Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е   № 967 гр. София,  18.12.2009 г.   В   И М Е ТО     НА    Н А Р О Д А   Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на  десети декември      две хиляди и девета    година  в състав:                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА                                        ЧЛЕНОВЕ:   ЕМИЛ ТОМОВ                                                        ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ     при участието на секретаря Найденова   . изслуша докладваното от съдията Емил Томов  гр. дело №  231/2009 година.   Производството е по реда на чл.290 вр. чл. 291 т.3 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на - Е. , клон „Т” чрез пълномощник ю.к. Махлелиева срещу решение №304 от 16.12.2008г по гр.дело № 1453/2008г. на Старозагорски окръжен съд , с което е оставено в сила решение № 107 от 05.12.2007г на Радневския районен съд , по същество е уважен иск на Ж. Д. Ж. на основание 344 ал.1 т.1 от КТ за отмяна на наложено му дисциплинарно уволнение, заедно с иск за възстановяване на заеманата работа . Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Неправилно от прекратено наказателно производство е изведен решаващ извод, че щом не е установено престъплението кражба , то работникът не е участвал в констатираното нарушение, по повод на което е проведено разследване и дисциплинарна отговорност не може да му се търси. Ответникът по касационната жалба Ж. Д. Ж. заявява отговор ,с който оспорва оплакванията срещу решението. Фактите са преценени правилно. Съображения са развити от адв. Н,пълномощник на ответника по жалбата . С определение №232 от 06.03.2009г на ВКС , ІІІ г.о жалбата е допусната до разглеждане на основание критерия по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК, по въпроса за противоречиво прилагане на опитните правила при изграждане на извод за наличие или липса на връзка между фактите, установени или неустановени в хода на едно наказателно производство , с факта на дисциплинарното нарушение,когато двете производства - дисциплинарното по Кодекса на труда и наказателното , по реда на НПК , имат за предмет едно и също действие на съответното лице . Разгледана по същество , касационната жалба е неснователна . В обжалваното решение Старозагорски окръжен съд е разгледал случай ,за който в практиката на Върховен касационен съд многократно е указвано , че въпросът за наказателната отговорност на лицето, разследвано за кражба, не е тъждествен с въпроса за дисциплинарното нарушение на същото лице от фактическа страна, когато нарушението е подведено под хипотезата на чл.190 ал.1 т.4 ,предл. първо или чл. 190 ал.1 т.7 от КТ и е обусловило дисциплинарно уволнение. Тази разлика спрямо вида отговорност съдилищата следва да съобразяват, предвид изричното правило на чл. 186 от КТ , но във всички случаи принципните разрешения от практиката на Върховен касационен съд са насочвали към изясняване на решаващия въпрос за установяване на самото дисциплинарно нарушение , като действие или бездействие на работника или служителя, накърняващо трудовата дисциплина. Когато дисциплинарната отговорност е ангажирана за действие на работника ,това действие следва да бъде установено от обективна страна , следва да бъде установено и авторството му в лицето на привлечения към дисциплинарна отговорност . Ако за същото действие работникът е бил разследван в предварително производство ,прекратено поради това , че авторството му не може да се докаже ,това не предрешава въпроса за установяването на дисциплинарното нарушение, но в тежест на работодателя е да установи , както в случая , че наказаният Ж. Ж. е осъществил „изнасяне на стоково-материални ценности без надлежно разрешително за това” и което е и „неизпълнение на нареждане на работодателя”. В случаи на спор относно законосъобразността на дисциплинарно уволнение , при които с доказателствените средства на гражданския процес се установи подобно поведение на конкретния работник от обективна и субективна страна , ще са налице предпоставки за извод ,че е извършено нарушение,съответно е възникнало основание за налагане на дисциплинарно наказание. Ако обаче са установени обстоятелства , при които категорично не може да се направи извод уволненият работник да е участвал в действието, вменено му в дисциплинарно нарушение , то и наложеното наказание ще е незаконосъобразно. Настоящият случай е именно такъв. Наказаният Ж. Ж. се е качил в превозно средство (фургон на товарен автомобил) с цел да напусне местоработата си , за което е бил получил предварително разрешение. В това превозно средство проверяващи лица са установили укрито в дървен сандък индикирано гориво и други материали под забрана за изнасяне от предприятието, но липсва свидетелство качилият се пътник да ги е поставил там или да е знаел за тях. Спорен , но изяснен от свидетелските показания факт е , че при качването си в превозното средство Ж. не е носил укритата чанта, в която са се намирали въпросните материални ценности при откриването им от охранителните органи ,с което отпада и индицията за неговото участие в нарушението. До качването си в товарния автомобил същият е бил на работното си място , а самият автомобил е бил в движение , под разпореждане и управление на други лица , чиято дисциплинарна отговорност също е потърсена . Като при тези обстоятелства Старозагорски окръжен съд е потвърдил отмяната на дисциплинарното уволнение с мотива , че вмененото нарушение се покрива с белезите на престъпление , а именно кражба , което би могло да се установи единствено с влязла в сила присъда ,този съд е застъпил едно неправилно разбиране. Фактическите изводи на въззивния съд обаче са правилни и обосновани , като процесуално нарушение при формирането им не е допуснато. Правилен е и крайният извод , че уволнението е незаконосъобразно и подлежи на отмяна ,но не защото не се установява кражба, а защото не се установява Ж. да е участвал в нарушението , което работодателят му е вменил. Оплакванията на работодателя в настоящия трудов спор във връзка със съображенията на въззивния съд от правна страна по принцип следва да бъдат споделени , но по вече изложените съображения въззивното решение следва да се потвърди , тъй като крайният извод на съда е правилен. Касаторът следва да заплати установените по делото разноски на ответника по жалбата в размер на 340 лева . Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІг.о.   Р Е Ш И :   ПОТВЪРЖДАВА решение №304 от 16.12.2008г по гр.дело № 1453/2008г. на Старозагорски окръжен съд ОСЪЖДА „М” Е. , клон „Т”, да заплати на Ж. Д. Ж. от гр. С. сумата 340 лева разноски по делото   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: