3 Р Е Ш Е Н И Е № 397 С., 24.10.2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на двадесети октомври две хиляди и единадесета година в състав: Председател:Добрила Василева Членове:Маргарита Соколова Гълъбина Генчева При секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 1499/2010 г., и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от А. А. А. срещу въззивното решение № 804 от 10.06.2010 г. по в. гр. д. № 307/2010 г. на Пловдивския окръжен съд в частта, с която за окончателен е обявен проект за разделителен протокол за два дяла: дял I - дворно място от 510 кв. м., съставляващо УПИ VII-132 от кв. 28 по плана на [населено място], област П., на стойност 3 600 лева; дял II - дворно място от 510 кв. м., съставляващо УПИ Х-132 от кв. 28 по плана на с. с., на стойност 3 750 лева. Ответниците по касация Н. Х. М. и Т. Г. М.-М. не са взели становища. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното: За да отмени първоинстанционното решение за делба чрез разпределяне на имотите по реда на чл. 292 ГПК /отм./, въззивният съд изложил съображения, че съгласно чл. 291 ГПК /отм./ принципът на извършване на делбата при наличие на равностойни обекти за всеки от съделителите и равенство на дяловете, е тегленето на жребий. По този начин се постига, без намеса от страна на съда, най-справедливо и безпристрастно извършване на делбата, основано на случайния избор. Към разпределение може да се пристъпи само в някои изключителни случаи, като законовият критерий е съставянето на дялове и тегленето на жребий да е невъзможно или много неудобно - чл. 292 ГПК /отм./. В разглеждания случай до делба са допуснати две празни дворни места, при равни квоти: 1/2 ид. ч. за съделителя А. А. А. /касатор/ и 1/2 ид. ч. като съпружеска имуществена общност за Н. и Т. М.. Установено е, че сградата в един от имотите, претендирана като индивидуална собственост на съделителя А., е без строителни книжа и градоустройствен статут и е преместваема конструкция от павилионен тип, така че не може да се приеме да е налице обект на собственост, трайно прикрепен към земята. Като преместваеми обекти по чл. 56 ЗУТ, такива сгради не могат да бъдат определящ критерий при избора на способа, още повече, че съгласно чл. 57а ЗУТ поставените без разрешение подобни обекти подлежат на премахване. При две групи съделители с равни права и два равностойни имота - разликата в пазарната цена е 150 лева, не са налице никакви обективни критерии като основание на съда да разпредели имотите по реда на чл. 292 ГПК /отм./, поради което делбата ще се извърши чрез теглене на жребий. С определение № 517 от 26.05.2011 г. на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е допуснато касационно обжалване по въпроса: какви критерии следва да се използуват при избора на способ за извършване на делбата при наличие на два имота и две групи съделители с равни права. Основен принцип в делбеното производство е делбата да бъде извършена така, че всеки съделител да получи своя дял в натура, като неравенството в дяловете се изравнява в пари - чл. 69, ал. 2, изр. 1 и 2 ЗН. Той може да бъде реализиран както чрез теглене на жребий, така и посредством разпределение на имотите от съда по реда на чл. 292 ГПК /отм./. Съгласно чл. 292 ГПК /отм./ съдът може да извърши делбата, като разпредели наследствените имоти между съделителите, без да тегли жребий, когато съставянето на дялове и тегленето на жребий се оказва невъзможно или много неудобно. В т. 5, б. “б” на Постановление № 7 от 28.11.1973 г. на Пленума на Върховния съд е дадено тълкуване на двете предпоставки. Тегленето на жребий е невъзможно, когато до делба са допуснати имоти, съществено различаващи се един от друг по площ, обем или стойност, а същевременно частите на съделителите са различни. Като примери, когато тегленето на жребий трябва да се счете много неудобно, са посочени случаите, когато преди делбата съделителите са били във владение на отделни имоти и всеки е направил във владения имот значителни подобрения, като построяване на сгради, големи пристройки, надстройки и преустройства, и въобще когато възлагането чрез жребий може да породи значителни имуществени спорове между съделителите. По касационната жалба: С оглед тази задължителна за съдилищата съдебна практика и предвид данните по делото следва да се приеме, че обжалваното решение е неправилно. Порокът му произтича от това, че при избора на способа за извършване на делбата, въззивният съд неправилно е преценил правнозначимите факти и обстоятелства и в резултат е приложил материалния закон неправилно. Така, съделителят - касатор, ползва за млекосъбирателен пункт полумасивна стопанска сграда със застроена площ 56 кв. м., закупена от него през 1995 г., макар и не в законоустановената форма по чл. 18 ЗЗД, а с писмен договор от 26.06.1995 г. Установено е, че тя е разположена в УПИ VІІ-132. Монтирана е върху бетонова основа, при което положение не може еднозначно да се приеме, че се касае за сграда павилионен тип, която е преместваем обект по смисъла на закона. Но дори да е така, наличието й в имота е достатъчно за извода, че допуснатите до делба имоти, макар и с незначителна разлика в цената - 150 лева, не са равностойни. Това фактическо положение - наличието в обекта, който иска да му бъде разпределен, на сграда, ползувана от касатора и изключена от делбата, тъй като не е съсобствена на съделителите, има определящо значение при избора на способа за извършване на делбата. Ирелевантни за този извод са обстоятелствата относно градоустройствения статут и законността на постройката. Същевременно не се установява при това разпределение съделителите М. да бъдат лишени от достъп за обслужване и извършване на съответните текущи ремонти на жилищната сграда в собствения си имот, съставляващ УПИ VІІІ-160 от кв. 28 - съседен от юг и на двата делбени имота. Предвид изложеното, делбата следва да се извърши чрез разпределение на имотите по реда на чл. 292 ГПК /отм./, при което всяка група съделители ще получи реален дял и ще се избегнат последващи спорове и усложнения, свързани с наличието на облигационни отношения между тях. Налице е основание по чл. 281, т. 3 ГПК за отмяна на обжалваното решение и тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да се реши от Върховния касационен съд. На основание чл. 292 ГПК /отм./ на А. А. А. следва да се разпредели УПИ VII-132 от кв. 28 по плана на [населено място], област П., на стойност 3 600 лева, а в общ дял на съделителите М. - УПИ Х-132 от кв. 28 по плана на с. с., на стойност 3 750 лева. За уравнение на дяловете М. следва да бъдат осъдени да заплатят на А. общо 75 лева, ведно със законните последици. Съделителите следва да бъдат осъдени да заплатят в полза на държавата държавна такса по производство, като дължимата от А. А. е 147 лева, а от М. - общо 147 лева. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивното решение № 804 от 10.06.2010 г. по в. гр. д. № 307/2010 г. на Пловдивския окръжен съд и вместо това ПОСТАНОВЯВА: РАЗПРЕДЕЛЯ В ДЯЛ на основание чл. 292 ГПК /отм./ на А. А. А. дворно място от 510 кв. м., съставляващо УПИ VII-132 от кв. 28 по плана на [населено място], област П., на стойност 3 600 лева. РАЗПРЕДЕЛЯ В ОБЩ ДЯЛ на основание чл. 292 ГПК /отм./ на Н. Х. М. и Т. Г. М.-М. дворно място от 510 кв. м., съставляващо УПИ Х-132 от кв. 28 по плана на [населено място], област П., на стойност 3 750 лева. ОСЪЖДА Н. Х. М. и Т. Г. М.-М. общо да заплатят на А. А. А. сумата 75 /седемдесет и пет лв./ лева за уравнение на дяловете, ведно със законната лихва, считано от влизане в сила на настоящото решение, което настъпва с постановяването му, до окончателното й изплащане. ОСЪЖДА А. А. А. да заплати на държавата държавна такса в размер на 147 лева. ОСЪЖДА Н. Х. М. и Т. Г. М.-М. да заплатят на държавата държавна такса общо 147 лева. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: