Определение по ч. гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2 1589_16_opr_chj_274(3)&352gpc О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 128 София, 11.05.2016 година Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева Владимир Йорданов разгледа докладваното от съдия Йорданов ч. гр.дело N 1589 /2016 г.: Производство по чл.274,ал.3,т.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на К. В. Шукейн срещу определение № 105 от 10.02.2016 г. по ч. гр.д. № 1061 /2015 г. на Софийски окръжен съд, с което, като е оставена без уважение частна жалба на К. В. Шукейн, е потвърдено протоколно определение от 10.03.2015 г. на Районен съд Самоков, постановено по гр. д. № 413 /2008 г., което е прекратено производството по делото поради извършване на делба чрез изтегляне на жребий. Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение от 10.02.2016 г. и потвърденото с него протоколно определение от 10.03.2015 г. са незаконосъобразни и неправилни и иска допускане на касационно обжалване и отмяната им. Частната жалба е допустима: подадена е в срок от страна по делото, срещу подлежащо на обжалване въззивно определение при обосноваване на предпоставките по по чл.280,ал.1 ГПК, жалбоподателят има правен интерес да обжалва определението, като не е налице изключението по чл. 274, ал. 4 ГПК и частната жалба е редовна. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд по довод за неправилно и несправедливо изтеглен жребий между тримата участници без преди това да е изтеглен жребий за поредността на теглене на жребий, е приел, че процедурата по изтеглянето на жребий в съдебното заседание, проведено на 10.03.2015 г., е била обективна и законосъобразна, тъй като възможността да теглят първи жребий била предоставена на ищците, като най-активна страна в процеса, втора по ред била съделителката с най-голяма квота в съсобствеността, а трети били ответниците, между които и жалбоподателят и нито присъствалият лично съделител К. Шукейн (жалбоподател във въззивното и в касационното производство), нито останалите съделители, са направили конкретни възражения и искания във връзка с определената от съда поредност за теглене на жребия. Видно от изложението, изведеният от жалбоподателя правен въпрос, който, уточнен по реда на т.1 от ТР № 1 / 2010 г. на ОСГТК на ВКС се свежда до въпроса:: как следва да се определи поредността при изтегляне на жребий между съделителите и не следва ли най-напред да се тегли жребий между съделителите за поредността на теглене на жребий за разпределение на дяловете при делбата, е обусловил изводите на въззивния съд, който е намерил този довод за незаконосъобразност за неоснователен. Настоящият състав намира, че въпросът има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК за допускане до касационно обжалване: въпросът е по приложението на правилото на чл.352 ГПК (на което съответства правилото на чл.291 ГПК от 1952 г. (отм.) и на настоящия състав не е известно въпросът да е разрешен от ВКС с решение, постановено в производство по чл.290 ГПК или с определение, постановено в производство по чл.274, ал.3 ГПК. По правния въпрос: Разпоредбата на чл.352 ГПК (както и тази на чл.291 ГПК от 1952 г. (отм.), която е със същото съдържание), предвижда единствено какви са предпоставките за призоваване от съда на страните (съделителите) за теглене на жребий (влизане в сила на решението по разделителния протокол), но не предвижда правило как да бъде теглен жребият, нито в каква поредност. Правният въпрос се поставя, тъй като законът не съдържа определение на понятието жребий. Според определението, дадено в Български тълковен речник – IV издание, допълнено и преработено от Д. П., издателство „Наука и изкуство“,2015 г.)., „жребий“ означава: 1) „вземане на решение, осъществяване на избор наслуки, чрез изтегляне на условен знак измежду други подобни, с хвърляне на монета и др.; 2) условен знак, предмет, с помощта на който се прави избор или се взема решение наслуки; 3) съдба, участ (прен.); тегля, хвърлям жребий – правя избор, вземам решение наслуки, с помощта на жребий. Според това съдържание на понятието разпределение на дяловете чрез жребий означава да бъде извършено не по волята, а значи не по избор на съделителите и не по преценка на съда. Причината за разпределението стои извън предпочитанията, преценката, волята на съделителите и съда. Установената съдебна практика за теглене на жребий е в съответствие с това съдържание на понятието жребий, тя е в смисъл, че при тегленето съделителите (или съдът, когато изтегля дял за отсъстващ и непредставляван съделител) не трябва да знаят кой дял изтеглят, изключение прави последният съделител, за който остава последният дял, за който може да се направи извод след изключването на изтеглените дялове, които се обявяват от съда след изтеглянето им и това се отразява в протокола. За това всеки отделен дял трябва да бъде описан (индивидуализиран) върху отделен непрозрачен лист хартия и всеки лист хартия трябва да бъде сгънат по еднообразен начин, по който написаното да не прозира или всеки от листовете да бъде поставен в еднакъв непрозрачен хартиен плик, а дяловете (сгънатите листове или пликове) да бъдат разбъркани по начин, по който да не се знае от никой от присъстващите, какво е съдържанието на всеки отделен сгънат лист. Т.е. теглещият жребий не избира между дяловете, а между еднакво изглеждащи предмети. Така въпреки упражнения избор на един от няколко еднакви листа хартия или хартиени плика, разпределението на дяловете става независимо от предпочитанията на страните. Т.е. при такъв избор, както и при липсата на избор на съделителите, причината за разпределението на дяловете е извън тяхната воля. Явява се проява на сила, която е извън разума и волята на съделителите и съда. Това се отнася до всеки един от съделителите, независимо от това в каква поредност са избрали лист или плик, дали са избирали между всички листове или пликове или между намаляващия им брой след всяко следващо изтегляне, дали са получили последния лист или не са участвали в изтеглянето и вместо тях дял е изтеглил съдът. Поради което настоящият състав намира, че при това съдържание на разпоредбата на чл.352 ГПК не може да се възприеме предложението на жалбоподателя, че тегленето на жребий за разпределение на дяловете е незаконосъобразно, когато не е предшествано от изтеглянето на жребий за поредността, в която ще се изтегли жребий. Особено в случаите, когато никой от съделителите не е изразил становище и не е направил искане относно поредността на теглене на жребий. Доколкото съдът е осигурил разпределението на дяловете не по избор на страните и не по своя преценка, а чрез жребий, действията му са законосъобразни. Поради което и настоящият състав намира частната жалба за неоснователна и че обжалваното определение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено. С оглед изхода от това производство, частният жалбоподател няма право на разноски. Насрещните страни не претендират разноски, не представят списъци за разноски и доказателства за направени разноски и разноски не следва да им се присъждат. Воден от изложеното настоящият състав О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 105 от 10.02.2016 г. по ч.гр.д. № 1061/2015 г. на Софийския окръжен съд. ПОТВЪРЖДАВА определение № 105 от 10.02.2016 г. по ч.гр.д. № 1061/2015 г. на Софийския окръжен съд. Определението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.