О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 263 гр. София, 16.06.2022 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева Емилия Донкова като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр.д. № 111 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 264 от 11.10.2021г. по гр.д. № 484/2021г. на Плевенски окръжен съд, с което е потвърдено решение на Плевенски районен съд от 17.01.2021г. по гр.д. № 3323/2019г. в обжалваните му части, с които е уважен инцидентен установителен иск за собственост на С. П. М. и Н. С. М. против Н. П. М. относно втори жилищен етаж от сграда с идентификатор **** по КККР на [населено място], застроена на 123 кв.м., в поземлен имот с идентификатор ***, с адрес: [населено място], [улица] не е допусната делба на същия този имот. Касационната жалба е подадена от Н. П. М. чрез пълномощника адв. Г.. Поддържа се неправилност на съдебния акт. Иска се допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 и 3 и чл. 280, ал.2 ГПК, без да са формулирани конкретни правни въпроси. В изложението са повторени съдържащите се в жалбата оплаквания. Писмен отговор е депозиран от ответниците С. П. М. и Н. С. М.. Те считат, че касационно обжалване не следва да бъде допускано.Претендират разноски. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима. Производството е по иск за съдебна делба във фазата по допускането. Предмет на делба е жилищна сграда в [населено място] на [улица], състояща се от партерен етаж, първи етаж и втори етаж, както и две постройки, представляващи допълващо застрояване. Първоинстанционното решение е влязло в сила в частта по допускане на делбата на партерния и първия етаж, както и на двете допълнителни сгради между С. П. М. и Н. П. М.. Предмет на въззивното и касационно обжалване е уважаването на предявения от С. П. М. и Н. С. М. инцидентен установителен иск, че те са собственици на втория жилищен етаж от сградата на основание чл. 79, ал.1 ЗС и отхвърлянето на предявения от Н. П. М. иск за делба на този етаж. От фактическа страна е установено, че дворното място е било собственост на П. Н. М., придобито чрез договор за замяна от 1955г., по време на брака със съпругата му Н. П. М.. С Нотариален акт от 1970г. П. М. е дарил на сина си - ищецът С. П. М. 1/2 ид.част от дворното място от 320кв.м., заедно с 1/2 ид.част от къщата в това дворно място; дареният е декларирал, че в двугодишен срок от дарението ще построи надстройка по одобрени архитектурни планове. Със строително разрешение от 15.11.1971г. е разрешено на П. Н. М. и С. П. М. да построят двуетажна жилищна сграда в парцела такава е била построена. С договор за доброволна делба от 15.03.1973г. двамата са поделили сградата, състояща се от два напълно еднакви етажа, с общо стълбище, като П. М. е получил първия етаж от сградата, с избено помещение, таван и гараж, а С. М. втория етаж, заедно с избено помещение, таван и гараж. П. Н. М. е починал през 1997г., съпругата му - през 2005г. Техни наследници са синовете им С. М. - ищеца и П. П. М.. Последният е починал през 2016г. и негов наследник е сегашният касатор Н. П. М.. През 2013г. е починала съпругата на С. М. - П. С. М., с която той е сключил брак през 1969г., като неин наследник освен съпруга й С. е и дъщерята Н. С. М. - също ищец в процеса. Спорът е съсредоточен върху това дали е налице съсобственост върху втория жилищен етаж на сградата или тя е собственост на С. и Н. М.. Събраните свидетелски показания сочат, че горният етаж е построен със средства на С. и в него е живял и живее той със семейството си; П. - братът на С., приживе не е имал претенции за втория етаж. За да уважи инцидентния установителен иск за собственост на С. и Н. М. съдът е приел, че сградата е построена в дворно място, което е било в режим на съпружеска имуществена общност между наследодателите П. М. и Н. М.; сключеният договор за дарение на 1/2 ид.ч. от имота в полза на С. М. е нищожен поради това, че дарението не е безвъзмездно - дарителят, като собственик на имота, е направил изявление само за даряване и постигане на съсобственост върху подареното, но не и за учредяване право на строеж върху другата ид.ч. от имота; приобретателят на имота обаче, освен изявление за приемане на дарението е направил и изявление за насрещно задължение в двугодишен срок да построи надстройка на сградата, което сочи възмездност на сделката и противоречи на нейната същност по смисъла на чл. 225 от ЗЗД. С оглед на това съдът е счел, че всички построени в дворното място сгради по приращение са станали собственост на собствениците на земята - П. и Н. М. в режим на СИО. По тази причина извършената делба на постройката през 1973г. е нищожна на основание чл. 75, ал.2 ЗН, като извършена между собственик и несобственик, и без участието на един от собствениците /Н. М./. Поради това С. М. не е могъл да придобие втория жилищен етаж. По-нататък съдът е разгледал второто придобивно основание на ищците по инцидентния иск - придобивна давност. Приел е, че владението, осъществявано от ищеца С. М. и семейството му върху втория самостоятелен етаж от построяването на жилищната сграда през 1972г. е било несъмнено, явно и несмущавано. В тази насока са всички доказателства по делото. Никой друг освен тях не е живял в това жилище и никой не е оспорвал волята на П. М. този етаж да бъде за сина му С., който го е строил. След смъртта на наследодателя през 1997г. също не е заявявано някакво оспорване на правата на С. и семейството му - нито от съпругата му Н., нито от сина му П.. Освен това, към този момент е бил изтекъл период от 25 години необезпокоявано владение, коета дава основание да се приеме, че жилищният имот е придобит по давност от двамата съпрузи С. и П. М.. Без правно значение е фактът, че не са се снабдили с нотариален акт за собственост по давност, както и че С. е живял през 2007г. известно време в друго населено място. По тези съображения въззивният съд е потвърдил извършеното от първата инстанция уважаване на инцидентния установителен иск за собственост на втория етаж и отхвърлянето на иска за делба на този имот поради липса на съсобственост с Н. М.. При преценка на предпоставките за допускане на касационно обжалване настоящият състав намира, че такива не се установяват. Първо, както бе посочено, конкретни правни въпроси, които да са разрешени в противоречие с практиката на ВКС или да са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, не са формулирани. А липсата на такива е достатъчно основание да се откаже допускането на касационно обжалване на посочените основания. Наведените доводи в жалбата и в изложението са за липса на произнасяне по всички възражения на Н. М. във въззивната жалба, а именно, че в административно производство по адм.д. № 82/2018г. С. М. се е легитимирал като собственик по дарение, делба и наследство, а не по давност; че давността е прекъсната с воденето на това дело и че ако С. М. е демонстрирал своене, то е било на основание дарението и делбата, а не на основание давност. Посочена е практика на Върховния касационен съд. Вярно е, че въззивният съд не е дал изричен отговор на доводите във въззивната жалба, свързани със значението на административното дело за изменение на кадастралната карта, в което С. М. е твърдял, че е собственик по дарение и делба, а касаторът, заинтересована страна в този процес, е възразил срещу това му право. Делото е приложено към настоящето и е видно, че жалбата на С. М. е отхвърлена поради наличие на спор за правото на собственост върху втория етаж, който спор се разрешава в настоящия процес. Този пропуск на въззивния съд няма отражение върху решаващите му изводи. Както е разяснено в Решение № 38 от 13.07.2020г. по гр.д. № 1809/2019г. на ІІ г.о. от значение за намерението за своене са не отношенията на съсобствениците с администрацията, а отношенията помежду им. Освен това, няма колебание в практиката на Върховния касационен съд, че за да се прекъсне придобивната давност е необходимо да се предяви иск за собственост /осъдителен или установителен/ от собственика против владелеца или иск за делба - Решение № 39 от 25.04.2016г. по гр.д. № 3611/2015г. на ІІ г.о., Решение № 30 от 01.07.2020г. по гр.д. № 600/2019г. на ІІ г.о. Предявяването на възражение срещу собствеността в рамките на административно производство не произвежда ефекта по чл. 116, б”б” ЗЗД. По последния довод - владението е фактическо състояние и за наличието му е достатъчно владелецът да държи вещта като своя; от какво правно основание произтича съзнанието, че е собственик, т.е. намерението за своене, е без значение за придобивното основание по чл. 79, ал.1 ЗС. Поради това въззивният съд не е разисквал дали намерението за своене на С. М. е било на основание дарението и делбата или на основание - придобивна давност. Твърди се по-нататък в изложението, че исковата молба по инцидентния иск е била нередовна, тъй като не е уточнено в какво съотношение са основанията дарение и делба, и давностно владение. Твърдението не кореспондира с фактите по делото - в исковата молба по инцидентния иск С. и Н. М. ясно са заявили, че претендират установяване на правото си на собственост на основание изтекла давност и именно по такъв иск са се произнесли съдилищата. Поддържа се също от касатора, че правото на собственост по давност може да се придобие само от лице, което не притежава това право на друго основание и в подкрепа на тази теза се сочи съдебна практика. Изводите на въззивния съд не противоречат на този постулат. Напротив, съдът е отрекъл осъществяването на придобивното основание дарение и доброволна делба поради нищожност, и след това е пристъпил към разглеждане на основанието давностно владение. На основание изложеното следва да се откаже достъп до касационен контрол. Ответниците имат право на сторените разноски за адвокатско възнаграждение в настощето производство, които възлизат на 1500лв. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на II г. о. ОПРЕДЕЛИ: НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 264 от 11.10.2021г. по гр.д. № 484/2021г. на Плевенски окръжен съд по касационната жалба на Н. П. М.. ОСЪЖДА Н. П. М. ЕГН [ЕГН] от [населено място], [община], [улица] да заплати на С. П. М. ЕГН [ЕГН] и Н. С. М. ЕГН [ЕГН], двамата от [населено място], [улица], сумата 1500 /хиляда и петстотин/ лева разноки по делото. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: