Ключови фрази
Иск за съществуване на вземането * вреди от липси * акт за начет * имуществена отговорност


4
Р Е Ш Е Н И Е

163


гр.София, 18.06. 2015 г.


В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


Върховният касационен съд на Република България, ГК, Трето гражданско отделение, в публичното съдебно заседание на единадесети юни 2015 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев

при участието на секретаря Росица Иванова, като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 6292 по описа за 2014 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Професионална гимназия по селско стопанство в [населено място] срещу решение от 22.07.2014 г., постановено по в. г.д. № 298 по описа за 2014 г. на Шуменския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 61 от 19.03.2014 г. по гр. д. № 128 по описа за 2012 г. на Великопреславския районен съд, трети състав, за отхвърляне исковете на касатора, предявени срещу В. М. Н., за установяване дължимостта на сумата 7 800 лв., представляваща стойността на констатирани от акт за начет липси, както и сумата 509,87 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата. Касаторът твърди, че решението на Шуменския окръжен съд е необосновано, постановено при нарушение на материалния закон-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Моли настоящата инстанция да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да уважи предявените искове.
Ответницата по жалбата В. Н. я оспорва и моли тя да бъде оставена без уважение.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Трето отделение на Гражданска колегия, след като обсъди становищата на страните по посочените в жалбата основания за касация на решението, приема следното:
Касационната жалба срещу решението на Шуменския окръжен съд е допустима: подадена е от легитимирана страна/ищец по делото/, в срока по чл.283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд по главен иск с цена 7 800 лв. Решението е допуснато до касационно обжалване с определение № 278 от 18.03.2015 г. по настоящото дело на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по два въпроса. Първият въпрос е дали при щети от липси е необходимо съдът да прави констатации за виновно поведение на отчетника, за да бъде ангажирана неговата отговорност, а вторият въпрос е при какви условия се счита за опровергана презумпцията за истинност на фактическите констатации в акта за начет. Отговорът на първия въпрос произтича от характера на отговорността на отчетника за липси и разясненията, дадени в т.2 от ППВС №7 от 17.6.1981 г. Според тези разяснения не е необходимо в акта за начет да се съдържат фактически констатации за непозволени вредоносни действия на начетеното лице. Отчетникът притежава оперативна самостоятелност при събирането, съхраняването и изразходването на парични или материални ценности, поради което е практически невъзможно да се установи с какви конкретни вредоносни действия или бездействия е причинил липсата. Върху него обаче тежи общото задължение да пази повереното му имущество. Затова е достатъчно да се изложат фактически констатации за предаденото имущество на отчетника, за отчетеното и за неотчетеното от него. Разликата в по-малко е недоимък, последица от неизвестни причини, за която отчетникът носи пълна имуществена отговорност. Възприетото в т.2 на ППВС № 7 от 17.06.1981 г. разрешение е мотивирано с действащия към този момент Закон за финансов контрол/ДВ. бр.91 от 1960 г./, но не е загубило сила и към настоящия момент. Нормата на чл.17 от този закон е възпроизведена без принципни различия в последващите разпоредби на чл.23 от Закона за държавния финансов контрол/ДВ. бр.12 от 1996 г./, чл.29 от Закона за държавния вътрешен финансов контрол/ДВ. бр.92 от 2000 г. и в чл.21 от сега действащия Закон за държавната финансова инспекция/ Д.В., бр.33 от 2006 г./.
Съгласно разпоредбата на чл.22, ал.5 от Закона за държавната финансова инспекция фактическите констатации в акта за начет се смятат за истински до доказване на противното. Затова оборването на тези фактически констатации може да стане от ответника само при условията на пълно доказване/ решение № 158 от 19.07.2011 г. по гр. д. № 1146/2010 г. на ІІІ ГО на ВКС, т.12 от ППВС № 5 от 15.12.1955 г./.
С оглед дадените от настоящата инстанция разрешения на двата въпроса, по които е допуснато касационното обжалване, е видно, че въззивното решение противоречи на процесуалното правило за тежестта на доказване при опровергаване на фактическите констатации на акта за начет, а така също и на материалния закон. На първо място в нарушение на презумпцията на чл.22, ал.5 от ЗДФИ въззивният съд е счел, че няма данни ответницата да е приела с протокола от 19.09.2007 г. липсващите вещи. На второ място съдът погрешно е приел, че исковете трябва да бъдат отхвърлени, тъй като не е било доказано противоправното поведение на ответницата в качеството и на отчетник. Ето защо решението на Шуменския окръжен съд и потвърденото с него решение на Великопреславския районен съд трябва да бъдат отменени. По съществото на спора се установява от съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства/акта за начет, приемо-предавателен протокол от 19.09.2007 г., счетоводните експертизи и свидетелските показания/, че Професионалната гимназия по селско стопанство е била собственик на трактор ЮМЗ с ДК 15-27 и на прикрепен към него кран „Ш.”, които като материални ценности са били приети от директора В. М. Н. на 19.09.2007 г., а с акта за начет е констатирана тяхната липса. Обстоятелството, което е дало основание на съдилищата да освободят ответницата от отговорност е, че през 2004 г. вещите са били фактически предоставени за ползване на Държавното лесничейско стопанство „П.”,без обаче да е налице правно основание. Фактическото държане на вещите от трето лице не опорочава по никакъв начин приемането, извършено от отчетника. Това приемане има не само фактическо, но и правно значение, което се състои в поемане на отговорност за запазване на вещите, включващо имплицитно действия по връщането им във фактическата власт на работодателя. Следователно, подписвайки приемо-предавателния протокол от 19.09.2007 г., ответницата В. Н. е поела задължение да върне вещите, за което е имала необходимите правомощия като директор. След като не е изпълнила това си задължение като отчетник, тя носи отговорност за липсата на вещите. Ето защо след отмяната на решенията на Великопреславския районен съд и на Шуменския окръжен съд трябва да бъде постановено друго решение, с което предявените искове да бъдат уважени.
При този изход на спора В. М. Н. дължи на Професионална гимназия по селско стопанство в [населено място] 3 308 лв. разноски по делото.



Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение от 22.07.2014 г., постановено по в. г.д. № 298 по описа за 2014 г. на Шуменския окръжен съд, както и потвърденото с него решение № 61 от 19.03.2014 г. по гр. д. № 128 по описа за 2012 г. на Великопреславския районен съд, трети състав, И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В. М. Н., ЕГН [ЕГН], дължи на Професионална гимназия по селско стопанство в [населено място], [улица], сумата 7 800/седем хиляди и осемстотин/ лв., представляваща стойността на липсващи трактор ЮМЗ с ДК 15-27 и на прикрепен към него кран „Ш.”, сумата 509,87/петстотин и девет лева и осемдесет и седем стотинки/ лв. представляваща законната лихва върху стойността на липсите за периода от 22.10.2008 г. до 18.03.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.03.2009 г. до окончателното и изплащане, които задължения са установени с акт за начет № 1104007 от 18.03.2009 г., съставен в [населено място], област Шумен, от Ц. С. Б.-младши финансов инспектор от трети отдел „Североизточен район за планиране-области В., Т., Шумен, Р., С. и Д.”, дирекция „Организация и извършване на инспекционната дейност” на АДФИ и за които са издадени заповед за изпълнение на парично задължение № 812 от 5.11.2009 г. и изпълнителен лист от 5.11.2009 г. по ч. гр. д. № 320/2009 г. по описа на Великопреславския районен съд.

ОСЪЖДА В. М. Н., ЕГН [ЕГН], да заплати на Професионална гимназия по селско стопанство в [населено място], [улица], сумата 3 308/ три хиляди триста и осем/ лв. разноски по делото.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: