7 Р Е Ш Е Н И Е №15 гр. София,25.07.2014 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публичното заседание на двадесет и седми януари две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА КОСТАДИНКА НЕДКОВА при участието на секретаря Красимира Атанасова, като разгледа докладваното от съдия Костадинка Недкова т. дело N 1506 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], срещу решение от 19.11.2012г. по в.гр.д. № 11450/2012г. на Софийски градски съд АО, III-Б състав, с което е потвърдено решение № Р-II-64-169 от 28.05.2012г. по гр.д. № 47512/2011г. на Софийски районен съд, за отхвърляне на предявените от касатора срещу С искове по чл.213, ал.1 КЗ вр. чл.49 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 23 000 лева, представляваща заплатено застрахователно обезщетение от застрахователя на собственика [фирма] по застраховка „автокаско” на л.а. „П К.”, с рег. [рег.номер на МПС] , увредено при ПТП от 17.02.2009г. в [населено място],, [улица]- срещу №10, след падане в необезопасена и несигнализирана на пътното платно дупка, ведно със законна лихва върху тази сума от 07.11.2011г. – датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата. В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа се, че протоколът за ПТП не е съставен по писмено заявление на пострадалия, а след посещение на местопроизшествието от полицейски служител непосредствено след инцидента, поради което същият е удостоверил пряко възприетите от него обстоятелства – наличие на дупка на пътното платно /обозначена и на схемата в протокола за ПТП/ и на видими щети на автомобила. Иска отмяна на решението и уважаване на исковете, като претендира заплащане на направените разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение, за трите инстанции. Ответникът по жалбата, С, оспорва същата. Поддържа, че решението на въззивния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила, тъй като твърденията на ищеца за настъпване на посочените вреди върху процесното МПС в резултат на навлизане в конкретната необезопасена дупка на пътното платно, са недоказани. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата и доводите на страните, с оглед правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното: За да потвърди първоинстанционното решение за отхвърляне на иска по чл.213, ал.1 КЗ вр. чл.49 ЗЗД, въззивният съд е приел, че ищецът-настоящ касатор, не е доказал по безспорен начин, че вредите по застрахования по застраховка „Автокаско” автомобил се дължат на необезопасена и несигнализирана дупка върху общински път, тъй като протоколът за ПТП е съставен само по данни на водача на увреденото МПС и не се ползва с материална доказателствена сила относно механизма на ПТП. Посочено е, че доколкото приетите в първоинстанционното производство автотехнически експертизи възпроизвеждат протокола за ПТП, въз основа на тях не може да се приеме за доказано, че ПТП се е осъществило по твърдения от ищеца начин. Въз основа на това решаващият състав е направил извод, че ищецът не е провел пълно доказване на механизма на ПТП, съгласно дадените указания по сходен случай в решение № 98/ 25.06.2012г. по т.д. № 750/ 2011г. на ВКС, II ТО. Изложени са и съображения, че с оглед констатираните множество сериозни увреждания на автомобила, незабавно е следвало да бъдат уведомени органите на МВР, за да се състави надлежен протокол за ПТП след посещение на мястото на произшествието. С определение № 754/ 10.10.2013г. по т.д. № 1506/ 2013г. ВКС, ТК, състав на I ТО е допуснато, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, касационно обжалване по въпроса „относно съдържанието и характера на протокола за ПТП във връзка с установяване на механизма на ПТП”. По въпроса, по който е допуснато касационното обжалване: В трайната практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК, се приема, че протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл.179 ГПК, който се ползва не само с обвързваща съда формална доказателствена сила относно авторството на материализираното в него изявление на съставителя, но и с материална доказателствена сила относно самото удостоверено волеизявление - решение № 85/ 28.05.2009г. по т.д. № 768/ 2008г. на ВКС, II ТО, решение № 24/ 10.03.2011г. по т.д. № 444/2010г. съставът на ВКС, I ТО, решение № 73/ 22.06.2012г. по т.д. № 423/ 2011г. на ВКС, I ТО и решение № 98/ 25.06.2012г. по т.дело № 750/ 2011г. на ВКС, II ТО. В последното във връзка с доказателствената сила на протокола за ПТП, отчитайки разликите при издаването му, е прието, че съставеният само по данни на водача на МПС протокол за пътнотранспортно произшествие, без посещение на мястото на инцидента от служители на КАТ, съставлява доказателство единствено за авторството на направените пред длъжностното лице изявления на водача, но не и за тяхната вярност, тъй като удостоверените факти относно механизма на произшествието не са възприети лично от съставителя. Настоящият състав възприема изцяло дадените в посочената задължителна практика на ВКС разрешения. Протоколът за ПТП, издаден от служител на МВР в кръга на правомощията му в установената форма и ред, представлява официален свидетелстващ документ. Като такъв той се полза, не само с обвързваща формална доказателствена сила относно авторството на документа, но съгласно чл.179, ал.1 ГПК, и със задължителна материална доказателствена сила, като съставлява доказателство за факта на направени пред съставителя изявления и за извършените от него и пред него действия. Съгласно чл.6 и чл.7 от Наредба № I – 167 от 24.10.2002г. за условията и реда на взаимодействие между контролните органи на МВР, застрахователните компании и Агенцията за застрахователен надзор при настъпване на застрахователни събития, свързани с МПС, вр. чл.125а, ал.1 и чл.125 ЗДвП и чл.9 от същата наредба, протоколите, съставяни за пътнотранспортни произшествия, са два основни вида: 1/ които се издават от органите на полицията при задължително посещение на мястото на ПТП в случаите, очертани в чл.125 ЗДвП, /т.нар. „констативен протокол за ПТП”- при смърт или нараняване на човек и „протокол за ПТП” при материални щети- чл.6 и чл.7 от наредбата/ и 2/ които се съставят по чл.9 от цитираната наредба, без посещение на мястото на ПТП от служителите за контрол на МВР, само въз основа на данните, посочени от участника в ПТП в подаденото от него в седмодневен срок от настъпване на събитието писмено заявление, при условие, че компетентната служба на МВР е уведомена за произшествието в срок от 24 часа от настъпването му. В първата от очертаните по-горе хипотези, съставителят удостоверява пряко възприети от него факти при огледа, относими за определяне на механизма на ПТП, като местоположението на МПС, участници в ПТП, характера и вида на нанесените щети, пътните знаци и маркировката на мястото на произшествието и други. От значение за преценката на възприетите от длъжностното лице факти е времеотстоянието на извършения от него оглед спрямо момента на осъществяване на ПТП. В рядката хипотеза, когато органите за контрол по пътищата на МВР са възприели самото настъпване на ПТП и то е отразено в съставения във връзка с него протокол, документът се ползва с обвързваща доказателствена сила относно цялостния механизъм на ПТП, така както и доколкото е визиран в протокола. И в този случай, доказателствената сила на протокола за ПТП не обхваща направените от длъжностното лице, въз основа на констатираните факти, изводи за наличие или липса на вина на водач на МПС, участващ в пътнотранспортното произшествие, тъй като това излиза извън обхвата на удостоверителното изявление относно възприет от съставителя на протокола факт. Отстоянието във времево отношение на огледа и съставянето въз основа на него на протокола спрямо момента на настъпване на произшествието, рефлектира и върху обема на релевантните за механизма на ПТП факти, които ще намерят отражение в протокола за ПТП. Ето защо, вписаните в него обстоятелства може да не са достатъчни за установяването на пълния механизъм на ПТП, поради което дори при липса на оспорване на верността на протокола, ищецът, претендиращ обезщетение във връзка с увреждането, носи доказателствената тежест на установяването му посредством ангажирането и на други доказателства - разпит на свидетели, вкл. и чрез назначаване на вещи лица /като автотехническа, медицинска или комбинирани експертизи/, ако преценката на фактите, от значение за механизма на ПТП, изисква специални познания, които съдът не притежава. При неоспорване на автентичността на протокола и обстоятелствата, определящи го като официален документ, страната, на която същият се противопоставя, може да оспори верността на удостоверените в него факти, но следва да проведе пълно обратно доказване, с оглед обвързващата материална доказателствена сила на документа. Във втората хипотеза, когато служителите на МВР не извършват посещение на мястото на произшествието, длъжностното лице удостоверява само факта на извършване на волеизявление от участника в ПТП и неговото съдържание, поради което доказателствената сила на документа не обхваща верността на отразеното изявление. То се ползва с доказателствена сила само по отношение на съдържащите се неизгодни факти за лицето, чието изявление се възпроизвежда от съставителя на протокола, тъй като в този случай длъжностното лице удостоверява направено от лицето извънсъдебно признание. С оглед изложеното, отговорът на поставения правен въпрос е: Протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ и като такъв се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените в него, непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими за механизма на ПТП. Когато фактът, съставлява волеизявление, направено от участник в ПТП, протоколът има доказателствена сила само относно съдържащите се неизгодни факти за лицето, чието изявление се възпроизвежда от съставителя на документа. Ищецът, претендиращ обезщетение във връзка с увреждането, носи тежестта на доказване на механизма на ПТП, поради което той следва да ангажира и други доказателства, когато протоколът за ПТП не удостоверява всички релевантни за механизма на ПТП обстоятелства или преценката им изисква специални познания, които съдът не притежава. По основателността на касационната жалба: С оглед даденото разрешение на поставения правен въпрос, въззивното решение е неправилно и следва да бъде отменено, съгласно чл.293, ал.1 и ал.2 ГПК, като доколкото не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, ВКС се произнася по съществото на спора. Безспорно по делото е, че ищецът, в качеството си на застраховател по договор за имуществена застраховка „Автокаско” на л.а. „Порше К.”, рег [рег.номер на МПС] , е заплатил на застрахования собственик на автомобила сумата от 23 000 лева, като обезщетение за вредите, настъпили при ПТП на 17.02.2009г. Спорът по делото по суброгаторния иск на застрахователя срещу Столична община с правно основание чл.213 КЗ вр. чл.49 ЗЗД е концентриран върху това - доказан ли е механизмът на ПТП – попадане на автомобила в необезопасена и несигнализирана дупка на улица в населено място, което да е довело до вреди на МПС, за които е заплатено застрахователното обезщетение по имуществената застраховка „автокаско”. Във връзка с установяване на механизма на ПТП ищцовото дружество-жалбоподател, се позовава на съставения от органите на МВР протокол за ПТП и приетите в първоинстанционното производство единична и тройна автотехнически експертизи. Основателно е твърдението на касатора, че въззивният съд неправилно е приел, че представеният по делото протокол за ПТП е съставен само по данни на водача на увреденото МПС, тъй като от съдържанието на същия е видно, че протоколът е изготвен след посещение на място от органите на полицията 35 минути след инцидента. Това по безспорен начин се установява от бланковата форма на протокола, където в графа „посетено на място”, при възможни два отговора - „да” или „не”, е указано, че с „х” се зачертава ненужният отговор, като в конкретния случай е отбелязано, че това е отговор „не”. Приемайки, че във формуляра се зачертава не ненужният, а верният отговор, решаващият състав е направил погрешен фактически извод, че протоколът за ПТП е съставен по реда на чл.9 от цитираната наредба, вместо по чл.7 от наредбата, което е довело до неправилен правен извод на въззивния съд относно доказателствената сила на протокола за ПТП. Доколкото протоколът за ПТП е изготвен от органите на полицията след оглед на местопроизшествието, същият се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените от длъжностното лице факти, пряко възприети от него, които са релевантни за механизма на ПТП – мястото на инцидента, посоката на движение на автомобила и наличието и разположението на дупката на пътя и на щетите по автомобила - „предна ходова част, две десни гуми и джанти, теч на масло и др.”, както и за липсата на сигнализация за дупката на пътното платно или нейното обезопасяване. Протоколът е изготвен в изпълнение на задължението на службите по контрол на МВР по чл.125, т.8 ЗДвП, да посетят задължително мястото на пътнотранспортното произшествие, когато има един участник и МПС не е в състояние да се движи на собствен ход, поради причинените му от произшествието вреди. Увреждането на двете десни гуми /предна и задна/ и теча на маслото, видно от приетите автотехнически експертизи, са налагали репатриране на автомобила, тъй като автомобилите „Порше К.” нямат два броя резервни гуми, а течът на маслото би довел до блокиране на двигателя на колата, поради сухото триене на частите. Въз основа на установените в протокола за ПТП обстоятелства, вещите лица са дали заключение, че вредите, нанесени на автомобила, са причинени вследствие на попадането му в несигнализирана и необезопасена дупка при движението му на 17.02.2009г. в 21.00 часа по [улица]в [населено място], в посока от [улица]към [улица], срещу №10. Въз основа на съвкупната преценка на тези доказателства, настоящият състав приема, за установен посочения механизъм на ПТП, като описаните повредени части на МПС са пряка и непосредствена последица от ПТП вследствие дупката на пътното платно. ПТП е станало на улица в населено место, за която не се доказва да се явява едновременно и участък от републикански или общински път, поради което Закона за пътищата, на основание чл.1, ал.2, т.1 от него, не намира приложение. Съгласно чл.167, ал. 1 и ал.2, т.1 ЗДвП, службите за контрол, определени от кметовете на общините, контролират в населените места изправността на състоянието на пътната настилка, пътните съоръжения и пътната маркировка, като администрацията сигнализира незабавно за препятствията и ги отстранява във възможно най-кратък срок. Следователно, по силата на ЗДвП на Столична община е вменено задължение да стопанисва и поддържа улиците в София, което включва и недопускането, съответно отстраняването на дупки по тях. Общината изпълнява тези дейности чрез служителите си или други лица, на които е възложила изпълнението на посочените задължения, като носи обективна гаранционно – обезпечителна отговорност при действията / бездействията на лицата, натоварени с извършването на възложената работа по подръжката на улиците на територията на съответното населено място. Според даденото в т.3 от ППВС №4/ 30.10.1975г. разрешение, собственикът на вещта, отговаря по чл.45 ЗЗД, съответно по чл.49 ЗЗД при възможност за обезопасяване на вещта, ако това не е направено, като отговорността по чл.50 ЗЗД е в случаите на невъзможност да се обезопаси вещта, в която хипотеза вредите са причинени от присъщите на вещта свойства. В настоящия случай, собственик на улицата, на основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОС вр. пар.7, ал.1, т.4 от ЗМСМА е общината, която съгласно чл.11, ал.1 ЗОС, следва да я управлява с грижата на добрия стопанин, като е налице обективна възможност за обезопасяването на улицата. С оглед на това, че наличието на дупка на пътното платно, явяваща се причина за ПТП, е резултат от бездействието на длъжностните лица, на които СО е възложила изпълнението на очертаните по-горе задължения, която освен това е и собственик на улицата, при наличие на обективна възможност за обезопасяването й, общината отговаря спрямо увреденото лице на основание чл.49 ЗЗД. Възражението на ответника за наличие на съпричиняване на вредоностния резултат от страна на водача - участник в ПТП, е останало недоказано, тъй като липсват доказателства автомобилът да се е движил със скорост, която не е позволявала на водачът да забележи своевременно дупката върху пътното платно. Доколкото въз основа на протокола за ПТП и приетите в първоинстанционното производство автотехнически експертизи е доказан механизма на ПТП, противоправното бездействие на служители на общината- неотстранили, съответно необезопасили дупка върху общинския път, наличието на която е довело до увреждане на автомобила- настъпване на констатирани в протокола щети върху автомобила, в действителен размер, установен от вещите лица по тройната А., по – голям от заплатеното застрахователно обезщетение от 23 000 лева по застраховка „Автокаско”, на основание чл.213 КЗ вр. 49 ЗЗД застрахователят встъпва в правата застрахования срещу Столична община за вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото отстраняване. С оглед горното, въззивното решение, като неправилно, следва да се отмени изцяло, като се уважи иска по чл.213, ал.1 КЗ в пълния претендиран размер от 23 000 лева, ведно със законна лихва за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД от поканата за плащане / чл.84, ал.2 ЗЗД/, която се явява датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на главницата. Предвид изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК, в полза на касатора-ищец следва да бъдат присъдени направените от него разноски за всички инстанции в размер общо на 4570 лева, от които 1840 лева – държавни такси и 2730 лева юрисконсултско възнаграждение лева Водим от горното, на основание чл.293, ал.2, вр. чл.281, т.3 ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, Р Е Ш И ОТМЕНЯ решение от 19.11.2012г. по в.гр.д. № 11450/2012г. на Софийски градски съд АО, III-Б състав, като ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА, на основание чл.213 КЗ вр. чл.49 ЗЗД, С, [населено място], [улица], да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], сумата от 23 000 лева, представляваща заплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Автокаско” на собственика [фирма] на л.а. „Порше К.”, рег [рег.номер на МПС] , за вредите при ПТП на 17.02.2009г. в [населено място], [улица], срещу №10, причинени на автомобила след попадане му в необезопасена и несигнализирана на общински път дупка, ведно с обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на законна лихва за забава върху главницата за периода от 07.11.2011г.- датата на завеждане на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата, както и направените за трите инстанции разноски в размер на 4570 лева. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.