът за съществуване на вземането в размер 663 207,64 лв., с което ищецът фигурира в коригирания от съда по несъстоятелността списък на приетите вземания, предявени от кредиторите на „Морско казино“ ЕАД, и на което същият основава качеството си на кредитор на „Морско казино“ ЕАД /в несъстоятелност/. Поради това е направил извод за преюдициалност на спора по посоченото т. д. № 918/2018г. на Окръжен съд Варна по отношение на производството по главния иск. За да приеме, че е налице преюдициалност, засягаща активната процесуална легитимация, и по евентуалния иск с правно основание чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ, съдебният състав е посочил, че кредитор, притежаващ надлежна легитимация за предявяване на посочените в чл. 649, ал. 1 ТЗ искове, е този с окончателно прието вземане – неоспорено, включено в одобрения от съда списък по чл. 692 ТЗ, оспорено, изменено от съда и неразгледано по исков ред по чл. 694 ТЗ или установено с решение по чл. 694 ТЗ или по чл. 637, ал. 4 ТЗ. Поради това е заключил, че по евентуалния иск преюдициалността на спора по т. дело № 918/2018г. на Окръжен съд Варна се изразява в разрешаване на въпроса за липсата или наличието на положителна процесуална предпоставка за надлежно упражняване право на иск от „Петрол Холдинг“ АД, като процесуален субституент на кредиторите на несъстоятелността на „Морско казино“ ЕАД. Допускането на касационно обжалване на въззивен съдебен акт съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на делото и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда в обжалвания съдебен акт. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора, респективно частния жалбоподател твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Посоченият от частния жалбоподател в т. 1.1. от частната касационна жалба, раздел ІІ процесуалноправен въпрос е важен, но както и да бъде решен, същият не би променил изхода на спора, тъй като производството е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК и по евентуалния иск, спрямо който въпросът е ирелевантен. Формулираните в т. 1.2. и т. 1.3. от частната касационна жалба, раздел ІІ процесуалноправни въпроси не отговарят на основното изискване за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по чл. 280, ал. 1 ГПК поради това, че въззивният съд не ги е обсъждал и същите не са обосновали правните изводи на въззивната инстанция. Освен това по посочените три процесуалноправни въпроса не е налице и допълнителната предпоставка на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, защото цитираното решение № 344/24.01.2019г. по т. д. № 38/2018г. на ВКС, ТК, II т. о. е постановено при друга хипотеза – само по иск с правно основание чл. 135 ЗЗД, предявен преди решението за откриване на производство по несъстоятелност на ответника – длъжник, какъвто не е настоящият случай. Следва да се отбележи също, че въззивният съд не е отрекъл действието на влязлото в сила решение по чл. 649, ал. 1 ТЗ по отношение на длъжника, синдика и всички кредитори /предвиденото в чл. 649, т. 5 ТЗ изключение относно действието на решението по отменителния иск/. Четвъртият процесуалноправен въпрос /по т. 2.1., раздел ІІ от частната касационна жалба/ е релевантен, с оглед извършената преценка за преюдициалност на производството по т. дело № 918/2018г. по отрицателния установителен иск по чл. 694, ал. 1, т. 1 ТЗ /за установяване несъществуване на вземането на „Петрол холдинг“ ЕАД в размер 663 207,64 лв., с което ищецът фигурира в коригирания от съда по несъстоятелността списък на приетите вземания, предявени от кредиторите на „Морско казино“ ЕАД, и на което същият основава качеството си на кредитор на „Морско казино“ ЕАД/ спрямо предявените по т. дело № 1981/2018г. на Окръжен съд Варна в евентуално съединение искове по чл. 135 ЗЗД и чл. 135 ЗЗД във връзка с чл. 649, ал. 1 ТЗ. Доводът на частния жалбоподател за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по този въпрос по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК е неоснователен, тъй като не е осъществена допълнителната предпоставка на т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК. В цитираното от частния жалбоподател решение № 4/11.03.2014г. по конст. д. № 12/2012г. на Конституционния съд на Република България /чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК/ релевантният за настоящото дело процесуалноправен въпрос не е разрешен, а Конституционният съд се е произнесъл по въпроса за установяване на противоконституционност на § 14, ал. 1 в частта „и искови производства за попълване на масата на несъстоятелността“, изцяло на § 14, ал. 2 и на § 15 от ПЗР ЗИДТЗ /ДВ, бр., 20/28.02.2013г./. Посоченият в раздел ІІ, т. 2.2. от частната касационна жалба процесуалноправен въпрос съответства на мотивите на въззивното определение, същият е от значение за изхода на спора и е обусловил правните изводи на въззивната инстанция, поради което е релевантен. Предвид липсата на създадена константна практика на ВКС по този въпрос и с оглед възможността за противоречивото му разрешаване от съдилищата се налага извод, че е изпълнено и допълнителното изискване на чл. 280, ал. 1 т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт. По релевантния процесуалноправен въпрос: Искът по чл. 135, ал. 1 ЗЗД представлява средство за защита на кредитора, както на парично, така и на непарично вземане, в случай, че неговият длъжник предприема увреждащи действия, с които намалява имуществото си и/или затруднява удовлетворението от него, т. е. накърнява общото обезпечение на кредитора, предвидено в чл. 133 ЗЗД. Целта на П. иск е да бъдат обявени за недействителни спрямо кредитора действията на длъжника, с които той го уврежда. Увреждащата сделка остава действителна за страните по нея /прехвърлител и приобретател/, но се счита за недействителна по отношение на кредитора-ищец и той може да насочи изпълнението за удовлетворяване на вземането си към прехвърленото имущество, независимо, че то е преминало в патримониума на приобретателя. Правото на кредитора да иска обявяване за недействителни спрямо него на увреждащите го актове на длъжника по реда на чл. 135 ЗЗД е предпоставено от наличие на действително вземане. Съгласно т. 2 от Тълкувателно решение № 2/09.07.2019г. по тълк. д. № 2/2017г. на ОСГТК на ВКС налице е връзка на преюдициалност по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК между производството по предявен от кредитора иск за вземането му и предявен иск по чл. 135 ЗЗД за обявяване на относителна недействителност на извършени от длъжника действия, увреждащи кредитора. С разпоредбите на чл. 645, ал. 3 и ал. 4, чл. 646, чл. 647 и чл. 649, ал. 1 ТЗ във връзка с чл. 135 ЗЗД са обявени за относително нищожни или относително недействителни спрямо кредиторите на несъстоятелния длъжник определени сделки и действия с права от масата на несъстоятелността. Посочените разпоредби уреждат специфични за производството по несъстоятелност искове, чиято цел е защита на кредиторите, гарантиране на възможността за тяхното удовлетворяване и съхраняване на масата на несъстоятелността, респективно връщане в масата на несъстоятелността на неправомерно излязлото от патримониума на длъжника имущество. Исковата защита по чл. 645 – чл. 647 ТЗ и чл. 649, ал. 1 ТЗ във връзка с чл. 135 ЗЗД е правно средство за попълване на масата на несъстоятелността. Специалният П. иск по чл. 649, ал. 1 ТЗ във връзка с чл. 135 ЗЗД има за предмет правни действия, разкриващи общи признаци на противоправността, характерни и за иска по чл. 135 ЗЗД, но за разлика от него е основан и на накърняване на масата на несъстоятелността, като наличието на висящо производство по несъстоятелност срещу длъжника е процесуална предпоставка за неговата допустимост. За разлика от решението по основния П. иск по чл. 135 ЗЗД, влязлото в сила решение по специалния иск по чл. 649, ал. 1 ТЗ във връзка с чл. 135 ЗЗД има действие за длъжника, синдика и всички кредитори /чл. 649, ал. 5, изр. 2 ТЗ/. Сделката е действителна в отношенията между страните по нея, но се счита за недействителна по отношение на всички кредитори на несъстоятелността. Искът по чл. 135 ЗЗД се предявява от кредитор с действително вземане, докато специалният иск по чл. 649, ал. 1 ТЗ във връзка с чл. 135 ЗЗД може да бъде предявен от синдика, а при негово бездействие – от всеки кредитор на несъстоятелността /чл. 649, ал. 1 ТЗ/. Целта на втората хипотеза е да бъдат защитени интересите на кредиторите при неоправдано бездействие на синдика. Съгласно чл. 649, ал. 3, изр. 1 ТЗ, когато искът е предявен от кредитор, съдът служебно конституира синдика като съищец, тъй като в тази хипотеза кредиторът има съвместна процесуална легитимация със синдика. Целта е да се избегнат паралелни производства, заведени от кредитори на несъстоятелността и от синдика. Синдикът защитава общия интерес на участниците в производството и има задължение да издирва и попълва масата на несъстоятелността. Целта на специалния П. иск в производството по несъстоятелността е да бъдат обявени за недействителни спрямо всички кредитори на несъстоятелността правни сделки и действия на длъжника, с които той ги уврежда. Поради специфичните цели на П. иск по чл. 649, ал. 1 ТЗ във връзка с чл. 135 ЗЗД /насочен е към попълване на масата на несъстоятелността с цел универсално удовлетворяване на кредиторите/ и предвид процесуалното качество на синдика като субституент, вкл. констиутирането му като съищец на основание чл. 649, ал. 3, изр. 1 ТЗ, се налага извод, че не е налице основание за спиране на производството по иска по чл. 649, ал. 1 ТЗ във връзка с чл. 135 ЗЗД при наличието на висящ процес по иск за установяване несъществуване на прието вземане по чл. 694, ал. 1 ТЗ, на което кредиторът-ищец основава качеството си на кредитор на длъжника. Самостоятелната активна легитимация на синдика по иска и участието му като съищец в производството по чл. 649, ал. 1 ТЗ във връзка с чл. 135 ЗЗД гарантира провеждане на производството и защитата на всички кредитори на несъстоятелността и в случаите, в които кредиторът-ищец не установи качеството си на кредитор. Съгласно чл. 649, ал. 3, изр. 1 ТЗ съдът е длъжен служебно да конституира като съищец синдика на ответника-длъжник и когато кредитор на несъстоятелността е предявил иск по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ. И в този случай участието на синдика в производството по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ е с цел защита на интересите на всички кредитори на несъстоятелността. Поради това не е налице основание за спиране на производството по предявените искове по реда на чл. 649, ал. 1 ТЗ във връзка с чл. 135 ЗЗД и чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК поради висящност на производство по отрицателен установителен иск срещу кредитора-ищец по чл. 694, ал. 1, т. 1 ТЗ. Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав дава следния отговор на релевантния процесуалноправен въпрос: Разрешението, дадено с т. 2 на Тълкувателно решение по тълк. д. № 2/2017г. на ОСГТК на ВКС, по отношение на връзката на преюдициалност по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК между производството по предявен от кредитора иск за вземането му и предявен иск по чл. 135 ЗЗД за обявяване на относителна недействителност на извършени от длъжника действия, увреждащи кредитора, не намира приложение по отношение на предявените искове по реда на чл. 649 ТЗ в рамките на открито производство по несъстоятелност. По правилността на въззивното определение: При така дадения отговор на процесуалноправния въпрос се налага извод, че неправилно въззивната инстанция е приела, че е налице преюдициалност между предявените в евентуално съединение по т. дело № 1981/2018г. на Варненски окръжен съд искове по чл. 135 ЗЗД във връзка с чл. 649, ал. 1 ТЗ и чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ, от една страна, и иска по чл. 694 ТЗ по т. дело № 918/2018г. на Варненски окръжен съд, от друга страна. Неправилно съдебният състав е приел, че искът по чл. 135 ЗЗД във връзка с чл. 649, ал. 1 ТЗ не може да бъде квалифициран като предявен във връзка с несъстоятелността на „Морско казино“ ЕАД, предвид предприетата от ищеца защита, определяема от конкретно заявения петитум, който е за обявяване за недействителни на увреждащите сделки само по отношение на ищеца “Петрол Холдинг“ АД /в неплатежоспособност/, а не и по отношение на останалите кредитори на несъстоятелността. Направеният във въззивното определение извод не съответства на данните по делото. В обстоятелствената част на исковата молба вх. № 37717/21.12.2018г. ищецът „Петрол Холдинг“ АД /в неплатежоспособност/ по отношение на главния иск се е позовал на следните обстоятелства: 1/ че е кредитор на ответника–длъжник „Морско казино“ ЕАД и има вземане по договор за заем в определен размер; 2/ че по отношение на ответника–длъжник „Морско казино“ ЕАД с решение № 81/31.01.2017г. по т. д. № 1495/2016г. на Окръжен съд Варна е открито производство по несъстоятелност, което е било спряно на основание чл. 632 ТЗ, но впоследствие с решение № 65/30.01.2018г. по същото дело е възобновено на основание чл. 632, ал. 2 ТЗ; 3/ че вземането на ищеца – кредитор е прието по смисъла на чл. 693 ТЗ; 4/ че с посочените конкретни сделки са увредени кредиторите на несъстоятелността по изложени твърдения и съображения. Действително в петитума на исковата молба по отношение на главния иск е направено искане сделките да бъдат обявени за недействителни по отношение на „Петрол холдинг“ АД /в неплатежоспособност/. Относно евентуалния иск по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ не е налице разминаване между обстоятелствената част и петитума на исковата молба. В допълнителната искова молба с вх. № 24578/15.08.2019г. обаче ищецът „Петрол Холдинг“ АД /в неплатежоспособност/, представляван от синдика и изпълнителния директор, изрично е посочил, че предявява иска във връзка със защита на кредиторите в производството по несъстоятелност на „Морско казино“ ЕАД /в несъстоятелност/, и е уточнил петитума на исковата молба по отношение на главния иск в смисъл процесните сделки да бъдат обявени за недействителни по отношение на длъжника „Морско казино“ ЕАД /в несъстоятелност/, синдика и всички кредитори на несъстоятелността на ответника–длъжник „Морско казино“ ЕАД /в несъстоятелност/. Въззивният съд е следвало да съобрази, че с направеното уточнение е отстранено несъответствието между обстоятелствената част и петитума на исковата молба. Предявените в евентуално съединение искове са с правно основание чл. 649, ал. 1 ТЗ във връзка с чл. 135 ТЗ /главен иск/ и чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ /евентуален иск/. Предвид направеното уточнение на исковата молба, задължението на съда да конституира синдика на длъжника–ответник „Морско казино“ ЕАД /в несъстоятелност/ в исковото производство и постановеното от Варненски окръжен съд по т. дело № 1981/2918г. определение № 5781/04.06.2018г., в което настоящият съдебен състав счита, че е инкорпорирано конституирането на синдика на длъжника–ответник, се налага изводът, че предявените искове са във връзка с несъстоятелността на „Морско казино“ ЕАД. При участието на синдика на „Морско казино“ ЕАД /в несъстоятелност/ като съищец в настоящото исково производство не е налице основание за неговото спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Следователно въззивното решение е неправилно поради което следва да бъде отменено и вместо това да бъде постановено друго, с което да бъде отменено определението на Варненски окръжен съд и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 22 от 10.01.2020г. по в. ч. т. дело № 771/2019г. на Апелативен съд Варна, Търговско отделение. ОТМЕНЯ определение № 22 от 10.01.2010г. по в. ч. т. дело № 771/2019г. на Апелативен съд Варна, Търговско отделение и определение № 3155 от 05.09.2019г. по т. дело № 1981/2018г. на Варненски окръжен съд. ВРЪЩА делото на Варненски окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.